Данъчни въпроси, ДДС, Шеста директива, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Условия за упражняване, Член 273, Национални мерки за борба с данъчните измами, Практика на националните данъчни органи, Отказ да се признае право на приспадане, когато издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, не е изпълнил нормативните си задължения, Тежест на доказване, Задължение на данъчнозадълженото лице да се увери и да докаже, че издателят на тази фактура е изпълнил нормативните си задължения.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална практика, съгласно която на данъчнозадълженото лице се отказва право на приспадане в случай на нарушения от страна на издателя на фактурата или на някой от неговите доставчици — Недопустимост — Граници — Условия (член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Национална практика, съгласно която на данъчнозадълженото лице се отказва право на приспадане в случай на нарушения от страна на издателя на фактурата — Отказ въпреки изпълнението на материалноправните условия във връзка с правото на приспадане и липсата на данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя — Недопустимост (член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. (вж. точка 50; точка 1 от диспозитива) 2. Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. (вж. точка 66; точка 2 от диспозитива) Съединени дела C-80/11 и C-142/11 Mahagében Kft срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (C-80/11) и Péter Dávid срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága (C-142/11) (Преюдициални запитвания, отправени от Baranya Megyei Bíróság и Jász-Nagykun-Szolnok Megyei Bíróság) „Данъчни въпроси — ДДС — Шеста директива — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Условия за упражняване — Член 273 — Национални мерки за борба с данъчните измами — Практика на националните данъчни органи — Отказ да се признае право на приспадане, когато издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, не е изпълнил нормативните си задължения — Тежест на доказване — Задължение на данъчнозадълженото лице да се увери и да докаже, че издателят на тази фактура е изпълнил нормативните си задължения“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална практика, съгласно която на данъчнозадълженото лице се отказва право на приспадане в случай на нарушения от страна на издателя на фактурата или на някой от неговите доставчици — Недопустимост — Граници — Условия (член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Национална практика, съгласно която на данъчнозадълженото лице се отказва право на приспадане в случай на нарушения от страна на издателя на фактурата — Отказ въпреки изпълнението на материалноправните условия във връзка с правото на приспадане и липсата на данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя — Недопустимост (член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. (вж. точка 50; точка 1 от диспозитива) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. (вж. точка 66; точка 2 от диспозитива)

ДДС, Шеста директива, Член 17, параграф 2, буква б), Данъчно облагане на стока, внесена от трета страна, Национална правна уредба, Право на приспадане на ДДС при внос, Условие, Ефективно плащане на ДДС от страна на лицето, платец на данъка.

Дело C-414/10 VELECLAIR SA срещу Ministre du Budget, des Comptes publics et de la Réforme de l’État (Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция) „ДДС — Шеста директива — Член 17, параграф 2, буква б) — Данъчно облагане на стока, внесена от трета страна — Национална правна уредба — Право на приспадане на ДДС при внос — Условие — Ефективно плащане на ДДС от страна на лицето, платец на данъка“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане (член 17, параграф 2, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграф 2, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че той не дава възможност на държава членка да обуслови правото на приспадане на данъка върху добавената стойност при внос от ефективното предварително плащане на този данък от лицето — платец на данъка, когато същото лице има и правото на приспадане. (вж. точка 35 и диспозитива) Дело C-414/10 VELECLAIR SA срещу Ministre du Budget, des Comptes publics et de la Réforme de l’État (Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция) „ДДС — Шеста директива — Член 17, параграф 2, буква б) — Данъчно облагане на стока, внесена от трета страна — Национална правна уредба — Право на приспадане на ДДС при внос — Условие — Ефективно плащане на ДДС от страна на лицето, платец на данъка“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане (член 17, параграф 2, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграф 2, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че той не дава възможност на държава членка да обуслови правото на приспадане на данъка върху добавената стойност при внос от ефективното предварително плащане на този данък от лицето — платец на данъка, когато същото лице има и правото на приспадане. (вж. точка 35 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Лица, платци на данъка, Солидарно отговорно трето лице, Складов режим, различен от режима на митнически склад, Солидарна отговорност на складодържателя и собственика на стоките, който е данъчнозадължено лице, Добросъвестност или липса на умисъл или небрежност от страна на складодържателя.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Лица — платци на данъка — Възможност на държавите членки да приемат за солидарно отговорно за плащането на данъка лице, различно от лицето — платец на данъка (член 21, параграф 3 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 21, параграф 3 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2001/115, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да предвидят, че държателят на склад, различен от митнически склад, е солидарно отговорен за заплащането на данъка върху добавената стойност, дължим във връзка с възмездна доставка на стоки, която техният собственик, задължено по този данък лице, е извършил от този склад, когато държателят на посочения склад е добросъвестен или не е налице нито умисъл, нито небрежност от негова страна. Всъщност националните мерки, които на практика установяват режим на обективна солидарна отговорност, надхвърлят необходимото за защита на държавното съкровище. Следователно в противоречие с принципа на пропорционалност е отговорността за заплащането на данъка върху добавената стойност да се възлага на лице, различно от платеца на този данък, дори когато това лице е лицензиран данъчен складодържател, щом като то няма право да се освободи от тази отговорност, като докаже, че не е имал никаква връзка с действията на платеца. Всъщност би било явно несъразмерно посоченото лице при всички обстоятелства да носи отговорност за загубата на данъчни приходи, причинена от действията на трето данъчнозадължено лице, върху които то няма никакво влияние. Обстоятелствата, че лицето, различно от платеца, е действало добросъвестно, полагайки грижата на добър търговец, че е взело всички разумни мерки в рамките на своите възможности и че неговото участие в измама е изключено, представляват фактори, които следва да се вземат предвид при преценката дали това лице да бъде солидарно задължено да заплати дължимия данък върху добавената стойност. (вж. точки 24, 26 и 28 и диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Право на приспадане, Прехвърляне на дял от правата върху изобретение, притежавани от няколко предприятия, на предприятие, което има право да използва изцяло това изобретение, Злоупотреба.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 9, параграф 1 и член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Ограничаване на правото на приспадане (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. По принцип данъчнозадължено лице може да се ползва от правото на приспадане на платения или дължим по получени доставки данък върху добавената стойност за възмездната доставка на услуга, когато приложимото национално право позволява прехвърлянето на дял от съсобствеността върху изобретение, с което се предоставя право върху изобретението. Понятието икономическа дейност обхваща по-специално всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги. Понятията доставки на стоки и на услуги имат обективен характер и се прилагат независимо от целите и резултатите на съответните сделки. При това положение прехвърлянето на дял от съсобствеността върху изобретение, въпреки че последното не е било патентовано, по принцип може да съставлява подлежаща на облагане с данък върху добавената стойност икономическа дейност. От това следва, че такава сделка може да породи право на приспадане на платения или дължим по получени доставки данък. Въпросът дали разглежданото прехвърляне се прави само с цел да се получи данъчно предимство, е без значение с оглед на това дали прехвърлянето представлява доставка на услуги и икономическа дейност по смисъла на релевантните разпоредби от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 45—48; точка 1 от диспозитива) 2. Установяването на злоупотреба в областта на данъка върху добавената стойност предполага, от една страна, въпреки формалното прилагане на предвидените в релевантните разпоредби от Директивата условия и на националното законодателство, което я транспонира, сделките, за които става въпрос, да водят до получаването на данъчно предимство, чието предоставяне би било в противоречие с целта, преследвана с тези разпоредби, и от друга страна, да е видно от множество обективни обстоятелства, че основната цел на въпросните сделки се свежда до получаването на това данъчно предимство. Що се отнася до данъчното третиране на сделка за прехвърлянето на дял от съсобствеността върху изобретение, с което се предоставя право върху изобретението, националната юрисдикция следва да установи предвид всички факти, характеризиращи такава доставка на услуги, наличието или липсата на злоупотреба с право във връзка с правото на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност. (вж. точки 52 и 54; точка 2 от диспозитива)

Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Понятие за данъчнозадължено лице, Доставка на земя за строеж, Членове 9, 12 и 16, Липса на приспадане на ДДС по получените доставки.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономически дейности по смисъла на член 12 от Директива 2006/112 — Понятие (член 9 параграф 1, член 12, параграф 1 и член 295, параграф 1, точка 3 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary Доставката на предназначена за застрояване земя трябва да се счита за подлежаща на облагане с данък върху добавената стойност по силата на националното законодателство на държава членка, ако тази държава членка се е възползвала от предвидената в член 12, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност възможност, независимо от постоянния характер на сделката или от това дали осъществилото доставката лице упражнява дейност като производител, търговец или доставчик на услуги, стига тази сделка да не представлява обикновено упражняване на правото на собственост от неговия титуляр. Физическо лице, което е упражнявало селскостопанска дейност върху недвижим имот, който след изменение на плана за устройство на територията, осъществено по независещи от волята на това лице причини, е трансформиран в предназначен за строителство имот, не трябва да се счита за данъчнозадължено за данък върху добавената стойност лице по смисъла на член 9, параграф 1 и член 12, параграф 1 от Директива 2006/112, когато то осъществява продажбата на споменатия недвижим имот, ако тази продажба е част от управлението на частното имущество на това лице. Ако обаче с оглед на осъществяването на тази продажба това лице предприема активни действия за пускане на пазара на недвижими имоти, като използва средства, сходни на използваните от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112, това лице трябва да се счита за лице, упражняващо „икономическа дейност“ по смисъла на посочената разпоредба, и следователно за данъчнозадължено за данък върху добавената стойност лице. Обстоятелството, че това лице е „земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка“ по смисъла на член 295, параграф 1, точка 3 от Директива 2006/112, е без значение в това отношение. (вж. точка 49 и диспозитива)

Неизпълнение на задължения от държава членка, Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Ред и условия за упражняване, Член 183, Национална правна уредба, която позволява възстановяването на надвзетия ДДС само доколкото той надхвърля размера на данъка по получени доставки, произтичащ от все още неразплатените сделки.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary Не е изпълнила задълженията си по Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност държава членка, която задължава данъчнозадължените лица, чиято данъчна декларация разкрива наличие на надвзет данък по смисъла на член 183 от тази директива, за даден данъчен период, да прехвърлят тази разлика изцяло или отчасти към следващия данъчен период, ако не са платили изцяло съответната престация на своя доставчик, от което следва, че предвид това задължение някои данъчнозадължени лица, чиято данъчна декларация систематично разкрива наличие на надвзети данъци, са принудени да прехвърлят повече от веднъж тази разлика към следващия данъчен период. Всъщност съгласно въведената с Директива 2006/112 система изискуемостта на данъка върху добавената стойност, както и възникването и упражняването на правото на приспадане по принцип са независими от обстоятелството дали дължимата насрещна престация, включително и данъка върху добавената стойност, по дадена сделка е вече платена или не. Освен това съгласно същата директива възникването на правото на приспадане е подчинено само в някои конкретни случаи, изрично посочени в тази директива, на условието да е вече платена дължимата насрещна престация по сделката, от която произтича подлежащият на приспадане данък. С изключение на тези конкретни случаи това право на приспадане съществува независимо от това условие. Обвързването обаче с посоченото условие на възстановяването на надвзетия подлежащ на приспадане данък върху добавената стойност, което възстановяване представлява етапа, следващ възникването на посоченото право, може да има същите последици за правото на приспадане като прилагането на същото условие при възникването на това право. Ето защо то е от естество да постави под въпрос полезното действие на посоченото право на приспадане. Следователно плащането на дължимата насрещна престация по сделката, от която произтича подлежащият на приспадане данък върху добавената стойност, не би могло да представлява условие по смисъла на член 183 от Директива 2006/112, което държавите членки да могат да определят за възстановяването на надвзетия подлежащ на приспадане данък ДДС. (вж. точки 48, 52, 53 и 56 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 28в, A, буква а), Измама с ДДС, Отказ за освобождаване от ДДС във връзка с вътреобщностни доставки на стоки, Активно участие на продавача в измамата, Правомощия на държавите членки в борбата с измамите, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки (член 28в, А от Директива 77/388 на Съвета) Summary Когато вътреобщностната доставка на стоки действително е извършена, но при извършването ѝ доставчикът е прикрил самоличността на действителния купувач, за да му позволи да избегне плащането на данъка върху добавената стойност, държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките при вътреобщностната доставка, може да не допусне освобождаване за тази сделка въз основа на правомощията си съгласно първата част от изречението на член 28в, A от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2000/65. В това отношение представянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата, може да възпрепятства правилното събиране на данъка и следователно да застраши доброто функциониране на общата система на данъка върху добавената стойност. Подобни деяния обаче са с още по-голяма степен на обществена опасност, когато са извършени в рамките на преходния режим за облагане на вътреобщностните доставки, който функционира въз основа на предоставените от данъчнозадължените лица доказателства. Следователно правото на Съюза не е пречка държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама и в този случай да не допускат освобождаване. При особени случаи обаче, при които въпреки взаимната помощ и административното сътрудничество между данъчните органи на съответните държави членки има основателни причини да се предполага, че в държавата членка по местоназначение може да не бъде платен ДДС за вътреобщностното придобиване, което съответства на посочената доставка, държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките, по принцип е длъжна да не допуска освобождаване в полза на доставчика на стоките и да го задължи впоследствие да внесе данъка, за да се избегне опасността сделката да остане изцяло необложена. Всъщност в съответствие с основния принцип на общата система на данъка върху добавената стойност този данък се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада ДДС, начислен пряко върху различните елементи на себестойността. (вж. точки 48, 49, 52 и 55 и диспозитива)

Keywords Summary Keywords 1. Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Национална юрисдикция по смисъла на член 234 ЕО — Понятие (член 234 ЕО) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице (Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. За да прецени дали запитващият орган притежава качеството на юрисдикция по смисъла на член 234 ЕО, Съдът взема предвид съвкупност от обстоятелства, а именно дали органът е законоустановен, дали е постоянно действащ, дали юрисдикцията му е задължителна, дали производството е състезателно, дали той прилага правни норми и дали е независим. Mokestinių ginčų komisija prie Lietuvos Respublikos vyriausybės (литовската комисия по данъчни спорове), която има за задача да разглежда безпристрастно жалбите на данъкоплатците в данъчноправната област и да приема законосъобразни и мотивирани решения, отговаря на тези критерии. (вж. точки 35, 36 и 40) 2. Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска задължено по данъка върху добавената стойност лице, което отговаря на материалноправните условия за приспадането му в съответствие с разпоредбите на тази директива и което се идентифицира за целите на данъка върху добавената стойност в разумен срок след извършването на сделките, пораждащи правото на приспадане, да може да бъде лишено от възможността да упражни това право от национално законодателство, което забранява приспадането на данъка върху добавената стойност, платен във връзка с покупката на стоки, ако това данъчнозадължено лице не е идентифицирано за целите на данъка върху добавената стойност преди използването на тези стоки за целите на неговата облагаема дейност. Действително по силата на член 178, буква а) от Директива 2006/112 упражняването на правото на приспадане, визирано в член 168, буква а) от нея, по отношение на доставката на стоки и услуги се подчинява на едно-единствено формално условие — притежаването от страна на данъчнозадълженото лице на фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и 238—240 от тази директива. Наистина данъчнозадължените лица имат и задължението да декларират кога започват, променят или преустановяват своите дейности в съответствие с мерките, приети за тази цел от държавите членки, по силата на член 213 от Директива 2006/112. Тази разпоредба обаче по никакъв начин не оправомощава държавите членки в случай на неподаване на декларация да отложат упражняването на правото на приспадане до действителното начало на редовното извършване на облагаемите сделки или да лишат данъчнозадълженото лице от упражняването на това право. Освен това мерките, които държавите членки могат да приемат по силата на член 273 от Директива 2006/112, за да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратят измамите, не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на такива цели и не трябва да поставят под въпрос неутралитета на данъка върху добавената стойност. Следователно предвидената в член 214 от Директива 2006/112 идентификация, както и определените от член 213 от същата директива задължения, не е действие, пораждащо правото на приспадане — право, което възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем — а представлява формално изискване с оглед на осъществяване на контрол. Поради това на задълженото по данъка върху добавената стойност лице не може да се попречи да упражни своето право на приспадане, с мотива че не е идентифицирано за целите на този данък преди използването на придобитите в рамките на неговата облагаема дейност стоки. (вж. точки 47—51 и 54 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане на заплатения по получени доставки данък, Нова национална правна уредба, Изисквания за съдържанието на фактурата, Прилагане с обратна сила, Загубване на правото на приспадане.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Процедура по самоначисляване — Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги — Право на приспадане (членове 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary Членове 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането с обратна сила на национално законодателство, което в рамките на режим на самоначисляване подчинява приспадането на данъка върху добавената стойност за строителни работи на условието да се поправят фактурите за тези сделки и да се подаде коригираща допълнителна декларация, въпреки че съответният данъчен орган разполага с цялата необходима информация, за да установи, че данъчнозадълженото лице е платец на данъка върху добавената стойност в качеството му на получател по разглежданите сделки, и за да провери размера на подлежащия на приспадане данък. Всъщност фактът, че данъчнозадълженото лице е избрало прилагането на новия закон за ДДС пред прилагането на стария закон, сам по себе си не може да засегне правото му на приспадане на платения по получените доставки ДДС, което произтича пряко от членове 167 и 168 от Директива 2006/112. Освен това принципът на данъчния неутралитет налага да се предостави приспадане на ДДС по получените доставки, ако са изпълнени материалноправните изисквания, дори данъчнозадължените лица да не са спазили някои формални изисквания. Следователно, след като данъчната администрация разполага с необходимата информация, за да установи, че данъчнозадълженото лице като получател на разглежданите услуги е платец на данък върху добавената стойност, членове 167 и 168 и член 178, буква е) от Директива 2006/112 не допускат данъчно законодателство, налагащо допълнителни условия във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък, които могат да осуетят упражняването на това право Такъв обаче може да бъде случаят, когато предвидените в член 168, буква a) от Директива 2006/112 материалноправни условия за придобиване на право на приспадане са изпълнени и когато към момента, в който данъчната администрация откаже да признае на данъчнозадълженото лице правото на приспадане на данък върху добавената стойност, този орган разполага с цялата необходима информация, за да установи, че данъчнозадълженото лице е платец на данъка. (виж точки 36, 39, 40, 42, 43 и 46 и диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Право на приспадане -Намаляване на размера на правото на приспадане при неизпълнение на задължение за използване на касов апарат с фискална памет.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 2, параграфи 1 и 2 от Директива 67/227 на Съвета и член 2, член 10, параграфи 1 и 2, и член 17, параграфи 1 и 2 от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 77/388 — Дерогиращи национални мерки — Понятие (член 27, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Забрана за събиране на други национални данъци, с характеристики на данъци върху оборота — Понятие „данъци върху оборота“ — Обхват (член 33 от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Общата система на данъка върху добавената стойност, определена в член 2, параграфи 1 и 2 от Първа директива 67/227 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъка върху оборота, в член 2 и в член 10, параграфи 1 и 2, както и в член 17, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, съответно изменена с Директива 2004/7, допуска държава членка да ограничава временно размера на правото на приспадане на платения по получени доставки данък по отношение на данъчнозадължени лица, които не са изпълнили формалност по осчетоводяването на продажбите си, при условие че така предвидената санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност. Действително, като цели да осигури точното налагане и събиране на данъка и да предотврати измамите, това задължение за отчетност е сред мерките, които държавите членки могат да приемат на основание член 22, параграф 8 от Шеста директива. В този контекст, като предвижда, че частта на подлежащия на приспадане от данъчнозадълженото лице данък в случай на неизпълнение на това задължение за отчетност се намалява с 30 %, споменатата мярка трябва да се счита за административна санкция, чието възпиращо действие цели да осигури резултатността на това задължение за отчетност. Националната юрисдикция обаче е компетентна да провери, че правилата за определяне на размера на санкцията и условията за установяване, доказване и, евентуално, за постановяване на съдебен акт относно обстоятелствата, на които се позовава данъчният орган при прилагането на тази санкция, не водят до лишаване на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност от неговата същност, а оттам и не накърняват принципа на неутралитет относно данъчната тежест за всички икономически дейности. В това отношение размерът на удръжката, който е до 30 % и по този начин запазва основната част от размера на платения по получени доставки данък, не изглежда нито прекомерен, нито недостатъчен, за да осигури възпиращото въздействие на разглежданата санкция, а оттам и на нейната резултатност. Освен това подобна удръжка, основаваща се на размера на платените от данъчнозадълженото лице налози, не е явно лишена от всякаква връзка с равнището на икономическата дейност на заинтересуваното лице. По-нататък, след като тази санкция има за цел не да отстрани грешки в отчетността, а да ги предотврати, предварителното ѝ определяне, произтичащо от прилагането на фиксирания размер от 30 %, а оттам и липсата на връзка между нейния размер и стойността на евентуално допуснатите от данъчнозадълженото лице грешки, не биха могли да се вземат под внимание при преценката на пропорционалността на санкцията. (вж. точки 27, 28, 34—37, 39; точка 1 от диспозитива) 2. Национални разпоредби, които предвиждат налагане на административна санкция на данъчнозадължени лица по данъка върху добавената стойност, когато е установено, че те не са изпълнили задължението да използват касов апарат с фискална памет за осчетоводяване на оборота и размера на дължимия данък, не представляват „специални мерки за дерогация“, целящи предотвратяването на някои форми на данъчна измама и избягване на данъци по смисъла на член 27, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, съответно изменена с Директива 2004/7. Такава мярка не може да попадне в приложното поле на посочения член 27, параграф 1, тъй като тя е от същото естество като предвидените в член 22, параграф 8 от Шеста директива, по силата на който държавите членки могат да налагат други задължения, които считат за необходими за правилното налагане и събиране на данъка, както и за предотвратяването на измами. (вж. точки 41—43; точка 2 от диспозитива) 3. Член 33 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, съответно изменена с Директива 2004/7, не създава пречка за запазването на разпоредби като съдържащите се в полския закон за данъка върху стоките и услугите, които предвиждат административна санкция, която може да бъде наложена на данъчнозадължените по данъка върху добавената стойност лица, когато е установено, че не са изпълнили задължението да използват касов апарат с фискална памет за осчетоводяване на оборота и размера на дължимия данък. (вж. точка 49; точка 3 от диспозитива)