Documents - 4 citing "Решение на Съда (трети състав) от 14 декември 2016 г. Mercedes Benz Italia SpA срещу Agenzia delle Entrate Direzione Provinciale Roma 3. Преюдициално запитване, отправено от Commissione Tributaria Regionale di Roma. Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 77/388/ЕИО — Член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) — Приложно поле — Прилагане на подлежаща на приспадане част за данъка върху добавената стойност, начислен при придобиването на всички използвани от данъчнозадълженото лице стоки и услуги — Съпътстващи сделки — Използване на оборота като показател. Дело C-378/15."

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Приложно поле, Член 2, параграф 1, буква в), Доставка на услуги, извършвана възмездно, Изключване на аудио-визуалните медийни услуги, които се предлагат на зрителите и са финансирани с обществена субсидия, и за които зрителите не плащат възнаграждение, Член 168, Право на приспадане, Данъчнозадължено лице, което извършва както облагаеми сделки, така и сделки, които не попадат в приложното поле на ДДС.
Решение на Съда (седми състав) от 30 април 2020 г. CTT - Correios de Portugal срещу Autoridade Tributária e Aduaneira. Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa - CAAD). Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Член 173 — Смесено данъчнозадължено лице — Методи на приспадане — Пропорционално приспадане — Приспадане според предназначението — Членове 184 — 186 — Корекция на приспаданията — Промяна в елементите, взети предвид за определяне на размера на приспадането — Осъществена операция, неправилно освободена от ДДС — Национална мярка, забраняваща промяната на метода на приспадане за вече изтекли години — Преклузивен срок — Принцип на данъчен неутралитет, правна сигурност, ефективност и пропорционалност. Дело C-661/18.
Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Член 173, Смесено данъчнозадължено лице, Методи на приспадане, Пропорционално приспадане, Приспадане според предназначението, Членове 184, 186, Корекция на приспаданията, Промяна в елементите, взети предвид за определяне на размера на приспадането, Осъществена операция, неправилно освободена от ДДС, Национална мярка, забраняваща промяната на метода на приспадане за вече изтекли години, Преклузивен срок, Принцип на данъчен неутралитет, правна сигурност, ефективност и пропорционалност.
Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Членове 167, 168 и 184, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Корекция, Недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи, Първоначално предназначение за дейност, при която не се извършва приспадане на ДДС, а впоследствие и за дейност, която подлежи на облагане с ДДС, Публичен орган, Качество на данъчнозадължено лице към момента на облагаемата сделка.
Дело C-140/17 Szef Krajowej Administracji Skarbowej срещу Gmina Ryjewo (Преюдициално запитване,отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Членове 167, 168 и 184 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция — Недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи — Първоначално предназначение за дейност, при която не се извършва приспадане на ДДС, а впоследствие и за дейност, която подлежи на облагане с ДДС — Публичен орган — Качество на данъчнозадължено лице към момента на облагаемата сделка“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 25 юли 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на приспаданията — Недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи, които поради естеството си може да се използват както за облагаеми, така и за необлагаеми дейности — Публичноправен субект, който първоначално използва имота за необлагаеми дейности — Право на корекция — Условие — Качество на данъчнозадължено лице към момента на облагаемата сделка (членове 167, 168 и 184 от Директива 200/112 на Съвета) Членове 167, 168 и 184 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на неутралитет на ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат публичноправен субект да се ползва от право на корекция на приспадането на ДДС, платен върху недвижим имот, придобит като дълготраен актив, в случай като разглеждания в главното производство, когато, от една страна, към момента на придобиването този актив, който поради естеството си може да се използва както за облагаеми, така и за необлагаеми дейности, се използва първоначално за необлагаеми дейности, и от друга страна, публичноправният субект не е изразил изрично намерението си да използва този имот за облагаема дейност, но и не е изключил използването му с такава цел, ако от преценката, която следва да осъществи националната юрисдикция на всички фактически обстоятелства, се установи, че е изпълнено условието по член 168 от Директива 2006/112 данъчнозадълженото лице да е действало в това си качество към момента, в който е осъществило придобиването. (вж. т. 59 и диспозитива)
Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 77/388/ЕИО, Член 17, параграф 5, трета алинея, буква г), Приложно поле, Прилагане на подлежаща на приспадане част за данъка върху добавената стойност, начислен при придобиването на всички използвани от данъчнозадълженото лице стоки и услуги, Съпътстващи сделки, Използване на оборота като показател.
Дело C-378/15 Mercedes Benz Italia SpA срещу Agenzia delle Entrate Direzione Provinciale Roma 3 (Преюдициално запитване,отправено от Commissione tributaria provinciale di Roma) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 77/388/ЕИО — Член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) — Приложно поле — Прилагане на подлежаща на приспадане част за данъка върху добавената стойност, начислен при придобиването на всички използвани от данъчнозадълженото лице стоки и услуги — Съпътстващи сделки — Използване на оборота като показател“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 14 декември 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Пропорционално приспадане — Изчисляване — Национална правна уредба и практика, които изискват от данъчнозадълженото лице да прилага по отношение на всички получени стоки и услуги подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота — Определяне на сделките, които могат да се окачествят като съпътстващи — Използване на оборота като показател — Допустимост — Условия (член 17, параграф 5 и член 19 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) и член 19 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба и практика, които изискват данъчнозадълженото лице да приложи по отношение на всички получени от него стоки и услуги подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота, без да предвиждат метод за изчисляване, основаващ се на естеството и действителното предназначение на всяка от получените стоки и услуги и отразяващ обективно реалния дял от направените разходи за облагаеми и необлагаеми дейности. Действително от член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Директива 77/388 във връзка с член 17, параграф 5, първа и втора алинея, както и с член 19, параграф 1 от тази директива следва, че методът за изчисляване на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС) предполага по принцип прилагането на подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота. На следващо място, що се отнася до задължението на данъчнозадълженото лице да приложи по отношение на всички получени от него стоки и услуги подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота, член 17, параграф 5, първа алинея от Шеста директива, изрично посочен в член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от тази директива, се позовава както на сделките, за които ДДС подлежи на приспадане, така и на тези, за които той не подлежи на приспадане. В този смисъл следва изразът „всички сделки, посочени в нея“, съдържащ се в споменатия член 17, параграф 5, трета алинея, буква г), да се разбира в смисъл, че се отнася за двата вида сделки, посочени в член 17, параграф 5, първа алинея от посочената директива. За разлика обаче от първа алинея от член 17, параграф 5 от Шеста директива, трета алинея, буква г) от същия член 17, параграф 5 не си служи с израза „както за […], така и за“ при обозначаване на тези два вида сделки. При липсата на подобно уточнение член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива трябва да се разбира в смисъл, че се отнася за всички стоки и услуги, предназначени да бъдат използвани от съответното данъчнозадължено лице за осъществяване както на сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, така и на такива, за които той не подлежи на приспадане, без да е необходимо посочените стоки и услуги да служат за осъществяването едновременно на тези два вида сделки. Освен това, да се тълкува член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива в смисъл, че се прилага само за стоки и услуги, използвани „както за“ сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, „така и за“ сделки, за които той не подлежи на приспадане, би довело до придаването на еднакъв обхват на тази разпоредба и на член 17, параграф 5, първа алинея от споменатата директива, от който се предполага, че тази разпоредба представлява дерогация. Тези съображения освен това се потвърждават от една от преследваните с Шеста директива цели, а именно, видно от нейното седемнадесето съображение, да се даде възможност за прилагане на относително ясни правила. Действително, прилагайки правилото за изчисляване, предвидено в член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива, данъчнозадължените лица нямат задължение да използват стоките и услугите, които купуват, било за сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, било за такива, за които той не подлежи на приспадане, било за двата вида сделки, поради което националните данъчни администрации не следва да проверяват дали това използване е правилно извършено. Освен това член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) и член 19 от Шеста директива допускат национална правна уредба и практика, които изискват данъчнозадълженото лице да определи въз основа на разбивката на оборота си сделките, които могат да се окачествят като „съпътстващи“, стига преценката, която се прави за целта, да отчита и връзката на тези сделки с облагаемите дейности на данъчнозадълженото лице и евентуално с използването, което следва от тях, на стоките и услугите, за които се дължи ДДС. В това отношение, макар разбивката на оборота на данъчнозадълженото лице да представлява релевантен елемент, за да се определи дали някои сделки трябва да се считат за „съпътстващи“ по смисъла на член 19, параграф 2, второ изречение от Шеста директива, квалифицирането им като „съпътстващи сделки“ по смисъла на тази разпоредба не може да бъде изключено само поради факта че приходите от тях надвишават тези от дейността, посочена от въпросното предприятие като основна. (вж. т. 32, 36—38, 40, 43, 44, 47, 49 и 50 и диспозитива)