Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Осма директива 79/1072/ЕИО, Директива 2006/112/ЕО, Данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка, Възстановяване на ДДС, начислен за внесените стоки, Условия, Обективни обстоятелства, потвърждаващи намерението на данъчнозадълженото лице да използва внесените стоки в рамките на икономическата си дейност, Сериозна опасност от неосъществяване на сделката, за която е извършен вносът.

Дело C-441/16 SMS group GmbH срещу Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Bucureşti (Преюдициално запитване,отправено от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Осма директива 79/1072/ЕИО — Директива 2006/112/ЕО — Данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка — Възстановяване на ДДС, начислен за внесените стоки — Условия — Обективни обстоятелства, потвърждаващи намерението на данъчнозадълженото лице да използва внесените стоки в рамките на икономическата си дейност — Сериозна опасност от неосъществяване на сделката, за която е извършен вносът“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 21 септември 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възстановяване на данъка на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната — Спиране на изпълнението на договор за внос на стоки — Неосъществяване на сделката, за която са предназначени посочените стоки — Липса на доказателство за последващото движение на посочените стоки — Отказ на правото на възстановяване — Недопустимост (Директиви на Съвета 79/1072 и 2006/112, член 170) Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, във връзка с член 170 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че тя не допуска държава членка да откаже на данъчнозадължено лице, което не е установено на нейна територия, правото на възстановяване на ДДС, платен за вноса на стоки в положение като разглежданото в главното производство, при което изпълнението на договора, в рамките на който данъчнозадълженото лице е закупило и извършило внос на тези стоки, е било спряно, сделката, за която те е трябвало да бъдат използвани, в крайна сметка не се е осъществила и данъчнозадълженото лице не е представило доказателство за последващото им движение. Всъщност, видно от установената практика на Съда, при липсата на обстоятелства, свързани с измама или злоупотреба, и освен ако няма евентуални корекции в съответствие с предвидените в Директивата за ДДС условия, веднъж възникнало, правото на приспадане остава придобито право (вж. по аналогия решение от 22 март 2012 г., Klub,C-153/11, EU:C:2012:163, т. 46 и цитираната съдебна практика). По-специално, когато поради външни за неговата воля обстоятелства данъчнозадълженото лице не е могло да използва стоките или услугите, довели до приспадане в рамките на предвидената сделка, правото на приспадане остава придобито, тъй като в подобен случай не съществува никаква опасност от измама или злоупотреба, които биха могли да обосноват отказа за възстановяване (вж. по аналогия решение от 22 март 2012 г., Klub,C-153/11, EU:C:2012:163, т. 47 и цитираната съдебна практика). (вж. т. 55, 56 и 58 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Възстановяване на недължимо платен ДДС, Право на приспадане на ДДС, Правила, Принципи на равно третиране и на данъчен неутралитет, Принцип на ефективност, Национална правна уредба, с която се въвежда давностен срок.

Дело C-38/16 Compass Contract Services Limited срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs (Преюдициално запитване,отправено First-tier Tribunal (Tax Chamber) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Възстановяване на недължимо платен ДДС — Право на приспадане на ДДС — Правила — Принципи на равно третиране и на данъчен неутралитет — Принцип на ефективност — Национална правна уредба, с която се въвежда давностен срок“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 14 юни 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Ред и условия за упражняване на правото на приспадане — Искания за приспадане или за възстановяване — Национална правна уредба, съгласно която се намалява давностният срок за съответния данъчен период — Спазване на принципите на равно третиране, данъчен неутралитет и ефективност — Различни преходни периоди в зависимост от предмета на искането — Допустимост Принципите на данъчен неутралитет, равно третиране и ефективност допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която във връзка с намаляването на давностния срок, от една страна, за исканията за възстановяване на недължимо платен данък върху добавената стойност, и от друга, за исканията за приспадане на платен по получени доставки данък върху добавената стойност, предвижда различни преходни периоди, поради което за исканията относно два данъчни периода от три месеца се прилага различен давностен срок в зависимост от това дали са за възстановяване на недължимо платен данък върху добавената стойност или за приспадане на платен по получени доставки данък върху добавената стойност. Искането за възстановяване на недължимо платен ДДС се предявява на основание на правото на връщане на недължимо платеното, чиято цел съгласно постоянната съдебна практика е да се поправят последиците от несъвместимостта на данъка с правото на Съюза, като се неутрализира икономическата тежест, неоправдано възложена на оператора, който в крайна сметка я е понесъл на практика (вж. в този смисъл решение от 20 октомври 2011 г., Danfoss и Sauer-Danfoss, C-94/10, EU:C:2011:674, т. 23). Ето защо следва да се отбележи, че такова право на възстановяване се характеризира с и възниква вследствие на обстоятелството, че в нарушение на правото на Съюза данъчнозадълженото лице е платило на данъчните органи ДДС, който не дължи. Правото на възстановяване се основава именно на това, че този ДДС не е бил дължим, и съобразно условията, предвидени в правото на всяка държава членка в съответствие с принципите на равностойност и ефективност, гарантира неутрализирането на икономическата тежест, която данъчнозадълженото лице е понесло вследствие на недължимо платеното. От друга страна, що се отнася до определяне на характеристиките на искане за приспадане на платения по получени доставки ДДС, важно е да се посочи, че докато правото на възстановяване на недължимо платен ДДС произтича от общите принципи на правото на Съюза, както отбелязва генералният адвокат в точка 59 от заключението си и както е видно от точки 29 и 30 от настоящото решение, правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС е предвидено в член 17 и сл. от Шеста директива. Следователно, за разлика от основната характеристика на правото на възстановяване на недължимо платен ДДС, правото на приспадане на ДДС, което е присъщо за механизма на ДДС, установен с общата система на ДДС, се основава на наличието на дължим данък. Както отбелязва генералният адвокат в точка 60 от заключението си, такава разлика в естеството на въпросните права и в преследваните с тях цели оправдава наличието на отделни правни режими за всяко от тях, по-специално по отношение на съдържанието им и условията за упражняването им, какъвто е давностният срок за предявяване на свързани с тези права искания, и по-конкретно датата, от която този срок става приложим. (вж. т. 30—32, 36, 38 и 46 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Данък, платен за получена доставка, Приспадане.

Дело C-267/15 Gemeente Woerden срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Данък, платен за получена доставка — Приспадане“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 22 юни 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Данъчнозадължено лице, което е възложило построяването на сграда и я е продало на цена, по-ниска от разходите за построяването ѝ — Право на приспадане на целия данък върху добавената стойност — Приобретател, който е предоставил на трето лице част от посочената сграда за безвъзмездно ползване — Липса на последици (Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че когато данъчнозадълженото лице е възложило построяването на сграда и я е продало на цена, която е по-ниска от разходите за построяването ѝ, посоченото данъчнозадължено лице има право да приспадне целия данък върху добавената стойност, платен за построяването на сградата, а не само на такава част от този данък, която е пропорционална на частите от сградата, използвани от приобретателя ѝ за извършването на икономическа дейност. В това отношение е без значение обстоятелството, че този приобретател предоставя на трето лице част от разглежданата сграда за безвъзмездно ползване. (вж. т. 42 и диспозитива)