Неизпълнение на задължения от държава членка, Данъчни въпроси, Директива 2006/112/ЕО, Член 11, Национално законодателство, съгласно което само предприятията от финансовия и застрахователния сектор могат да образуват група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице за целите на ДДС.

Дело C-480/10 Европейска комисия срещу Кралство Швеция „Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчни въпроси — Директива 2006/112/ЕО — Член 11 — Национално законодателство, съгласно което само предприятията от финансовия и застрахователния сектор могат да образуват група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице за целите на ДДС“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 25 април 2013 г. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Предмет на спора — Определяне по време на досъдебната процедура — Изложени в исковата молба нови твърдения за нарушения — Недопустимост (член 258 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на равно третиране — Принцип на данъчен неутралитет — Несъвпадение (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Самостоятелно и еднакво тълкуване (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Възможност на държавите членки да разглеждат тясно свързани лица като едно-единствено данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която допуска на практика единствено доставчиците на финансови и застрахователни услуги да образуват група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице — Неизпълнение на задължения — Липса (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 15, 16, 18 и 19) Принципът на данъчен неутралитет е израз в областта на данъка върху добавената стойност на принципа на равно третиране, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения, освен ако това не е обективно обосновано. Макар обаче неспазването на принципа на данъчен неутралитет да е възможно само между конкурентни икономически оператори, в данъчната област нарушението на основния принцип на равно третиране може да се характеризира с други видове дискриминация, засягаща икономически оператори, които не са непременно конкуренти, но въпреки това се намират в сходно положение в други отношения. Следователно в данъчната област принципът на равно третиране не съвпада с принципа на данъчен неутралитет. (вж. точки 17 и 18) Вж. текста на решението. (вж. точка 34) Не нарушава задълженията си по член 11 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност държава членка, която допуска на практика единствено доставчиците на финансови и застрахователни услуги да образуват група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност. Всъщност, що се отнася до преследваните с член 11 от Директива 2006/112 цели, законодателят на Съюза е искал да укаже, че държавите членки не са длъжни с оглед опростяването на администрирането или избягването на злоупотребите (като например разделянето на едно предприятие между няколко данъчнозадължени лица, така че всяко от тях да може да се възползва от специален режим) да третират като данъчнозадължени тези лица, чиято „независимост“ е чисто формална. Освен това член 11, втора алинея от Директива 2006/112 дава право на държавите членки да вземат всички необходими мерки, за да не доведе прилагането на първа алинея от този член до данъчни измами или избягване на данъци. Така, при условие че спазват правото на Съюза, държавите членки могат да ограничат прилагането на режима, предвиден в посочения член 11, за да противодействат на данъчните измами или на избягването на данъци. Комисията обаче не е доказала убедително, че тази мярка е необоснована с оглед на борбата срещу данъчните измами и избягването на данъци. (вж. точки 37—40) Дело C-480/10 Европейска комисия срещу Кралство Швеция „Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчни въпроси — Директива 2006/112/ЕО — Член 11 — Национално законодателство, съгласно което само предприятията от финансовия и застрахователния сектор могат да образуват група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице за целите на ДДС“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 25 април 2013 г. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Предмет на спора — Определяне по време на досъдебната процедура — Изложени в исковата молба нови твърдения за нарушения — Недопустимост (член 258 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на равно третиране — Принцип на данъчен неутралитет — Несъвпадение (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Самостоятелно и еднакво тълкуване (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Възможност на държавите членки да разглеждат тясно свързани лица като едно-единствено данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която допуска на практика единствено доставчиците на финансови и застрахователни услуги да образуват група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице — Неизпълнение на задължения — Липса (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 15, 16, 18 и 19) Принципът на данъчен неутралитет е израз в областта на данъка върху добавената стойност на принципа на равно третиране, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения, освен ако това не е обективно обосновано. Макар обаче неспазването на принципа на данъчен неутралитет да е възможно само между конкурентни икономически оператори, в данъчната област нарушението на основния принцип на равно третиране може да се характеризира с други видове дискриминация, засягаща икономически оператори, които не са непременно конкуренти, но въпреки това се намират в сходно положение в други отношения. Следователно в данъчната област принципът на равно третиране не съвпада с принципа на данъчен неутралитет. (вж. точки 17 и 18) Вж. текста на решението. (вж. точка 34) Не нарушава задълженията си по член 11 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност държава членка, която допуска на практика единствено доставчиците на финансови и застрахователни услуги да образуват група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност. Всъщност, що се отнася до преследваните с член 11 от Директива 2006/112 цели, законодателят на Съюза е искал да укаже, че държавите членки не са длъжни с оглед опростяването на администрирането или избягването на злоупотребите (като например разделянето на едно предприятие между няколко данъчнозадължени лица, така че всяко от тях да може да се възползва от специален режим) да третират като данъчнозадължени тези лица, чиято „независимост“ е чисто формална. Освен това член 11, втора алинея от Директива 2006/112 дава право на държавите членки да вземат всички необходими мерки, за да не доведе прилагането на първа алинея от този член до данъчни измами или избягване на данъци. Така, при условие че спазват правото на Съюза, държавите членки могат да ограничат прилагането на режима, предвиден в посочения член 11, за да противодействат на данъчните измами или на избягването на данъци. Комисията обаче не е доказала убедително, че тази мярка е необоснована с оглед на борбата срещу данъчните измами и избягването на данъци. (вж. точки 37—40)

Неизпълнение на задължения от държава членка, Данъчни въпроси, Директива 2006/112/ЕО, Членове 9 и 11, Национално законодателство, което допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на ДДС могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице.

Дело C-85/11 Европейска комисия срещу Ирландия „Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчни въпроси — Директива 2006/112/ЕО — Членове 9 и 11 — Национално законодателство, което допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на ДДС могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице“ Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 9 април 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Възможност на държавите членки да разглеждат тясно свързани лица като едно-единствено данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице — Неизпълнение на задължения — Липса (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Държава членка, която разрешава включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на данък върху добавената стойност могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице, не нарушава задълженията си по член 11 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност. От израза „като едно данъчнозадължено лице“ не може да се направи извод, че единствената цел на член 11 от Директивата е да даде възможност няколко данъчнозадължени лица да бъдат третирани като един-единствен субект, доколкото този израз сочи не условие за прилагането на тази разпоредба, а нейния резултат, тоест възможността няколко лица да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице. Формулировката на този член не дава основание да се приеме и че същият представлява изключение от общото правило всяко данъчнозадължено лице да бъде третирано като отделен субект и поради това трябва да се тълкува стеснително, нито пък че понятието за групиране предполага, че всички участващи лица принадлежат към една и съща категория, доколкото терминът „групиране“ не се съдържа в този член. Що се отнася освен това до преследваните с член 11 от Директивата цели, законодателят на Съюза е искал да укаже, че държавите членки не са длъжни с оглед на опростяването на администрирането или избягването на злоупотребите (като например разделянето на едно предприятие между няколко данъчнозадължени лица, така че всяко от тях да може да се възползва от специален режим) да третират като данъчнозадължени тези лица, чиято „независимост“ е чисто формална. Възможността на държавите членки да разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице група от лица, в която едно или няколко лица не биха могли поотделно да бъдат окачествени като данъчнозадължени лица, не изглежда в противоречие с посочените цели. Напротив, възможно е присъствието на такива лица в група за целите на ДДС да допринесе за опростяването на администрирането — от гледна точка както на съответната група, така и на данъчната администрация — и за предотвратяването на някои злоупотреби, като това присъствие може да се окаже дори задължително за постигането на тези цели, ако само то доказва тясната обвързаност, която трябва да съществува във финансово, икономическо и организационно отношение между лицата, съставляващи тази група, за да бъдат разглеждани те като едно-единствено данъчнозадължено лице. (вж. точки 40, 47 и 48) Дело C-85/11 Европейска комисия срещу Ирландия „Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчни въпроси — Директива 2006/112/ЕО — Членове 9 и 11 — Национално законодателство, което допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на ДДС могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице“ Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 9 април 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Възможност на държавите членки да разглеждат тясно свързани лица като едно-единствено данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице — Неизпълнение на задължения — Липса (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Държава членка, която разрешава включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на данък върху добавената стойност могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице, не нарушава задълженията си по член 11 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност. От израза „като едно данъчнозадължено лице“ не може да се направи извод, че единствената цел на член 11 от Директивата е да даде възможност няколко данъчнозадължени лица да бъдат третирани като един-единствен субект, доколкото този израз сочи не условие за прилагането на тази разпоредба, а нейния резултат, тоест възможността няколко лица да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице. Формулировката на този член не дава основание да се приеме и че същият представлява изключение от общото правило всяко данъчнозадължено лице да бъде третирано като отделен субект и поради това трябва да се тълкува стеснително, нито пък че понятието за групиране предполага, че всички участващи лица принадлежат към една и съща категория, доколкото терминът „групиране“ не се съдържа в този член. Що се отнася освен това до преследваните с член 11 от Директивата цели, законодателят на Съюза е искал да укаже, че държавите членки не са длъжни с оглед на опростяването на администрирането или избягването на злоупотребите (като например разделянето на едно предприятие между няколко данъчнозадължени лица, така че всяко от тях да може да се възползва от специален режим) да третират като данъчнозадължени тези лица, чиято „независимост“ е чисто формална. Възможността на държавите членки да разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице група от лица, в която едно или няколко лица не биха могли поотделно да бъдат окачествени като данъчнозадължени лица, не изглежда в противоречие с посочените цели. Напротив, възможно е присъствието на такива лица в група за целите на ДДС да допринесе за опростяването на администрирането — от гледна точка както на съответната група, така и на данъчната администрация — и за предотвратяването на някои злоупотреби, като това присъствие може да се окаже дори задължително за постигането на тези цели, ако само то доказва тясната обвързаност, която трябва да съществува във финансово, икономическо и организационно отношение между лицата, съставляващи тази група, за да бъдат разглеждани те като едно-единствено данъчнозадължено лице. (вж. точки 40, 47 и 48)