ДДС, Шеста директива, Член 17, параграф 2 и член 19, Приспадания, Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество, Услуги, имащи пряка, непосредствена и несъмнена връзка с извършени облагаеми сделки.

Дело C-496/11 Portugal Telecom SGPS SA срещу Fazenda Pública (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Central Administrativo Sul) „ДДС — Шеста директива — Член 17, параграф 2 и член 19 — Приспадания — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Услуги, имащи пряка, непосредствена и несъмнена връзка с извършени облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Право на приспадане — Условия — Начини на изчисляване (член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграфи 2 и 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че холдингово дружество, което в рамките на дейността, съпътстваща основната му дейност по управление на дялове в дружества, в които притежава целия или част от дружествения капитал, получава стоки и услуги, които впоследствие фактурира на посочените дружества, има право да приспадне платения данък върху добавената стойност, при условие че получените услуги имат пряка и непосредствена връзка с извършени сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане. Когато посочените стоки и услуги са използвани от холдинговото дружество както за сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане, така и за сделки, за които не подлежи на приспадане, приспада се само частта от данъка върху добавената стойност, която се отнася до първата категория сделки, и националната данъчна администрация може да предвиди някой от изброените в посочения член 17, параграф 5 методи за определяне на подлежащата на приспадане част. Когато посочените стоки и услуги са използвани както за икономически, така и за неикономически дейности, член 17, параграф 5 от Шеста директива 77/388 не се прилага и методите на приспадане и разпределяне се определят от държавите членки, които при упражняването на това правомощие трябва да държат сметка за целта и общата система на Шеста директива 77/388 и в тази връзка да предвидят начин на изчисляване, отразяващ обективно действителното съотношение на направените разходи за всяка от тези две дейности. (вж. точка 49 и диспозитива) Дело C-496/11 Portugal Telecom SGPS SA срещу Fazenda Pública (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Central Administrativo Sul) „ДДС — Шеста директива — Член 17, параграф 2 и член 19 — Приспадания — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Услуги, имащи пряка, непосредствена и несъмнена връзка с извършени облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Право на приспадане — Условия — Начини на изчисляване (член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграфи 2 и 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че холдингово дружество, което в рамките на дейността, съпътстваща основната му дейност по управление на дялове в дружества, в които притежава целия или част от дружествения капитал, получава стоки и услуги, които впоследствие фактурира на посочените дружества, има право да приспадне платения данък върху добавената стойност, при условие че получените услуги имат пряка и непосредствена връзка с извършени сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане. Когато посочените стоки и услуги са използвани от холдинговото дружество както за сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане, така и за сделки, за които не подлежи на приспадане, приспада се само частта от данъка върху добавената стойност, която се отнася до първата категория сделки, и националната данъчна администрация може да предвиди някой от изброените в посочения член 17, параграф 5 методи за определяне на подлежащата на приспадане част. Когато посочените стоки и услуги са използвани както за икономически, така и за неикономически дейности, член 17, параграф 5 от Шеста директива 77/388 не се прилага и методите на приспадане и разпределяне се определят от държавите членки, които при упражняването на това правомощие трябва да държат сметка за целта и общата система на Шеста директива 77/388 и в тази връзка да предвидят начин на изчисляване, отразяващ обективно действителното съотношение на направените разходи за всяка от тези две дейности. (вж. точка 49 и диспозитива)

Данъчни въпроси, Шеста директива ДДС, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Член 17, параграфи 2 и 5 и член 19, „Субсидии“, използвани за покупка на стоки и услуги, Ограничаване на правото на приспадане.

Дело C-25/11 Varzim Sol — Turismo, Jogo e Animação SA срещу Fazenda Pública (Преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal Administrativo) „Данъчни въпроси — Шеста директива ДДС — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Член 17, параграфи 2 и 5 и член 19 — „Субсидии“, използвани за покупка на стоки и услуги — Ограничаване на правото на приспадане“ Резюме на решението Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст — Обхват (член 267 EО; член 23 от Статута на Съда) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Ограничения на правото на приспадане — Субсидии (член 17, параграфи 2 и 5 и член 19 от Директива 77/388 на Съвета) Сведенията, които трябва да се предоставят на Съда с акта за преюдициално запитване, не само му позволяват да даде полезни отговори на запитващата юрисдикция, но и трябва да дават на правителствата на държавите членки, както и на останалите заинтересовани, възможност да представят становища съгласно член 23 от Статута на Съда. За тази цел е необходимо запитващият съд да определи фактическата обстановка и правната уредба, в които се вписват задаваните от него въпроси, или най-малкото да разясни фактическите хипотези, на които се основават тези въпроси. Така, когато предоставените от запитващата юрисдикция данни са достатъчни, за да се опише предметът на спора в главното производство и неговото основно значение за правния ред на Съюза, както и да се даде възможност на държавите членки да представят своите становища в съответствие с член 23 от Статута на Съда и да участват ефективно в производството пред него, а на Съда — да даде отговор, който да бъде от полза за запитващата юрисдикция, преюдициалното запитване трябва да се счита за допустимо. (вж. точки 30 и 31) Член 17, параграфи 2 и 5 и член 19 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държавата членка, когато разрешава на смесените данъчнозадължени лица да извършват приспадането, предвидено в споменатите разпоредби, на базата на използването на всички или на част от стоките и услугите, да изчислява сумата за приспадане в секторите, в които тези данъчнозадължени лица осъществяват само облагаеми сделки, като включва необлагаеми „субсидии“ в знаменателя на дробта, чрез която се определя подлежащата на приспадане част. Щом данъчнозадълженото лице е имало право да извърши приспадане по метода на реалното предназначение на разходите, разпоредбите на член 19 от Шеста директива са неприложими и следователно не могат да ограничават правото на приспадане в споменатите сектори, така както то произтича от тази директива. (вж. точки 42 и 43 и диспозитива) Дело C-25/11 Varzim Sol — Turismo, Jogo e Animação SA срещу Fazenda Pública (Преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal Administrativo) „Данъчни въпроси — Шеста директива ДДС — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Член 17, параграфи 2 и 5 и член 19 — „Субсидии“, използвани за покупка на стоки и услуги — Ограничаване на правото на приспадане“ Резюме на решението Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст — Обхват (член 267 EО; член 23 от Статута на Съда) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Ограничения на правото на приспадане — Субсидии (член 17, параграфи 2 и 5 и член 19 от Директива 77/388 на Съвета) Сведенията, които трябва да се предоставят на Съда с акта за преюдициално запитване, не само му позволяват да даде полезни отговори на запитващата юрисдикция, но и трябва да дават на правителствата на държавите членки, както и на останалите заинтересовани, възможност да представят становища съгласно член 23 от Статута на Съда. За тази цел е необходимо запитващият съд да определи фактическата обстановка и правната уредба, в които се вписват задаваните от него въпроси, или най-малкото да разясни фактическите хипотези, на които се основават тези въпроси. Така, когато предоставените от запитващата юрисдикция данни са достатъчни, за да се опише предметът на спора в главното производство и неговото основно значение за правния ред на Съюза, както и да се даде възможност на държавите членки да представят своите становища в съответствие с член 23 от Статута на Съда и да участват ефективно в производството пред него, а на Съда — да даде отговор, който да бъде от полза за запитващата юрисдикция, преюдициалното запитване трябва да се счита за допустимо. (вж. точки 30 и 31) Член 17, параграфи 2 и 5 и член 19 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държавата членка, когато разрешава на смесените данъчнозадължени лица да извършват приспадането, предвидено в споменатите разпоредби, на базата на използването на всички или на част от стоките и услугите, да изчислява сумата за приспадане в секторите, в които тези данъчнозадължени лица осъществяват само облагаеми сделки, като включва необлагаеми „субсидии“ в знаменателя на дробта, чрез която се определя подлежащата на приспадане част. Щом данъчнозадълженото лице е имало право да извърши приспадане по метода на реалното предназначение на разходите, разпоредбите на член 19 от Шеста директива са неприложими и следователно не могат да ограничават правото на приспадане в споменатите сектори, така както то произтича от тази директива. (вж. точки 42 и 43 и диспозитива)