Данъчни въпроси, ДДС, Облагаеми сделки, Употреба за нуждите на осъществяваната икономическа дейност на стока, придобита „в хода на тази дейност“, Приравнено третиране като възмездна доставка, Принадлежаща на данъчнозадълженото лице земя, преобразувана от трето лице.

Дело C-299/11 Staatssecretaris van Financiën срещу Gemeente Vlaardingen (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Данъчни въпроси — ДДС — Облагаеми сделки — Употреба за нуждите на осъществяваната икономическа дейност на стока, придобита „в хода на тази дейност“ — Приравнено третиране като възмездна доставка — Принадлежаща на данъчнозадълженото лице земя, преобразувана от трето лице“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 8 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на стока за нуждите на осъществяваната икономическа дейност — Приравнено третиране като възмездна доставка — Цел — Стоки, произведени, изградени, добити или преработени в хода на осъществяваната икономическа дейност — Понятие (член 5, параграф 7, буква а) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7, и член 18 от Директива 2006/112) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на стока за нуждите на осъществяваната икономическа дейност — Принадлежаща на данъчнозадълженото лице земя, преобразувана от трето лице, използвана за нуждите на освободена от данък икономическа дейност — Приравнено третиране като възмездна доставка — Условия — Данъчна основа (член 5, параграф 7, буква а); член 11, А, параграф 1, буква б) и член 13, Б, буква з) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Член 5, параграф 7, буква a) от Шеста директива в областта на хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, позволява на държавите членки да уредят данъчното си законодателство по такъв начин, че предприятията, които поради осъществяваната от тях освободена от облагане с данък върху добавената стойност дейност нямат възможност да приспадат заплатения от тях данък при придобиване на техните стопански активи, да не бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение, отколкото техните конкуренти, които упражняват същата дейност, като ползват придобити без заплащане на данък върху добавената стойност стоки, които са произвели сами или, в по-общ план, са придобили „в хода на [тяхната] икономическа дейност“. За да може тези конкуренти да понасят данъчна тежест, идентична с възлаганата на предприятията, придобили стоките си от трети лица, член 5, параграф 7, буква a) от Шеста директива предоставя възможност на държавите членки да третират ползването на стоки, придобити в хода на икономическата дейност за нуждите на осъществяваната от предприятието освободена от облагане с ДДС дейност, като възмездна доставка на стоки по смисъла на член 2, параграф 1 и член 5, параграф 1 от тази директива, като вследствие на това обложат с ДДС посоченото ползване. За да може тази възможност, възпроизведена в член 18 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, да бъде използвана по начин, елиминиращ ефективно всяко неравенство в областта на облагането с данък върху добавената стойност, съществуващо между данъчнозадължените лица, придобили стоки от други данъчнозадължени лица, и онези, придобили стоки в хода на тяхната икономическа дейност, е необходимо изразът „стоки, произведени, изградени, добити, преработени, […] в хода на [икономическата] дейност“ да се тълкува в смисъл, че той обхваща не единствено стоките, произведени, изградени, добити или преработени изцяло от съответното предприятие, но също и стоките, произведени, изградени, добити или преработени от трети лица с материали, предоставени от посоченото предприятие. За да може в съответствие с преследваната с посочения член 5, параграф 7, буква a) съответното данъчнозадължено лице да понесе същата данъчна тежест, както и неговите конкуренти, осъществяващи идентична дейност посредством стоки, придобити изцяло от трети лица, предвиденото с посочената разпоредба приравнено третиране трябва да може да обхваща всички стоки, завършени или подобрени от трети лица, като вследствие на това се стига до облагане с данък върху добавената стойност, като за данъчната основа се взема стойността на съвкупността от посочените стоки. (вж. точки 26—28) Член 5, параграф 7, буква a) от Шеста директива 77/388/EИО в областта на хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7/ЕО, във връзка с член 11, A, параграф 1, буква б) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че ползването от данъчнозадължено лице на негова собствена, но преобразувана за негова сметка от трето лице земя за нуждите на освободена от облагане с данък върху добавената стойност икономическа дейност може да бъде предмет на облагане с данък върху добавената стойност, като за данъчна основа се взема стойността на земята, върху която са разположени игрищата, и разходите за преобразуването на тези игрища, дотолкова, доколкото посоченото данъчнозадължено лице все още не е заплатило данъка върху стойността на тази земя и върху тези разноски и при условие че разглежданата земя не е обхваната от предвиденото в член 13, Б, буква з) от посочената директива основание за освобождаване от данък върху добавената стойност. Във връзка с последното единствено в хипотезата, в която земята може да бъде квалифицирана като застроена земя или като земя за строеж по смисъла на член 4, параграф 3, буква б) от Шеста директива, нейното ползване за нуждите на осъществяваната икономическа дейност подлежи на облагане с данък върху добавената стойност. Когато съгласно предвидената в член 5, параграф 7, буква a) от посочената директива възможност като възмездна доставка се третира ползването за нуждите на осъществяваната икономическа дейност на земя, която не е нито застроена, нито предназначена за строеж, вследствие на това приравнено третиране се прилага член 13, Б, буква з) от Шеста директива и се възпрепятства всяко друго облагане с данък върху добавената стойност. (вж. точки 36 и 38 и диспозитива) Дело C-299/11 Staatssecretaris van Financiën срещу Gemeente Vlaardingen (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Данъчни въпроси — ДДС — Облагаеми сделки — Употреба за нуждите на осъществяваната икономическа дейност на стока, придобита „в хода на тази дейност“ — Приравнено третиране като възмездна доставка — Принадлежаща на данъчнозадълженото лице земя, преобразувана от трето лице“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 8 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на стока за нуждите на осъществяваната икономическа дейност — Приравнено третиране като възмездна доставка — Цел — Стоки, произведени, изградени, добити или преработени в хода на осъществяваната икономическа дейност — Понятие (член 5, параграф 7, буква а) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7, и член 18 от Директива 2006/112) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на стока за нуждите на осъществяваната икономическа дейност — Принадлежаща на данъчнозадълженото лице земя, преобразувана от трето лице, използвана за нуждите на освободена от данък икономическа дейност — Приравнено третиране като възмездна доставка — Условия — Данъчна основа (член 5, параграф 7, буква а); член 11, А, параграф 1, буква б) и член 13, Б, буква з) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Член 5, параграф 7, буква a) от Шеста директива в областта на хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, позволява на държавите членки да уредят данъчното си законодателство по такъв начин, че предприятията, които поради осъществяваната от тях освободена от облагане с данък върху добавената стойност дейност нямат възможност да приспадат заплатения от тях данък при придобиване на техните стопански активи, да не бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение, отколкото техните конкуренти, които упражняват същата дейност, като ползват придобити без заплащане на данък върху добавената стойност стоки, които са произвели сами или, в по-общ план, са придобили „в хода на [тяхната] икономическа дейност“. За да може тези конкуренти да понасят данъчна тежест, идентична с възлаганата на предприятията, придобили стоките си от трети лица, член 5, параграф 7, буква a) от Шеста директива предоставя възможност на държавите членки да третират ползването на стоки, придобити в хода на икономическата дейност за нуждите на осъществяваната от предприятието освободена от облагане с ДДС дейност, като възмездна доставка на стоки по смисъла на член 2, параграф 1 и член 5, параграф 1 от тази директива, като вследствие на това обложат с ДДС посоченото ползване. За да може тази възможност, възпроизведена в член 18 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, да бъде използвана по начин, елиминиращ ефективно всяко неравенство в областта на облагането с данък върху добавената стойност, съществуващо между данъчнозадължените лица, придобили стоки от други данъчнозадължени лица, и онези, придобили стоки в хода на тяхната икономическа дейност, е необходимо изразът „стоки, произведени, изградени, добити, преработени, […] в хода на [икономическата] дейност“ да се тълкува в смисъл, че той обхваща не единствено стоките, произведени, изградени, добити или преработени изцяло от съответното предприятие, но също и стоките, произведени, изградени, добити или преработени от трети лица с материали, предоставени от посоченото предприятие. За да може в съответствие с преследваната с посочения член 5, параграф 7, буква a) съответното данъчнозадължено лице да понесе същата данъчна тежест, както и неговите конкуренти, осъществяващи идентична дейност посредством стоки, придобити изцяло от трети лица, предвиденото с посочената разпоредба приравнено третиране трябва да може да обхваща всички стоки, завършени или подобрени от трети лица, като вследствие на това се стига до облагане с данък върху добавената стойност, като за данъчната основа се взема стойността на съвкупността от посочените стоки. (вж. точки 26—28) Член 5, параграф 7, буква a) от Шеста директива 77/388/EИО в областта на хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7/ЕО, във връзка с член 11, A, параграф 1, буква б) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че ползването от данъчнозадължено лице на негова собствена, но преобразувана за негова сметка от трето лице земя за нуждите на освободена от облагане с данък върху добавената стойност икономическа дейност може да бъде предмет на облагане с данък върху добавената стойност, като за данъчна основа се взема стойността на земята, върху която са разположени игрищата, и разходите за преобразуването на тези игрища, дотолкова, доколкото посоченото данъчнозадължено лице все още не е заплатило данъка върху стойността на тази земя и върху тези разноски и при условие че разглежданата земя не е обхваната от предвиденото в член 13, Б, буква з) от посочената директива основание за освобождаване от данък върху добавената стойност. Във връзка с последното единствено в хипотезата, в която земята може да бъде квалифицирана като застроена земя или като земя за строеж по смисъла на член 4, параграф 3, буква б) от Шеста директива, нейното ползване за нуждите на осъществяваната икономическа дейност подлежи на облагане с данък върху добавената стойност. Когато съгласно предвидената в член 5, параграф 7, буква a) от посочената директива възможност като възмездна доставка се третира ползването за нуждите на осъществяваната икономическа дейност на земя, която не е нито застроена, нито предназначена за строеж, вследствие на това приравнено третиране се прилага член 13, Б, буква з) от Шеста директива и се възпрепятства всяко друго облагане с данък върху добавената стойност. (вж. точки 36 и 38 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 168 и 176, Право на приспадане, Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки, Възникване на правото на приспадане, Договор за наем на автомобил, Договор за лизинг, Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място.

Дело C-118/11 „ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 168 и 176 — Право на приспадане — Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки — Възникване на правото на приспадане — Договор за наем на автомобил — Договор за лизинг — Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Придобиване на дълготраен актив — Понятие (член 14, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (членове 168 и 176 от Директива 2006/112 на Съвета) В хипотезата, при която договор за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив. (вж. точка 40) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че нает автомобил се счита за използван за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка. Освен това автомобил, който е нает по договор за лизинг и е възприет като дълготраен актив, се счита за използван за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги. Придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на данъка върху добавената стойност и следователно — на механизма на приспадане. Използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право. Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директивата, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. (вж. точки 57, 58 и 64; точка 1 от диспозитива) Членове 168 и 176 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. (вж. точка 74; точка 2 от диспозитива) Дело C-118/11 „ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 168 и 176 — Право на приспадане — Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки — Възникване на правото на приспадане — Договор за наем на автомобил — Договор за лизинг — Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Придобиване на дълготраен актив — Понятие (член 14, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (членове 168 и 176 от Директива 2006/112 на Съвета) В хипотезата, при която договор за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив. (вж. точка 40) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че нает автомобил се счита за използван за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка. Освен това автомобил, който е нает по договор за лизинг и е възприет като дълготраен актив, се счита за използван за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги. Придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на данъка върху добавената стойност и следователно — на механизма на приспадане. Използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право. Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директивата, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. (вж. точки 57, 58 и 64; точка 1 от диспозитива) Членове 168 и 176 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. (вж. точка 74; точка 2 от диспозитива)