ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 146, Освобождавания при износ, Член 131, Условия, определени от държавите членки, Национално законодателство, което изисква предназначената за износ стока да напусне митническата територия на Европейския съюз в рамките на твърдо определен 90-дневен срок след доставката.

Дело C-563/12 BDV Hungary Trading Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Közép-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Kúria) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 146 — Освобождавания при износ — Член 131 — Условия, определени от държавите членки — Национално законодателство, което изисква предназначената за износ стока да напусне митническата територия на Европейския съюз в рамките на твърдо определен 90-дневен срок след доставката“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 19 декември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождавания при износ — Доставки на стоки, изпращани или превозвани извън Съюза — Национална правна уредба, която поставя като условие за освобождаване превозът извън Съюза да е извършен в 90-дневен срок след доставката — Недопустимост (член 131 и член 146, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 146, параграф 1 и член 131 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че при доставка за износ стоките, предназначени да бъдат изнесени извън Европейския съюз, трябва да са напуснали територията на Европейския съюз в твърдо определен срок от три месеца или 90 дни след датата на доставката, при положение че неспазването на този срок е достатъчно, за да лиши окончателно данъчнозадълженото лице от освобождаването на тази доставка. В това отношение използването на думата „изпратени“ в член 146, параграф 1, буква б) от посочената директива сочи, че стоката е действително изнесена и освобождаването на доставката при износ е приложимо, когато правото на разпореждане като собственик с тази стока се прехвърли на приобретателя, доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена извън Съюза, и вследствие на изпращането или превозването стоката напусне физически територията на Съюза. Този член не изисква, като условие за прилагане на предвиденото в него освобождаване, стоката, предназначена за износ, да е напуснала територията на Съюза в точно определен срок. Освобождаванията, предвидени в дял IХ, глави 2—9 от посочената директива, в който се намира и самият член 146, обаче се прилагат в съответствие с условията, които държавите членки определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на тези освобождавания, и да предотвратят всякаква възможна данъчна измама, избягване на данъци или злоупотреба. Освен това държавите членки следва да спазват основните принципи на правото, които са част от правния ред на Съюза и сред които фигурират по-конкретно принципите на правна сигурност, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания. Така държавите членки по принцип имат право да определят разумен срок за износ, за да проверят дали стока, която е предмет на доставка за износ, действително е напуснала Съюза. Всъщност налагането на продавача на предназначена за износ стока на точно определен срок, при изтичане на който стоката трябва да е напуснала митническата територия на Съюза, представлява подходящо средство за постигане на тази цел. Въпреки това срокът не трябва да надхвърля това, което е необходимо за постигането на тази цел. (вж. точки 24—29, 34—36 и 42 и диспозитива) Дело C-563/12 BDV Hungary Trading Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Közép-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Kúria) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 146 — Освобождавания при износ — Член 131 — Условия, определени от държавите членки — Национално законодателство, което изисква предназначената за износ стока да напусне митническата територия на Европейския съюз в рамките на твърдо определен 90-дневен срок след доставката“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 19 декември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождавания при износ — Доставки на стоки, изпращани или превозвани извън Съюза — Национална правна уредба, която поставя като условие за освобождаване превозът извън Съюза да е извършен в 90-дневен срок след доставката — Недопустимост (член 131 и член 146, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 146, параграф 1 и член 131 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че при доставка за износ стоките, предназначени да бъдат изнесени извън Европейския съюз, трябва да са напуснали територията на Европейския съюз в твърдо определен срок от три месеца или 90 дни след датата на доставката, при положение че неспазването на този срок е достатъчно, за да лиши окончателно данъчнозадълженото лице от освобождаването на тази доставка. В това отношение използването на думата „изпратени“ в член 146, параграф 1, буква б) от посочената директива сочи, че стоката е действително изнесена и освобождаването на доставката при износ е приложимо, когато правото на разпореждане като собственик с тази стока се прехвърли на приобретателя, доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена извън Съюза, и вследствие на изпращането или превозването стоката напусне физически територията на Съюза. Този член не изисква, като условие за прилагане на предвиденото в него освобождаване, стоката, предназначена за износ, да е напуснала територията на Съюза в точно определен срок. Освобождаванията, предвидени в дял IХ, глави 2—9 от посочената директива, в който се намира и самият член 146, обаче се прилагат в съответствие с условията, които държавите членки определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на тези освобождавания, и да предотвратят всякаква възможна данъчна измама, избягване на данъци или злоупотреба. Освен това държавите членки следва да спазват основните принципи на правото, които са част от правния ред на Съюза и сред които фигурират по-конкретно принципите на правна сигурност, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания. Така държавите членки по принцип имат право да определят разумен срок за износ, за да проверят дали стока, която е предмет на доставка за износ, действително е напуснала Съюза. Всъщност налагането на продавача на предназначена за износ стока на точно определен срок, при изтичане на който стоката трябва да е напуснала митническата територия на Съюза, представлява подходящо средство за постигане на тази цел. Въпреки това срокът не трябва да надхвърля това, което е необходимо за постигането на тази цел. (вж. точки 24—29, 34—36 и 42 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Отказ.

Дело C-285/11 Боник EOOД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Варненски административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Отказ“ Резюме – Решение на Съда (трети състав) от 6 декември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ на основание липсата на реално осъществяване на доставката на стоки поради измами и нередности — Недопустимост — Граници — Проверка, възложена на националния съд (членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция. Тъй като отказът да се признае право на приспадане, представлява изключение от прилагането на основния принцип, какъвто се явява това право, режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива, не допуска данъчнозадължено лице — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице доставка е опорочена поради измама с данък върху добавената стойност — да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане. Всъщност установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавния бюджет. (вж. точки 41—43 и 45 и диспозитива) Дело C-285/11 Боник EOOД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Варненски административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Отказ“ Резюме – Решение на Съда (трети състав) от 6 декември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ на основание липсата на реално осъществяване на доставката на стоки поради измами и нередности — Недопустимост — Граници — Проверка, възложена на националния съд (членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция. Тъй като отказът да се признае право на приспадане, представлява изключение от прилагането на основния принцип, какъвто се явява това право, режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива, не допуска данъчнозадължено лице — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице доставка е опорочена поради измама с данък върху добавената стойност — да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане. Всъщност установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавния бюджет. (вж. точки 41—43 и 45 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 138, параграф 1, Условия за освобождаване на вътреобщностна сделка, която се характеризира със съществуващото за приобретателя задължение да осигури превоза на стоката, с която той разполага като собственик от момента на натоварването, Съществуващо за продавача задължение да докаже, че стоката физически е напуснала територията на държавата членка на доставката, Заличаване с обратно действие на идентификационния номер по ДДС на приобретателя.

Дело C-273/11 Mecsek-Gabona Kft срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Baranya Megyei Bíróság) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 138, параграф 1 — Условия за освобождаване на вътреобщностна сделка, която се характеризира със съществуващото за приобретателя задължение да осигури превоза на стоката, с която той разполага като собственик от момента на натоварването — Съществуващо за продавача задължение да докаже, че стоката физически е напуснала територията на държавата членка на доставката — Заличаване с обратно действие на идентификационния номер по ДДС на приобретателя“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Отказ да се предостави това освобождаване на продавача — Допустимост — Условия (член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Заличаване с обратно действие на идентификационния номер по ДДС на приобретателя — Липса на отражение върху правото на освобождаване (член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) При обстоятелства, в които, от една страна, правото за разпореждане със стока като собственик е прехвърлено — на територията на една държава членка — на приобретател, установен в друга държава членка, който в момента на сделката разполага с идентификационен номер по ДДС в тази друга държава членка и поема грижата за превоза на посочената стока в посока към последната държава членка, и от друга страна, продавачът се уверява, че регистрираните в чужбина камиони отнасят стоката от неговия склад, и разполага с товарителници CMR (Конвенция относно договора за международен превоз на стоки по шосе), изпратени от приобретателя от държавата членка по местоназначение като доказателство, че стоката е транспортирана извън държавата членка на продавача, член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска на продавача да се откаже ползването от правото на освобождаване на вътреобщностна доставка, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. (вж. точки 28 и 55; точка 1 от диспозитива) Освобождаването на вътреобщностна доставка по смисъла на член 138, параграф 1 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/88, не може да бъде отказано на продавача с единствения довод, че данъчната администрация на друга държава членка е пристъпила към заличаване на идентификационния номер по ДДС на приобретателя, което, макар и да е станало след доставката на стоката, проявява действието си ретроактивно, от дата, предхождаща тази доставка. Всъщност, като се има предвид, че задължението да се проверява качеството на данъчнозадълженото лице се носи от компетентния национален орган, преди последният да предостави на данъчнозадълженото лице идентификационен номер по ДДС, евентуална нередовност, засягаща този регистър, не би могла да води до лишаването на стопански субект, който се основава на фигуриращите в посочения регистър данни, от освобождаването, от което той би имал право да се ползва. (вж. точки 63 и 65; точка 2 от диспозитива) Дело C-273/11 Mecsek-Gabona Kft срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Baranya Megyei Bíróság) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 138, параграф 1 — Условия за освобождаване на вътреобщностна сделка, която се характеризира със съществуващото за приобретателя задължение да осигури превоза на стоката, с която той разполага като собственик от момента на натоварването — Съществуващо за продавача задължение да докаже, че стоката физически е напуснала територията на държавата членка на доставката — Заличаване с обратно действие на идентификационния номер по ДДС на приобретателя“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Отказ да се предостави това освобождаване на продавача — Допустимост — Условия (член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Заличаване с обратно действие на идентификационния номер по ДДС на приобретателя — Липса на отражение върху правото на освобождаване (член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) При обстоятелства, в които, от една страна, правото за разпореждане със стока като собственик е прехвърлено — на територията на една държава членка — на приобретател, установен в друга държава членка, който в момента на сделката разполага с идентификационен номер по ДДС в тази друга държава членка и поема грижата за превоза на посочената стока в посока към последната държава членка, и от друга страна, продавачът се уверява, че регистрираните в чужбина камиони отнасят стоката от неговия склад, и разполага с товарителници CMR (Конвенция относно договора за международен превоз на стоки по шосе), изпратени от приобретателя от държавата членка по местоназначение като доказателство, че стоката е транспортирана извън държавата членка на продавача, член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска на продавача да се откаже ползването от правото на освобождаване на вътреобщностна доставка, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. (вж. точки 28 и 55; точка 1 от диспозитива) Освобождаването на вътреобщностна доставка по смисъла на член 138, параграф 1 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/88, не може да бъде отказано на продавача с единствения довод, че данъчната администрация на друга държава членка е пристъпила към заличаване на идентификационния номер по ДДС на приобретателя, което, макар и да е станало след доставката на стоката, проявява действието си ретроактивно, от дата, предхождаща тази доставка. Всъщност, като се има предвид, че задължението да се проверява качеството на данъчнозадълженото лице се носи от компетентния национален орган, преди последният да предостави на данъчнозадълженото лице идентификационен номер по ДДС, евентуална нередовност, засягаща този регистър, не би могла да води до лишаването на стопански субект, който се основава на фигуриращите в посочения регистър данни, от освобождаването, от което той би имал право да се ползва. (вж. точки 63 и 65; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 28в, A, буква а), Измама с ДДС, Отказ за освобождаване от ДДС във връзка с вътреобщностни доставки на стоки, Активно участие на продавача в измамата, Правомощия на държавите членки в борбата с измамите, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки (член 28в, А от Директива 77/388 на Съвета) Summary Когато вътреобщностната доставка на стоки действително е извършена, но при извършването ѝ доставчикът е прикрил самоличността на действителния купувач, за да му позволи да избегне плащането на данъка върху добавената стойност, държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките при вътреобщностната доставка, може да не допусне освобождаване за тази сделка въз основа на правомощията си съгласно първата част от изречението на член 28в, A от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2000/65. В това отношение представянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата, може да възпрепятства правилното събиране на данъка и следователно да застраши доброто функциониране на общата система на данъка върху добавената стойност. Подобни деяния обаче са с още по-голяма степен на обществена опасност, когато са извършени в рамките на преходния режим за облагане на вътреобщностните доставки, който функционира въз основа на предоставените от данъчнозадължените лица доказателства. Следователно правото на Съюза не е пречка държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама и в този случай да не допускат освобождаване. При особени случаи обаче, при които въпреки взаимната помощ и административното сътрудничество между данъчните органи на съответните държави членки има основателни причини да се предполага, че в държавата членка по местоназначение може да не бъде платен ДДС за вътреобщностното придобиване, което съответства на посочената доставка, държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките, по принцип е длъжна да не допуска освобождаване в полза на доставчика на стоките и да го задължи впоследствие да внесе данъка, за да се избегне опасността сделката да остане изцяло необложена. Всъщност в съответствие с основния принцип на общата система на данъка върху добавената стойност този данък се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада ДДС, начислен пряко върху различните елементи на себестойността. (вж. точки 48, 49, 52 и 55 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 2, член 20, първа алинея и член 138, параграф 1, Вътреобщностно придобиване на нова ветроходна лодка, Непосредствено използване на закупената стока в държавата членка по придобиване или в друга държава членка, преди да бъде превозена до окончателното ѝ местоназначение, Срок, в който започва превозът на стоката до местоназначението, Максимална продължителност на превоза -Релевантен момент, към който се определя дали превозно средство е ново за целите на данъчното му облагане.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки (член 2, параграф 1, буква б), подточка ii), член 20, първа алинея и член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки (член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. Член 20, първа алинея и член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкуват в смисъл, че определянето на дадена сделка като вътреобщностна доставка или придобиване не може да зависи от спазването на какъвто и да било срок, в който трябва да започне или завърши превозът на стока от държавата членка на доставката към държавата членка по местоназначение. За да бъде извършено това определяне и за да се уточни мястото на придобиване обаче, следва да се установи материална и времева обвързаност между доставката на стока и нейния превоз, както и последователност в развитието на сделката. В особения случай на придобиване на ново превозно средство по смисъла на член 2, параграф 1, буква б), подточка ii) от тази директива определянето на една сделка като вътреобщностно придобиване трябва да се извърши посредством обща преценка на всички обективни факти, както и на намерението на придобиващото лице, стига това намерение да е подкрепено с обективни доказателства, позволяващи да се определи държавата членка, в която е планирано крайното потребление на съответната стока. В това отношение сред обстоятелствата, които могат да са от значение, фигурират, освен продължителността на превоза на стоката във времето, по-специално мястото на регистрацията ѝ и на обичайната ѝ употреба, местопребиваването на придобиващото я лице, както и наличието или липсата на връзки между придобиващото лице и държавата членка на доставката или друга държава членка. В особения случай на придобиване на ветроходна лодка може да се окаже релевантно и коя е държавата членка на флага, както и обичайното място за домуване или закотвяне на ветроходната лодка и мястото ѝ за зимен престой. В рамките на вътреобщностното придобиване обаче не може да се изисква транспортирането на превозно средство да се извърши непосредствено след доставката му, да бъде непрекъснато и разглежданата стока да не се използва по какъвто и да било начин преди или по време на посоченото транспортиране. Важното е да се определи в коя държава членка ще се осъществи крайното и трайно потребление на разглежданото превозно средство. В това отношение неговото ползване по време на превоза, дори за отдих, представлява само един незначителен период от време в сравнение с продължителността на полезния живот на превозните средства като цяло. (вж. точки 33, 45, 46, 48, 50 и 51; точка 1 от диспозитива) 2. За да се прецени дали превозно средство, предмет на вътреобщностно придобиване, е ново по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, трябва да се вземе предвид моментът на доставката на съответната стока от продавача на придобиващото лице, т.е моментът, когато правото за разпореждане с тази стока като собственик се прехвърли от продавача на придобиващото лице. (вж. точки 55 и 57; точка 2 от диспозитива)