Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Шеста директива 77/388/ЕИО, Директива 2006/112/ЕО, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Стоки и услуги, използвани едновременно за облагаеми и за освободени сделки (стоки и услуги със смесено предназначение), Определяне на подлежащата на приспадане част, Клон, установен в държава членка, различна от тази на централата на дружеството, Разходи на клона, предназначени единствено за извършените от централата сделки, Общи разходи на клона, използвани както за извършените от него сделки, така и за тези на централата.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 77/388/ЕИО, Член 17, параграф 5, трета алинея, буква г), Приложно поле, Прилагане на подлежаща на приспадане част за данъка върху добавената стойност, начислен при придобиването на всички използвани от данъчнозадълженото лице стоки и услуги, Съпътстващи сделки, Използване на оборота като показател.

Дело C-378/15 Mercedes Benz Italia SpA срещу Agenzia delle Entrate Direzione Provinciale Roma 3 (Преюдициално запитване,отправено от Commissione tributaria provinciale di Roma) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 77/388/ЕИО — Член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) — Приложно поле — Прилагане на подлежаща на приспадане част за данъка върху добавената стойност, начислен при придобиването на всички използвани от данъчнозадълженото лице стоки и услуги — Съпътстващи сделки — Използване на оборота като показател“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 14 декември 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Пропорционално приспадане — Изчисляване — Национална правна уредба и практика, които изискват от данъчнозадълженото лице да прилага по отношение на всички получени стоки и услуги подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота — Определяне на сделките, които могат да се окачествят като съпътстващи — Използване на оборота като показател — Допустимост — Условия (член 17, параграф 5 и член 19 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) и член 19 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба и практика, които изискват данъчнозадълженото лице да приложи по отношение на всички получени от него стоки и услуги подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота, без да предвиждат метод за изчисляване, основаващ се на естеството и действителното предназначение на всяка от получените стоки и услуги и отразяващ обективно реалния дял от направените разходи за облагаеми и необлагаеми дейности. Действително от член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Директива 77/388 във връзка с член 17, параграф 5, първа и втора алинея, както и с член 19, параграф 1 от тази директива следва, че методът за изчисляване на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС) предполага по принцип прилагането на подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота. На следващо място, що се отнася до задължението на данъчнозадълженото лице да приложи по отношение на всички получени от него стоки и услуги подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота, член 17, параграф 5, първа алинея от Шеста директива, изрично посочен в член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от тази директива, се позовава както на сделките, за които ДДС подлежи на приспадане, така и на тези, за които той не подлежи на приспадане. В този смисъл следва изразът „всички сделки, посочени в нея“, съдържащ се в споменатия член 17, параграф 5, трета алинея, буква г), да се разбира в смисъл, че се отнася за двата вида сделки, посочени в член 17, параграф 5, първа алинея от посочената директива. За разлика обаче от първа алинея от член 17, параграф 5 от Шеста директива, трета алинея, буква г) от същия член 17, параграф 5 не си служи с израза „както за […], така и за“ при обозначаване на тези два вида сделки. При липсата на подобно уточнение член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива трябва да се разбира в смисъл, че се отнася за всички стоки и услуги, предназначени да бъдат използвани от съответното данъчнозадължено лице за осъществяване както на сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, така и на такива, за които той не подлежи на приспадане, без да е необходимо посочените стоки и услуги да служат за осъществяването едновременно на тези два вида сделки. Освен това, да се тълкува член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива в смисъл, че се прилага само за стоки и услуги, използвани „както за“ сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, „така и за“ сделки, за които той не подлежи на приспадане, би довело до придаването на еднакъв обхват на тази разпоредба и на член 17, параграф 5, първа алинея от споменатата директива, от който се предполага, че тази разпоредба представлява дерогация. Тези съображения освен това се потвърждават от една от преследваните с Шеста директива цели, а именно, видно от нейното седемнадесето съображение, да се даде възможност за прилагане на относително ясни правила. Действително, прилагайки правилото за изчисляване, предвидено в член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива, данъчнозадължените лица нямат задължение да използват стоките и услугите, които купуват, било за сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, било за такива, за които той не подлежи на приспадане, било за двата вида сделки, поради което националните данъчни администрации не следва да проверяват дали това използване е правилно извършено. Освен това член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) и член 19 от Шеста директива допускат национална правна уредба и практика, които изискват данъчнозадълженото лице да определи въз основа на разбивката на оборота си сделките, които могат да се окачествят като „съпътстващи“, стига преценката, която се прави за целта, да отчита и връзката на тези сделки с облагаемите дейности на данъчнозадълженото лице и евентуално с използването, което следва от тях, на стоките и услугите, за които се дължи ДДС. В това отношение, макар разбивката на оборота на данъчнозадълженото лице да представлява релевантен елемент, за да се определи дали някои сделки трябва да се считат за „съпътстващи“ по смисъла на член 19, параграф 2, второ изречение от Шеста директива, квалифицирането им като „съпътстващи сделки“ по смисъла на тази разпоредба не може да бъде изключено само поради факта че приходите от тях надвишават тези от дейността, посочена от въпросното предприятие като основна. (вж. т. 32, 36—38, 40, 43, 44, 47, 49 и 50 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/EО, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Член 173, параграф 1, Стоки и услуги, използвани едновременно за облагаеми и за освободени доставки (стоки и услуги за смесено използване), Определяне на подлежащата на приспадане част от данъка върху добавената стойност, Член 174, Подлежаща на приспадане част, изчислявана при прилагане на критерия за разпределяне според оборота, Член 173, параграф 2, Дерогационен режим, Член 175, Правило за закръгляне на подлежащата на приспадане част, Членове 184 и 185, Корекция на приспаданията.

Дело C-186/15 Kreissparkasse Wiedenbrück срещу Finanzamt Wiedenbrück (Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Münster) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/EО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Член 173, параграф 1 — Стоки и услуги, използвани едновременно за облагаеми и за освободени доставки (стоки и услуги за смесено използване) — Определяне на подлежащата на приспадане част от данъка върху добавената стойност — Член 174 — Подлежаща на приспадане част, изчислявана при прилагане на критерия за разпределяне според оборота — Член 173, параграф 2 — Дерогационен режим — Член 175 — Правило за закръгляне на подлежащата на приспадане част — Членове 184 и 185 — Корекция на приспаданията“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 16 юни 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Пропорционално приспадане — Изчисляване — Закръгляне на получения процент към следващото цяло число — Задължително прилагане на посоченото правило за закръгляне в случай на изчисляване на подлежащата на приспадане част в съответствие с някой от посочените в член 173, параграф 2 от Директива 2006/112 дерогационни методи — Липса (член 175, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Пропорционално приспадане — Изчисляване — Закръгляне на получения процент към следващото цяло число — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Задължително прилагане на посоченото правило за закръгляне в случай на изчисляване на подлежащата на приспадане част в съответствие с някой от дерогационните методи, посочени в член 173, параграф 2 от Директива 2006/112 или в член 17, параграф 5, трета алинея от Директива 77/388 — Условие (членове 184—186 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 175, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да бъде тълкуван в смисъл, че държавите членки не са длъжни да прилагат предвиденото в тази разпоредба правило за закръгляне, когато подлежащата на приспадане част е изчислена по някой от дерогационните методи по член 173, параграф 2 от тази директива. (вж. т. 42; т. 1 от диспозитива) Член 184 и сл. от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да бъдат тълкувани в смисъл, че държавите членки са длъжни да прилагат прогласеното в член 175, параграф 1 от тази директива правило за закръгляне при корекция, когато съгласно тяхното национално законодателство подлежащата на приспадане част е изчислена по някой от методите, предвидени в член 173, параграф 2 от посочената директива или в член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота само в случай че това правило се прилага, за да се определи първоначалният размер на приспадането или когато обстоятелството, чиято промяна налага тази корекция, се състои в ново прилагане на предвидения в член 173, параграф 1, втора алинея от тази директива метод за изчисляване или на посоченото правило за закръгляне. Всъщност от тълкуването на член 184 и на член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 в тяхната взаимна връзка следва, от една страна, че когато вследствие на промяна на някое от обстоятелствата, взето първоначално предвид с оглед на изчисляването на приспаданията, се оказва необходимо да се направи корекция, изчисляването на размера на последната следва да има за резултат обстоятелството, че размерът на окончателно извършените приспадания съответства на приспадането, което данъчнозадълженото лице би имало право да извърши, ако това изменение беше взето предвид от самото начало. От друга страна, изчисляването на размера на това приспадане предполага, че следва да се държи сметка за същите първоначално взети фактори с изключение на онези, което са претърпели изменение. (вж. т. 47, 50 и 51; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 77/388/ЕИО, Член 17, параграф 5, трета алинея, Приложно поле, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Стоки и услуги, използвани едновременно за облагаеми доставки и за освободени доставки (стоки и услуги със смесено предназначение), Определяне на предназначението на стоки и услуги, придобити за строителство, използване, обслужване и поддръжка на сграда, която отчасти служи за извършването на доставки, които предоставят право на приспадане, и отчасти за доставки, които не предоставят право на приспадане, Изменение на националната правна уредба, която предвижда реда за изчисляване на подлежащата на приспадане част, Член 20, Корекция на приспаданията, Правна сигурност, Оправдани правни очаквания.

Дело C-332/14 Wolfgang und Dr. Wilfried Rey Grundstücksgemeinschaft GbR срещу Finanzamt Krefeld (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 77/388/ЕИО — Член 17, параграф 5, трета алинея — Приложно поле — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани едновременно за облагаеми доставки и за освободени доставки (стоки и услуги със смесено предназначение) — Определяне на предназначението на стоки и услуги, придобити за строителство, използване, обслужване и поддръжка на сграда, която отчасти служи за извършването на доставки, които предоставят право на приспадане, и отчасти за доставки, които не предоставят право на приспадане — Изменение на националната правна уредба, която предвижда реда за изчисляване на подлежащата на приспадане част — Член 20 — Корекция на приспаданията — Правна сигурност — Оправдани правни очаквания“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 9 юни 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Отдаване под наем на сграда за търговски и жилищни нужди — Пропорционално приспадане — Изчисляване — Задължение за категоризиране на използваните за строителството, придобиването, използването, обслужването или поддръжката на сграда стоки и услуги от получени доставки преди пропорционалното изчисляване за стоките и услугите със смесено предназначение — Липса — Критерий за разпределяне, различен от основания на оборота — Допустимост — Условие (член 17, параграф 5 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Обстоятелства, вземани в предвид за определянето на размера на приспадане — Приемане на критерий за разпределяне, различен от основания на оборота — Включване (член 20 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Промяна на обстоятелствата, вземани предвид за определянето на размера на приспадане — Липса на преходен режим — Допустимост с оглед на принципите за защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност — Условия (член 20 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Член 17, параграф 5 от Шеста директива 77/388/EИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която при извършването на доставки дадена сграда е използвана за извършването на някои доставки, които предоставят право на приспадане, и на други доставки, които не предоставят право на приспадане, държавите членки не са длъжни да предвидят, че използваните за строителството, придобиването, използването, обслужването или поддръжката на тази сграда стоки и услуги от получени доставки първо се категоризират според вида на тези различни доставки, когато това категоризиране е трудно осъществимо, така че след това да се определи само правото на приспадане, дължимо за стоките и услугите, използвани едновременно за някои доставки, които предоставят правото на приспадане, и за други, които не предоставят това право, като това право на приспадане се определя посредством прилагането на основан на оборота критерий за разпределение, или, при условие че този метод гарантира по-точното определяне на подлежащата на приспадане част — според площта. Безспорно, предвид разликата в обхвата на правото на приспадане в зависимост от предназначението на обложените с данък върху добавената стойност (ДДС) стоки и услуги, държавите членки по принцип са длъжни да предвидят, че при определянето на размера на своето право на приспадане данъчнозадължените лица първо трябва да категоризират придобитите по получени доставки стоки и услуги според вида на различните извършени доставки, за които те са били предназначени, и след това да приложат спрямо стоките или услугите режима на приспадане, който съответства на предназначението им, като се има предвид, че по отношение на стоките и услугите, които не се отнасят до един-единствен вид доставки, следва да се прилага предвидената в член 17, параграф 5 от посочената директива уредба. Национално законодателство обаче може най-напред да позволи на данъчнозадължените лица да не категоризират тези стоки и услуги, независимо от предназначението, за което ще се използват, когато тези стоки и услуги се отнасят до придобиването или строителството на сграда със смесено предназначение и това категоризиране е трудно осъществимо на практика. На следващо място, държавите членки могат въз основа на възможностите, предвидени в член 17, параграф 5, трета алинея от посочената директива, да прилагат метод за изчисление, който е различен от състоящия се в прилагането на основан на оборота критерий за разпределение, по-специално при условие че възприетият метод гарантира по-точно определяне на подлежащата на приспадане част на ДДС, платен по получени доставки, в сравнение с прилагането на първия метод. Посоченото условие обаче не означава, че избраният метод трябва непременно да бъде възможно най-точният. Изискването е само избраният метод да гарантира по-точен резултат от произтичащия от прилагането на основания на оборота критерий за разпределение. На последно място, изборът на държава членка да използва метод за приспадане, който е различен от предвидения в Шеста директива, не поставя под въпрос правото, с което разполага тази държава, да предвиди, че данъчнозадължените лица не са длъжни да отнесат към конкретна извършена доставка всяка от стоките или услугите, използвани за придобиването или построяването на сграда със смесено предназначение, доколкото изискването за точност се отнася до реда за изчисляването на частта от сумата по ДДС, която поражда право на приспадане, а не до категоризирането на използваните стоки и услуги. (вж. т. 26, 28, 32, 33, 35 и 36; т. 1 от диспозитива) Член 20 от Шеста директива 77/388/EИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че изисква да се направи корекция на приспаданията на данъка върху добавената стойност, извършени за стоки или услуги по член 17, параграф 5 от посочената директива, вследствие на приемането през разглеждания период на корекция на използван за изчисляването на приспаданията критерий за разпределянето на данъка, с който се дерогира предвиденият в същата директива метод на определяне на правото на приспадане. Всъщност член 20, параграф 1, буква б) от посочената директива предвижда, че първоначално определената сума за приспадане се коригира, когато след подаване на декларацията възникнат някои изменения на елементите, въз основа на които е определена сумата за приспадане. Критерият за разпределяне, а следователно и методът за изчисляване на размера на прилаганото приспадане, представляват данни, които се вземат предвид при определянето на сумите за приспадане по смисъла на член 20, параграф 1, буква б) от Шеста директива. (вж. т. 38, 42 и 47; т. 2 от диспозитива) Общите принципи на правото на Европейския съюз на правната сигурност и на защитата на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат приложимо национално законодателство, което не предвижда изрично корекция по смисъла на член 20 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, на платения по получени доставки данък вследствие на изменението на използвания за изчисляването на някои приспадания критерий за разпределение на данъка върху добавената стойност, нито предвижда преходна уредба, въпреки че върховният съд е признал по принцип за подходящо разпределението на платения по получени доставки данък, извършено от данъчнозадълженото лице в съответствие с приложимия преди изменението критерий за разпределение. Всъщност, що се отнася до липсата на изрично указване в дадено национално законодателство на задължението да се извърши корекция в случай на изменение на метода за изчисляване на правото на приспадане, това задължение произтича от разпоредбите на член 20 от Шеста директива. Когато прилагат разпоредбите на своето вътрешно право, с което се транспонира дадена директива, държавите членки обаче са длъжни да тълкуват тези разпоредби във възможно най-голяма степен в съответствие с тази директива. Следователно принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания не могат да се тълкуват в смисъл, че за да се наложи корекция на правото на приспадане в случай на изменение на метода за изчисляване на това право, задължителният характер на тази корекция трябва да е бил изрично указан в националното законодателство, по силата на което е направено изменението. Все пак в особени ситуации, в които принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания го налагат, може да е необходимо да се въведе такава съобразена с обстоятелствата уредба. Така даден национален законодател може да допусне нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, когато внезапно и непредвидимо приеме нов закон, който отменя право, от което до този момент се ползват данъчнозадължените лица, без да им остави необходимото време, за да се адаптират, и то при положение че целта, която трябва да се постигне, не го налага. Това се налага по-специално когато данъчнозадължените лица трябва да разполагат с време, за да се адаптират, когато отмяната на правото, с което са разполагали до момента, ги задължава да предприемат съответни икономически корекции. Дори обаче да се предположи, че изменение на националното законодателство, което определя метода за изчисляване на правото на приспадане, може да се счита за внезапно и непредвидимо, от една страна, следва да се отбележи, че последицата от изменение на метода за изчисляване не е отмяната на правото на приспадане, с което разполагат данъчнозадължените лица, а изменение на неговия обхват. От друга страна, това изменение само по себе си не води до предприемането на съответни икономически корекции от страна на данъчнозадължените лица, поради което времето за адаптиране не е абсолютно необходимо. (вж. т. 52—54, 57—62 и 65; т. 3 от диспозитива)