Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, A, параграф 1, буква ж) и параграф 2, Доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни, Признаване, Условия, които не са приложими по отношение на организации, които не са публичноправни субекти, Право на преценка на държавите членки, Граници, Принцип на данъчен неутралитет.

Дело C-174/11 Finanzamt Steglitz срещу Ines Zimmermann (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, A, параграф 1, буква ж) и параграф 2 — Доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Признаване — Условия, които не са приложими по отношение на организации, които не са публичноправни субекти — Право на преценка на държавите членки — Граници — Принцип на данъчен неутралитет“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 15 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Непосредствено действие (член 13, A, параграф 1, буква ж) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Цели и структура — Принцип на данъчен неутралитет — Понятие — Неутралитет на данъчната тежест и равно третиране — Отделни понятия (Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Тълкуване в светлината на принципа на данъчен неутралитет — Граници (член 13 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Благотворителни организации — Критерии — Поемане поне в две трети от случаите на разходите, направени през изминалата календарна година, от определените от законодателството организации за социално осигуряване или подпомагане — Условие, което не може да осигури равно третиране на организациите, непредставляващи публичноправни субекти — Недопустимост (член 13, A, параграф 1, буква ж) и параграф 2, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 32) Вж. текста на решението. (вж. точки 46—48) Вж. текста на решението. (вж. точки 50 и 51) Член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, тълкуван в светлината на принципа на данъчен неутралитет, не допуска подчиняване на освобождаването от облагане с данък върху добавената стойност на амбулаторните грижи, предоставяни от извършващи търговска дейност доставчици, на условие, съгласно което поне в две трети от случаите свързаните с грижите разходи през изминалата календарна година трябва да са били понесени изцяло или предимно от определените от законодателството организации за социално осигуряване или подпомагане, ако това условие не може да осигури равно третиране в рамките на признаването за целите на тази разпоредба на благотворителен характер на организации, които не са публичноправни субекти. С оглед на всички конкретни обстоятелства по спора, с който е сезирана, националната юрисдикция трябва да вземе предвид изискванията по член 13, A, параграф 2, буква б) от Шеста директива. В този смисъл, каквото и тълкуване да се даде на израза „тясно свързани“ в рамките на член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива, следва да се напомни, че член 13, A, параграф 2, буква б), първо тире от същата във всички случаи подчинява освобождаването на условието доставките на съответните стоки или услуги да е от съществено значение за освободените сделки. Освен това по силата на член 13, A, параграф 2, буква б), второ тире от Шеста директива доставката на услуги или стоки не се освобождава съгласно разпоредбите на параграф 1, буква ж), ако основното ѝ предназначение е реализирането на допълнителен доход за организацията чрез извършването на сделки, които са в пряка конкуренция с тези, извършвани от търговските предприятия, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност. (вж. точки 60—63 и диспозитива) Дело C-174/11 Finanzamt Steglitz срещу Ines Zimmermann (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, A, параграф 1, буква ж) и параграф 2 — Доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Признаване — Условия, които не са приложими по отношение на организации, които не са публичноправни субекти — Право на преценка на държавите членки — Граници — Принцип на данъчен неутралитет“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 15 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Непосредствено действие (член 13, A, параграф 1, буква ж) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Цели и структура — Принцип на данъчен неутралитет — Понятие — Неутралитет на данъчната тежест и равно третиране — Отделни понятия (Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Тълкуване в светлината на принципа на данъчен неутралитет — Граници (член 13 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Благотворителни организации — Критерии — Поемане поне в две трети от случаите на разходите, направени през изминалата календарна година, от определените от законодателството организации за социално осигуряване или подпомагане — Условие, което не може да осигури равно третиране на организациите, непредставляващи публичноправни субекти — Недопустимост (член 13, A, параграф 1, буква ж) и параграф 2, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 32) Вж. текста на решението. (вж. точки 46—48) Вж. текста на решението. (вж. точки 50 и 51) Член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, тълкуван в светлината на принципа на данъчен неутралитет, не допуска подчиняване на освобождаването от облагане с данък върху добавената стойност на амбулаторните грижи, предоставяни от извършващи търговска дейност доставчици, на условие, съгласно което поне в две трети от случаите свързаните с грижите разходи през изминалата календарна година трябва да са били понесени изцяло или предимно от определените от законодателството организации за социално осигуряване или подпомагане, ако това условие не може да осигури равно третиране в рамките на признаването за целите на тази разпоредба на благотворителен характер на организации, които не са публичноправни субекти. С оглед на всички конкретни обстоятелства по спора, с който е сезирана, националната юрисдикция трябва да вземе предвид изискванията по член 13, A, параграф 2, буква б) от Шеста директива. В този смисъл, каквото и тълкуване да се даде на израза „тясно свързани“ в рамките на член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива, следва да се напомни, че член 13, A, параграф 2, буква б), първо тире от същата във всички случаи подчинява освобождаването на условието доставките на съответните стоки или услуги да е от съществено значение за освободените сделки. Освен това по силата на член 13, A, параграф 2, буква б), второ тире от Шеста директива доставката на услуги или стоки не се освобождава съгласно разпоредбите на параграф 1, буква ж), ако основното ѝ предназначение е реализирането на допълнителен доход за организацията чрез извършването на сделки, които са в пряка конкуренция с тези, извършвани от търговските предприятия, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност. (вж. точки 60—63 и диспозитива)

Данъчни въпроси, Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, Б, буква е), Залагане, лотарии и други форми на хазарт, Принцип на данъчен неутралитет, Механизирано бинго с печалби, изплащани в брой ("mechanised cash bingo"), Монетни игрални автомати, Административна практика в отклонение от нормативните разпоредби, Възражение, основано на надлежното изпълнение на задълженията ("due diligence").

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Различно третиране на две доставки, които са идентични или сходни от гледна точка на потребителя — Нарушение на принципа на данъчен неутралитет (Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване за хазартните игри — Правомощие на държавите членки да определят условията и границите на освобождаването — Граници — Спазване на принципа на данъчен неутралитет (член 13, Б, буква е) от Директива 77/388 на Съвета) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване за хазартните игри — Правомощие на държавите членки да определят условията и границите на освобождаването — Граници — Спазване на принципа на данъчен неутралитет (член 13, Б, буква е) от Директива 77/388 на Съвета) 4. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване за хазартните игри — Правомощие на държавите членки да определят условията и границите на освобождаването — Граници — Спазване на принципа на данъчен неутралитет (член 13, Б, буква е) от Директива 77/388 на Съвета) 5. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване за хазартните игри — Правомощие на държавите членки да определят условията и границите на освобождаването — Граници — Спазване на принципа на данъчен неутралитет (член 13, Б, буква е) от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Принципът на данъчен неутралитет следва да се тълкува в смисъл, че различното третиране, що се отнася до данък върху добавената стойност, на две доставки на услуги, които са идентични или сходни от гледна точка на потребителя и задоволяват едни и същи негови нужди, е достатъчно, за да се приеме, че този принцип е нарушен. Ето защо, за да е налице такова нарушение, не е необходимо още да се установи, че съществува реална конкуренция между разглежданите услуги или че конкуренцията е нарушена поради споменатото различно третиране. (вж. точка 36; точка 1 от диспозитива) 2. Когато е налице различно третиране на две хазартни игри от гледна точка на освобождаването от данък върху добавената стойност съгласно член 13, Б, буква е) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкува в смисъл, че не е необходимо да се отчита обстоятелството, че тези две игри попадат в различни лицензионни категории и за тях се прилагат различни правни режими в областта на контрола и регулирането. Тази разпоредба предоставя на държавите членки широка свобода на преценка във връзка с освобождаването или облагането на съответните сделки, като се има предвид, че им разрешава да определят условията и ограниченията, които могат да се наложат във връзка с ползването от това освобождаване, при условие че спазват принципа на данъчен неутралитет. При проверката дали са сходни две хазартни игри, различното третиране на които може да доведе до нарушение на принципа на данъчен неутралитет, са ирелевантни елементи, като това дали хазартните игри са организирани законно или незаконно, каква е самоличността на лицата, които стопанисват тези игри и автомати, както и юридическата форма, под която те упражняват дейността си. Същото важи за съществуващите различия между, от една страна, питейните заведения и игралните зали, и от друга — лицензираните казина, що се отнася до условията, при които хазартните игри са предоставени на разположение в тях, и в частност достъпността от гледна точка на местонахождение и работно време и атмосферата в тях. Накрая, обстоятелството, че само единият от двата вида хазартни игри се облага с нехармонизиран данък, също не дава основание да се заключи, че тези видове хазартни игри не са сходни. (вж. точки 40, 41, 45—48 и 51; точка 2 от диспозитива) 3. За да се прецени в светлината на принципа на данъчен неутралитет дали два вида монетни игрални автомати са сходни и е необходимо да бъдат третирани по еднакъв начин, що се отнася до данък върху добавената стойност, трябва да се провери дали употребата на тези видове игрални автомати от гледна точка на средния потребител е сходна и задоволява едни и същи негови нужди, като обстоятелствата, които могат да се съобразят в това отношение, са по-специално минималните и максималните залози и печалби и шансовете за печалба. (вж. точка 58; точка 3 от диспозитива) 4. Принципът на данъчен неутралитет следва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадълженото лице не би могло да иска възстановяване на платения по някои доставки на услуги данък върху добавената стойност, като твърди, че е налице нарушение на този принцип, при положение че данъчните органи на съответната държава членка на практика са третирали сходни доставки на услуги като освободени доставки, въпреки че според релевантното национално законодателство те не са освободени от данък върху добавената стойност. Всъщност, въпреки че публичната администрация, която следва обща практика, може да бъде обвързана от тази практика, принципът на равно третиране — израз на който в областта на данъка върху добавената стойност е принципът на данъчен неутралитет — все пак трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго. От изложеното следва, че данъчнозадълженото лице не може да иска определена доставка да бъде третирана от данъчна гледна точка по един и същи начин с друга доставка, когато това третиране противоречи на релевантното национално законодателство. (вж. точки 61—64; точка 4 от диспозитива) 5. Принципът на данъчен неутралитет следва да се тълкува в смисъл, че при искане за възстановяване на данък върху добавената стойност, основано на нарушение на този принцип, държавата членка, която е упражнила правото си на преценка по член 13, Б, буква е) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота и е освободила от данък върху добавената стойност предоставянето на достъп до съоръженията за игра на хазартни игри, но е изключила от това освобождаване категория автомати, отговарящи на някои критерии, не би могла да възрази, че е изпълнила надлежно задълженията си във връзка с въвеждането на нов вид автомати, които не отговарят на тези критерии. Непосредственото действие на дадена разпоредба на директива, като член 13, Б, буква е) от Шеста директива 77/388, не зависи нито от наличието на умишлено или допуснато по небрежност нарушение от съответната държава членка при транспонирането на разглежданата директива, нито от наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза. Ето защо операторът на хазартни игри или игрални автомати може да се позовава на тази разпоредба пред националните юрисдикции, за да изключи прилагането на норми на вътрешното право, несъвместими с тази разпоредба. (вж. точки 69, 70 и 74; точка 5 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Право на приспадане, Придобиване на автомобили и използването им за сделки за лизинг, Разлики между данъчните режими на две държави членки, Забрана на злоупотребата.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 17, параграф 3, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Изключения от правото на приспадане (член 17, параграф 3, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Член 17, параграф 3, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка не може да откаже на данъчнозадължено лице приспадането на данъка върху добавената стойност по получени доставки, платен при придобиването на стоки, осъществено в тази държава членка, когато тези стоки са използвани за целите на осъществени в друга държава членка сделки за лизинг, с единствения мотив че сделките, съставляващи извършени доставки, не са довели до плащане на данъка върху добавената стойност във втората държава членка. Всъщност по силата на посочения член 17, параграф 3, буква a) правото на приспадане на платения за някои сделки данък върху добавената стойност по получени доставки във връзка с други сделки, съставляващи извършени доставки в друга държава членка, зависи от въпроса дали това право на приспадане съществува, когато всички тези сделки са извършени на територията на една и съща държава членка. Следователно фактът, че дадена държава членка не е събрала посочения данък по извършени доставки поради квалификацията, която е направила на дадена търговска сделка, не може да лиши данъчнозадълженото лице от правото му на приспадане на данъка по получени доставки, платен в друга държава членка. (вж. точки 32, 42 и 46; точка 1 от диспозитива) 2. Принципът на забрана на злоупотребата допуска да се приложи правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, признато в член 17, параграф 3, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, при обстоятелства, при които предприятие, установено в една държава членка, избира да реализира чрез дъщерното си дружество, установено в друга държава членка, сделки за лизинг на стоки на трето дружество, установено в първата държава членка, за да избегне начисляването на данък върху добавената стойност върху плащанията по тези сделки, които са квалифицирани в първата държава членка като предоставяне на наемни услуги, извършени във втората държава членка, а в тази втора държава членка — като доставки на стоки, извършени в първата държава членка. Всъщност данъчнозадължените лица по правило са свободни да избират организационните структури и договорните условия, които считат за най-подходящи за своите икономически дейности и за ограничаване на тяхната данъчна тежест. Изборът на даден стопански субект между освободени и облагаеми сделки може да се основава на съвкупност от обстоятелства, и по-специално на съображения от данъчно естество, свързани с действащия режим по данъка върху добавената стойност. Когато данъчнозадълженото лице има избор между различни сделки, то има право да избира организацията на своята икономическа дейност по такъв начин, че да намали данъчното си задължение. (вж. точки 53—55; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, A, параграф 1, буква б), Болнична и медицинска помощ, Тясно свързани дейности, Надлежно признати заведения с предназначение, подобно на болниците, терапевтичните или диагностичните медицински центрове, Частна банка за стволови клетки, Услуги по вземане, транспорт, изследване и складиране на кръв от пъпната връв на новородени, Евентуална автоложна или алогенна употреба на стволови клетки.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности (член 13, A, параграф 1, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности (Директива 2004/23 на Европейския парламент и на Съвета; член 13, A, параграф 1, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Понятието за дейности, „тясно свързани“ „с болничната и медицинската помощ“ по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща дейности, изразяващи се във вземане, транспорт, изследване на кръв от пъпната връв и складиране на съдържащи се в тази кръв стволови клетки, когато оказваната в болнична среда медицинска помощ, с която тези дейности са само евентуално свързани, нито е действително предоставена, нито е в процес на предоставяне, нито е планирана. Всъщност е безспорно, че каквато и да е точната класификация предвид настоящото състояние на науката, за повечето лица, ползващи се от съответните дейности, няма и вероятно никога няма да има основна услуга, попадаща в обхвата на понятието „болнична и медицинска помощ“ по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива. Само при настъпването на две несигурни събития, а именно, на първо място, състоянието на медицинската наука да позволи или наложи използване на стволови клетки от пъпната връв за терапия или превенция на дадено заболяване, и на второ място, това заболяване или опасността от него да се прояви в конкретен случай, ще възникне достатъчно тясна връзка, от една страна, между болничната и медицинската помощ, която представлява основната услуга, и от друга страна, посочените по-горе дейности. При тези условия, дори да се допусне, че тези дейности не биха могли да имат друга цел освен използването на така запазени стволови клетки от пъпната връв във връзка с медицинска помощ, оказвана в болнична среда, и не биха могли да обслужват други цели, не може да се приеме, че тези дейности действително са извършени като услуги, съпътстващи болничната и медицинската помощ, която се оказва на ползващите се от тези услуги лица и представлява основната услуга. (вж. точки 47—49 и 52; точка 1 от диспозитива) 2. Когато услугите на банки за стволови клетки се извършват от оправомощен медицински персонал, въпреки че подобни банки за стволови клетки не получават никаква помощ от обществената схема за социално осигуряване и възнаграждението за предоставяните от тях услуги не се покрива съгласно тази схема, макар да притежават разрешение за работа с човешки тъкани и клетки, издадено от компетентните здравни органи на съответната държава членка съгласно Директива 2004/23 относно установяването на стандарти за качество и безопасност при даряването, доставянето, контрола, преработването, съхраняването, [складирането] и разпределянето на човешки тъкани и клетки органи, член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота допуска националните органи да приемат, че подобни банки за стволови клетки не представляват „[друго надлежно признато заведение] с подобно предназначение [като това на] болници, терапевтични или диагностични медицински центрове“ по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388. Тази разпоредба обаче сама по себе си не може да се тълкува и като налагаща на компетентните органи да откажат да приравнят частна банка за стволови клетки на „надлежно признато“ заведение за целите на въпросното освобождаване. Националната юрисдикция следва, доколкото е необходимо, да провери дали отказът за признаване за целите на освобождаването по член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388 е в съответствие с правото на Съюза, и в частност с принципа на данъчен неутралитет. Всъщност по принцип националното право на държавите членки следва да определи правилата, съгласно които да се признават по силата на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388 заведенията, направили подобно искане. Когато дадено данъчнозадължено лице поиска да се ползва със статут на надлежно признато заведение по смисъла на този член, компетентните органи трябва да се съобразят с определените от последната разпоредба граници на правото на преценка, като приложат принципите на правото на Съюза, и в частност принципа за равно третиране, чийто израз в областта на данъка върху добавената стойност е принципът на данъчен неутралитет. В това отношение, за да се прецени дали заведенията трябва да бъдат „признати“ по смисъла на посочената разпоредба, националните органи, в съответствие с правото на Съюза и под контрола на националните юрисдикции, следва да вземат предвид редица фактори, сред които общественият интерес от дейността на съответното данъчнозадължено лице, обстоятелството, че други данъчнозадължени лица, осъществяващи същите дейности, вече са били признати по сходен начин, както и фактът, че голяма част от разходите за съответните услуги евентуално се поемат от здравноосигурителни каси или други социалноосигурителни институции. В това отношение обстоятелството, че услугите, предоставяни от данъчнозадълженото лице, са извършвани от квалифицирани здравни работници, само по себе си не е пречка националните органи да откажат да признаят това данъчнозадължено лице за целите на освобождаването по член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива. Освен това, за да преценят дали даден субект трябва да бъде признат, националните органи имат право да вземат предвид обстоятелството, че за своите дейности данъчнозадълженото лице не получава никаква помощ от обществената схема на социално осигуряване и че възнаграждението за тях не се покрива съгласно тази схема. Същевременно това не означава, че освобождаването трябва да се изключва във всички случаи, когато разходите за услугите не се покриват от социалноосигурителните институции. По-скоро става въпрос за фактор, който следва да се вземе предвид и може да се уравновеси например с необходимостта да се осигури равно третиране. Всъщност, ако положението на дадено данъчнозадължено лице е сравнимо с това на други оператори, предоставящи същите услуги при сравними условия, обстоятелството, че разходите за тези услуги не се поемат изцяло от социалноосигурителните институции, само по себе си не оправдава различното третиране за целите на облагане на доставчиците на услуги с данък върху добавената стойност. Накрая, обстоятелството, че данъчнозадълженото лице притежава разрешение за работа със стволови клетки от пъпната връв, издадено от компетентните здравни органи съгласно националното законодателство, с което се транспонира Директива 2004/23, може да бъде в подкрепа на позицията, че този доставчик на услуги евентуално е „надлежно признат“ по смисъла на член 13, А, параграф 1, буква б) от Шеста директива. Все пак разрешаването на подобни дейности в съответствие с установените в съответния сектор стандарти на Съюза за качество и безопасност не може само по себе си автоматично да доведе до признаване от гледна точка на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива, тъй като в противен случай националните органи биха били лишени от предоставеното им с последната разпоредба право на преценка. Всъщност получаването на такова разрешение е необходимо условие за осъществяването на дейност като частна банка за стволови клетки. Издаването на такова разрешение обаче само по себе си не е равнозначно на признаване по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива. (вж. точки 63—65, 68, 69, 71, 74, 75 и 81; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 13, A, параграф 1, буква й), Освобождаване, Частни уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование, Услуги, предоставяни от независим преподавател в рамките на организиран от трета организация курс за продължаващо професионално обучение.

Дело C-473/08 Ingenieurbüro Eulitz GbR Thomas und Marion Eulitz срещу Finanzamt Dresden I (Преюдициално запитване, отправено от Sächsisches Finanzgericht) „Шеста директива ДДС — Член 13, A, параграф 1, буква й) — Освобождаване — Частни уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование — Услуги, предоставяни от независим преподавател в рамките на провеждан от трета организация курс за продължаващо професионално обучение“ Решение на Съда (трети състав) от 28 януари 2010 г. I ‐ 910 Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на частните уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование (член 13, A, параграф 1, буква й) от Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на частните уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование (членове 4 и 13, A, параграф 1, буква й) от Директива 77/388 на Съвета ) Член 13, А, параграф 1, буква й) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че преподавателските услуги, които дипломиран инженер в учебен институт със статут на частноправно сдружение предоставя на участници в завършващи с полагането на изпит обучителни курсове, които участници най-малкото притежават диплома за архитект или инженер, издадена от университет или специализирано висше учебно заведение, или имат съответстващо образование, могат да представляват „уроци […], съответстващи на училищното или университетското образование“ по смисъла на тази разпоредба. Такива уроци могат да бъдат и дейности, различни от същинската преподавателска дейност, при положение че се упражняват по същество в процеса на предаване на знания и умения между преподавател и ученици или студенти, съответстващ на училищното или университетското образование. При необходимост запитващата юрисдикция следва да провери дали всички разглеждани дейности на преподавателя представляват „уроци“, съответстващи на „училищно или университетско образование“ по смисъла на посочената разпоредба. (вж. точка 38; точка 1 от диспозитива) Член 13, А, параграф 1, буква й) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че не може да се приеме, че самостоятелно заето лице, което е съдружник в гражданско дружество и което предоставя преподавателски услуги в рамките на провеждан от трета организация курс за продължаващо професионално обучение, дава „частни“ уроци по смисъла на тази разпоредба, след като тази организация — а не въпросният преподавател — е отговаряла за учебния институт, в рамките на който последният е давал частни уроци, и е предоставяла преподавателски услуги на участниците в посочените курсове. Това последно обстоятелство само по себе си може да изключи възможността преподавателят — а следователно и гражданското дружество, в което той е съдружник — да се счита за лице, което дава частни уроци по смисъла на член 13, А, параграф 1, буква й) от Шеста директива. В това отношение „независимото“ извършване на икономическа дейност и изпълнението на другите изложени в член 4 от Шеста директива критерии, за да се счита едно лице за данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност, сами по себе си не водят автоматично до заключението, че преподавател, който не е обвързан от трудов договор или от приравнено на трудово правоотношение, извършва икономически дейности, които са частни по смисъла на член 13, А, параграф 1, буква й) от тази директива. (вж. точки 48, 52, 53 и 55; точка 2 от диспозитива)