Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност -Директива 2006/112/ЕО, Член 135, параграф 1, буква и), Освобождаване на залагането, лотариите и другите форми на хазарт, Условия и граници, Право на определяне от държавите членки.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване на залагането, лотариите и другите форми на хазарт (член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 на Съвета) Summary Член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че упражняването на предоставената на държавите членки и предвидена в посочената разпоредба възможност да определят условията и ограниченията за освобождаване от данък върху добавената стойност им позволява да освобождават от този данък само някои форми на хазарт. Действително тази разпоредба предоставя на държавите членки широка свобода на преценка във връзка с освобождаването или облагането на съответните сделки, като се има предвид, че им разрешава да определят условията и ограниченията, които могат да се наложат във връзка с ползването от това освобождаване. Освен това нейният текст не дава никакво основание за заключението, че общностният законодател е възнамерявал да въведе каквото и да било количествено ограничение, по-специално за да гарантира, че под действието на освобождаването от данък върху добавената стойност, уредено в нея, могат да попаднат поне 50 % от формите на хазарт, организирани и провеждани по занятие в дадена държава членка, или поне 50 % от оборота, генериран от организирането и провеждането им по занятие. Освен това такава правна уредба не противоречи на принципа на данъчен неутралитет, според който подобни, а следователно и конкуриращи се помежду си доставки на услуги не трябва да се третират по различен начин с оглед на данъка върху добавената стойност. Действително този принцип не би могъл да се тълкува в смисъл, че забранява дадена форма на хазарт да бъде освободена от заплащането на данък върху добавената стойност, докато в същото време друга форма на игра не е освободена, стига обаче двете форми на игра да не са в конкуренция помежду си, тъй като в противен случай член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 и широката свобода на преценка, призната от тази разпоредба на държавите членки, биха се оказали лишени от всякакво полезно действие. (вж. точки 26, 27, 34, 35 и 39 и диспозитива)