Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Последователни доставки на едни и същи стоки, Място на втората доставка, Информация от първия доставчик, Идентификационен номер по ДДС, Право на приспадане, Оправдани правни очаквания на данъчнозадълженото лице, че предпоставките за право на приспадане са налице.

Дело C-628/16 Kreuzmayr GmbH срещу Finanzamt Linz (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzgericht) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Последователни доставки на едни и същи стоки — Място на втората доставка — Информация от първия доставчик — Идентификационен номер по ДДС — Право на приспадане — Оправдани правни очаквания на данъчнозадълженото лице, че предпоставките за право на приспадане са налице“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 21 февруари 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Доставка на стоки—Определяне на мястото на доставката на стоки при изпращане или превоз—Член 32, първа алинея от Директива 2006/112—Приложно поле—Две последователни доставки на една и съща стока, довели само до един-единствен вътреобщностен превоз—Първа доставка—Изключване—Втора доставка—Включване (член 32, първа алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Вътреобщностна доставка на стоки—Погрешна квалификация на посочената доставка—Купувач на посочените стоки, който погрешно се позовава на право на приспадане—Липса на право на приспадане—Принцип на защита на оправданите правни очаквания—Липса на последици При обстоятелства като тези по главното производство член 32, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага за втората от двете последователни доставки на една и съща стока, довела само до един-единствен вътреобщностен превоз. (вж. т. 38; т. 1 от диспозитива) След като втората доставка по верига от две последователни доставки, предполагаща един-единствен вътреобщностен превоз, е вътреобщностна доставка, принципът на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкува в смисъл, че крайният купувач, който погрешно се е позовал на право на приспадане на данък върху добавената стойност по получени доставки, не може да приспадне като данък върху добавената стойност по получени доставки данъка върху добавената стойност, платен на доставчика само въз основа на фактурите, изпратени от посредника, който е дал погрешна квалификация на своята доставка. Всъщност правото на приспадане на ДДС може да бъде упражнено само за данъци, които са дължими, и обхватът му не може да бъде разширен по отношение на неоснователно платен ДДС по получени доставки (вж. по аналогия решение от 14 юни 2017 г., Compass Contract Services, C-38/16, EU:C:2017:454, т. 35 и 36). Следователно упражняването на правото на приспадане не обхваща ДДС, който е дължим само защото е посочен във фактурата (вж. в този смисъл решения от 13 декември 1989 г., Genius, C-342/87, EU:C:1989:635, т. 19 и от 6 ноември 2003 г., Karageorgou и др., C-78/02—C-80/02, EU:C:2003:604, т. 51). В това отношение следва да се подчертае, че право да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания има всеки правен субект, у когото административен орган е събудил основателни надежди с конкретни уверения, които му е дал (решение от 9 юли 2015 г., Salomie и Oltean, C-183/14, EU:C:2015:454, т. 44 и цитираната съдебна практика). (вж. т. 43, 46 и 49; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 138, параграф 1, Квалифициране на сделка като вътреобщностна доставка, Освобождаване на вътреобщностните доставки на стоки, Намерение на купувача да препродаде закупените стоки на данъчнозадължено лице в друга държава членка преди изнасянето им от територията на първата държава членка, Евентуално значение на обработката на част от стоките преди изпращането им.

Дело C-386/16 „Toridas“ UAB срещу Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos (Преюдициално запитване,отправено от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 138, параграф 1 — Квалифициране на сделка като вътреобщностна доставка — Освобождаване на вътреобщностните доставки на стоки — Намерение на купувача да препродаде закупените стоки на данъчнозадължено лице в друга държава членка преди изнасянето им от територията на първата държава членка — Евентуално значение на обработката на част от стоките преди изпращането им“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 26 юли 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Освобождавания на вътреобщностни сделки—Освобождавания на доставки на стоки—Последователни доставки на едни и същи стоки, които се извършват с една-единствена вътреобщностна пратка или един-единствен вътреобщностен превоз на стоки—Отнасяне на тази пратка или този превоз към едната от двете последователни доставки—Намерение на първия купувач да препродаде закупените стоки на данъчнозадължено лице в друга държава членка преди изнасянето им от територията на първата държава членка—Недопускане на освобождаване за първата доставка—Условия—Регистрация на първия купувач за целите на данъка върху добавената стойност—Липса на последици (член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Освобождавания на вътреобщностни сделки—Освобождавания на доставки на стоки—Последователни доставки на едни и същи стоки, които се извършват с една-единствена вътреобщностна пратка или един-единствен вътреобщностен превоз на стоки—Отнасяне на тази пратка или този превоз към едната от двете последователни доставки—Намерение на първия купувач да препродаде закупените стоки на данъчнозадължено лице в друга държава членка преди изнасянето им от територията на първата държава членка—Недопускане на освобождаване за първата доставка—Обработка на част от стоките преди изпращането им към държавата членка на крайния купувач—Липса на последици (член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по главното производство доставката на стоки, извършена от установено в една държава членка данъчнозадължено лице, не е освободена от данък върху добавената стойност по силата на тази разпоредба, когато, преди да сключи тази сделка за доставка, купувачът, регистриран за целите на данъка върху добавената стойност във втора държава членка, уведомява доставчика, че стоките ще бъдат незабавно препродадени на установено в трета държава членка данъчнозадължено лице, преди да ги изнесе от първата държава членка и да ги превози до това трето данъчнозадължено лице, ако тази втора доставка действително е извършена и стоките след това са превозени от първата държава членка до държавата членка на третото данъчнозадължено лице. Регистрацията на първия купувач за целите на данъка върху добавената стойност в държава членка, различна от тази по мястото на първата доставка на съответните стоки или от тази по мястото, където същите са окончателно придобити, не е критерий за квалифицирането на дадена сделка като вътреобщностна, нито сама по себе си е достатъчно доказателство за това, че дадена сделка е вътреобщностна. Що се отнася до сделки, които като тези по главното производство образуват верига от две последователни доставки, извършени с един-единствен вътреобщностен превоз, от практиката на Съда произтича, от една страна, че вътреобщностният превоз може да бъде отнесен само към едната от двете доставки, която съответно ще бъде единствената освободена по силата на член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС (вж. в този смисъл решение от 6 април 2006 г., EMAG Handel Eder, C-245/04, EU:C:2006:232, т. 45). От друга страна, за да се определи към коя от двете доставки трябва да се отнесе вътреобщностният превоз, следва да се направи обща преценка на всички обстоятелства на конкретния случай (вж. в този смисъл решения от 16 декември 2010 г., Euro Tyre Holding, C-430/09, EU:C:2010:786, т. 27 и от 27 септември 2012 г., VSTR, C-587/10, EU:C:2012:592, т. 32). За целите на тази преценка следва да се определи в частност към кой момент е станало второто прехвърляне на правото на разпореждане със стоката като собственик в полза на крайния купувач. Всъщност, ако второто прехвърляне на това право, а именно втората доставка, е станало преди извършването на вътреобщностния превоз, то последният вече не може да се отнесе към първата доставка в полза на първото придобиващо лице (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2012 г., VSTR, C-587/10, EU:C:2012:592, т. 32 и цитираната съдебна практика). За да се определи в случая с двете последователни доставки, които се извършват с един-единствен вътреобщностен превоз, към коя от двете доставки трябва да се отнесе този превоз, следва да се установи дали същият е извършен след втората доставка. Ако това е така, само втората доставка би трябвало да бъде квалифицирана като вътреобщностна и евентуално да бъде освободена по силата на член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС. (вж. т. 34—37 и 44; т. 1 от диспозитива) За целите на тълкуването на член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 обработката на стоките по нареждане на купувача посредник в рамките на верига от две последователни доставки като тази по главното производство и преди превозването на стоките до държавата членка на крайния купувач няма отношение към условията за евентуалното освобождаване на първата доставка, когато тази обработка е извършена след първата доставка. (вж. т. 49; т. 2 от диспозитива)