Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Член 2, точка 1 и член 6, параграф 1, Понятието „доставка на услуги“, Доставка на рекламни услуги и услуги за кредитно посредничество, Случаи на освобождаване, Отразяване на икономическата и търговска действителност от сделките, Сделки, представляващи злоупотреба, Сделки, имащи за цел единствено получаването на данъчно предимство.

Keywords Summary Keywords Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Установяване на доставчика и на получателя — Възможност да не се отчитат договорните клаузи в случай на напълно изкуствена конструкция, чиято единствена цел е получаването на данъчно предимство — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на „доставка на услуги“ по смисъла на член 2, точка 1 и на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота. Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство, което следва да се прецени от националната юрисдикция. (вж. точка 52 и диспозитива) Дело C-653/11 Her Majesty’s Commissioners of Revenue and Customs срещу Paul Newey (Преюдициално запитване, отправено от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 — Понятието „доставка на услуги“ — Доставка на рекламни услуги и услуги за кредитно посредничество — Случаи на освобождаване — Отразяване на икономическата и търговска действителност от сделките — Сделки, представляващи злоупотреба — Сделки, имащи за цел единствено получаването на данъчно предимство“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 20 юни 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Установяване на доставчика и на получателя — Възможност да не се отчитат договорните клаузи в случай на напълно изкуствена конструкция, чиято единствена цел е получаването на данъчно предимство — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на „доставка на услуги“ по смисъла на член 2, точка 1 и на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота. Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство, което следва да се прецени от националната юрисдикция. (вж. точка 52 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 13, Б, буква ж) във връзка с член 4, параграф 3, буква a), Доставка на сгради и на прилежащата им земя, Доставка на сграда в строеж с цел построяването на нова сграда чрез преобразуване, Продължаване и завършване на строителните работи от купувача след доставката, Освобождаване от ДДС.

Дело C-326/11 J.J. Komen en Zonen Beheer Heerhugowaard BV срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 13, Б, буква ж) във връзка с член 4, параграф 3, буква a) — Доставка на сгради и на прилежащата им земя — Доставка на сграда в строеж с цел построяването на нова сграда чрез преобразуване — Продължаване и завършване на строителните работи от купувача след доставката — Освобождаване от ДДС“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Критерии за преценка — Намерение на страните по отношение на облагането на определена сделка с данъка — Задължение за обща преценка на съответната сделка Право на Европейския съюз — Принципи — Забрана на злоупотребата с право Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставката на сгради и на прилежащата им земя — Обхват — Доставка на недвижим имот, състоящ се от поземлен имот и стара сграда в процес на преобразуване в нова — Стара сграда, по която са били извършени само работи по частично разрушаване и тя отчасти все още се е използвала — Включване (член 4, параграф 3, буква а) и член 13, Б, буква ж) от Директива 77/388 на Съвета) Заявеното намерение на страните по отношение на облагането на съответната сделка с данък върху добавената стойност трябва да се вземе предвид при общата преценка на фактите по сделката, стига да са налице обективни данни за това намерение. Такива обективни данни са етапът, до който са стигнали извършените от продавача работи по преобразуване към датата на доставката, и евентуално използването на съответния недвижим имот към тази дата. (вж. точки 33 и 34) Вж. текста на решението. (вж. точка 35) Член 13, Б, буква ж) от Шеста директива 77/388 за хармонизиране на законодателството на държавите членки относно данъка върху оборота във връзка с член 4, параграф 3, буква a) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в първата разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност обхваща сделката по доставка на недвижим имот, състоящ се от поземлен имот и стара сграда в процес на преобразуване в нова, когато към момента на тази доставка по старата сграда са били извършени само работи по частично разрушаване и тя поне отчасти все още се е използвала по предназначение. (вж. точка 39 и диспозитива) Дело C-326/11 J.J. Komen en Zonen Beheer Heerhugowaard BV срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 13, Б, буква ж) във връзка с член 4, параграф 3, буква a) — Доставка на сгради и на прилежащата им земя — Доставка на сграда в строеж с цел построяването на нова сграда чрез преобразуване — Продължаване и завършване на строителните работи от купувача след доставката — Освобождаване от ДДС“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Критерии за преценка — Намерение на страните по отношение на облагането на определена сделка с данъка — Задължение за обща преценка на съответната сделка Право на Европейския съюз — Принципи — Забрана на злоупотребата с право Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставката на сгради и на прилежащата им земя — Обхват — Доставка на недвижим имот, състоящ се от поземлен имот и стара сграда в процес на преобразуване в нова — Стара сграда, по която са били извършени само работи по частично разрушаване и тя отчасти все още се е използвала — Включване (член 4, параграф 3, буква а) и член 13, Б, буква ж) от Директива 77/388 на Съвета) Заявеното намерение на страните по отношение на облагането на съответната сделка с данък върху добавената стойност трябва да се вземе предвид при общата преценка на фактите по сделката, стига да са налице обективни данни за това намерение. Такива обективни данни са етапът, до който са стигнали извършените от продавача работи по преобразуване към датата на доставката, и евентуално използването на съответния недвижим имот към тази дата. (вж. точки 33 и 34) Вж. текста на решението. (вж. точка 35) Член 13, Б, буква ж) от Шеста директива 77/388 за хармонизиране на законодателството на държавите членки относно данъка върху оборота във връзка с член 4, параграф 3, буква a) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в първата разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност обхваща сделката по доставка на недвижим имот, състоящ се от поземлен имот и стара сграда в процес на преобразуване в нова, когато към момента на тази доставка по старата сграда са били извършени само работи по частично разрушаване и тя поне отчасти все още се е използвала по предназначение. (вж. точка 39 и диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Право на приспадане, Прехвърляне на дял от правата върху изобретение, притежавани от няколко предприятия, на предприятие, което има право да използва изцяло това изобретение, Злоупотреба.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 9, параграф 1 и член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Ограничаване на правото на приспадане (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. По принцип данъчнозадължено лице може да се ползва от правото на приспадане на платения или дължим по получени доставки данък върху добавената стойност за възмездната доставка на услуга, когато приложимото национално право позволява прехвърлянето на дял от съсобствеността върху изобретение, с което се предоставя право върху изобретението. Понятието икономическа дейност обхваща по-специално всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги. Понятията доставки на стоки и на услуги имат обективен характер и се прилагат независимо от целите и резултатите на съответните сделки. При това положение прехвърлянето на дял от съсобствеността върху изобретение, въпреки че последното не е било патентовано, по принцип може да съставлява подлежаща на облагане с данък върху добавената стойност икономическа дейност. От това следва, че такава сделка може да породи право на приспадане на платения или дължим по получени доставки данък. Въпросът дали разглежданото прехвърляне се прави само с цел да се получи данъчно предимство, е без значение с оглед на това дали прехвърлянето представлява доставка на услуги и икономическа дейност по смисъла на релевантните разпоредби от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 45—48; точка 1 от диспозитива) 2. Установяването на злоупотреба в областта на данъка върху добавената стойност предполага, от една страна, въпреки формалното прилагане на предвидените в релевантните разпоредби от Директивата условия и на националното законодателство, което я транспонира, сделките, за които става въпрос, да водят до получаването на данъчно предимство, чието предоставяне би било в противоречие с целта, преследвана с тези разпоредби, и от друга страна, да е видно от множество обективни обстоятелства, че основната цел на въпросните сделки се свежда до получаването на това данъчно предимство. Що се отнася до данъчното третиране на сделка за прехвърлянето на дял от съсобствеността върху изобретение, с което се предоставя право върху изобретението, националната юрисдикция следва да установи предвид всички факти, характеризиращи такава доставка на услуги, наличието или липсата на злоупотреба с право във връзка с правото на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност. (вж. точки 52 и 54; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Данъчна основа, Система за популяризиране на продажби, Програма за лоялни клиенти, която им дава възможност да получават точки от търговци и да ги заменят срещу подаръци за лоялни клиенти, Плащания, извършвани от организатора на програмата на доставчиците на подаръците за лоялни клиенти, Плащания, извършвани от търговеца на организатора на програмата, доставящ подаръците за лоялни клиенти.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дължим или платен данък за доставените на данъчнозадълженото лице стоки или услуги (членове 5 и 6, член 11, A, параграф 1, буква а) и член 17, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дължим или платен данък за доставените на данъчнозадълженото лице стоки или услуги (членове 5 и 6, член 11, A, параграф 1, буква а) и член 17, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. В рамките на програма за лоялните клиенти, в която организаторът на програмата сключва договори с доставчиците на подаръци за лоялните клиенти и съгласно която, когато доставчиците доставят подаръците за лоялните клиенти на клиентите на търговците, организаторът заплаща на доставчиците, в замяна на натрупаните точки, договорената между тях цена за тези точки, член 5, член 6, член 11, A, параграф 1, буква а), както и член 17, параграф 2, в редакцията му, следваща от член 28е, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, следва да се тълкуват в смисъл, че извършваните плащания от организатора на разглежданата програма на доставчиците, които доставят подаръци за лоялните клиенти, трябва да се считат за заплащана от трето лице насрещна престация за доставката на стоките на тези клиенти или евентуално за насрещна престация за доставката на услуги на посочените клиенти. Националният съд обаче следва да провери дали тези плащания включват и насрещна престация за предоставянето на друга услуга. В действителност, независимо че тази програма за лоялни клиенти е разработена, за да стимулира клиентите да купуват от определени търговци и независимо че за тази цел организаторът доставя определен брой услуги, свързани с управлението на посочената програма, действителното икономическо положение е такова, че в рамките на разглежданата програма подаръците за лоялни клиенти, които могат да бъдат както стоки, така и услуги, се доставят на клиентите от доставчика. Освен това една такава сделка, по която се доставят подаръци за лоялни клиенти, подлежи на облагане с данък върху добавената стойност, когато е извършена възмездно на територията на съответната държава от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество. Безспорно продажбата на стоки и доставката на услуги, за които се предоставят точки на клиентите, от една страна, и предоставянето на подаръци за лоялни клиенти в замяна на тези точки, от друга страна, представляват две отделни сделки. Въпреки това, за да се приеме, че определена доставка на стоки или услуги е извършена „възмездно“ по смисъла на член 2, точка 1 от Шеста директива, последната не изисква насрещната престация за тази доставка да е получена пряко от лицето, за което са предназначени съответните стоки или услуги. Всъщност член 11, A, параграф 1, буква a) от тази директива предвижда, че насрещната престация би могла да бъде получена и от трето лице. В това отношение, тъй като замяната на точки от страна на клиентите при доставчиците е условие за извършване на плащане на последните от страна на организатора на програмата за лоялни клиенти и тъй като размерът на това плащане се изчислява, като се прибавят дължимите от организатора комисиони, представляващи фиксирана сума за всяка заменена точка срещу част от цената или срещу цялата цена на съответния подарък за лоялни клиенти, това плащане представлява насрещна престация за доставката на подаръците за лоялни клиенти. (вж. точки 41—43, 47, 55—57, 65 и диспозитива) 2. В рамките на програма за лоялни клиенти, в която организаторът на програмата придобива подаръците за лоялни клиенти и поради това е и техен собственик, работи за търговското разпространение на посочената програма и разпространява тези подаръци сред клиентите на търговците — спонсори, в замяна на точки за лоялни клиенти, член 5, член 6, член 11, А, параграф 1, буква а), както и член 17, параграф 2, в редакцията му, следваща от член 28е, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, следва да се тълкуват в смисъл, че плащанията, извършвани от спонсор на организатора на посочената програма, който доставя подаръци за лоялните клиенти, следва да бъдат считани отчасти за заплатена от трето лице насрещна престация за доставката на стоки на тези клиенти и отчасти за насрещна престация за услугите, предоставени от организатора на тази програма в полза на спонсора. В действителност, независимо че тази програма за лоялни клиенти е разработена, за да стимулира клиентите да купуват от определени търговци и независимо че за тази цел организаторът доставя определен брой услуги, свързани с управлението на посочената програма, действителното икономическо положение е такова, че в рамките на разглежданата програма подаръците за лоялни клиенти, които се състоят от стоки, се доставят на клиентите от доставчика. Освен това една такава сделка, по която се доставят подаръци за лоялни клиенти, подлежи на облагане с данък върху добавената стойност, когато е извършена възмездно на територията на съответната държава от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество. Безспорно продажбата на стоки и доставката на услуги, за които се предоставят точки на клиентите, от една страна, и предоставянето на подаръци за лоялни клиенти в замяна на тези точки, от друга страна, представляват две отделни сделки. Въпреки това, за да се приеме, че определена доставка на стоки или услуги е извършена „възмездно“ по смисъла на член 2, точка 1 от Шеста директива, последната не изисква насрещната престация за тази доставка да е получена пряко от лицето, за което са предназначени съответните доставки. Всъщност член 11, A, параграф 1, буква a) от тази директива предвижда, че насрещната престация би могла да бъде получена и от трето лице. В това отношение, тъй като подаръците за лоялни клиенти се фактурират от организатора на програмата на спонсора по продажната им цена на дребно, увеличена с разходите за доставка до мястото на поръчката, където се прехвърля собствеността и се осъществява замяната на точките, след като се приспадне маржът на печалба на организатора, който е равен на разликата между продажната цена на дребно на подаръците за лоялни клиенти и цената, на която организаторът придобива тези подаръци, плащането от спонсора на организатора представлява насрещна престация за доставката на посочените подаръци. Въпреки това, тъй като плащанията, извършвани от спонсора на организатора съответстват на продажната цена на дребно на подаръците за лоялни клиенти, увеличена с разходите за опаковане и изпращане, и тъй като организаторът получава марж на печалбата, състоящ се от разликата между продажната цена на дребно на подаръци за лоялни клиенти и цената, на която организаторът придобива тези подаръци, плащането може да се раздели на две части, като всяка от тях съответства на отделно предоставена услуга. Следователно цената, заплащана при придобиването на подаръците за лоялни клиенти, представлява насрещната престация за тяхната доставка на клиентите, докато разликата между заплащаната от спонсора продажна цена на дребно на подаръците за лоялни клиенти и цената, заплащана от организатора при придобиването на тези подаръци, тоест маржът на печалба, представлява насрещната престация за услугите, предоставяни от организатора на програмата на спонсора. (вж. точки 22, 41—43, 48, 55, 56, 58, 61—63, 65 и диспозитива)