Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, A, параграф 1, буква б), Болнична и медицинска помощ, Тясно свързани дейности, Надлежно признати заведения с предназначение, подобно на болниците, терапевтичните или диагностичните медицински центрове, Частна банка за стволови клетки, Услуги по вземане, транспорт, изследване и складиране на кръв от пъпната връв на новородени, Евентуална автоложна или алогенна употреба на стволови клетки.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности (член 13, A, параграф 1, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности (Директива 2004/23 на Европейския парламент и на Съвета; член 13, A, параграф 1, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Понятието за дейности, „тясно свързани“ „с болничната и медицинската помощ“ по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща дейности, изразяващи се във вземане, транспорт, изследване на кръв от пъпната връв и складиране на съдържащи се в тази кръв стволови клетки, когато оказваната в болнична среда медицинска помощ, с която тези дейности са само евентуално свързани, нито е действително предоставена, нито е в процес на предоставяне, нито е планирана. Всъщност е безспорно, че каквато и да е точната класификация предвид настоящото състояние на науката, за повечето лица, ползващи се от съответните дейности, няма и вероятно никога няма да има основна услуга, попадаща в обхвата на понятието „болнична и медицинска помощ“ по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива. Само при настъпването на две несигурни събития, а именно, на първо място, състоянието на медицинската наука да позволи или наложи използване на стволови клетки от пъпната връв за терапия или превенция на дадено заболяване, и на второ място, това заболяване или опасността от него да се прояви в конкретен случай, ще възникне достатъчно тясна връзка, от една страна, между болничната и медицинската помощ, която представлява основната услуга, и от друга страна, посочените по-горе дейности. При тези условия, дори да се допусне, че тези дейности не биха могли да имат друга цел освен използването на така запазени стволови клетки от пъпната връв във връзка с медицинска помощ, оказвана в болнична среда, и не биха могли да обслужват други цели, не може да се приеме, че тези дейности действително са извършени като услуги, съпътстващи болничната и медицинската помощ, която се оказва на ползващите се от тези услуги лица и представлява основната услуга. (вж. точки 47—49 и 52; точка 1 от диспозитива) 2. Когато услугите на банки за стволови клетки се извършват от оправомощен медицински персонал, въпреки че подобни банки за стволови клетки не получават никаква помощ от обществената схема за социално осигуряване и възнаграждението за предоставяните от тях услуги не се покрива съгласно тази схема, макар да притежават разрешение за работа с човешки тъкани и клетки, издадено от компетентните здравни органи на съответната държава членка съгласно Директива 2004/23 относно установяването на стандарти за качество и безопасност при даряването, доставянето, контрола, преработването, съхраняването, [складирането] и разпределянето на човешки тъкани и клетки органи, член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота допуска националните органи да приемат, че подобни банки за стволови клетки не представляват „[друго надлежно признато заведение] с подобно предназначение [като това на] болници, терапевтични или диагностични медицински центрове“ по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388. Тази разпоредба обаче сама по себе си не може да се тълкува и като налагаща на компетентните органи да откажат да приравнят частна банка за стволови клетки на „надлежно признато“ заведение за целите на въпросното освобождаване. Националната юрисдикция следва, доколкото е необходимо, да провери дали отказът за признаване за целите на освобождаването по член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388 е в съответствие с правото на Съюза, и в частност с принципа на данъчен неутралитет. Всъщност по принцип националното право на държавите членки следва да определи правилата, съгласно които да се признават по силата на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388 заведенията, направили подобно искане. Когато дадено данъчнозадължено лице поиска да се ползва със статут на надлежно признато заведение по смисъла на този член, компетентните органи трябва да се съобразят с определените от последната разпоредба граници на правото на преценка, като приложат принципите на правото на Съюза, и в частност принципа за равно третиране, чийто израз в областта на данъка върху добавената стойност е принципът на данъчен неутралитет. В това отношение, за да се прецени дали заведенията трябва да бъдат „признати“ по смисъла на посочената разпоредба, националните органи, в съответствие с правото на Съюза и под контрола на националните юрисдикции, следва да вземат предвид редица фактори, сред които общественият интерес от дейността на съответното данъчнозадължено лице, обстоятелството, че други данъчнозадължени лица, осъществяващи същите дейности, вече са били признати по сходен начин, както и фактът, че голяма част от разходите за съответните услуги евентуално се поемат от здравноосигурителни каси или други социалноосигурителни институции. В това отношение обстоятелството, че услугите, предоставяни от данъчнозадълженото лице, са извършвани от квалифицирани здравни работници, само по себе си не е пречка националните органи да откажат да признаят това данъчнозадължено лице за целите на освобождаването по член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива. Освен това, за да преценят дали даден субект трябва да бъде признат, националните органи имат право да вземат предвид обстоятелството, че за своите дейности данъчнозадълженото лице не получава никаква помощ от обществената схема на социално осигуряване и че възнаграждението за тях не се покрива съгласно тази схема. Същевременно това не означава, че освобождаването трябва да се изключва във всички случаи, когато разходите за услугите не се покриват от социалноосигурителните институции. По-скоро става въпрос за фактор, който следва да се вземе предвид и може да се уравновеси например с необходимостта да се осигури равно третиране. Всъщност, ако положението на дадено данъчнозадължено лице е сравнимо с това на други оператори, предоставящи същите услуги при сравними условия, обстоятелството, че разходите за тези услуги не се поемат изцяло от социалноосигурителните институции, само по себе си не оправдава различното третиране за целите на облагане на доставчиците на услуги с данък върху добавената стойност. Накрая, обстоятелството, че данъчнозадълженото лице притежава разрешение за работа със стволови клетки от пъпната връв, издадено от компетентните здравни органи съгласно националното законодателство, с което се транспонира Директива 2004/23, може да бъде в подкрепа на позицията, че този доставчик на услуги евентуално е „надлежно признат“ по смисъла на член 13, А, параграф 1, буква б) от Шеста директива. Все пак разрешаването на подобни дейности в съответствие с установените в съответния сектор стандарти на Съюза за качество и безопасност не може само по себе си автоматично да доведе до признаване от гледна точка на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива, тъй като в противен случай националните органи биха били лишени от предоставеното им с последната разпоредба право на преценка. Всъщност получаването на такова разрешение е необходимо условие за осъществяването на дейност като частна банка за стволови клетки. Издаването на такова разрешение обаче само по себе си не е равнозначно на признаване по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива. (вж. точки 63—65, 68, 69, 71, 74, 75 и 81; точка 2 от диспозитива)

Данъчни въпроси, Шеста директива ДДС, Репрографска дейност, Понятие за "доставка на стока" и понятие за "доставка на услуги", Критерии за разграничаване.

Дело C-88/09 Graphic Procédé срещу Ministère du Budget, des Comptes publics et de la Fonction publique (Преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (Франция) „Данъчни въпроси — Шеста директива ДДС — Репрографска дейност — Понятие за „доставка на стока“ и понятие за „доставка на услуги“ — Критерии за разграничаване“ Решение на Съда (първи състав) от 11 февруари 2010 г. I ‐ 1051 Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие (член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Член 5, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкува в смисъл, че репрографската дейност отговаря на характеристиките на доставка на стоки, доколкото тя се ограничава до обикновена операция по възпроизвеждане на документи върху носители, като правото на разпореждане с тях се прехвърля от репрографа на клиента, възложил изработването на копията на оригинала. Такава дейност трябва да се квалифицира обаче като „доставка на услуги“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388 в случаите, в които се установи, че тя се съпътства от доставки на допълнителни услуги, които могат с оглед на значението, което придобиват за техния получател, на времето, необходимо за тяхното изпълнение, на обработката, която изискват оригиналните документи, и на дела, който тези доставки на услуги представляват от общата стойност, да придобият преобладаващ характер по отношение на сделката за доставка на стоки, така че те да съставляват цел за техния получател. (вж. точка 33 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 13, A, параграф 1, буква й), Освобождаване, Частни уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование, Услуги, предоставяни от независим преподавател в рамките на организиран от трета организация курс за продължаващо професионално обучение.

Дело C-473/08 Ingenieurbüro Eulitz GbR Thomas und Marion Eulitz срещу Finanzamt Dresden I (Преюдициално запитване, отправено от Sächsisches Finanzgericht) „Шеста директива ДДС — Член 13, A, параграф 1, буква й) — Освобождаване — Частни уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование — Услуги, предоставяни от независим преподавател в рамките на провеждан от трета организация курс за продължаващо професионално обучение“ Решение на Съда (трети състав) от 28 януари 2010 г. I ‐ 910 Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на частните уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование (член 13, A, параграф 1, буква й) от Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на частните уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование (членове 4 и 13, A, параграф 1, буква й) от Директива 77/388 на Съвета ) Член 13, А, параграф 1, буква й) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че преподавателските услуги, които дипломиран инженер в учебен институт със статут на частноправно сдружение предоставя на участници в завършващи с полагането на изпит обучителни курсове, които участници най-малкото притежават диплома за архитект или инженер, издадена от университет или специализирано висше учебно заведение, или имат съответстващо образование, могат да представляват „уроци […], съответстващи на училищното или университетското образование“ по смисъла на тази разпоредба. Такива уроци могат да бъдат и дейности, различни от същинската преподавателска дейност, при положение че се упражняват по същество в процеса на предаване на знания и умения между преподавател и ученици или студенти, съответстващ на училищното или университетското образование. При необходимост запитващата юрисдикция следва да провери дали всички разглеждани дейности на преподавателя представляват „уроци“, съответстващи на „училищно или университетско образование“ по смисъла на посочената разпоредба. (вж. точка 38; точка 1 от диспозитива) Член 13, А, параграф 1, буква й) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че не може да се приеме, че самостоятелно заето лице, което е съдружник в гражданско дружество и което предоставя преподавателски услуги в рамките на провеждан от трета организация курс за продължаващо професионално обучение, дава „частни“ уроци по смисъла на тази разпоредба, след като тази организация — а не въпросният преподавател — е отговаряла за учебния институт, в рамките на който последният е давал частни уроци, и е предоставяла преподавателски услуги на участниците в посочените курсове. Това последно обстоятелство само по себе си може да изключи възможността преподавателят — а следователно и гражданското дружество, в което той е съдружник — да се счита за лице, което дава частни уроци по смисъла на член 13, А, параграф 1, буква й) от Шеста директива. В това отношение „независимото“ извършване на икономическа дейност и изпълнението на другите изложени в член 4 от Шеста директива критерии, за да се счита едно лице за данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност, сами по себе си не водят автоматично до заключението, че преподавател, който не е обвързан от трудов договор или от приравнено на трудово правоотношение, извършва икономически дейности, които са частни по смисъла на член 13, А, параграф 1, буква й) от тази директива. (вж. точки 48, 52, 53 и 55; точка 2 от диспозитива)