Данък върху добавената стойност, Данъчно събитие и изискуемост, Въздушен транспорт, Закупен, но неизползван билет, Извършване на услугата за превоз, Издаване на билета, Момент на плащане на данъка.

Съединени дела C-250/14 и C-289/14 Air France-KLM и Hop!-Brit Air SAS срещу Ministère des Finances и des Comptes publics (Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция) „Данък върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост — Въздушен транспорт — Закупен, но неизползван билет — Извършване на услугата за превоз — Издаване на билета — Момент на плащане на данъка“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 23 декември 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Въздушен превоз на пътници — Включване — Условия — Издадени от авиокомпания билети, които не са били използвани от пътниците и чиято цена не може да бъде възстановена — Липса на последици — Издаване на билети, за което се дължи данък върху добавената стойност (член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 1999/59 и Директива 2001/115) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Закупуване на самолетен билет от пътник — Билет, който впоследствие не е използван — Изискуемост на данъка към момента на получаването на цената на билета — Получаване на цената на билета от авиокомпанията или от трето лице, действащо от нейно име и за нейна сметка или от свое име — Липса на последици (член 2, точка 1 и член 10, параграф 2, алинея първа и втора от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 1999/59 и Директива 2001/115) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Въздушен превоз на пътници — Включване — Продажба на билетите на авиокомпания от трето лице за нейна сметка въз основа на договор за франчайзинг — Предварително установена сума, изчислявана като процент от годишния оборот, реализиран от съответните маршрути, която третото лице плаща на авиокомпанията за издадените билети, които са станали невалидни — Сума, която се облага като насрещна престация за посочените билети (член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 1999/59 и Директива 2001/115) Член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 1999/59 и впоследствие с Директива 2001/115, трябва да се тълкуват в смисъл, че се дължи данък върху добавената стойност за издадените от авиокомпания билети, които не са били използвани от пътниците и чиято цена не може да им бъде възстановена. Всъщност за доставка на услуги като въздушния превоз на пътници се дължи данък върху добавената стойност, когато, от една страна, сумата, платена от пътник на авиокомпания в рамките на правоотношение по договор за превоз, е пряко свързана с установима услуга и представлява възнаграждение за тази услуга, и от друга страна, посочената услуга е извършена. Предоставянето на услуги в изпълнение на задълженията по договор за въздушен превоз на пътници обаче е възможно само при условие че пътникът на авиокомпанията се яви на предвидените дата и място за качване на борда на самолета, като правото да се ползва от тях, му се признава от авиокомпанията до часа на качване при условията, уточнени в сключения при покупката на билета договор за превоз. Следователно в замяна на цената, платена при покупката на билет, пътникът получава произтичащо от тази покупка право да се ползва от изпълнение на задълженията по договора за превоз, като независимо дали ще упражни това право, авиокомпанията ще е престирала с предоставянето на възможност той да се ползва от посочените услуги. (вж. т. 25—28 и 35; т. 1 от диспозитива) Член 2, точка 1 и член 10, параграф 2, първа и втора алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 1999/59 и впоследствие с Директива 2001/115, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъкът върху добавената стойност, който пътникът плаща при покупката на самолетен билет, който след това не използва, е изискуем в момента на получаване на цената на билета от самата авиокомпания или от трето лице, действащо от нейно име и за нейна сметка или от свое име и за сметка на авиокомпанията. (вж. т. 43; т. 2 от диспозитива) Член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 1999/59 и впоследствие с Директива 2001/115, трябва да се тълкуват в смисъл, че когато трето лице продава въз основа на договор за франчайзинг билетите на авиокомпания за нейна сметка и ѝ плаща за издадени билети, които след това са станали невалидни, предварително установена сума, изчислена като процент от годишния оборот, реализиран от съответните маршрути, посочената предварително установена сума е облагаема в качеството си на насрещна престация за посочените билети. Всъщност в съответствие с член 21, параграф 1, буква a) от Шеста директива и от изменената Шеста директива платец на данъка върху добавената стойност, дължим върху цената на продадения билет, е авиокомпанията, която извършва услугата за превоз. Ако трето лице действа от името и за сметка на авикомпанията при продажбата на билетите, плащането на данъка върху добавената стойност за билетите е негово задължение. Предварително установената сума, плащана от третото лице на авиокомпанията за продадените билети, които след това са станали невалидни, не може да се разглежда като обезщетение, плащано от третото лице за вреда, претърпяна от авиокомпанията от неявяването на пътника за качване на борда на самолета. Този пътник плаща цената на услугата за превоз при закупуване на билета. Авиокомпанията престира това, за което се е задължила, като просто предостави на пътника правото да получи изпълнение на задълженията по договора за въздушен превоз на лица. Следователно цената на билета, която авиокомпанията задържа, действително представлява възнаграждение за предлаганата от авиокомпанията на клиента услуга за превоз, дори и последният да не се ползва от тази услуга. При тези обстоятелства предварително установената сума е възнаграждението на авиокомпанията за билетите, които третото лице е издало за нейна сметка и които след това не са били използвани от купувачите. Следователно е налице пряка връзка между предоставяните услуги и възнаграждението за тях. (вж. т. 45, 47—52; т. 3 от диспозитива)