Documents - 10
cited in "Решение на Съда (първи състав) от 12 септември 2013 г. Le Crédit Lyonnais срещу Ministre du Budget, des Comptes publics et de la Réforme de l’État. Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция. Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Членове 17 и 19 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, които се използват както за облагаеми, така и за освободени доставки — Пропорционално приспадане — Изчисляване на подлежащата на приспадане част — Клонове, установени в други държави членки и в трети страни — Невземане предвид на техния оборот. Дело C‑388/11."
Данък върху добавената стойност, Шеста директива 77/388/ЕИО, Членове 17 и 19, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Стоки и услуги, които се използват както за облагаеми, така и за освободени доставки, Пропорционално приспадане, Изчисляване на подлежащата на приспадане част, Клонове, установени в други държави членки и в трети страни, Невземане предвид на техния оборот.
Дело C-388/11 Le Crédit Lyonnais срещу Ministre du Budget, des Comptes publics et de la Réforme de l’État (Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция) „Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Членове 17 и 19 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, които се използват както за облагаеми, така и за освободени доставки — Пропорционално приспадане — Изчисляване на подлежащата на приспадане част — Клонове, установени в други държави членки и в трети страни — Невземане предвид на техния оборот“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 12 септември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Пропорционално приспадане — Данъчнозадължено лице, притежаващо постоянен обект в друга държава членка — Определяне на подлежаща на приспадане част като се взема предвид оборотът, реализиран от този постоянен обект — Недопустимост (член 5, параграф 7, буква а), член 6, параграф 3, член 17, параграф 5, трета алинея и член 19, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Пропорционално приспадане — Данъчнозадължено лице, притежаващо постоянен обект в трета страна — Определяне на подлежаща на приспадане част като се взема предвид оборотът, реализиран от този постоянен обект — Недопустимост (член 17, параграф 3, букви а) и в), и член 19, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, предвиждаща за изчисляването на подлежащата на приспадане част за всяко направление на дейност на данъчнозадължено дружество да се взема предвид оборотът, реализиран от постоянен обект, установен в друга държава членка или в трета страна — Недопустимост (член 17, параграф 5, трета алинея от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграфи 2 и 5, както и член 19, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки по отношение на данъка върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че при определяне на приложимата към него подлежаща на приспадане част от ДДС дружество със седалище в държава членка не може да взема предвид оборота, реализиран от неговите клонове, установени в други държави членки. Всъщност възможността на данъчнозадължено лице да изчислява подлежащата на приспадане част, приложима към неговото установено в определена държава членка седалище, като отчита оборота, реализиран от неговите установени в други държави членки постоянни обекти, не е от естество при всички случаи да гарантира по-пълно зачитане на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност в сравнение със система, предвиждаща, че данъчнозадълженото лице трябва да определя отделна подлежаща на приспадане част във всяка държава членка, в която може да се счита, че притежава постоянен обект по смисъла на Шеста директива. По-нататък подобен начин на определяне на приложимата към седалището на данъчнозадължено лице подлежаща на приспадане част би довел до увеличаване, за всички сключени от това данъчнозадължено лице сделки в държавата членка, в която се намира неговото седалище, на частта от ДДС, която последното може да приспадне, въпреки че една част от тези сделки нямат никаква връзка с дейностите на постоянните обекти, установени извън тази държава. Това би довело до неправилно определяне на стойността на приложимата подлежаща на приспадане част. Поради това подобен начин на определяне на подлежащата на приспадане част може да накърни полезното действие на член 5, параграф 7, буква a) и член 6, параграф 3 от Шеста директива, с които се предоставя известно право на преценка на държавите членки, доколкото снижават последиците от направения от тях избор в областта на данъчната политика. (вж. точки 37—40; точка 1 от диспозитива) Член 17, параграф 3, букви a) и в), както и член 19, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки по отношение на данъка върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че при определяне на приложимата към него подлежаща на приспадане част от ДДС дружество със седалище в държава членка не може да взема предвид оборота, реализиран от неговите клонове, установени в трети страни. Всъщност режимът на приспадане е основан на принципа на териториалност на приложимите национални разпоредби и когато данъчнозадължено лице разполага с постоянен обект в държава, различна от тази, в която то е установило своето седалище, извършените от него икономически дейности в тази държава се считат, за целите на прилагането на разпоредбите на Шеста директива, за извършени от този постоянен обект. Нито в уводната част на Шеста директива, нито в нейните разпоредби обаче не се съдържа указание, позволяващо да се направи изводът, че обстоятелството, че данъчнозадължено лице разполага с постоянен обект извън Съюза, може да се отрази върху режима на приспадане, на който е подчинено това данъчнозадължено лице в държавата членка, в която се намира неговото седалище. (вж. точки 42, 43 и 49; точка 2 от диспозитива) Член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки по отношение на данъка върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява на държава членка да предвиди правило за изчисляване на подлежащата на приспадане част за всяко направление на дейност на данъчнозадължено дружество, което му позволява да взема предвид оборота, реализиран от клон, установен в друга държава членка или в трета страна. Всъщност позоваването в член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива на „направление на […] дейност“ не може да се тълкува като обхващащо географски зони. Всъщност, както става ясно от член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива, терминът „дейност“ визира в контекста на тази директива различните видове стопански дейности, като тези на производителите, търговците и лицата, предоставящи услуги. (вж. точки 53, 54, 56 и точка 3 от диспозитива) Дело C-388/11 Le Crédit Lyonnais срещу Ministre du Budget, des Comptes publics et de la Réforme de l’État (Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция) „Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Членове 17 и 19 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, които се използват както за облагаеми, така и за освободени доставки — Пропорционално приспадане — Изчисляване на подлежащата на приспадане част — Клонове, установени в други държави членки и в трети страни — Невземане предвид на техния оборот“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 12 септември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Пропорционално приспадане — Данъчнозадължено лице, притежаващо постоянен обект в друга държава членка — Определяне на подлежаща на приспадане част като се взема предвид оборотът, реализиран от този постоянен обект — Недопустимост
(член 5, параграф 7, буква а), член 6, параграф 3, член 17, параграф 5, трета алинея и член 19, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета)
Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Пропорционално приспадане — Данъчнозадължено лице, притежаващо постоянен обект в трета страна — Определяне на подлежаща на приспадане част като се взема предвид оборотът, реализиран от този постоянен обект — Недопустимост
(член 17, параграф 3, букви а) и в), и член 19, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета)
Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, предвиждаща за изчисляването на подлежащата на приспадане част за всяко направление на дейност на данъчнозадължено дружество да се взема предвид оборотът, реализиран от постоянен обект, установен в друга държава членка или в трета страна — Недопустимост
(член 17, параграф 5, трета алинея от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграфи 2 и 5, както и член 19, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки по отношение на данъка върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че при определяне на приложимата към него подлежаща на приспадане част от ДДС дружество със седалище в държава членка не може да взема предвид оборота, реализиран от неговите клонове, установени в други държави членки.
Всъщност възможността на данъчнозадължено лице да изчислява подлежащата на приспадане част, приложима към неговото установено в определена държава членка седалище, като отчита оборота, реализиран от неговите установени в други държави членки постоянни обекти, не е от естество при всички случаи да гарантира по-пълно зачитане на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност в сравнение със система, предвиждаща, че данъчнозадълженото лице трябва да определя отделна подлежаща на приспадане част във всяка държава членка, в която може да се счита, че притежава постоянен обект по смисъла на Шеста директива.
По-нататък подобен начин на определяне на приложимата към седалището на данъчнозадължено лице подлежаща на приспадане част би довел до увеличаване, за всички сключени от това данъчнозадължено лице сделки в държавата членка, в която се намира неговото седалище, на частта от ДДС, която последното може да приспадне, въпреки че една част от тези сделки нямат никаква връзка с дейностите на постоянните обекти, установени извън тази държава. Това би довело до неправилно определяне на стойността на приложимата подлежаща на приспадане част.
Поради това подобен начин на определяне на подлежащата на приспадане част може да накърни полезното действие на член 5, параграф 7, буква a) и член 6, параграф 3 от Шеста директива, с които се предоставя известно право на преценка на държавите членки, доколкото снижават последиците от направения от тях избор в областта на данъчната политика.
(вж. точки 37—40; точка 1 от диспозитива)
Член 17, параграф 3, букви a) и в), както и член 19, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки по отношение на данъка върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че при определяне на приложимата към него подлежаща на приспадане част от ДДС дружество със седалище в държава членка не може да взема предвид оборота, реализиран от неговите клонове, установени в трети страни.
Всъщност режимът на приспадане е основан на принципа на териториалност на приложимите национални разпоредби и когато данъчнозадължено лице разполага с постоянен обект в държава, различна от тази, в която то е установило своето седалище, извършените от него икономически дейности в тази държава се считат, за целите на прилагането на разпоредбите на Шеста директива, за извършени от този постоянен обект.
Нито в уводната част на Шеста директива, нито в нейните разпоредби обаче не се съдържа указание, позволяващо да се направи изводът, че обстоятелството, че данъчнозадължено лице разполага с постоянен обект извън Съюза, може да се отрази върху режима на приспадане, на който е подчинено това данъчнозадължено лице в държавата членка, в която се намира неговото седалище.
(вж. точки 42, 43 и 49; точка 2 от диспозитива)
Член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки по отношение на данъка върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява на държава членка да предвиди правило за изчисляване на подлежащата на приспадане част за всяко направление на дейност на данъчнозадължено дружество, което му позволява да взема предвид оборота, реализиран от клон, установен в друга държава членка или в трета страна.
Всъщност позоваването в член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива на „направление на […] дейност“ не може да се тълкува като обхващащо географски зони. Всъщност, както става ясно от член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива, терминът „дейност“ визира в контекста на тази директива различните видове стопански дейности, като тези на производителите, търговците и лицата, предоставящи услуги.
(вж. точки 53, 54, 56 и точка 3 от диспозитива)
Шеста директива ДДС, Член 17, параграф 5, трета алинея, Право на приспадане на данъка, платен по получена доставка, Стоки и услуги, които се използват както за облагаеми, така и за освободени доставки, Отдаване под наем на сграда за търговски площи и за жилищни нужди, Критерий за изчисляване на подлежащата на приспадане част на ДДС.
Дело C-511/10 Finanzamt Hildesheim срещу BLC Baumarkt GmbH & Co. KG (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Шеста директива ДДС — Член 17, параграф 5, трета алинея — Право на приспадане на данъка, платен по получена доставка — Стоки и услуги, които се използват както за облагаеми, така и за освободени доставки — Отдаване под наем на сграда за търговски площи и за жилищни нужди — Критерий за изчисляване на подлежащата на приспадане част на ДДС“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 8 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Отдаване под наем на сграда за търговски площи и за жилищни нужди — Пропорционално приспадане — Изчисляване — Критерий за разпределяне, различен от критерия, основан на оборота — Допустимост — Условие (член 17, параграф 5, трета алинея и член 19, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да предвидят, че за целите на изчисляването на подлежащата на приспадане част на данъка върху добавената стойност, платен по получени доставки във връзка с определена сделка, като строителството на сграда със смесено предназначение, с предимство се прилага критерий за разпределяне, различен от посочения в член 19, параграф 1 от тази директива критерий, основан на оборота, при условие че избраният метод гарантира по-точно определяне на посочената подлежаща на приспадане част. (вж. точка 26 и диспозитива) Дело C-511/10 Finanzamt Hildesheim срещу BLC Baumarkt GmbH & Co. KG (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Шеста директива ДДС — Член 17, параграф 5, трета алинея — Право на приспадане на данъка, платен по получена доставка — Стоки и услуги, които се използват както за облагаеми, така и за освободени доставки — Отдаване под наем на сграда за търговски площи и за жилищни нужди — Критерий за изчисляване на подлежащата на приспадане част на ДДС“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 8 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Отдаване под наем на сграда за търговски площи и за жилищни нужди — Пропорционално приспадане — Изчисляване — Критерий за разпределяне, различен от критерия, основан на оборота — Допустимост — Условие (член 17, параграф 5, трета алинея и член 19, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да предвидят, че за целите на изчисляването на подлежащата на приспадане част на данъка върху добавената стойност, платен по получени доставки във връзка с определена сделка, като строителството на сграда със смесено предназначение, с предимство се прилага критерий за разпределяне, различен от посочения в член 19, параграф 1 от тази директива критерий, основан на оборота, при условие че избраният метод гарантира по-точно определяне на посочената подлежаща на приспадане част. (вж. точка 26 и диспозитива)
Шеста директива ДДС, Право на приспадане, Придобиване на автомобили и използването им за сделки за лизинг, Разлики между данъчните режими на две държави членки, Забрана на злоупотребата.
Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 17, параграф 3, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Изключения от правото на приспадане (член 17, параграф 3, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Член 17, параграф 3, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка не може да откаже на данъчнозадължено лице приспадането на данъка върху добавената стойност по получени доставки, платен при придобиването на стоки, осъществено в тази държава членка, когато тези стоки са използвани за целите на осъществени в друга държава членка сделки за лизинг, с единствения мотив че сделките, съставляващи извършени доставки, не са довели до плащане на данъка върху добавената стойност във втората държава членка. Всъщност по силата на посочения член 17, параграф 3, буква a) правото на приспадане на платения за някои сделки данък върху добавената стойност по получени доставки във връзка с други сделки, съставляващи извършени доставки в друга държава членка, зависи от въпроса дали това право на приспадане съществува, когато всички тези сделки са извършени на територията на една и съща държава членка. Следователно фактът, че дадена държава членка не е събрала посочения данък по извършени доставки поради квалификацията, която е направила на дадена търговска сделка, не може да лиши данъчнозадълженото лице от правото му на приспадане на данъка по получени доставки, платен в друга държава членка. (вж. точки 32, 42 и 46; точка 1 от диспозитива) 2. Принципът на забрана на злоупотребата допуска да се приложи правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, признато в член 17, параграф 3, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, при обстоятелства, при които предприятие, установено в една държава членка, избира да реализира чрез дъщерното си дружество, установено в друга държава членка, сделки за лизинг на стоки на трето дружество, установено в първата държава членка, за да избегне начисляването на данък върху добавената стойност върху плащанията по тези сделки, които са квалифицирани в първата държава членка като предоставяне на наемни услуги, извършени във втората държава членка, а в тази втора държава членка — като доставки на стоки, извършени в първата държава членка. Всъщност данъчнозадължените лица по правило са свободни да избират организационните структури и договорните условия, които считат за най-подходящи за своите икономически дейности и за ограничаване на тяхната данъчна тежест. Изборът на даден стопански субект между освободени и облагаеми сделки може да се основава на съвкупност от обстоятелства, и по-специално на съображения от данъчно естество, свързани с действащия режим по данъка върху добавената стойност. Когато данъчнозадълженото лице има избор между различни сделки, то има право да избира организацията на своята икономическа дейност по такъв начин, че да намали данъчното си задължение. (вж. точки 53—55; точка 2 от диспозитива)