Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Приспадания — Случаи на освобождаване — Доставки на зъбни протези.

Съединени дела C-144/13, C-154/13 и C-160/13 VDP Dental Laboratory NV срещу Staatssecretaris van Financiën и Staatssecretaris van Financiën срещу X BV и Nobel Biocare Nederland BV (Преюдициални запитвания, отправени от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Приспадания — Случаи на освобождаване — Доставки на зъбни протези“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 26 февруари 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставки на зъбни протези, които не се облагат с данъка поради освобождаване, предвидено в националното право в нарушение на Директива 2006/112 — Липса на възможност за ползване от това освобождаване, като същевременно се иска да бъде признато право на приспадане (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване на доставките на зъбни протези — Обхват — Вътреобщностни придобивания и краен внос — Доставка, освободена на територията на държавата членка по местоназначение — Включване — Условия — Доставка от зъболекари или зъботехници (член 132, параграф 1, буква д), член 140, букви а) и б), член 143 параграф 1, буква а) и член 370 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване на доставките на зъбни протези — Обхват — Вътреобщностни придобивания — Доставка, освободена на територията на държавата членка по местоназначение — Включване — Държава членка по произход, оставила в сила преходна норма за облагането на зъбните протези — Липса на последици (член 140, букви а) и б) и член 370 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 168 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, в редакцията след изменението ѝ с Директива 2007/75, трябва да се тълкува в смисъл, че когато предвиденото в националното право освобождаване от данъка върху добавената стойност е несъвместимо с Директива 2006/112, посоченият член 168 не допуска данъчнозадължено лице да се ползва от това освобождаване, като същевременно иска да му бъде признато право на приспадане. Всъщност, когато данъчнозадължено лице е в такова положение, то трябва или да прилага националното освобождаване и да се откаже от правото на приспадане, или да начислява данък върху добавената стойност върху сделките си въз основа на правото на Съюза и след това да се ползва от възможността да приспада данъка по получени доставки. (вж. точки 39 и 40; точка 1 от диспозитива) Член 140, букви а) и б) и член 143, параграф 1, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, трябва да се тълкуват в смисъл, че предвиденото в тях освобождаване от данъка върху добавената стойност се прилага по отношение на вътреобщностното придобиване и на окончателния внос на зъбни протези, доставяни от зъболекарите и зъботехниците, когато държавата членка на доставката или на вноса не е приложила предвидената в член 370 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, преходна правна уредба. Всъщност, за да се определи дали вътреобщностно придобиване или внос на стоки е освободен(о) от данъка върху добавената стойност, следва да се провери дали доставката на тези стоки е освободена при всяко положение на територията на държавата членка по местоназначение. Тъй като член 132, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 задължава държавите членки да освобождават доставката на зъбни протези, осъществявана от зъболекарите и зъботехниците, доставката на тази стока на територията на държава членка непременно ще бъде освободена, след като държавата членка не е приложила предвидената в член 370 от Директивата за данъка върху добавената стойност преходна уредба. Така вътреобщностните придобивания и вносът на зъбни протези, осъществени от зъболекарите и зъботехниците, непременно се освобождават. (вж. точки 49—51, 53 и 58; точка 2 от диспозитива) Член 140, букви а) и б) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба освобождаване от данъка върху добавената стойност се прилага също и когато вътреобщностното придобиване на зъбни протези е от държава членка, която е приложила предвидения в член 370 от тази директива дерогационен и преходен режим. Наистина, тъй като хармонизацията на режима на данъка върху добавената стойност все още е само частична, член 370 от Директивата разрешава на държавите членки да продължат да прилагат някои разпоредби от националното си законодателство, които без посоченото разрешение щяха да бъдат несъвместими с този режим. Така, за да се определи дали вътреобщностно придобиване на зъбни протези може да се ползва от освобождаване, трябва да се провери дали доставката на същите стоки е освободена в държавата членка по местоназначение. От това следва, че критерият е режимът, приложим в държавата членка по местоназначение, а не в държавата членка по произход. (вж. точки 60—64; точка 3 от диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/EО, Членове 132-134 и 168, Случаи на освобождаване, Образователни услуги, предоставяни с търговска цел от частноправни организации, Право на приспадане.

Дело C-319/12 Minister Finansów срещу MDDP sp. z o.o. Akademia Biznesu, sp. komandytowa (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Директива 2006/112/EО — Членове 132—134 и 168 — Случаи на освобождаване — Образователни услуги, предоставяни с търговска цел от частноправни организации — Право на приспадане“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 28 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Образователни услуги, предоставяни с търговска цел от организации, които не са публичноправни субекти — Допустимост — Общо освобождаване на всички доставки на образователни услуги, без да се взема предвид предметът на дейност на организациите, които не са публичноправни субекти, доставящи тези услуги — Недопустимост (член 132, параграф 1, буква и) и членове 133 и 134 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Получени доставки на образователни услуги, които не се облагат с данъка поради освобождаване, предвидено в националното право в нарушение на член 132, параграф 1, буква и) от тази директива — Неприлагане на посоченото освобождаване по отношение на данъчнозадължено лице, което не е публичноправно учебно заведение — Признаване на правото на приспадане (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Разпоредбите на член 132, параграф 1, буква и), член 133 и член 134 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат доставките на образователни услуги, предоставяни с търговска цел от организации, които не са публичноправни субекти, да бъдат освободени от този данък. Член 132, параграф 1, буква и) от тази директива обаче не допуска общо освобождаване на всички доставки на образователни услуги, без да се взема предвид предметът на дейност на организациите, които не са публичноправни субекти, доставящи тези услуги. От това следва, че тези организации, т.е. частните организации, трябва да отговарят на условието да имат сроден предмет на този на публичноправните субекти. В това отношение, доколкото в член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 не се уточняват условията или особеностите, по които може да се разпознае този сходен предмет, по принцип националното право на всяка държава членка трябва да определи правилата, въз основа на които може тези организации да бъдат определени като имащи сроден предмет на дейност. (вж. точки 33, 35, 37 и 39; точка 1 от диспозитива) По силата на член 168 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност или на националната разпоредба, с която този член е транспониран, данъчнозадължено лице не може да иска да му се признае право на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, ако поради освобождаване, предвидено в националното право в нарушение на член 132, параграф 1, буква и) от тази директива, предоставените от него образователни услуги не се облагат с този данък като получени доставки. Това данъчнозадължено лице може все пак да се позове на несъвместимостта на посоченото освобождаване с член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, за да не бъде то прилагано по отношение на него, когато, дори като се вземе предвид свободата на преценка, която тази разпоредба дава на държавите членки, обективно не може да се приеме, че посоченото данъчнозадължено лице има предмет, сроден с този на публичноправен субект с образователен предмет по смисъла на посочената разпоредба, което следва да се провери от националния съд. В последната посочена хипотеза предоставяните от това данъчнозадължено лице образователни услуги ще бъдат обложени с данък върху добавената стойност и тогава то ще може да се ползва от правото на приспадане на платения по получени доставки данък. (вж. точка 56; точка 2 от диспозитива) Дело C-319/12 Minister Finansów срещу MDDP sp. z o.o. Akademia Biznesu, sp. komandytowa (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Директива 2006/112/EО — Членове 132—134 и 168 — Случаи на освобождаване — Образователни услуги, предоставяни с търговска цел от частноправни организации — Право на приспадане“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 28 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Образователни услуги, предоставяни с търговска цел от организации, които не са публичноправни субекти — Допустимост — Общо освобождаване на всички доставки на образователни услуги, без да се взема предвид предметът на дейност на организациите, които не са публичноправни субекти, доставящи тези услуги — Недопустимост (член 132, параграф 1, буква и) и членове 133 и 134 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Получени доставки на образователни услуги, които не се облагат с данъка поради освобождаване, предвидено в националното право в нарушение на член 132, параграф 1, буква и) от тази директива — Неприлагане на посоченото освобождаване по отношение на данъчнозадължено лице, което не е публичноправно учебно заведение — Признаване на правото на приспадане (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Разпоредбите на член 132, параграф 1, буква и), член 133 и член 134 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат доставките на образователни услуги, предоставяни с търговска цел от организации, които не са публичноправни субекти, да бъдат освободени от този данък. Член 132, параграф 1, буква и) от тази директива обаче не допуска общо освобождаване на всички доставки на образователни услуги, без да се взема предвид предметът на дейност на организациите, които не са публичноправни субекти, доставящи тези услуги. От това следва, че тези организации, т.е. частните организации, трябва да отговарят на условието да имат сроден предмет на този на публичноправните субекти. В това отношение, доколкото в член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 не се уточняват условията или особеностите, по които може да се разпознае този сходен предмет, по принцип националното право на всяка държава членка трябва да определи правилата, въз основа на които може тези организации да бъдат определени като имащи сроден предмет на дейност. (вж. точки 33, 35, 37 и 39; точка 1 от диспозитива) По силата на член 168 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност или на националната разпоредба, с която този член е транспониран, данъчнозадължено лице не може да иска да му се признае право на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, ако поради освобождаване, предвидено в националното право в нарушение на член 132, параграф 1, буква и) от тази директива, предоставените от него образователни услуги не се облагат с този данък като получени доставки. Това данъчнозадължено лице може все пак да се позове на несъвместимостта на посоченото освобождаване с член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, за да не бъде то прилагано по отношение на него, когато, дори като се вземе предвид свободата на преценка, която тази разпоредба дава на държавите членки, обективно не може да се приеме, че посоченото данъчнозадължено лице има предмет, сроден с този на публичноправен субект с образователен предмет по смисъла на посочената разпоредба, което следва да се провери от националния съд. В последната посочена хипотеза предоставяните от това данъчнозадължено лице образователни услуги ще бъдат обложени с данък върху добавената стойност и тогава то ще може да се ползва от правото на приспадане на платения по получени доставки данък. (вж. точка 56; точка 2 от диспозитива)