Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/EО, Член 132, параграф 1, буква м), Освобождаване на „доставката на някои услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание“, Директен ефект, Понятие за нестопанска организация.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Освобождаване на доставките на услуги, тясно свързани със спорта, Понятието „спорт“, Дейност, характеризираща се с физически компонент, Двойков спортен бридж.

Дело C-90/16 The English Bridge Union Limited срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs (Преюдициално запитване,отправено от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Освобождаване на доставките на услуги, тясно свързани със спорта — Понятието „спорт“ — Дейност, характеризираща се с физически компонент — Двойков спортен бридж“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 26 октомври 2017 г. Право на Европейския съюз—Тълкуване—Методи—Граматическо, систематично и телеологическо тълкуване (член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Случаи на освобождаване—Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание—Спорт—Понятие—Двойков спортен бридж—Дейност, характеризираща се с физически компонент, който изглежда несъществен—Изключване (член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 18, 20, 21, 26 и 27) Член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че дейност като двойковия спортен бридж, характеризираща се с физически компонент, който изглежда несъществен, не попада в обхвата на понятието „спорт“ по смисъла на тази разпоредба. Следователно прегледът на контекста на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 подкрепя тълкуване в смисъл, че понятието „спорт“ в тази разпоредба се свежда до дейности, които отговарят на обичайното значение на думата „спорт“ и се характеризират с физически компонент, който не е несъществен, без да обхваща всички дейности, които от една или друга гледна точка могат да бъдат асоциирани с това понятие. Що се отнася, на последно място, до целта на член 132, параграф 1, буква м) от споменатата директива, следва да се припомни, че тази разпоредба цели да насърчи определени дейности от обществен интерес, а именно услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание, които се предоставят от нестопански организации на лица, занимаващи се със спорт или физическо възпитание, и следователно да насърчи упражняването на тези дейности от широки кръгове от населението. Фактът, че дейност, която стимулира физическото и психическото благосъстояние, се практикува на състезания, не дава основание за различен извод. Всъщност Съдът е постановил, че за прилагането на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 не се изисква спортната дейност да се практикува на определено ниво, например професионално, нито съответната спортна дейност да се практикува по определен начин, а именно редовно или организирано, или с оглед на участие в спортни състезания (решения от 21 февруари 2013 г., Žamberk,C-18/12, EU:C:2013:95, т. 22 и от 19 декември 2013 г., Bridport and West Dorset Golf Club,C-495/12, EU:C:2013:861, т. 19). В тази насока следва също така да се отбележи, че състезателният характер на дадена дейност сам по себе не е достатъчен, за да обоснове квалифицирането ѝ като „спорт“, след като липсва физически компонент, който не е несъществен. (вж. т. 22, 23, 25 и 29 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 13, A, параграф 1, буква н), Случаи на освобождаване на някои културни услуги, Липса на директен ефект, Определяне на освободените културни услуги, Свобода на преценка на държавите членки.

Дело C-592/15 Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs срещу British Film Institute (Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 13, A, параграф 1, буква н) — Случаи на освобождаване на някои културни услуги — Липса на директен ефект — Определяне на освободените културни услуги — Свобода на преценка на държавите членки“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 15 февруари 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождавания за някои дейности от обществен интерес — Член 13, A, параграф 1, буква н) — Случаи на освобождаване на някои културни услуги — Директен ефект — Липса (член 13, A, параграф 1, буква н) от Директива 77/388 на Съвета) Член 13, A, параграф 1, буква н) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, който предвижда освобождаването на „някои културни услуги“, трябва да се тълкува в смисъл, че няма директен ефект, така че при липсата на транспониране публичноправен субект или друга културна организация, призната от съответната държава членка и предоставяща културни услуги, не може да се позовава пряко на тази разпоредба. Буквалното тълкуване на член 13, A, параграф 1, буква н) от Шеста директива се потвърждава от генезиса на тази директива, както и от целите, преследвани от законодателя на Съюза. Така следва да се приеме, че като използва израза „някои културни услуги“, член 13, A, параграф 1, буква н) от Шеста директива не изисква освобождаването на всички културни услуги, така че държавите членки могат да освободят „някои“, като същевременно обложат други с ДДС. (вж. т. 19, 23 и 28 и диспозитива)