Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Интегрирано сътрудничество, Предоставяне на финансиране и доставка на текущи активи, необходими за земеделското производство, Единна комплексна доставка, Отделни и независими доставки, Съпътстваща и основна доставка.

Дело C-208/15 Stock ‘94 Szolgáltató Zrt. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Kúria) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Интегрирано сътрудничество — Предоставяне на финансиране и доставка на текущи активи, необходими за земеделското производство — Единна комплексна доставка — Отделни и независими доставки — Съпътстваща и основна доставка“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 8 декември 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Предоставяне на заем, предназначен за закупуване на селскостопански стоки, и доставката на тези стоки в рамките на сделка за интегрирано селскостопанско сътрудничество — Сделка, която може да се счита за една единна доставка — Преценка от националния съд (член 1, параграф 2 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: – сделка по интегрирано селскостопанско сътрудничество, съгласно която икономически оператор доставя стоки на земеделски производител и му предоставя заем, предназначен за закупуване на тези стоки, представлява една единна сделка за целите на тази директива, при която доставката на стоки представлява основната доставка. Данъчната основа на тази единна сделка включва както цената на посочените стоки, така и платените лихви върху отпуснатите заеми на земеделските производители, – фактът, че интеграторът може да предоставя на земеделските производители допълнителни услуги или да закупи произведените от тях селскостопански стоки, е без значение за квалификацията на съответната сделка като единна сделка за целите на Директива 2006/112. На първо място, когато сделката по интегрирано сътрудничество се урежда от принципа, че интеграторът предоставя на интегрираното лице заем, който последното може да използва само за закупуване на текущи активи от интегратора, предоставянето на такива заеми не представлява доставка от самостоятелен интерес от гледна точка на интегрираните лица. На второ място, тъй като не разполага с разрешение за извършване на дейност като кредитна институция, интеграторът не може да предоставя заеми на интегрираните лица, без тези заеми да са предназначени за закупуване на текущи активи. На трето място, доставката на текущи активи и заемът имат една и съща икономическа цел, а именно, по същество, финансово и логистично подпомагане на земеделските производители, което им дава възможност да упражняват селскостопанската си дейност. При тези условия доставката на тези текущи активи представлява, за интегрираните лица, основната доставка по интегрираното сътрудничество, доколкото земеделските производители ще могат да продължат селскостопанската си дейност. Следователно получаването на заем за придобиването на тези активи не представлява, за посочените земеделски производители, самостоятелна цел, а само средство, което им позволява да придобият текущите активи, необходими за селскостопанското им производство. В това отношение националният съд трябва да провери дали сделката по интегрирано сътрудничество действително преследва тази икономическа цел, както и да установи дали доставката на текущи активи е от основно значение за интегрираните лица. Ако случаят е такъв, доставката на текущи активи и предоставянето на заем, предназначен за закупуването им, трябва да се считат за една единна комплексна сделка за целите на данъка върху добавената стойност, тъй като доставката на тези активи представлява основната доставка. Накрая, на четвърто място, обстоятелството, че Stock ’94 може евентуално да доставя допълнителни услуги на интегрираните лица, както и да купува произведените от тях селскостопански стоки, е без значение за дадения отговор. (вж. т. 31—39 и диспозитива)

Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Отдаване под наем на недвижим имот — Доставка на електроенергия, топлоенергия и вода, както и събиране на отпадъците — Договори между наемодателя и доставчиците на тези стоки и услуги — Услуги, предоставяни на наемателя, които се считат за извършвани от наемодателя — Консумативни разходи — Определяне на данъчната основа — Възможност за включване на консумативните разходи в данъчната основа на услугите по отдаване под наем — Сделка, състояща се от една-единствена доставка или от няколко самостоятелни доставки.

Дело C-42/14 Minister Finansów срещу Wojskowa Agencja Mieszkaniowa w Warszawie (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Отдаване под наем на недвижим имот — Доставка на електроенергия, топлоенергия и вода, както и събиране на отпадъците — Договори между наемодателя и доставчиците на тези стоки и услуги — Услуги, предоставяни на наемателя, които се считат за извършвани от наемодателя — Консумативни разходи — Определяне на данъчната основа — Възможност за включване на консумативните разходи в данъчната основа на услугите по отдаване под наем — Сделка, състояща се от една-единствена доставка или от няколко самостоятелни доставки“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 16 април 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Предоставяне на услуги — Договор за доставка на електроенергия, топлоенергия и вода, както и за събиране на отпадъците, сключен в рамките на отдаване под наем на недвижим имот — Доставки, извършвани от трети лица в полза на наемателя — Доставки, извършвани от наемодателя (член 14, параграф 1, член 15, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка — Критерии за определяне (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Отдаване под наем на недвижимо имущество — Доставки на услуги, свързани с отдаването под наем на недвижимо имущество — Една-единствена сделка, състояща се от отделни доставки — Условия — Преценка от националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Член 14, параграф 1, член 15, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162, трябва да се тълкуват в смисъл, че при отдаването под наем на недвижими имоти доставките на електроенергия, топлоенергия и вода, както и събирането на отпадъците, извършвани от трети лица в полза на наемателя, който използва пряко тези стоки и услуги, следва да се считат за извършвани от наемодателя, когато последният е сключил договорите за тези доставки и начислява на наемателя единствено направените за това разходи. (вж. точка 28; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 30 и 31) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162, трябва да се тълкува в смисъл, че отдаването под наем на недвижими имоти и съпътстващите го доставка на вода, електроенергия и топлоенергия и събиране на отпадъци следва по принцип да се считат за съставляващи няколко отделни и независими доставки, които трябва да се разглеждат отделно от гледна точка на данъка върху добавената стойност, освен ако елементите на сделката, включително тези, които указват икономическата причина за сключването на договора, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено. Националната юрисдикция следва да направи необходимата преценка, като държи сметка за всички обстоятелства, свързани с отдаването под наем и съпътстващите го доставки, и по-специално за съдържанието на самия договор. Това е така, защото, за да се определи дали доставките представляват няколко независими или една-единствена доставка, е необходимо да се потърсят характерните елементи на съответната сделка. Елементите, които отразяват интересите на страните по договора, като например условията за определяне на цените и за фактуриране, могат да бъдат взети предвид, за да се установят характерните елементи на съответната сделка. Следва по-специално да се провери дали според текста на договора наемателят и наемодателят се стремят преди всичко да получат, съответно да предложат, недвижим имот под наем и едва на второ място — да получат, съответно да извършат, други доставки, дори и последните да са необходими за ползването на имота. Поради това трябва да се вземат предвид следните обстоятелства, въз основа на които могат да се разграничат две основни хипотези. На първо място, ако наемателят има възможност да избира своите доставчици и/или условията за използване на въпросните стоки или услуги, доставките на тези стоки или услуги по принцип могат да се считат за отделни от отдаването под наем. По-специално, ако наемателят може да взема решения относно своето потребление на вода, електроенергия или топлоенергия, което може да се проверява чрез инсталирането на индивидуални измервателни уреди и да се фактурира в зависимост от потреблението, доставките на тези стоки или услуги по принцип могат да се считат за отделни от наема. Що се отнася до услуги като почистването на общите части на съсобствена сграда, те следва да се считат за отделни от отдаването под наем, ако могат да бъдат организирани индивидуално от всеки наемател или колективно от наемателите и във всички случаи в адресираните до наемателя фактури доставката на тези стоки и услуги се посочва отделно от наемната цена. В тази хипотеза самият факт, че неплащането на консумативните разходи позволява на наемодателя да прекрати договора за наем, изобщо не представлява пречка да се приеме, че доставките, с които са свързани тези разходи, представляват доставки, отделни от отдаването под наем. Освен това обстоятелството, че наемателят разполага с възможността да получи тези доставки от доставчик по свой избор, само по себе си също не е решаващо, тъй като възможността елементите на една-единствена доставка при други обстоятелства да бъдат доставяни отделно, е тясно свързана с понятието за една-единствена сложна сделка. На второ място, ако изглежда, че отдаван под наем недвижим имот в икономически план обективно образува едно цяло с придружаващите го доставки, последните могат да се приемат за съставляващи една-единствена доставка с отдаването под наем. Такъв би могъл да е случаят по-специално на отдаването под наем на офиси в завършен вид, които са готови за използване с доставка на комунално-битови услуги и някои други доставки, и отдаването под наем на недвижими имоти за кратък период от време, по-специално за ваканционни или професионални цели, което се предлага заедно с тези доставки, без последните да могат да бъдат отделени. Освен това, когато самият наемодател не разполага с възможност да избере свободно и независимо по-специално от другите наемодатели доставчиците и условията за използване на съпътстващите отдаването под наем стоки или услуги, разглежданите доставки са по принцип неделими от наема и също могат да се считат за образуващи съвкупност, а оттам и една-единствена доставка заедно с него. Такъв по-специално е случаят, когато наемодателят — собственик на част от съсобствена сграда, е длъжен да използва определените от съсобствениците доставчици и да плати припадащата му се част от общите разходи за тези доставки, която той прехвърля впоследствие на наемателя. В тази втора хипотеза отделното разглеждане на доставките, свързани с отдаването под наем, би представлявало — що се отнася до тяхното облагане с данък върху добавената стойност — изкуствено разделяне на части на една-единствена икономическа операция. (вж. точки 32, 37—44 и 47; точка 2 от диспозитива) Дело C-42/14 Minister Finansów срещу Wojskowa Agencja Mieszkaniowa w Warszawie (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Отдаване под наем на недвижим имот — Доставка на електроенергия, топлоенергия и вода, както и събиране на отпадъците — Договори между наемодателя и доставчиците на тези стоки и услуги — Услуги, предоставяни на наемателя, които се считат за извършвани от наемодателя — Консумативни разходи — Определяне на данъчната основа — Възможност за включване на консумативните разходи в данъчната основа на услугите по отдаване под наем — Сделка, състояща се от една-единствена доставка или от няколко самостоятелни доставки“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 16 април 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Предоставяне на услуги — Договор за доставка на електроенергия, топлоенергия и вода, както и за събиране на отпадъците, сключен в рамките на отдаване под наем на недвижим имот — Доставки, извършвани от трети лица в полза на наемателя — Доставки, извършвани от наемодателя (член 14, параграф 1, член 15, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка — Критерии за определяне (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Отдаване под наем на недвижимо имущество — Доставки на услуги, свързани с отдаването под наем на недвижимо имущество — Една-единствена сделка, състояща се от отделни доставки — Условия — Преценка от националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Член 14, параграф 1, член 15, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162, трябва да се тълкуват в смисъл, че при отдаването под наем на недвижими имоти доставките на електроенергия, топлоенергия и вода, както и събирането на отпадъците, извършвани от трети лица в полза на наемателя, който използва пряко тези стоки и услуги, следва да се считат за извършвани от наемодателя, когато последният е сключил договорите за тези доставки и начислява на наемателя единствено направените за това разходи. (вж. точка 28; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 30 и 31) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162, трябва да се тълкува в смисъл, че отдаването под наем на недвижими имоти и съпътстващите го доставка на вода, електроенергия и топлоенергия и събиране на отпадъци следва по принцип да се считат за съставляващи няколко отделни и независими доставки, които трябва да се разглеждат отделно от гледна точка на данъка върху добавената стойност, освен ако елементите на сделката, включително тези, които указват икономическата причина за сключването на договора, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено. Националната юрисдикция следва да направи необходимата преценка, като държи сметка за всички обстоятелства, свързани с отдаването под наем и съпътстващите го доставки, и по-специално за съдържанието на самия договор. Това е така, защото, за да се определи дали доставките представляват няколко независими или една-единствена доставка, е необходимо да се потърсят характерните елементи на съответната сделка. Елементите, които отразяват интересите на страните по договора, като например условията за определяне на цените и за фактуриране, могат да бъдат взети предвид, за да се установят характерните елементи на съответната сделка. Следва по-специално да се провери дали според текста на договора наемателят и наемодателят се стремят преди всичко да получат, съответно да предложат, недвижим имот под наем и едва на второ място — да получат, съответно да извършат, други доставки, дори и последните да са необходими за ползването на имота. Поради това трябва да се вземат предвид следните обстоятелства, въз основа на които могат да се разграничат две основни хипотези. На първо място, ако наемателят има възможност да избира своите доставчици и/или условията за използване на въпросните стоки или услуги, доставките на тези стоки или услуги по принцип могат да се считат за отделни от отдаването под наем. По-специално, ако наемателят може да взема решения относно своето потребление на вода, електроенергия или топлоенергия, което може да се проверява чрез инсталирането на индивидуални измервателни уреди и да се фактурира в зависимост от потреблението, доставките на тези стоки или услуги по принцип могат да се считат за отделни от наема. Що се отнася до услуги като почистването на общите части на съсобствена сграда, те следва да се считат за отделни от отдаването под наем, ако могат да бъдат организирани индивидуално от всеки наемател или колективно от наемателите и във всички случаи в адресираните до наемателя фактури доставката на тези стоки и услуги се посочва отделно от наемната цена. В тази хипотеза самият факт, че неплащането на консумативните разходи позволява на наемодателя да прекрати договора за наем, изобщо не представлява пречка да се приеме, че доставките, с които са свързани тези разходи, представляват доставки, отделни от отдаването под наем. Освен това обстоятелството, че наемателят разполага с възможността да получи тези доставки от доставчик по свой избор, само по себе си също не е решаващо, тъй като възможността елементите на една-единствена доставка при други обстоятелства да бъдат доставяни отделно, е тясно свързана с понятието за една-единствена сложна сделка. На второ място, ако изглежда, че отдаван под наем недвижим имот в икономически план обективно образува едно цяло с придружаващите го доставки, последните могат да се приемат за съставляващи една-единствена доставка с отдаването под наем. Такъв би могъл да е случаят по-специално на отдаването под наем на офиси в завършен вид, които са готови за използване с доставка на комунално-битови услуги и някои други доставки, и отдаването под наем на недвижими имоти за кратък период от време, по-специално за ваканционни или професионални цели, което се предлага заедно с тези доставки, без последните да могат да бъдат отделени. Освен това, когато самият наемодател не разполага с възможност да избере свободно и независимо по-специално от другите наемодатели доставчиците и условията за използване на съпътстващите отдаването под наем стоки или услуги, разглежданите доставки са по принцип неделими от наема и също могат да се считат за образуващи съвкупност, а оттам и една-единствена доставка заедно с него. Такъв по-специално е случаят, когато наемодателят — собственик на част от съсобствена сграда, е длъжен да използва определените от съсобствениците доставчици и да плати припадащата му се част от общите разходи за тези доставки, която той прехвърля впоследствие на наемателя. В тази втора хипотеза отделното разглеждане на доставките, свързани с отдаването под наем, би представлявало — що се отнася до тяхното облагане с данък върху добавената стойност — изкуствено разделяне на части на една-единствена икономическа операция. (вж. точки 32, 37—44 и 47; точка 2 от диспозитива)