Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Членове 2, 24, 43, 250 и 273, Място на доставка на услуги, предоставяни по електронен път, Изкуствено установяване на това място чрез конструкция, която не отразява икономическата действителност, Злоупотреба с право, Регламент (ЕО) № 904/2010, Харта на основните права на Европейския съюз, Членове 7, 8, 41, 47 и 48, член 51, параграф 1 и член 52, параграфи 1 и 3, Право на защита, Право на изслушване, Използване от данъчната администрация на доказателства, получени без знанието на данъчнозадълженото лице в рамките на паралелно неприключило наказателно производство, Прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения.

Дело C-419/14 WebMindLicenses Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vám Főigazgatóság (Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi bíróság) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 2, 24, 43, 250 и 273 — Място на доставка на услуги, предоставяни по електронен път — Изкуствено установяване на това място чрез конструкция, която не отразява икономическата действителност — Злоупотреба с право — Регламент (ЕО) № 904/2010 — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 7, 8, 41, 47 и 48, член 51, параграф 1 и член 52, параграфи 1 и 3 — Право на защита — Право на изслушване — Използване от данъчната администрация на доказателства, получени без знанието на данъчнозадълженото лице в рамките на паралелно неприключило наказателно производство — Прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 17 декември 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Сделки, представляващи злоупотреба — Понятие — Лицензионен договор, насочен към предоставянето на ноу-хау за поддържане на интернет сайт — Договор, сключен с дружество, установено в държава членка, различна от тази на дружеството лицензодател — Фактори, които следва да се вземат предвид — Договор, който представлява чисто изкуствена конструкция — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — Изкуствено установяване на това място чрез конструкция, която не отразява икономическата действителност — Данък, платен в държавата членка на изкуствените доставки на услуги — Последици — Определяне на допълнително задължение за плащане на данъка в държавата членка на действителните доставки на услуги — Допустимост (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Административно сътрудничество и борба с измамите — Държава членка, която разглежда изискуемостта на данъка върху добавената стойност за доставки, които вече са били обложени с този данък в други държави членки — Задължение да се поиска информация от данъчните органи на тези други държави членки — Условия (Регламент № 904/2010 на Съвета) Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Спазване в административните производства — Обхват Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Сделки, представляващи злоупотреба — Производство за определяне на допълнително данъчно задължение — Използване на доказателства, получени без знанието на данъчнозадълженото лице в рамките на паралелно неприключило наказателно производство — Допустимост — Условие — Спазване на гарантираните от правото на Съюза права, и в частност на основните права — Право на зачитане на семейния живот — Право на изслушване — Право на ефективна съдебна защита (член 4, параграф 3 ДЕС; член 325 ДФЕС; членове 7 и 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали лицензионен договор с предмет предоставянето на ноу-хау за поддържане на интернет сайт, чрез който са предоставяни интерактивни аудио-визуални услуги, сключен с дружество, установено в държава членка, различна от тази, на чиято територия е установено дружеството лицензодател, произтича от злоупотреба с право с цел възползване от по-ниската ставка на данъка върху добавената стойност, приложима към посочените услуги в тази друга държава членка, фактите, че управителят и едноличен собственик на дружеството лицензодател е създателят на разглежданото ноу-хау, че същото това лице оказва влияние или извършва контрол върху развитието и използването на посоченото ноу-хау и върху доставката на основаващите се на него услуги, че управлението на финансовите операции, на персонала и на техническите средства, необходими за предоставянето на посочените услуги, се извършва от подизпълнители, както и причините, които могат да доведат дружеството лицензодател до това да предостави разглежданото ноу-хау на дружество, установено в тази друга държава членка, вместо да го използва самото то, сами по себе си не изглеждат решаващи. Запитващата юрисдикция следва да анализира всички изложени по делото в главното производство фактически обстоятелства, за да определи дали посоченият договор представлява чисто изкуствена конструкция, прикриваща обстоятелството, че разглежданата доставка на услуги не е била действително извършвана от дружеството лицензополучател, а на практика от дружеството лицензодател, като провери по-специално дали установяването на икономическата дейност или на постоянния обект на лицензополучателя не е било действително, дали за извършване на съответната икономическа дейност това дружество не притежава подходяща организационна структура в смисъл на помещения, персонал и технически средства или дали посоченото дружество не извършва тази икономическа дейност от свое име и за собствена сметка, на своя отговорност и на свой риск. (вж. т. 49 и 50; т. 1 от диспозитива) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че при установяване на злоупотреба, довела до определяне на мястото на дадена доставка на услуги в държава членка, различна от тази, в която то би било, ако не беше налице тази злоупотреба, обстоятелството, че данъкът върху добавената стойност е бил платен в тази друга държава членка в съответствие с нейното законодателство, не е пречка да се определи допълнително задължение за плащане на този данък в държавата членка на мястото, в което тази доставка на услуги е била действително извършена. (вж. т. 53; т. 2 от диспозитива) Регламент № 904/2010 относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчната администрация на държава членка, която разглежда изискуемостта на данъка върху добавената стойност за доставки, които вече са били обложени с този данък в други държави членки, е длъжна да отправи молба за предоставяне на информация до данъчните администрации на тези други държави членки, когато подобна молба е полезна, дори необходима, за да се определи, че този данък е изискуем в първата държава членка. (вж. т. 59; т. 3 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 83) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС и член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, това право допуска данъчната администрация да използва доказателства, събрани в рамките на паралелно все още неприключило наказателно производство без знанието на данъчнозадълженото лице, например чрез прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения, за да се установи наличието на злоупотреба в областта на данъка върху добавената стойност, при условие че събирането на тези доказателства в рамките на посоченото наказателно производство и тяхното използване в рамките на административното производство не нарушава правата, гарантирани от правото на Съюза. В това отношение националната юрисдикция, която извършва контрол на законосъобразността на основано на подобни доказателства решение за определяне на допълнително задължение за плащане на данъка върху добавената стойност, следва по силата на членове 7 и 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да провери, от една страна, дали прихващането на далекосъобщения и изземването на електронни съобщения са били способи за разследване, предвидени в закона и необходими в рамките на наказателното производство, и от друга страна, дали използването от посочената администрация на събраните по този начин доказателства е било също разрешено от закона и необходимо. Освен това запитващата юрисдикция следва да провери дали в съответствие с общия принцип на зачитане на правото на защита в рамките на административното производство данъчнозадълженото лице е имало възможност да получи достъп до тези доказателства и да бъде изслушано във връзка с тях. Ако националната юрисдикция установи, че данъчнозадълженото лице не е имало тази възможност или че посочените доказателства са били събрани в рамките на наказателното производство или използвани в административното производство в нарушение на член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тя трябва да изключи тези доказателства и да отмени споменатото решение, ако поради тази причина то се окаже неоснователно. Тези доказателства трябва също да се изключат, ако националната юрисдикция няма право да провери дали в рамките на наказателното производство те са били събрани в съответствие с правото на Съюза или най-малкото въз основа на вече извършена от наказателна юрисдикция в рамките на състезателно производство проверка да се увери, че тези доказателства са били събрани в съответствие с правото на Съюза. (вж. т. 90 и 91; т. 4 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Член 2, точка 1 и член 6, параграф 1, Понятието „доставка на услуги“, Доставка на рекламни услуги и услуги за кредитно посредничество, Случаи на освобождаване, Отразяване на икономическата и търговска действителност от сделките, Сделки, представляващи злоупотреба, Сделки, имащи за цел единствено получаването на данъчно предимство.

Keywords Summary Keywords Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Установяване на доставчика и на получателя — Възможност да не се отчитат договорните клаузи в случай на напълно изкуствена конструкция, чиято единствена цел е получаването на данъчно предимство — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на „доставка на услуги“ по смисъла на член 2, точка 1 и на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота. Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство, което следва да се прецени от националната юрисдикция. (вж. точка 52 и диспозитива) Дело C-653/11 Her Majesty’s Commissioners of Revenue and Customs срещу Paul Newey (Преюдициално запитване, отправено от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 — Понятието „доставка на услуги“ — Доставка на рекламни услуги и услуги за кредитно посредничество — Случаи на освобождаване — Отразяване на икономическата и търговска действителност от сделките — Сделки, представляващи злоупотреба — Сделки, имащи за цел единствено получаването на данъчно предимство“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 20 юни 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Установяване на доставчика и на получателя — Възможност да не се отчитат договорните клаузи в случай на напълно изкуствена конструкция, чиято единствена цел е получаването на данъчно предимство — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на „доставка на услуги“ по смисъла на член 2, точка 1 и на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота. Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство, което следва да се прецени от националната юрисдикция. (вж. точка 52 и диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Член 4, параграф 3 ДЕС, Шеста директива, Членове 2 и 22, Автоматично прекратяване на висящи производства пред юрисдикция, която действа като трета инстанция по данъчни дела.

Дело C-500/10 Ufficio IVA di Piacenza срещу Belvedere Costruzioni Srl (Преюдициално запитване, отправено от Commissione tributaria centrale, sezione di Bologna) „Данъчни въпроси — ДДС — Член 4, параграф 3 ДЕС — Шеста директива — Членове 2 и 22 — Автоматично прекратяване на висящи производства пред юрисдикция, която действа като трета инстанция по данъчни дела“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Събиране на данъка — Национални процесуални правила (член 4, параграф 3 ДЕС, членове 2 и 22 от Директива 77/388 на Съвета) Член 4, параграф 3 ДЕС и членове 2 и 22 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат прилагането в областта на данъка върху добавената стойност на изключителна национална разпоредба, която предвижда автоматично прекратяване на висящи производства пред юрисдикция, действаща като трета инстанция по данъчни дела, когато първоинстанционната жалба по тези производства е подадена повече от десет години преди датата на влизане в сила на тази разпоредба, и данъчната администрация е загубила делото пред първите две съдебни инстанции, като с посоченото автоматично прекратяване решението на юрисдикцията, действаща като втора инстанция, влиза в сила и претенцията на данъчната администрация се погасява. Всъщност, на първо място, задължението да се осигури ефективно събиране на средствата на Съюза не може да се противопостави на принципа за гледане на делото в разумен срок, който принцип съгласно член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз държавите членки са длъжни да спазват, когато прилагат правото на Съюза, и чиято защита се налага и по силата на член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека. На второ място, такава национална правна уредба, позволяваща да се прекратят висящите от най-дълго време производства пред юрисдикцията, действаща като трета инстанция по данъчни дела, не представлява общ отказ от събирането на данък върху добавената стойност за даден период, а е изключителна разпоредба, която цели да осигури спазването на принципа за разумен срок. Освен това поради конкретния си и ограничен характер, дължащ се на условията за прилагането ѝ, такава уредба не създава значителни разлики в начина, по който се третират данъчнозадължените лица като цяло, и следователно не нарушава принципа на данъчен неутралитет. (вж. точки 23 и 26—28 и диспозитива) Дело C-500/10 Ufficio IVA di Piacenza срещу Belvedere Costruzioni Srl (Преюдициално запитване, отправено от Commissione tributaria centrale, sezione di Bologna) „Данъчни въпроси — ДДС — Член 4, параграф 3 ДЕС — Шеста директива — Членове 2 и 22 — Автоматично прекратяване на висящи производства пред юрисдикция, която действа като трета инстанция по данъчни дела“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Събиране на данъка — Национални процесуални правила (член 4, параграф 3 ДЕС, членове 2 и 22 от Директива 77/388 на Съвета) Член 4, параграф 3 ДЕС и членове 2 и 22 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат прилагането в областта на данъка върху добавената стойност на изключителна национална разпоредба, която предвижда автоматично прекратяване на висящи производства пред юрисдикция, действаща като трета инстанция по данъчни дела, когато първоинстанционната жалба по тези производства е подадена повече от десет години преди датата на влизане в сила на тази разпоредба, и данъчната администрация е загубила делото пред първите две съдебни инстанции, като с посоченото автоматично прекратяване решението на юрисдикцията, действаща като втора инстанция, влиза в сила и претенцията на данъчната администрация се погасява. Всъщност, на първо място, задължението да се осигури ефективно събиране на средствата на Съюза не може да се противопостави на принципа за гледане на делото в разумен срок, който принцип съгласно член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз държавите членки са длъжни да спазват, когато прилагат правото на Съюза, и чиято защита се налага и по силата на член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека. На второ място, такава национална правна уредба, позволяваща да се прекратят висящите от най-дълго време производства пред юрисдикцията, действаща като трета инстанция по данъчни дела, не представлява общ отказ от събирането на данък върху добавената стойност за даден период, а е изключителна разпоредба, която цели да осигури спазването на принципа за разумен срок. Освен това поради конкретния си и ограничен характер, дължащ се на условията за прилагането ѝ, такава уредба не създава значителни разлики в начина, по който се третират данъчнозадължените лица като цяло, и следователно не нарушава принципа на данъчен неутралитет. (вж. точки 23 и 26—28 и диспозитива)

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Шеста директива — Сделки, представляващи злоупотреба — Понятие (Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Шеста директива — Сделки, представляващи злоупотреба (Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Данъчното предимство, което произтича от това, че вместо да закупи пряко активи, търговецът използва лизингови сделки, свързани с тези активи, не представлява данъчно предимство, чието предоставяне би противоречало на целта, преследвана с релевантните разпоредби от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, и от транспониращото я национално законодателство, стига отнасящите се до тези сделки договорни условия, и по-специално условията относно определянето на размера на лизинговите вноски, да са съобразени с обичайните пазарни условия, и участието на трето дружество, посредник в споменатите сделки, да не може да попречи да бъдат приложени тези разпоредби — нещо, което запитващата юрисдикция трябва да провери. В това отношение обстоятелството, че посоченият търговец не сключва лизингови сделки в рамките на обичайната си търговска дейност, е без значение. Всъщност констатацията, че е налице злоупотреба, произтича не от естеството на търговските сделки, сключвани обикновено от лицето, което извършва операциите, а от предмета, целта и последиците на тези операции. (вж. точки 44 и 45; точка 1 от диспозитива) 2. Ако някои от договорните условия, отнасящи се до използваните от търговеца лизингови сделки, и/или участието на трето дружество, посредник в тези сделки, представляват злоупотреба, посочените сделки трябва да се преквалифицират така, че да се изходи от положението, което би съществувало при липсата на представляващите злоупотреба елементи на тези договорни условия и/или при липсата на участие на това дружество. Във връзка с това преквалификацията не трябва да надхвърля това, което е необходимо за гарантиране на правилното събиране на данъка върху добавената стойност и за предотвратяване на данъчни измами. (вж. точки 52 и 53; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Право на приспадане, Придобиване на автомобили и използването им за сделки за лизинг, Разлики между данъчните режими на две държави членки, Забрана на злоупотребата.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 17, параграф 3, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Изключения от правото на приспадане (член 17, параграф 3, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Член 17, параграф 3, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка не може да откаже на данъчнозадължено лице приспадането на данъка върху добавената стойност по получени доставки, платен при придобиването на стоки, осъществено в тази държава членка, когато тези стоки са използвани за целите на осъществени в друга държава членка сделки за лизинг, с единствения мотив че сделките, съставляващи извършени доставки, не са довели до плащане на данъка върху добавената стойност във втората държава членка. Всъщност по силата на посочения член 17, параграф 3, буква a) правото на приспадане на платения за някои сделки данък върху добавената стойност по получени доставки във връзка с други сделки, съставляващи извършени доставки в друга държава членка, зависи от въпроса дали това право на приспадане съществува, когато всички тези сделки са извършени на територията на една и съща държава членка. Следователно фактът, че дадена държава членка не е събрала посочения данък по извършени доставки поради квалификацията, която е направила на дадена търговска сделка, не може да лиши данъчнозадълженото лице от правото му на приспадане на данъка по получени доставки, платен в друга държава членка. (вж. точки 32, 42 и 46; точка 1 от диспозитива) 2. Принципът на забрана на злоупотребата допуска да се приложи правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, признато в член 17, параграф 3, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, при обстоятелства, при които предприятие, установено в една държава членка, избира да реализира чрез дъщерното си дружество, установено в друга държава членка, сделки за лизинг на стоки на трето дружество, установено в първата държава членка, за да избегне начисляването на данък върху добавената стойност върху плащанията по тези сделки, които са квалифицирани в първата държава членка като предоставяне на наемни услуги, извършени във втората държава членка, а в тази втора държава членка — като доставки на стоки, извършени в първата държава членка. Всъщност данъчнозадължените лица по правило са свободни да избират организационните структури и договорните условия, които считат за най-подходящи за своите икономически дейности и за ограничаване на тяхната данъчна тежест. Изборът на даден стопански субект между освободени и облагаеми сделки може да се основава на съвкупност от обстоятелства, и по-специално на съображения от данъчно естество, свързани с действащия режим по данъка върху добавената стойност. Когато данъчнозадълженото лице има избор между различни сделки, то има право да избира организацията на своята икономическа дейност по такъв начин, че да намали данъчното си задължение. (вж. точки 53—55; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 28в, A, буква а), Измама с ДДС, Отказ за освобождаване от ДДС във връзка с вътреобщностни доставки на стоки, Активно участие на продавача в измамата, Правомощия на държавите членки в борбата с измамите, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки (член 28в, А от Директива 77/388 на Съвета) Summary Когато вътреобщностната доставка на стоки действително е извършена, но при извършването ѝ доставчикът е прикрил самоличността на действителния купувач, за да му позволи да избегне плащането на данъка върху добавената стойност, държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките при вътреобщностната доставка, може да не допусне освобождаване за тази сделка въз основа на правомощията си съгласно първата част от изречението на член 28в, A от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2000/65. В това отношение представянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата, може да възпрепятства правилното събиране на данъка и следователно да застраши доброто функциониране на общата система на данъка върху добавената стойност. Подобни деяния обаче са с още по-голяма степен на обществена опасност, когато са извършени в рамките на преходния режим за облагане на вътреобщностните доставки, който функционира въз основа на предоставените от данъчнозадължените лица доказателства. Следователно правото на Съюза не е пречка държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама и в този случай да не допускат освобождаване. При особени случаи обаче, при които въпреки взаимната помощ и административното сътрудничество между данъчните органи на съответните държави членки има основателни причини да се предполага, че в държавата членка по местоназначение може да не бъде платен ДДС за вътреобщностното придобиване, което съответства на посочената доставка, държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките, по принцип е длъжна да не допуска освобождаване в полза на доставчика на стоките и да го задължи впоследствие да внесе данъка, за да се избегне опасността сделката да остане изцяло необложена. Всъщност в съответствие с основния принцип на общата система на данъка върху добавената стойност този данък се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада ДДС, начислен пряко върху различните елементи на себестойността. (вж. точки 48, 49, 52 и 55 и диспозитива)