Шеста директива ДДС, Член 17, параграф 2, буква а), Право на приспадане на данъка, платен по получена доставка, Необходимост от наличие на пряка и непосредствена връзка между получената доставка и извършена облагаема доставка, Критерий за определяне на тази връзка, Адвокатски услуги, предоставени във връзка с наказателно производство за корупция, образувано лично срещу управителя и основен съдружник на дружество с ограничена отговорност.

Дело C-104/12 Finanzamt Köln-Nord срещу Wolfram Becker (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Шеста директива ДДС — Член 17, параграф 2, буква а) — Право на приспадане на данъка, платен по получена доставка — Необходимост от наличие на пряка и непосредствена връзка между получената доставка и извършена облагаема доставка — Критерий за определяне на тази връзка — Адвокатски услуги, предоставени във връзка с наказателно производство за корупция, образувано лично срещу управителя и основен съдружник на дружество с ограничена отговорност“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 21 февруари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен по получена доставка — Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице — Необходимост от пряка и непосредствена връзка между получената доставка и дейността на данъчнозадълженото лице — Критерий за преценка — Данък, дължим върху доставките на адвокатски услуги във връзка с наказателно производство, образувано лично срещу физически лица, управители на данъчнозадължено предприятие — Право на приспадане — Липса (член 17, параграф 2, буква а) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2001/115) Наличието на пряка и непосредствена връзка между дадена доставка и цялостната дейност на данъчнозадълженото лице за целите на определянето дали стоките и услугите са били използвани от него „за нуждите на неговите облагаеми сделки“ по смисъла на член 17, параграф 2, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2001/115, е в зависимост от обективното съдържание на получената стока или услуга от това данъчнозадължено лице. Обстоятелството, че определянето на такава съществуваща пряка и непосредствена връзка между дадена доставка на услуги и цялостната облагаема икономическа дейност трябва да се направи от гледна точка на обективното съдържание на тази доставка на услуги, не изключва възможността да се вземе предвид и единствената причина за съответната доставка, като последната трябва да се разглежда като съставляваща критерий за определяне на обективното съдържание. Щом като е установено, че дадена доставка не е била извършена за нуждите на облагаемата дейност на данъчнозадължено лице, тази доставка не може да се приеме за пряко и непосредствено свързана с тази дейност, макар посочената доставка от гледна точка на обективното ѝ съдържание да е облагаема с данъка върху добавената стойност. Що се отнася до доставките на адвокатски услуги, чиято цел е да се избегнат наказателни санкции срещу физически лица — управители на данъчнозадължено предприятие, такива доставки не дават право на това предприятие да приспадне като данък по получени доставки дължимия данък върху добавената стойност за направените доставки, когато, на първо място, посочените доставки имат за цел пряко и непосредствено да защитят частните интереси на управителите, преследвани за престъпления, дължащи се на тяхното лично поведение, и когато, на второ място, не съществува правна връзка между наказателното преследване и данъчнозадълженото предприятие, поради което тези доставки трябва да се приемат за направени изцяло извън контекста на облагаемата дейност на това предприятие. (вж. точки 29—31 и 33 и диспозитива) Дело C-104/12 Finanzamt Köln-Nord срещу Wolfram Becker (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Шеста директива ДДС — Член 17, параграф 2, буква а) — Право на приспадане на данъка, платен по получена доставка — Необходимост от наличие на пряка и непосредствена връзка между получената доставка и извършена облагаема доставка — Критерий за определяне на тази връзка — Адвокатски услуги, предоставени във връзка с наказателно производство за корупция, образувано лично срещу управителя и основен съдружник на дружество с ограничена отговорност“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 21 февруари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен по получена доставка — Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице — Необходимост от пряка и непосредствена връзка между получената доставка и дейността на данъчнозадълженото лице — Критерий за преценка — Данък, дължим върху доставките на адвокатски услуги във връзка с наказателно производство, образувано лично срещу физически лица, управители на данъчнозадължено предприятие — Право на приспадане — Липса (член 17, параграф 2, буква а) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2001/115) Наличието на пряка и непосредствена връзка между дадена доставка и цялостната дейност на данъчнозадълженото лице за целите на определянето дали стоките и услугите са били използвани от него „за нуждите на неговите облагаеми сделки“ по смисъла на член 17, параграф 2, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2001/115, е в зависимост от обективното съдържание на получената стока или услуга от това данъчнозадължено лице. Обстоятелството, че определянето на такава съществуваща пряка и непосредствена връзка между дадена доставка на услуги и цялостната облагаема икономическа дейност трябва да се направи от гледна точка на обективното съдържание на тази доставка на услуги, не изключва възможността да се вземе предвид и единствената причина за съответната доставка, като последната трябва да се разглежда като съставляваща критерий за определяне на обективното съдържание. Щом като е установено, че дадена доставка не е била извършена за нуждите на облагаемата дейност на данъчнозадължено лице, тази доставка не може да се приеме за пряко и непосредствено свързана с тази дейност, макар посочената доставка от гледна точка на обективното ѝ съдържание да е облагаема с данъка върху добавената стойност. Що се отнася до доставките на адвокатски услуги, чиято цел е да се избегнат наказателни санкции срещу физически лица — управители на данъчнозадължено предприятие, такива доставки не дават право на това предприятие да приспадне като данък по получени доставки дължимия данък върху добавената стойност за направените доставки, когато, на първо място, посочените доставки имат за цел пряко и непосредствено да защитят частните интереси на управителите, преследвани за престъпления, дължащи се на тяхното лично поведение, и когато, на второ място, не съществува правна връзка между наказателното преследване и данъчнозадълженото предприятие, поради което тези доставки трябва да се приемат за направени изцяло извън контекста на облагаемата дейност на това предприятие. (вж. точки 29—31 и 33 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Право на приспадане, Придобиване на автомобили и използването им за сделки за лизинг, Разлики между данъчните режими на две държави членки, Забрана на злоупотребата.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 17, параграф 3, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Изключения от правото на приспадане (член 17, параграф 3, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Член 17, параграф 3, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка не може да откаже на данъчнозадължено лице приспадането на данъка върху добавената стойност по получени доставки, платен при придобиването на стоки, осъществено в тази държава членка, когато тези стоки са използвани за целите на осъществени в друга държава членка сделки за лизинг, с единствения мотив че сделките, съставляващи извършени доставки, не са довели до плащане на данъка върху добавената стойност във втората държава членка. Всъщност по силата на посочения член 17, параграф 3, буква a) правото на приспадане на платения за някои сделки данък върху добавената стойност по получени доставки във връзка с други сделки, съставляващи извършени доставки в друга държава членка, зависи от въпроса дали това право на приспадане съществува, когато всички тези сделки са извършени на територията на една и съща държава членка. Следователно фактът, че дадена държава членка не е събрала посочения данък по извършени доставки поради квалификацията, която е направила на дадена търговска сделка, не може да лиши данъчнозадълженото лице от правото му на приспадане на данъка по получени доставки, платен в друга държава членка. (вж. точки 32, 42 и 46; точка 1 от диспозитива) 2. Принципът на забрана на злоупотребата допуска да се приложи правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, признато в член 17, параграф 3, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, при обстоятелства, при които предприятие, установено в една държава членка, избира да реализира чрез дъщерното си дружество, установено в друга държава членка, сделки за лизинг на стоки на трето дружество, установено в първата държава членка, за да избегне начисляването на данък върху добавената стойност върху плащанията по тези сделки, които са квалифицирани в първата държава членка като предоставяне на наемни услуги, извършени във втората държава членка, а в тази втора държава членка — като доставки на стоки, извършени в първата държава членка. Всъщност данъчнозадължените лица по правило са свободни да избират организационните структури и договорните условия, които считат за най-подходящи за своите икономически дейности и за ограничаване на тяхната данъчна тежест. Изборът на даден стопански субект между освободени и облагаеми сделки може да се основава на съвкупност от обстоятелства, и по-специално на съображения от данъчно естество, свързани с действащия режим по данъка върху добавената стойност. Когато данъчнозадълженото лице има избор между различни сделки, то има право да избира организацията на своята икономическа дейност по такъв начин, че да намали данъчното си задължение. (вж. точки 53—55; точка 2 от диспозитива)