ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Случаи на освобождаване, Член 132, параграф 1, букви б) и в), Болнична и медицинска помощ и тясно свързани с тях дейности, Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии, Услуги, състоящи се от извършване на хирургични дейности и естетично лечение, Интервенции от изцяло козметичен характер вследствие единствено на желанието на пациента.

Дело C-91/12 Skatteverket срещу PCF Clinic AB (Преюдициално запитване, отправено от Högsta förvaltningsdomstolen) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Случаи на освобождаване — Член 132, параграф 1, букви б) и в) — Болнична и медицинска помощ и тясно свързани с тях дейности — Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии — Услуги, състоящи се от извършване на хирургични дейности и естетично лечение — Интервенции от изцяло козметичен характер вследствие единствено на желанието на пациента“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 21 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности — Освобождаване на предоставянето на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии — Медицинска помощ или предоставяне на медицинска помощ — Понятие — Операции в областта на естетичната хирургия и естетичното лечение — Включване — Условие — Критерии за преценка (член 132, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 132, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: — предоставянето на услуги като разглежданите в главното производство, състоящи се от операции в областта на естетичната хирургия и естетичното лечение, се обхваща от понятието „медицинска помощ“ или „предоставяне на медицинска помощ“ по смисъла на параграф 1, букви б) и в), когато има за цел диагностицирането, терапията или успешното лечение на заболявания или разстройства на здравето или опазването, поддържането или възстановяването на здравето на хората, — субективното схващане, което подлагащото се на естетична интервенция лице има за същата, само по себе си не е определящо за преценката дали тази интервенция е с терапевтична цел, — обстоятелствата, че услуги като разглежданите в главното производство се предоставят или се извършват от лице, на което е разрешено да упражнява медицинска професия, или че целта на интервенциите се определя от такова лице, могат да окажат влияние върху преценката дали интервенции като разглежданите в главното производство се обхващат от понятието „медицинска помощ“ или „предоставяне на медицинска помощ“ по смисъла съответно на член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 и на член 132, параграф 1, буква в) от същата директива, и — за да се прецени дали предоставянето на услуги като разглежданите в главното производство е освободено от данък върху добавената стойност на основание член 132, параграф 1, буква б) или в) от Директива 2006/112, следва да се вземат предвид всички изисквания, поставени в посочения параграф 1, буква б) или в), както и в другите релевантни разпоредби от дял IX, глави 1 и 2 от тази директива, каквито са — що се отнася до член 132, параграф 1, буква б) от споменатата директива — членове 131, 133 и 134 от същата. (вж. точка 39 и диспозитива) Дело C-91/12 Skatteverket срещу PCF Clinic AB (Преюдициално запитване, отправено от Högsta förvaltningsdomstolen) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Случаи на освобождаване — Член 132, параграф 1, букви б) и в) — Болнична и медицинска помощ и тясно свързани с тях дейности — Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии — Услуги, състоящи се от извършване на хирургични дейности и естетично лечение — Интервенции от изцяло козметичен характер вследствие единствено на желанието на пациента“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 21 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности — Освобождаване на предоставянето на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии — Медицинска помощ или предоставяне на медицинска помощ — Понятие — Операции в областта на естетичната хирургия и естетичното лечение — Включване — Условие — Критерии за преценка (член 132, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 132, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: — предоставянето на услуги като разглежданите в главното производство, състоящи се от операции в областта на естетичната хирургия и естетичното лечение, се обхваща от понятието „медицинска помощ“ или „предоставяне на медицинска помощ“ по смисъла на параграф 1, букви б) и в), когато има за цел диагностицирането, терапията или успешното лечение на заболявания или разстройства на здравето или опазването, поддържането или възстановяването на здравето на хората, — субективното схващане, което подлагащото се на естетична интервенция лице има за същата, само по себе си не е определящо за преценката дали тази интервенция е с терапевтична цел, — обстоятелствата, че услуги като разглежданите в главното производство се предоставят или се извършват от лице, на което е разрешено да упражнява медицинска професия, или че целта на интервенциите се определя от такова лице, могат да окажат влияние върху преценката дали интервенции като разглежданите в главното производство се обхващат от понятието „медицинска помощ“ или „предоставяне на медицинска помощ“ по смисъла съответно на член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 и на член 132, параграф 1, буква в) от същата директива, и — за да се прецени дали предоставянето на услуги като разглежданите в главното производство е освободено от данък върху добавената стойност на основание член 132, параграф 1, буква б) или в) от Директива 2006/112, следва да се вземат предвид всички изисквания, поставени в посочения параграф 1, буква б) или в), както и в другите релевантни разпоредби от дял IX, глави 1 и 2 от тази директива, каквито са — що се отнася до член 132, параграф 1, буква б) от споменатата директива — членове 131, 133 и 134 от същата. (вж. точка 39 и диспозитива)

Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Случаи на освобождаване, Член 132, параграф 1, букви б) и в), Болнична и медицинска помощ и тясно свързани с тях дейности, Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии, Вземане, изследване и преработване на кръв от пъпната връв, Съхраняване на стволови клетки, Евентуална бъдеща терапевтична употреба, Сделки, представляващи съвкупност от елементи и действия.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности —Освобождаване на предоставянето на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии (член 132, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2006/112 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности (член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. Когато имат за цел единствено да гарантират наличието на определен ресурс за лечение, ако се породи необходимост от такова, но не и да служат за диагностика, терапия и, доколкото е възможно, успешно лечение на заболявания или разстройства на здравето, дейностите, изразяващи се в изпращане на комплект за вземане на кръв от пъпната връв на новородени, в изследване и преработване на тази кръв и евентуално в съхраняване на съдържащите се в нея стволови клетки с оглед на евентуална бъдеща терапевтична употреба, разглеждани заедно или поотделно, не попадат в обхвата нито на понятието „болнична и медицинска помощ“, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, нито в обхвата на понятието „предоставяне на медицинска помощ“, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква в) от тази директива. Това важи и по отношение на изследването на кръвта от пъпната връв, освен ако това изследване действително има диагностична цел, нещо което националната юрисдикция следва да провери. (вж. точка 47; точка 1 от диспозитива) 2. Понятието за дейности, „тясно свързани“ „с болничната и медицинската помощ“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща дейности, изразяващи се в изпращане на комплект за вземане на кръв от пъпната връв на новородени, в изследване на тази кръв и евентуално в съхраняване на съдържащите се в нея стволови клетки с оглед на използване при евентуална бъдеща терапия, с която тези дейности само евентуално са свързани и която нито действително е извършена, нито е в процес на извършване, нито пък е планирана. (вж. точка 52; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, A, параграф 1, буква б), Болнична и медицинска помощ, Тясно свързани дейности, Надлежно признати заведения с предназначение, подобно на болниците, терапевтичните или диагностичните медицински центрове, Частна банка за стволови клетки, Услуги по вземане, транспорт, изследване и складиране на кръв от пъпната връв на новородени, Евентуална автоложна или алогенна употреба на стволови клетки.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности (член 13, A, параграф 1, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности (Директива 2004/23 на Европейския парламент и на Съвета; член 13, A, параграф 1, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Понятието за дейности, „тясно свързани“ „с болничната и медицинската помощ“ по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща дейности, изразяващи се във вземане, транспорт, изследване на кръв от пъпната връв и складиране на съдържащи се в тази кръв стволови клетки, когато оказваната в болнична среда медицинска помощ, с която тези дейности са само евентуално свързани, нито е действително предоставена, нито е в процес на предоставяне, нито е планирана. Всъщност е безспорно, че каквато и да е точната класификация предвид настоящото състояние на науката, за повечето лица, ползващи се от съответните дейности, няма и вероятно никога няма да има основна услуга, попадаща в обхвата на понятието „болнична и медицинска помощ“ по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива. Само при настъпването на две несигурни събития, а именно, на първо място, състоянието на медицинската наука да позволи или наложи използване на стволови клетки от пъпната връв за терапия или превенция на дадено заболяване, и на второ място, това заболяване или опасността от него да се прояви в конкретен случай, ще възникне достатъчно тясна връзка, от една страна, между болничната и медицинската помощ, която представлява основната услуга, и от друга страна, посочените по-горе дейности. При тези условия, дори да се допусне, че тези дейности не биха могли да имат друга цел освен използването на така запазени стволови клетки от пъпната връв във връзка с медицинска помощ, оказвана в болнична среда, и не биха могли да обслужват други цели, не може да се приеме, че тези дейности действително са извършени като услуги, съпътстващи болничната и медицинската помощ, която се оказва на ползващите се от тези услуги лица и представлява основната услуга. (вж. точки 47—49 и 52; точка 1 от диспозитива) 2. Когато услугите на банки за стволови клетки се извършват от оправомощен медицински персонал, въпреки че подобни банки за стволови клетки не получават никаква помощ от обществената схема за социално осигуряване и възнаграждението за предоставяните от тях услуги не се покрива съгласно тази схема, макар да притежават разрешение за работа с човешки тъкани и клетки, издадено от компетентните здравни органи на съответната държава членка съгласно Директива 2004/23 относно установяването на стандарти за качество и безопасност при даряването, доставянето, контрола, преработването, съхраняването, [складирането] и разпределянето на човешки тъкани и клетки органи, член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота допуска националните органи да приемат, че подобни банки за стволови клетки не представляват „[друго надлежно признато заведение] с подобно предназначение [като това на] болници, терапевтични или диагностични медицински центрове“ по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388. Тази разпоредба обаче сама по себе си не може да се тълкува и като налагаща на компетентните органи да откажат да приравнят частна банка за стволови клетки на „надлежно признато“ заведение за целите на въпросното освобождаване. Националната юрисдикция следва, доколкото е необходимо, да провери дали отказът за признаване за целите на освобождаването по член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388 е в съответствие с правото на Съюза, и в частност с принципа на данъчен неутралитет. Всъщност по принцип националното право на държавите членки следва да определи правилата, съгласно които да се признават по силата на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388 заведенията, направили подобно искане. Когато дадено данъчнозадължено лице поиска да се ползва със статут на надлежно признато заведение по смисъла на този член, компетентните органи трябва да се съобразят с определените от последната разпоредба граници на правото на преценка, като приложат принципите на правото на Съюза, и в частност принципа за равно третиране, чийто израз в областта на данъка върху добавената стойност е принципът на данъчен неутралитет. В това отношение, за да се прецени дали заведенията трябва да бъдат „признати“ по смисъла на посочената разпоредба, националните органи, в съответствие с правото на Съюза и под контрола на националните юрисдикции, следва да вземат предвид редица фактори, сред които общественият интерес от дейността на съответното данъчнозадължено лице, обстоятелството, че други данъчнозадължени лица, осъществяващи същите дейности, вече са били признати по сходен начин, както и фактът, че голяма част от разходите за съответните услуги евентуално се поемат от здравноосигурителни каси или други социалноосигурителни институции. В това отношение обстоятелството, че услугите, предоставяни от данъчнозадълженото лице, са извършвани от квалифицирани здравни работници, само по себе си не е пречка националните органи да откажат да признаят това данъчнозадължено лице за целите на освобождаването по член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива. Освен това, за да преценят дали даден субект трябва да бъде признат, националните органи имат право да вземат предвид обстоятелството, че за своите дейности данъчнозадълженото лице не получава никаква помощ от обществената схема на социално осигуряване и че възнаграждението за тях не се покрива съгласно тази схема. Същевременно това не означава, че освобождаването трябва да се изключва във всички случаи, когато разходите за услугите не се покриват от социалноосигурителните институции. По-скоро става въпрос за фактор, който следва да се вземе предвид и може да се уравновеси например с необходимостта да се осигури равно третиране. Всъщност, ако положението на дадено данъчнозадължено лице е сравнимо с това на други оператори, предоставящи същите услуги при сравними условия, обстоятелството, че разходите за тези услуги не се поемат изцяло от социалноосигурителните институции, само по себе си не оправдава различното третиране за целите на облагане на доставчиците на услуги с данък върху добавената стойност. Накрая, обстоятелството, че данъчнозадълженото лице притежава разрешение за работа със стволови клетки от пъпната връв, издадено от компетентните здравни органи съгласно националното законодателство, с което се транспонира Директива 2004/23, може да бъде в подкрепа на позицията, че този доставчик на услуги евентуално е „надлежно признат“ по смисъла на член 13, А, параграф 1, буква б) от Шеста директива. Все пак разрешаването на подобни дейности в съответствие с установените в съответния сектор стандарти на Съюза за качество и безопасност не може само по себе си автоматично да доведе до признаване от гледна точка на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива, тъй като в противен случай националните органи биха били лишени от предоставеното им с последната разпоредба право на преценка. Всъщност получаването на такова разрешение е необходимо условие за осъществяването на дейност като частна банка за стволови клетки. Издаването на такова разрешение обаче само по себе си не е равнозначно на признаване по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива. (вж. точки 63—65, 68, 69, 71, 74, 75 и 81; точка 2 от диспозитива)