ДДС, Специален режим за туристически агенти, Сделки, извършвани извън Съюза, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 28, параграф 3, Директива 2006/112/ЕО, Член 370, Клаузи „standstill“, Изменение на националното законодателство по време на срока за транспониране.

Дело C-599/12 Jetair NV и BTW-eenheid BTWE Travel4you срещу FOD Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van eerste aanleg te Brugge) „ДДС — Специален режим за туристически агенти — Сделки, извършвани извън Съюза — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 28, параграф 3 — Директива 2006/112/ЕО — Член 370 — Клаузи „standstill“ — Изменение на националното законодателство по време на срока за транспониране“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 13 март 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възможност за държавите членки да запазят някои данъци временно — Задължения на държавите членки в срока за транспониране — Задължение да не се приемат разпоредби, които могат да застрашат предписания от директивата резултат — Облагане на доставките на услуги на туристическите агенти извън Съюза — Допустимост (член 15, член 26, параграф 3 и член 28, параграфи 3 и 4, както и приложение Д към Директива 77/388 на Съвета; член 370 от Директива 2006/112) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Специален режим за туристически агенти — Доставки на услуги на туристическите агенти, които се отнасят до пътувания извън Съюза — Национална правна уредба, която не третира тези доставки като освободена от облагане междинна дейност — Допустимост (членове 309 и 370 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възможност за държавите членки да запазят някои данъци временно — Обхват — Доставки на услуги на туристическите агенти, които се отнасят до пътувания извън Съюза — Нарушаване на правото на Съюза — Липса (членове 309 и 370 и приложение X, част A, точка 4 към Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Специален режим за туристически агенти — Национална правна уредба, която третира туристическите агенти различно от посредниците — Облагане единствено на доставките на туристическите агенти, които се отнасят до пътувания извън Съюза — Допустимост (член 26, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета и член 306 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 28, параграф 3 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност и член 370 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност допускат държава членка да въведе преди 1 януари 1978 г. по време на срока за транспониране на Шеста директива разпоредба, която изменя съществуващото ѝ законодателство, като облага с данък върху добавената стойност сделките на туристическите агенти относно пътуванията извън Европейския съюз. Безспорно по време на срока за транспониране държавите членки — адресати на същата, следва да се въздържат от приемане на разпоредби, които могат да застрашат сериозно постигането на предписания от тази директива резултат. От текста на член 28, параграфи 3 и 4 от Шеста директива във връзка с член 15 и приложение Д към нея обаче следва, че законодателят на Съюза е предоставил възможността да се направи изключение от задължението за освобождаване от облагане на доставките, посочени в член 26, параграф 3 от тази директива, на държавите членки, чието законодателство е предвиждало облагането на тези доставки преди 1 януари 1978 г. Следователно, ако държавите членки облагат с данък разглежданите сделки на 1 януари 1978 г., те могат да продължат да правят това и след тази дата. Тъй като Шеста директива изрично определя датата 1 януари 1978 г. като отправна точка за евентуално запазване действието на данъчна мярка, не може да се приеме, че закон, предвиждащ облагането на разглежданите сделки, приет преди тази дата през периода за транспониране на директивата, може да застраши сериозно постигането на предписания от посочената директива резултат. (вж. точки 31, 35, 37 и 38; точка 1 от диспозитива) Дадена държава членка не нарушава член 309 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, като не третира доставките на услуги, извършвани от туристически агенти, като освободена от облагане междинна дейност, когато тези доставки се отнасят до пътувания извън Европейския съюз, и като облага посочените доставки с данък върху добавената стойност, след като ги е облагала с данък върху добавената стойност на 1 януари 1978 г. Всъщност член 370 от посочената директива позволява да се направи изключение от член 309, като предоставя възможността на държавите членки да обложат разглежданите сделки, ако са ги облагали с данък на 1 януари 1978 г. Следователно, ако дадена държава членка отговаря на това условие, тя не е длъжна да приложи разпоредбите на член 309 от посочената директива. (вж. точки 41—43; точка 2 от диспозитива) Член 370 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с приложение X, част A, точка 4 към тази директива не нарушава правото на Съюза, като предоставя на държавите членки възможността да продължат да облагат с данък доставките на услуги на туристическите агенти, свързани с пътуванията извън Европейския съюз. Безспорно, като предоставя подобна възможност на държавите членки, този член установява различен режим между държавите членки, които се позовават на него, облагайки разглежданите доставки, и тези, които прилагат посочените в член 309 от Директивата правила, освобождавайки същите доставки. Става въпрос обаче за възможност, предоставена по изключение, при условие че е изпълнено предвиденото в този член условие. В това отношение запазването на този режим, който предвижда изключение, отразява прогресивния и все още частичен характер на хармонизирането на законодателствата на държавите членки в областта на данъка върху добавената стойност. Докато обаче законодателят на Съюза не е установил такъв окончателен режим и докато държавите членки могат да запазят действието на съществуващото си законодателство, следва да се приеме, че могат да са налице разлики между тях, без обаче тези разлики да противоречат на правото на Съюза. (вж. точки 46—48, 50 и 51; точка 3 от диспозитива) Дадена държава членка не нарушава правото на Съюза, по-специално принципите на равно третиране, на пропорционалност и на данъчен неутралитет, като третира туристическите агенти по различен начин от посредниците и като предвижда правило, по силата на което се облагат само доставките на туристическите агенти, но не и тези на посредниците, когато се отнасят до пътувания извън Европейския съюз. Понятието туристически агент в случая е по смисъла на член 26, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност и член 370 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност. Всъщност принципът на равно третиране, чието отражение в областта на данъка върху добавената стойност е принципът на данъчен неутралитет, изисква да не се третират по различен начин сходни положения, освен ако това не е обективно оправдано. Законодателят на Съюза обаче е приел, че тези две категории туристически агенти не се намират в сходно положение. В този смисъл това, което характеризира дейността на туристическите агенти, посочени в Шеста директива, е фактът, че те са икономически оператори, които организират от свое име пътувания или туристически обиколки и които, за да предоставят обикновено свързаните с този вид дейност услуги, използват услугите на трети данъчнозадължени лица. (вж. точки 53, 55 и 58; точка 4 от диспозитива)

Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Членове 62, 63, 65, 73 и 80, Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица, Бартер, ДДС за строителните услуги, Данъчно събитие, Изискуемост, Включване както на облагаемите, така и на освободените доставки в понятието за данъчно събитие, Авансово плащане на цялата насрещна престация, Авансово плащане, Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги, Непосредствено действие.

Решение на Съда (осми състав) от 7 март 2013 г. — Ефир (Дело C-19/12) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 62, 63, 65, 73 и 80 — Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица — Бартер — ДДС за строителните услуги — Данъчно събитие — Изискуемост — Включване както на облагаемите, така и на освободените доставки в понятието за данъчно събитие — Авансово плащане на цялата насрещна престация — Авансово плащане — Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги — Непосредствено действие“ 1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Посочване на релевантните елементи от правото на Съюза — Преформулиране на въпросите (член 267 от ДФЕС) (вж. точки 26 и 27) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставка на стоки или услуги — Учредяване на право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за услуги по изграждането на недвижими имоти, които са част от тази сграда — Изискуемост на данъка върху строителните услуги от момента на учредяване на правото на строеж — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (членове 63 и 65 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 40; точка 1 от диспозитива) 3. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Доставка между свързани лица — Възможност за държавите членки да приемат пазарната стойност на доставката като данъчна основа — Насрещна престация за доставка между лица, които не са свързани, определена изцяло в стоки или услуги — Национална правна уредба, която предвижда като данъчна основа пазарната стойност на предоставените стоки или услуги — Недопустимост (членове 73 и 80 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 46; точка 1 от диспозитива) 4. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 49; точка 2 от диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Върховен административен съд — Тълкуване на член 62, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправка в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3) — Възникване на данъчното събитие — Национално законодателство, предвиждащо прилагане на понятието за данъчно събитие както за облагаеми, така и за освободени сделки — Учредяване на право на строеж от физически лица в полза на дружество срещу задължение от страна на последното за извършване на строителни услуги Диспозитив 1) Членове 63 и 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство, когато в полза на дружество са учредени права на строеж за построяването на сгради като насрещна престация за услуги по изграждането на някои обекти на недвижима собственост, които дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правата на строеж, посочените членове допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правата на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, щом към момента на учредяване на тези права всички релевантни елементи на бъдещите доставки на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени, и след като стойността на тези права може да получи парично изражение — което следва да се установи от запитващата юрисдикция. При обстоятелства като тези в главното производство, при които доставките не са осъществени между свързани лица по смисъла на член 80 от Директива 2006/112 — което все пак следва да се установи от запитващата юрисдикция — членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. 2) Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 имат непосредствено действие. Решение на Съда (осми състав) от 7 март 2013 г. — Ефир (Дело C-19/12) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 62, 63, 65, 73 и 80 — Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица — Бартер — ДДС за строителните услуги — Данъчно събитие — Изискуемост — Включване както на облагаемите, така и на освободените доставки в понятието за данъчно събитие — Авансово плащане на цялата насрещна престация — Авансово плащане — Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги — Непосредствено действие“ 1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Посочване на релевантните елементи от правото на Съюза — Преформулиране на въпросите (член 267 от ДФЕС) (вж. точки 26 и 27) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставка на стоки или услуги — Учредяване на право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за услуги по изграждането на недвижими имоти, които са част от тази сграда — Изискуемост на данъка върху строителните услуги от момента на учредяване на правото на строеж — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (членове 63 и 65 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 40; точка 1 от диспозитива) 3. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Доставка между свързани лица — Възможност за държавите членки да приемат пазарната стойност на доставката като данъчна основа — Насрещна престация за доставка между лица, които не са свързани, определена изцяло в стоки или услуги — Национална правна уредба, която предвижда като данъчна основа пазарната стойност на предоставените стоки или услуги — Недопустимост (членове 73 и 80 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 46; точка 1 от диспозитива) 4. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 49; точка 2 от диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Върховен административен съд — Тълкуване на член 62, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправка в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3) — Възникване на данъчното събитие — Национално законодателство, предвиждащо прилагане на понятието за данъчно събитие както за облагаеми, така и за освободени сделки — Учредяване на право на строеж от физически лица в полза на дружество срещу задължение от страна на последното за извършване на строителни услуги Диспозитив 1) Членове 63 и 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство, когато в полза на дружество са учредени права на строеж за построяването на сгради като насрещна престация за услуги по изграждането на някои обекти на недвижима собственост, които дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правата на строеж, посочените членове допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правата на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, щом към момента на учредяване на тези права всички релевантни елементи на бъдещите доставки на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени, и след като стойността на тези права може да получи парично изражение — което следва да се установи от запитващата юрисдикция. При обстоятелства като тези в главното производство, при които доставките не са осъществени между свързани лица по смисъла на член 80 от Директива 2006/112 — което все пак следва да се установи от запитващата юрисдикция — членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. 2) Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 имат непосредствено действие.