Преюдициално запитване, Директива 2006/112/ЕО, Данък върху добавената стойност (ДДС), Съдебен изпълнител, Принудително изпълнение, Законово определени изпълнителни такси, Административна практика на компетентните национални органи, съгласно която ДДС се смята за включен в размера на тези такси, Принципи на неутралност и пропорционалност.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 13, параграф 1, втора алинея, Дейност по управление и предоставяне на достъп до пътна инфраструктура срещу заплащане на пътна такса, Дейности, които публичноправният субект извършва като държавен орган, Присъствие на частни оператори, Значителни нарушения на правилата за конкуренцията, Наличие на настояща или потенциална конкуренция.

Дело C-344/15 National Roads Authority срещу The Revenue Commissioners (Преюдициално запитване, отправено от Appeal Commissioners) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 13, параграф 1, втора алинея — Дейност по управление и предоставяне на достъп до пътна инфраструктура срещу заплащане на пътна такса — Дейности, които публичноправният субект извършва като държавен орган — Присъствие на частни оператори — Значителни нарушения на правилата за конкуренцията — Наличие на настояща или потенциална конкуренция“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 19 януари 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Публичноправни организации — Третиране като данъчно незадължени лица за дейностите, извършени в качеството на публичноправни органи — Изключения — Третиране като данъчнозадължени лица в случай на значителни нарушения на правилата за конкуренцията — Обхват — Дейност по управление и предоставяне на достъп до пътна инфраструктура срещу заплащане на пътна такса — Присъствие на частни оператори — Изключване (член 2, параграф 1, член 9 и член 13, параграф 1, първа и втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Член 13, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като обсъждания в главното производство публичноправният субект, който упражнява дейност, състояща се в предоставяне на достъп до път срещу заплащане на пътна такса, не трябва да се смята за конкурент на частните оператори, които събират пътни такси на други платени пътища въз основа на договор с този публичноправен субект по силата на национални законови разпоредби. Следва да се припомни, че член 13, параграф 1, втора алинея от тази директива предвижда ограничение на правилото по член 13, параграф 1, първа алинея, че публичноправните субекти не са данъчнозадължени за целите на ДДС във връзка с дейностите или сделките, които извършват като държавни органи. В този смисъл първата разпоредба предвижда връщане към общото правило по член 2, параграф 1 и член 9 от тази директива, съгласно което всяка дейност от икономическо естество по принцип подлежи на облагане с ДДС, и поради това не следва да се тълкува стеснително (вж. по аналогия решение от 4 юни 2009 г., SALIX Grundstücks-Vermietungsgesellschaft, C-102/08, EU:C:2009:345, т. 67 и 68). Това обаче не може да означава, че член 13, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС би трябвало да се тълкува по начин, който би лишил от полезно действие предвидената в член 13, параграф 1, първа алинея дерогация в полза на публичноправните субекти, действащи като държавни органи, по силата на която те не се третират като данъчнозадължени лица за целите на ДДС (вж. в този смисъл решения от 20 ноември 2003 г., Taksatorringen, C-8/01, EU:C:2003:621, т. 61 и 62, както и от 25 март 2010 г., Комисия/Нидерландия, C-79/09, непубликувано, EU:C:2010:171, т. 49). Както следва от текста на член 13, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС и съдебната практика относно тази разпоредба, прилагането на същата предполага, от една страна, съответната дейност да се упражнява в конкуренция, настояща или потенциална, с дейността, извършвана от частните оператори, и от друга, разликата в третирането на тези две дейности от гледна точка на ДДС да води до значителни нарушения на правилата за конкуренцията, което трябва да се преценява с оглед на икономическите обстоятелства. Оттук следва, че присъствието на частни оператори на даден пазар не може само по себе си, без отчитане на фактите, обективните индиции и анализа на този пазар, да докаже нито наличието на настояща или потенциална конкуренция, нито наличието на значителни нарушения на правилата за конкуренцията. (вж. т. 36, 37, 43, 44 и 51 и диспозитива)