Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, ДДС, Облагаеми сделки, Употреба за нуждите на икономическата дейност на стоки, придобити „в рамките на икономическата дейност“, Третиране като възмездна доставка, Данъчна основа.

Дело C-128/14 Staatssecretaris van Financiën срещу Het Oudeland Beheer BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — ДДС — Облагаеми сделки — Употреба за нуждите на икономическата дейност на стоки, придобити „в рамките на икономическата дейност“ — Третиране като възмездна доставка — Данъчна основа“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 28 април 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на стока за нуждите на осъществяваната икономическа дейност — Третиране като възмездна доставка на стоки — Цел — Стока, произведена, изградена, добита или преработена в рамките на икономическата дейност — Понятие (член 5, параграф 7, буква a) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на стока за нуждите на осъществяваната икономическа дейност — Сграда в строеж върху терен, завършена от трето лице и отдадена под наем от данъчнозадължено лице, титуляр на вещно право върху посочените имоти — Третиране като възмездна доставка на стоки — Данъчна основа — Себестойност на имоти, състояща се от стойността на вещното право и разходите за довършване на строежа — Включване — Условие — Незабавното и пълно приспадане на данъка върху добавената стойност, платен върху споменатите елементи от себестойността (член 5, параграф 7, буква a) и член 11, A, параграф 1, буква б) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Сграда в строеж върху терен, завършена от трето лице и отдадена под наем от данъчнозадължено лице, титуляр на вещно право върху посочените имоти — Третиране като възмездна доставка на стоки — Данъчна основа, състояща се от себестойността на имотите, и по-специално от стойността на вещното право — Определяне чрез позоваване на остатъчната стойност на посоченото вещно право към момента на доставката (член 5, параграф 7, буква a) и член 11, A, параграф 1, буква б) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Вж. текста на решението. (вж. т. 29—32) Член 11, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че стойността на вещно право, което дава на титуляря си право на ползване върху недвижим имот, и разходите за довършване на построена в него офис сграда могат да се включат в данъчната основа на доставка по член 5, параграф 7, буква а) от тази директива, изменена, ако данъчнозадълженото лице вече е платило за тях данък върху добавената стойност (ДДС), който обаче веднага и изцяло е приспаднало. Всъщност, макар възможността за приравнено на възмездна доставка третиране да не може да се използва за събиране на ДДС за стоки, за които при предходно облагане данъчнозадълженото лице вече е платило ДДС, когато платеният за елементите от себестойността на тези стоки ДДС впоследствие е приспаднат, третирането като възмездна доставка не води до повторно облагане. Всъщност тези елементи не трябва да се включват в данъчната основа по член 5, параграф 7, буква а) от Шеста директива единствено когато платеният за тях ДДС е останал за сметка на данъчнозадълженото лице, тъй като то не го е приспаднало. (вж. т. 41, 43 и 46; т. 1 от диспозитива) В случай, когато парцел и намираща се в него сграда в строеж са придобити посредством учредяване на вещно право, което дава на титуляря си право на ползване на тези недвижими имоти, член 11, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че стойността на вещното право, което следва да се вземе предвид в данъчната основа за доставка по член 5, параграф 7, буква а) от същата директива, съответства на стойността на ежегодно дължимите като възнаграждение суми за оставащия срок на действие на договора, коригирани или капитализирани по същия метод като този, използван за определяне на стойността на учреденото право на дългосрочно ползване. Всъщност, когато доставката по член 5, параграф 7, буква а) от Шеста директива не се извършва едновременно с учредяването на правото на дългосрочно ползване, а след него, стойността на това право, която следва да се вземе предвид при определяне на данъчната основа, съответства на неговата остатъчна стойност към момента на доставката. (вж. т. 55 и 61; т. 2 от диспозитива)