Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, ДДС, Член 4, параграф 3 ДЕС, Директива 2006/112/ЕО, Неплатежоспособност, Производство за предпазен конкордат, Частично плащане на вземания за ДДС.

Дело C-546/14 Производство, образувано по молба на Degano Trasporti Sas di Ferruccio Degano & C. (Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Udine) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — ДДС — Член 4, параграф 3 ДЕС — Директива 2006/112/ЕО — Неплатежоспособност — Производство за предпазен конкордат — Частично плащане на вземания за ДДС“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 7 април 2016 г. Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Фаза на производството, подходяща за запитването — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължение на държавите членки да гарантират събирането на целия данък върху добавената стойност — Неплатежоспособност — Национално производство за предпазен конкордат — Частично плащане на вземания за данък върху добавената стойност — Допустимост — Условия (член 4, параграф 3 ДЕС; член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Съдът е компетентен да разгледа преюдициалното запитване, макар то да е отправено от националната юрисдикция във фазата на несъстезателната проверка за допустимостта на подадената до нея молба, с която се цели откриване на производство за предпазен конкордат, което ще приключи, ако е допустимо, с правораздавателен акт, приет в присъствието на прокуратурата, след като съдът се произнесе по евентуалните възражения, подадени от останалите малцинство кредитори. Всъщност националните юрисдикции могат да сезират Съда, ако пред тях има висящ спор и ако се произнасят в производство, което приключва с правораздавателен акт, и изборът на най-подходящия момент за отправяне на преюдициално запитване до Съда е от тяхна изключителна компетентност. (вж. т. 16 и 17) Член 4, параграф 3 ДЕС, както и член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност допускат национална правна уредба, тълкувана в смисъл, че неплатежоспособен търговец може да сезира съд с молба за откриване на производство за предпазен конкордат с цел погасяване на задълженията му чрез ликвидация на неговото имущество, в която той предлага само частично плащане на задължение за данък върху добавената стойност (ДДС), като установява чрез експертиза, извършена от независим експерт, че това задължение не би било изплатено по-пълно в случай на обявяване на посочения търговец в несъстоятелност. Всъщност допускането на частично плащане на вземане за ДДС от търговец в несъстоятелност в рамките на производство за предпазен конкордат, което не представлява общ и недиференциран отказ от събирането на ДДС, не противоречи на задължението на държавите членки да гарантират събирането на целия дължим на тяхната територия ДДС, както и ефективното събиране на собствените ресурси на Съюза. (вж. т. 28 и 29 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Членове 2, 24, 43, 250 и 273, Място на доставка на услуги, предоставяни по електронен път, Изкуствено установяване на това място чрез конструкция, която не отразява икономическата действителност, Злоупотреба с право, Регламент (ЕО) № 904/2010, Харта на основните права на Европейския съюз, Членове 7, 8, 41, 47 и 48, член 51, параграф 1 и член 52, параграфи 1 и 3, Право на защита, Право на изслушване, Използване от данъчната администрация на доказателства, получени без знанието на данъчнозадълженото лице в рамките на паралелно неприключило наказателно производство, Прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения.

Дело C-419/14 WebMindLicenses Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vám Főigazgatóság (Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi bíróság) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 2, 24, 43, 250 и 273 — Място на доставка на услуги, предоставяни по електронен път — Изкуствено установяване на това място чрез конструкция, която не отразява икономическата действителност — Злоупотреба с право — Регламент (ЕО) № 904/2010 — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 7, 8, 41, 47 и 48, член 51, параграф 1 и член 52, параграфи 1 и 3 — Право на защита — Право на изслушване — Използване от данъчната администрация на доказателства, получени без знанието на данъчнозадълженото лице в рамките на паралелно неприключило наказателно производство — Прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 17 декември 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Сделки, представляващи злоупотреба — Понятие — Лицензионен договор, насочен към предоставянето на ноу-хау за поддържане на интернет сайт — Договор, сключен с дружество, установено в държава членка, различна от тази на дружеството лицензодател — Фактори, които следва да се вземат предвид — Договор, който представлява чисто изкуствена конструкция — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — Изкуствено установяване на това място чрез конструкция, която не отразява икономическата действителност — Данък, платен в държавата членка на изкуствените доставки на услуги — Последици — Определяне на допълнително задължение за плащане на данъка в държавата членка на действителните доставки на услуги — Допустимост (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Административно сътрудничество и борба с измамите — Държава членка, която разглежда изискуемостта на данъка върху добавената стойност за доставки, които вече са били обложени с този данък в други държави членки — Задължение да се поиска информация от данъчните органи на тези други държави членки — Условия (Регламент № 904/2010 на Съвета) Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Спазване в административните производства — Обхват Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Сделки, представляващи злоупотреба — Производство за определяне на допълнително данъчно задължение — Използване на доказателства, получени без знанието на данъчнозадълженото лице в рамките на паралелно неприключило наказателно производство — Допустимост — Условие — Спазване на гарантираните от правото на Съюза права, и в частност на основните права — Право на зачитане на семейния живот — Право на изслушване — Право на ефективна съдебна защита (член 4, параграф 3 ДЕС; член 325 ДФЕС; членове 7 и 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали лицензионен договор с предмет предоставянето на ноу-хау за поддържане на интернет сайт, чрез който са предоставяни интерактивни аудио-визуални услуги, сключен с дружество, установено в държава членка, различна от тази, на чиято територия е установено дружеството лицензодател, произтича от злоупотреба с право с цел възползване от по-ниската ставка на данъка върху добавената стойност, приложима към посочените услуги в тази друга държава членка, фактите, че управителят и едноличен собственик на дружеството лицензодател е създателят на разглежданото ноу-хау, че същото това лице оказва влияние или извършва контрол върху развитието и използването на посоченото ноу-хау и върху доставката на основаващите се на него услуги, че управлението на финансовите операции, на персонала и на техническите средства, необходими за предоставянето на посочените услуги, се извършва от подизпълнители, както и причините, които могат да доведат дружеството лицензодател до това да предостави разглежданото ноу-хау на дружество, установено в тази друга държава членка, вместо да го използва самото то, сами по себе си не изглеждат решаващи. Запитващата юрисдикция следва да анализира всички изложени по делото в главното производство фактически обстоятелства, за да определи дали посоченият договор представлява чисто изкуствена конструкция, прикриваща обстоятелството, че разглежданата доставка на услуги не е била действително извършвана от дружеството лицензополучател, а на практика от дружеството лицензодател, като провери по-специално дали установяването на икономическата дейност или на постоянния обект на лицензополучателя не е било действително, дали за извършване на съответната икономическа дейност това дружество не притежава подходяща организационна структура в смисъл на помещения, персонал и технически средства или дали посоченото дружество не извършва тази икономическа дейност от свое име и за собствена сметка, на своя отговорност и на свой риск. (вж. т. 49 и 50; т. 1 от диспозитива) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че при установяване на злоупотреба, довела до определяне на мястото на дадена доставка на услуги в държава членка, различна от тази, в която то би било, ако не беше налице тази злоупотреба, обстоятелството, че данъкът върху добавената стойност е бил платен в тази друга държава членка в съответствие с нейното законодателство, не е пречка да се определи допълнително задължение за плащане на този данък в държавата членка на мястото, в което тази доставка на услуги е била действително извършена. (вж. т. 53; т. 2 от диспозитива) Регламент № 904/2010 относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчната администрация на държава членка, която разглежда изискуемостта на данъка върху добавената стойност за доставки, които вече са били обложени с този данък в други държави членки, е длъжна да отправи молба за предоставяне на информация до данъчните администрации на тези други държави членки, когато подобна молба е полезна, дори необходима, за да се определи, че този данък е изискуем в първата държава членка. (вж. т. 59; т. 3 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 83) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС и член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, това право допуска данъчната администрация да използва доказателства, събрани в рамките на паралелно все още неприключило наказателно производство без знанието на данъчнозадълженото лице, например чрез прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения, за да се установи наличието на злоупотреба в областта на данъка върху добавената стойност, при условие че събирането на тези доказателства в рамките на посоченото наказателно производство и тяхното използване в рамките на административното производство не нарушава правата, гарантирани от правото на Съюза. В това отношение националната юрисдикция, която извършва контрол на законосъобразността на основано на подобни доказателства решение за определяне на допълнително задължение за плащане на данъка върху добавената стойност, следва по силата на членове 7 и 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да провери, от една страна, дали прихващането на далекосъобщения и изземването на електронни съобщения са били способи за разследване, предвидени в закона и необходими в рамките на наказателното производство, и от друга страна, дали използването от посочената администрация на събраните по този начин доказателства е било също разрешено от закона и необходимо. Освен това запитващата юрисдикция следва да провери дали в съответствие с общия принцип на зачитане на правото на защита в рамките на административното производство данъчнозадълженото лице е имало възможност да получи достъп до тези доказателства и да бъде изслушано във връзка с тях. Ако националната юрисдикция установи, че данъчнозадълженото лице не е имало тази възможност или че посочените доказателства са били събрани в рамките на наказателното производство или използвани в административното производство в нарушение на член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тя трябва да изключи тези доказателства и да отмени споменатото решение, ако поради тази причина то се окаже неоснователно. Тези доказателства трябва също да се изключат, ако националната юрисдикция няма право да провери дали в рамките на наказателното производство те са били събрани в съответствие с правото на Съюза или най-малкото въз основа на вече извършена от наказателна юрисдикция в рамките на състезателно производство проверка да се увери, че тези доказателства са били събрани в съответствие с правото на Съюза. (вж. т. 90 и 91; т. 4 от диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Член 4, параграф 3 ДЕС, Шеста директива, Членове 2 и 22, Автоматично прекратяване на висящи производства пред юрисдикция, която действа като трета инстанция по данъчни дела.

Дело C-500/10 Ufficio IVA di Piacenza срещу Belvedere Costruzioni Srl (Преюдициално запитване, отправено от Commissione tributaria centrale, sezione di Bologna) „Данъчни въпроси — ДДС — Член 4, параграф 3 ДЕС — Шеста директива — Членове 2 и 22 — Автоматично прекратяване на висящи производства пред юрисдикция, която действа като трета инстанция по данъчни дела“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Събиране на данъка — Национални процесуални правила (член 4, параграф 3 ДЕС, членове 2 и 22 от Директива 77/388 на Съвета) Член 4, параграф 3 ДЕС и членове 2 и 22 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат прилагането в областта на данъка върху добавената стойност на изключителна национална разпоредба, която предвижда автоматично прекратяване на висящи производства пред юрисдикция, действаща като трета инстанция по данъчни дела, когато първоинстанционната жалба по тези производства е подадена повече от десет години преди датата на влизане в сила на тази разпоредба, и данъчната администрация е загубила делото пред първите две съдебни инстанции, като с посоченото автоматично прекратяване решението на юрисдикцията, действаща като втора инстанция, влиза в сила и претенцията на данъчната администрация се погасява. Всъщност, на първо място, задължението да се осигури ефективно събиране на средствата на Съюза не може да се противопостави на принципа за гледане на делото в разумен срок, който принцип съгласно член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз държавите членки са длъжни да спазват, когато прилагат правото на Съюза, и чиято защита се налага и по силата на член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека. На второ място, такава национална правна уредба, позволяваща да се прекратят висящите от най-дълго време производства пред юрисдикцията, действаща като трета инстанция по данъчни дела, не представлява общ отказ от събирането на данък върху добавената стойност за даден период, а е изключителна разпоредба, която цели да осигури спазването на принципа за разумен срок. Освен това поради конкретния си и ограничен характер, дължащ се на условията за прилагането ѝ, такава уредба не създава значителни разлики в начина, по който се третират данъчнозадължените лица като цяло, и следователно не нарушава принципа на данъчен неутралитет. (вж. точки 23 и 26—28 и диспозитива) Дело C-500/10 Ufficio IVA di Piacenza срещу Belvedere Costruzioni Srl (Преюдициално запитване, отправено от Commissione tributaria centrale, sezione di Bologna) „Данъчни въпроси — ДДС — Член 4, параграф 3 ДЕС — Шеста директива — Членове 2 и 22 — Автоматично прекратяване на висящи производства пред юрисдикция, която действа като трета инстанция по данъчни дела“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Събиране на данъка — Национални процесуални правила (член 4, параграф 3 ДЕС, членове 2 и 22 от Директива 77/388 на Съвета) Член 4, параграф 3 ДЕС и членове 2 и 22 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат прилагането в областта на данъка върху добавената стойност на изключителна национална разпоредба, която предвижда автоматично прекратяване на висящи производства пред юрисдикция, действаща като трета инстанция по данъчни дела, когато първоинстанционната жалба по тези производства е подадена повече от десет години преди датата на влизане в сила на тази разпоредба, и данъчната администрация е загубила делото пред първите две съдебни инстанции, като с посоченото автоматично прекратяване решението на юрисдикцията, действаща като втора инстанция, влиза в сила и претенцията на данъчната администрация се погасява. Всъщност, на първо място, задължението да се осигури ефективно събиране на средствата на Съюза не може да се противопостави на принципа за гледане на делото в разумен срок, който принцип съгласно член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз държавите членки са длъжни да спазват, когато прилагат правото на Съюза, и чиято защита се налага и по силата на член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека. На второ място, такава национална правна уредба, позволяваща да се прекратят висящите от най-дълго време производства пред юрисдикцията, действаща като трета инстанция по данъчни дела, не представлява общ отказ от събирането на данък върху добавената стойност за даден период, а е изключителна разпоредба, която цели да осигури спазването на принципа за разумен срок. Освен това поради конкретния си и ограничен характер, дължащ се на условията за прилагането ѝ, такава уредба не създава значителни разлики в начина, по който се третират данъчнозадължените лица като цяло, и следователно не нарушава принципа на данъчен неутралитет. (вж. точки 23 и 26—28 и диспозитива)