Шеста директива ДДС, Право на приспадане на заплатения по получени доставки данък, Национална правна уредба, с която се изключва правото на приспадане за някои категории стоки и услуги, Възможност за държавите членки да запазят в сила действащите към момента на влизане в сила на Шеста директива ДДС правила за изключване на правото на приспадане, Изменение след влизането в сила на тази директива.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Изключения от правото на приспадане — Възможност за държавите членки да запазят изключенията, съществуващи към датата на влизане в сила на Шеста директива (член 11, параграф 4 от Директива 67/228 на Съвета и член 17, параграф 6 от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Изключения от правото на приспадане — Възможност за държавите членки да запазят изключенията, съществуващи към датата на влизане в сила на Шеста директива (член 17, параграф 6 от Директива 77/388 на Съвета) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Изключения от правото на приспадане — Възможност за държавите членки да запазят изключенията, съществуващи към датата на влизане в сила на Шеста директива (член 17, параграф 6 от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Член 11, параграф 4 от Втора директива 67/228 относно хармонизацията на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота и член 17, параграф 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчна правна уредба на държава членка, действаща при влизането в сила на Шеста директива, съгласно която правото на приспадане на данък върху добавената стойност е изключено по отношение на разходите, от една страна, за „превозни средства за лично ползване“, „храна“, „напитки“ и „жилища“, както и за „организиране на отдих“ за членовете на персонала на данъчнозадълженото лице, и от друга страна, за „рекламни или други подаръци“, когато тези категории разходи, за които е изключено право на приспадане, са определени достатъчно точно в споменатата правна уредба. Възможността, предоставена на държавите членки с член 17, параграф 6, втора алинея от Шеста директива, е обвързана от изискването те да уточнят в достатъчна степен естеството или предмета на стоките и услугите, за които се изключва правото на приспадане, за да не може тази възможност да служи като основание за въвеждането на общи изключения от този режим. (вж. точки 44, 45 и 57; точка 1 от диспозитива) 2. Член 17, параграф 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която е приета преди влизането в сила на тази директива и предвижда, че данъчнозадълженото лице не може да приспадне изцяло заплатения ДДС при получаването на някои стоки и услуги, които са използвани отчасти за стопански, отчасти за лични цели, а може да го приспадне само съразмерно на използването за стопански цели. Всъщност, ако предвид обхвата на предоставената им с тази разпоредба възможност държавите членки имат право да запазят в сила всички изключения от правото на приспадане, които са свързани с достатъчно определени категории разходи, то по отношение на подобни категории разходи те имат право и да ограничат обхвата на изключенията от правото на приспадане, тъй като подобна правна уредба е в съответствие с целта на тази директива, отразена по-конкретно в член 17, параграф 2 от нея. (вж. точки 59—61; точка 2 от диспозитива) 3. Член 17, параграф 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка след влизането в сила на посочената директива да измени съществуващо изключение от правото на приспадане, като изменението по принцип е предназначено да ограничи обхвата му, като обаче не би могла да се изключи, в отделни случаи и за конкретна данъчна година, възможността ѝ да разшири значението на това изключване поради общия характер на изменения режим. Опасността от такива неблагоприятни последици сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме, че подобно нормативно изменение е в противоречие с член 17, параграф 6 от тази директива, тъй като това изменение като цяло е по-благоприятно за данъчнозадължените лица от предишния режим. При тези условия, дори да се докаже наличието на такъв изолиран или извънреден случай, това не засяга принципа, че изменението на националната правна уредба, прието след влизането в сила на Шеста директива, ограничава обхвата на съществуващите преди това изключения от правото на приспадане. (вж. точки 70 и 71; точка 2 от диспозитива)