Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 135, параграф 1, буква а), Освободени доставки в областта на застраховането, Понятия „застрахователни“ сделки и „свързани с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти“, Предоставяни от името и за сметка на застрахователя услуги по уреждане на застрахователни претенции.

Дело C-40/15 Minister Finansów срещу Aspiro SA (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 135, параграф 1, буква а) — Освободени доставки в областта на застраховането — Понятия „застрахователни“ сделки и „свързани с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти“ — Предоставяни от името и за сметка на застрахователя услуги по уреждане на застрахователни претенции“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 17 март 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване на застрахователните сделки и свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти — Приложно поле — Предоставяни от името и за сметка на застрахователно предприятие услуги по уреждане на застрахователни претенции — Изключване (член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 135, параграф 1, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че услуги по уреждането на застрахователни претенции, предоставяни от трето лице от името и за сметка на застрахователно предприятие, не са сред освободените доставки по тази разпоредба. В това отношение изразът „застрахователни сделки“ наистина не се отнася единствено до сделките, извършвани от самите застрахователи, а по принцип има достатъчно широко съдържание, за да включва предоставянето на застрахователно покритие от данъчнозадължено лице, което само по себе си не е застраховател, но което в рамките на групово застраховане предоставя на клиентите си такова покритие, като използва услугите на застраховател, който се задължава да поеме застрахования риск, но все пак по естеството си този вид сделки предполагат съществуването на договорно отношение между доставчика на застрахователната услуга и лицето, чиито рискове са покрити от застраховката, а именно застрахованото лице. Щом обаче самият доставчик на услугата не се задължава спрямо застрахованото лице да му гарантира покритие за определен риск и изобщо няма договорни отношения със застрахованото лице, услугата по уреждане на застрахователни претенции не може да е застрахователна сделка по смисъла на член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112, макар да представлява съществен елемент от застрахователната сделка, доколкото обхваща определянето на отговорното лице и на размера на щетата, а също и вземането на решение дали да се изплати обезщетение на застрахованото лице. Тази констатация не може да бъде оборена с довода, че би следвало режимът на данъка върху добавената стойност за застрахователните сделки да се уеднакви с приложимия за финансовите услуги. Всъщност Съдът приема, че аналогията с финансовите услуги не важи за застрахователните сделки, като подчертава разликата между текста на член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112, който се отнася само до същинските застрахователни сделки, и текста на член 135, параграф 1, букви г) и е), който се отнася до сделките, „засягащи“ или свързани с определени банкови операции. Що се отнася, по-нататък, до понятието „свързани със застрахователни сделки услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти“, думата „свързани“ има достатъчно широко значение, за да обхваща различни услуги, способстващи за осъществяването на застрахователни сделки, и в частност уреждането на застрахователни претенции, което е един от съществените компоненти на тези сделки. Що се отнася до условието съответните услуги да са „извършвани от застрахователни брокери и агенти“, формалното качество на дружеството не би могло да е достатъчен критерий, за да се определи дали дейността му попада в обхвата на освобождаването, или не. Следва да се прецени самото съдържание на разглежданите дейности. За целите на тази преценка са от значение две условия. На първо място, доставчикът трябва да има отношения със застрахователя и със застрахованото лице. Тези отношения може да са само косвени, ако доставчикът е подизпълнител на брокера или агента. На второ място, дейността му трябва да обхваща съществени аспекти на работата по застрахователно посредничество, каквито са търсенето на бъдещи клиенти и свързването им със застрахователя. Дейността, която се състои в уреждане на застрахователни претенции от името и за сметка на застрахователя, обаче изобщо няма връзка с търсенето на бъдещи клиенти и свързването им със застрахователя с цел сключването на застрахователни договори. Ето защо тази дейност не е сред услугите, „извършвани от застрахователни брокери и агенти“ по смисъла на член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112, а трябва да се разглежда като изнесена част от дейността на застрахователните предприятия. (вж. т. 23—25, 27, 29, 33—37, 40—42 и 45 и диспозитива)