Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б), Право на приспадане, Дълготрайни активи, притежавани от юридически лица и частично предоставени на разположение на управителите им за техни лични нужди, Липса на наем, платим в пари, а отчитане на възнаграждение в натура за целите на данъка върху доходите.

Съединени дела C-210/11 и C-211/11 État belge срещу Medicom SPRL (C-210/11) и Maison Patrice Alard SPRL (C-211/11) (Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Белгия) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) — Право на приспадане — Дълготрайни активи, притежавани от юридически лица и частично предоставени на разположение на управителите им за техни лични нужди — Липса на наем, платим в пари, а отчитане на възнаграждение в натура за целите на данъка върху доходите“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на отдаването под наем на недвижимо имущество — Недвижими имоти, притежавани от юридически лица и частично предоставени на разположение на управителите им за техни лични нужди — Липса на задължение за заплащане на наем в пари — Недопустимост — Вземане предвид на възнаграждение в натура с оглед на националната правна уредба за данъка върху доходите — Липса на последици (член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на отдаването под наем на недвижимо имущество — Пълно или частично предоставяне на разположение на имот, който изцяло е част от стопанските активи на предприятие, на управители, членове на управителния съвет или съдружници на същото — Пряка връзка на посоченото предоставяне на разположение с извършването на стопанската дейност на предприятието — Липса на последици (член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат предоставянето на разположение на част от недвижим имот, притежаван от юридическо лице, за лични нужди на управителя му, без като насрещна престация за използването на този имот да бъде предвидено задължение за ползващото се лице за заплащане на наем в пари, да представлява отдаване под наем на имот, което по смисъла на тази директива е освободено от данък, и фактът, че с оглед на националната правна уредба за данъка върху доходите такова предоставяне на разположение се разглежда като представляващо възнаграждение в натура за изпълнението от ползващото се лице на негови уставни задължения или трудов договор, не е от значение в това отношение. (вж. точка 34; точка 1 от диспозитива) Член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкуват в смисъл, че обстоятелството, че пълното или частично предоставяне на разположение на имот, който изцяло е част от стопанските активи, на управители, членове на управителния съвет или съдружници на същото, независимо дали има пряка връзка с извършването на стопанската дейност на предприятието, не е относимо за целите на определянето дали това предоставяне на разположение спада към приложното поле на освобождаването, предвидено във втората от споменатите разпоредби. (вж. точка 40; точка 2 от диспозитива) Съединени дела C-210/11 и C-211/11 État belge срещу Medicom SPRL (C-210/11) и Maison Patrice Alard SPRL (C-211/11) (Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Белгия) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) — Право на приспадане — Дълготрайни активи, притежавани от юридически лица и частично предоставени на разположение на управителите им за техни лични нужди — Липса на наем, платим в пари, а отчитане на възнаграждение в натура за целите на данъка върху доходите“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на отдаването под наем на недвижимо имущество — Недвижими имоти, притежавани от юридически лица и частично предоставени на разположение на управителите им за техни лични нужди — Липса на задължение за заплащане на наем в пари — Недопустимост — Вземане предвид на възнаграждение в натура с оглед на националната правна уредба за данъка върху доходите — Липса на последици (член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на отдаването под наем на недвижимо имущество — Пълно или частично предоставяне на разположение на имот, който изцяло е част от стопанските активи на предприятие, на управители, членове на управителния съвет или съдружници на същото — Пряка връзка на посоченото предоставяне на разположение с извършването на стопанската дейност на предприятието — Липса на последици (член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат предоставянето на разположение на част от недвижим имот, притежаван от юридическо лице, за лични нужди на управителя му, без като насрещна престация за използването на този имот да бъде предвидено задължение за ползващото се лице за заплащане на наем в пари, да представлява отдаване под наем на имот, което по смисъла на тази директива е освободено от данък, и фактът, че с оглед на националната правна уредба за данъка върху доходите такова предоставяне на разположение се разглежда като представляващо възнаграждение в натура за изпълнението от ползващото се лице на негови уставни задължения или трудов договор, не е от значение в това отношение. (вж. точка 34; точка 1 от диспозитива) Член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкуват в смисъл, че обстоятелството, че пълното или частично предоставяне на разположение на имот, който изцяло е част от стопанските активи, на управители, членове на управителния съвет или съдружници на същото, независимо дали има пряка връзка с извършването на стопанската дейност на предприятието, не е относимо за целите на определянето дали това предоставяне на разположение спада към приложното поле на освобождаването, предвидено във втората от споменатите разпоредби. (вж. точка 40; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) и член 13, Б, буква б), Право на приспадане, Дълготраен актив, притежаван от данъчнозадължено юридическо лице, което го предоставя на разположение на персонала си за негови лични нужди.

Дело C-436/10 État belge срещу BLM SA (Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Mons) „Шеста директива ДДС — Член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) и член 13, Б, буква б) — Право на приспадане — Дълготраен актив, притежаван от данъчнозадължено юридическо лице, което го предоставя на разположение на персонала си за негови лични нужди“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отдаване под аренда или под наем на недвижими имоти (член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) и член 13, Б, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) и член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която ползването за лични нужди на персонала на данъчнозадължено юридическо лице на част от сграда, построена или държана от това данъчнозадължено лице по силата на вещно право върху недвижим имот, се разглежда като доставка на услуги, освободена от данък върху добавената стойност на основание на посочения член 13, Б, буква б), макар да липсват характеристиките на отдаване под наем или аренда по смисъла на същата разпоредба, когато този имот поражда право на приспадане на платения по получени доставки данък. Запитващата юрисдикция трябва да прецени дали в даден случай може да се приеме, че е налице отдаване под наем на недвижим имот по смисъла на посочения член 13, Б, буква б). (вж. точки 31 и 32 и диспозитива) Дело C-436/10 État belge срещу BLM SA (Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Mons) „Шеста директива ДДС — Член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) и член 13, Б, буква б) — Право на приспадане — Дълготраен актив, притежаван от данъчнозадължено юридическо лице, което го предоставя на разположение на персонала си за негови лични нужди“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отдаване под аренда или под наем на недвижими имоти (член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) и член 13, Б, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) и член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която ползването за лични нужди на персонала на данъчнозадължено юридическо лице на част от сграда, построена или държана от това данъчнозадължено лице по силата на вещно право върху недвижим имот, се разглежда като доставка на услуги, освободена от данък върху добавената стойност на основание на посочения член 13, Б, буква б), макар да липсват характеристиките на отдаване под наем или аренда по смисъла на същата разпоредба, когато този имот поражда право на приспадане на платения по получени доставки данък. Запитващата юрисдикция трябва да прецени дали в даден случай може да се приеме, че е налице отдаване под наем на недвижим имот по смисъла на посочения член 13, Б, буква б). (вж. точки 31 и 32 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 2, точка 1, Понятие за възмездни доставки на услуги, Ваучери за покупка, предоставяни от дружество на неговите служители като част от тяхното възнаграждение.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Възмездни доставки на услуги (член 2, точка 1 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето на ваучер за покупка от дружество, което е придобило този ваучер на цена, включваща данък върху добавената стойност, на неговите служители в замяна на отказ от тяхна страна от част от паричното им възнаграждение представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба. Всъщност съществува пряка връзка между предоставянето на разглежданите ваучери на служителите и частта от паричното възнаграждение, от която те трябва да се откажат като насрещна престация за тази доставка, тъй като, вместо да получат цялото си парично възнаграждение, служителите, които са избрали да получат такива ваучери, трябва да се откажат от част от това възнаграждение в замяна на ваучерите, като това се изразява в специфична удръжка от фонда на служителите, направили такъв избор. Впрочем работодателят действително получава насрещна престация за доставката на ваучерите и тази насрещна престация има парично изражение, тъй като съответства на част от паричното възнаграждение на неговите служители. Освен това данъкът върху добавената стойност върху доставката на тези ваучери се понася от служителите, които получават ваучерите, тъй като удръжката от възнаграждението им вследствие на предоставянето на ваучерите включва цената им, както и пълния размер на данъка върху добавената стойност върху тях. (вж. точки 29—32 и 35 и диспозитива)