Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 132, параграф 1, буква б), Случаи на освобождаване, Болнична и медицинска помощ, Болници, Услуги, предоставяни при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти, Членове 377 и 391, Дерогации, Възможност за избор на режим на облагане, Запазване на режима на облагане, Промяна на условията на извършване на дейността.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане на платения по получени доставки ДДС, Член 168, Верига от доставки на стоки, Отказ поради съществуването на тази верига да се признае право на приспадане, Задължение на компетентния данъчен орган да установи наличието на злоупотреба.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Последователни доставки на едни и същи стоки, Място на втората доставка, Информация от първия доставчик, Идентификационен номер по ДДС, Право на приспадане, Оправдани правни очаквания на данъчнозадълженото лице, че предпоставките за право на приспадане са налице.

Дело C-628/16 Kreuzmayr GmbH срещу Finanzamt Linz (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzgericht) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Последователни доставки на едни и същи стоки — Място на втората доставка — Информация от първия доставчик — Идентификационен номер по ДДС — Право на приспадане — Оправдани правни очаквания на данъчнозадълженото лице, че предпоставките за право на приспадане са налице“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 21 февруари 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Доставка на стоки—Определяне на мястото на доставката на стоки при изпращане или превоз—Член 32, първа алинея от Директива 2006/112—Приложно поле—Две последователни доставки на една и съща стока, довели само до един-единствен вътреобщностен превоз—Първа доставка—Изключване—Втора доставка—Включване (член 32, първа алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Вътреобщностна доставка на стоки—Погрешна квалификация на посочената доставка—Купувач на посочените стоки, който погрешно се позовава на право на приспадане—Липса на право на приспадане—Принцип на защита на оправданите правни очаквания—Липса на последици При обстоятелства като тези по главното производство член 32, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага за втората от двете последователни доставки на една и съща стока, довела само до един-единствен вътреобщностен превоз. (вж. т. 38; т. 1 от диспозитива) След като втората доставка по верига от две последователни доставки, предполагаща един-единствен вътреобщностен превоз, е вътреобщностна доставка, принципът на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкува в смисъл, че крайният купувач, който погрешно се е позовал на право на приспадане на данък върху добавената стойност по получени доставки, не може да приспадне като данък върху добавената стойност по получени доставки данъка върху добавената стойност, платен на доставчика само въз основа на фактурите, изпратени от посредника, който е дал погрешна квалификация на своята доставка. Всъщност правото на приспадане на ДДС може да бъде упражнено само за данъци, които са дължими, и обхватът му не може да бъде разширен по отношение на неоснователно платен ДДС по получени доставки (вж. по аналогия решение от 14 юни 2017 г., Compass Contract Services, C-38/16, EU:C:2017:454, т. 35 и 36). Следователно упражняването на правото на приспадане не обхваща ДДС, който е дължим само защото е посочен във фактурата (вж. в този смисъл решения от 13 декември 1989 г., Genius, C-342/87, EU:C:1989:635, т. 19 и от 6 ноември 2003 г., Karageorgou и др., C-78/02—C-80/02, EU:C:2003:604, т. 51). В това отношение следва да се подчертае, че право да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания има всеки правен субект, у когото административен орган е събудил основателни надежди с конкретни уверения, които му е дал (решение от 9 юли 2015 г., Salomie и Oltean, C-183/14, EU:C:2015:454, т. 44 и цитираната съдебна практика). (вж. т. 43, 46 и 49; т. 2 от диспозитива)