Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Възстановяване на надвзет ДДС чрез прихващане, Отмяна на актовете за прихващане, Задължение за изплащане на данъчнозадълженото лице на лихва за забава.

Дело C-431/12 Agenţia Naţională de Administrare Fiscală срещу SC Rafinăria Steaua Română SA (Преюдициално запитване, отправено от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie) „Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Възстановяване на надвзет ДДС чрез прихващане — Отмяна на актовете за прихващане — Задължение за изплащане на данъчнозадълженото лице на лихва за забава“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 24 октомври 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък — Национални актове, които изключват възстановяването, но впоследствие са отменени със съдебно решение — В периода на действие на посочените актове не се дължат лихви за забава — Недопустимост (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице, което е поискало възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, надвишаващ дължимия от него като лице платец данък върху добавената стойност, да не може да получи от данъчната администрация на държава членка лихва за забава върху сумата, възстановена със закъснение от нея, за периода, в който са били в сила административни актове, които изключват възстановяването и които впоследствие са отменени със съдебно решение. Действително, макар прилагането на правото на възстановяване на надвзетия ДДС, предвидено в член 183 от посочената директива, по принцип да попада в процесуалната автономия на държавите членки, това не променя обстоятелството, че тази автономия се ограничава от принципите на равностойност и ефективност. Във връзка с това, когато възстановяването на данъчнозадълженото лице на надвзетия данък върху добавената стойност се извършва, след като разумният срок за това е изтекъл, принципът на неутралитет на данъчната система на посочения данък изисква така генерираните от данъчнозадълженото лице финансови загуби — поради невъзможността да разполага със съответните парични средства — да бъдат компенсирани чрез изплащането на лихва за забава. Освен това от гледна точка на данъчнозадълженото лице причината, поради която надвзетият данък върху добавената стойност е възстановен със забава, е без значение. В това отношение е без значение разликата между забавено възстановяване поради административна обработка на искането, която е завършила след изтичането на срока, и забавено възстановяване заради административни актове, които неправомерно изключват възстановяването и които впоследствие са отменени със съдебно решение. (вж. точки 20, 23, 25 и 26 и диспозитива) Дело C-431/12 Agenţia Naţională de Administrare Fiscală срещу SC Rafinăria Steaua Română SA (Преюдициално запитване, отправено от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie) „Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Възстановяване на надвзет ДДС чрез прихващане — Отмяна на актовете за прихващане — Задължение за изплащане на данъчнозадълженото лице на лихва за забава“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 24 октомври 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък — Национални актове, които изключват възстановяването, но впоследствие са отменени със съдебно решение — В периода на действие на посочените актове не се дължат лихви за забава — Недопустимост (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице, което е поискало възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, надвишаващ дължимия от него като лице платец данък върху добавената стойност, да не може да получи от данъчната администрация на държава членка лихва за забава върху сумата, възстановена със закъснение от нея, за периода, в който са били в сила административни актове, които изключват възстановяването и които впоследствие са отменени със съдебно решение. Действително, макар прилагането на правото на възстановяване на надвзетия ДДС, предвидено в член 183 от посочената директива, по принцип да попада в процесуалната автономия на държавите членки, това не променя обстоятелството, че тази автономия се ограничава от принципите на равностойност и ефективност. Във връзка с това, когато възстановяването на данъчнозадълженото лице на надвзетия данък върху добавената стойност се извършва, след като разумният срок за това е изтекъл, принципът на неутралитет на данъчната система на посочения данък изисква така генерираните от данъчнозадълженото лице финансови загуби — поради невъзможността да разполага със съответните парични средства — да бъдат компенсирани чрез изплащането на лихва за забава. Освен това от гледна точка на данъчнозадълженото лице причината, поради която надвзетият данък върху добавената стойност е възстановен със забава, е без значение. В това отношение е без значение разликата между забавено възстановяване поради административна обработка на искането, която е завършила след изтичането на срока, и забавено възстановяване заради административни актове, които неправомерно изключват възстановяването и които впоследствие са отменени със съдебно решение. (вж. точки 20, 23, 25 и 26 и диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директиви 77/388/ЕИО и 2006/112/ЕО, Възстановяване, Срок, Лихви, Прихващане, Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност, Защита на оправданите правни очаквания.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Summary 1. Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, разгледан във връзка с принципа на защита на оправданите правни очаквания, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда с обратна сила да се продължи срокът за възстановяване на надвзет данък върху добавената стойност, доколкото тази правна уредба лишава данъчнозадълженото лице от правото, с което е разполагало преди влизането ѝ в сила, да получи лихва за забава върху сумата, която трябва да му се възстанови. (вж. точка 41; точка 1 от диспозитива) 2. Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, разгледан в съответствие с принципа на данъчен неутралитет, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която общият срок за възстановяване на надвзетия данък върху добавената стойност, след изтичането на който се дължи лихва за забава върху сумата, която трябва да се възстанови, се продължава при започване на данъчна ревизия, като в резултат от това продължаване лихвата се дължи едва от датата на приключване на това производство, при положение че надвзетият данък вече е бил прехвърлен през трите данъчни периода, следващи този, през който надвзетият данък е бил налице. За сметка на това обстоятелството, че този общ срок е определен с продължителност от 45 дни, не е в разрез със споменатата разпоредба. (вж. точка 61; точка 2 от диспозитива) 3. Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска надвзетият данък върху добавената стойност да се възстановява чрез прихващане. Действително държавите членки със сигурност разполагат със свобода на действие при установяването на реда и условията за възстановяване на надвзетия данък върху добавената стойност, при положение че възстановяването се направи в разумен срок чрез плащане в брой или по равностоен начин и за данъчнозадълженото лице няма никакъв финансов риск. (вж. точки 64 и 67; точка 3 от диспозитива)