Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 13, A, параграф 1, буква н), Случаи на освобождаване на някои културни услуги, Липса на директен ефект, Определяне на освободените културни услуги, Свобода на преценка на държавите членки.

Дело C-592/15 Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs срещу British Film Institute (Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 13, A, параграф 1, буква н) — Случаи на освобождаване на някои културни услуги — Липса на директен ефект — Определяне на освободените културни услуги — Свобода на преценка на държавите членки“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 15 февруари 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождавания за някои дейности от обществен интерес — Член 13, A, параграф 1, буква н) — Случаи на освобождаване на някои културни услуги — Директен ефект — Липса (член 13, A, параграф 1, буква н) от Директива 77/388 на Съвета) Член 13, A, параграф 1, буква н) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, който предвижда освобождаването на „някои културни услуги“, трябва да се тълкува в смисъл, че няма директен ефект, така че при липсата на транспониране публичноправен субект или друга културна организация, призната от съответната държава членка и предоставяща културни услуги, не може да се позовава пряко на тази разпоредба. Буквалното тълкуване на член 13, A, параграф 1, буква н) от Шеста директива се потвърждава от генезиса на тази директива, както и от целите, преследвани от законодателя на Съюза. Така следва да се приеме, че като използва израза „някои културни услуги“, член 13, A, параграф 1, буква н) от Шеста директива не изисква освобождаването на всички културни услуги, така че държавите членки могат да освободят „някои“, като същевременно обложат други с ДДС. (вж. т. 19, 23 и 28 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, Б, буква г), точка 6, Специални инвестиционни фондове, Понятие, Инвестиции в недвижими имоти, Управление на специални инвестиционни фондове, Понятие, Фактическа експлоатация на недвижим имот.

Дело C-595/13 Staatssecretaris van Financiën срещу Fiscale Eenheid X NV cs (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква г), точка 6 — Специални инвестиционни фондове — Понятие — Инвестиции в недвижими имоти — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие — Фактическа експлоатация на недвижим имот“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 9 декември 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие за специални инвестиционни фондове — Инвестиционни дружества, учредени от инвеститори с цел инвестиране в недвижими имоти — Включване — Условие — Държавен надзор върху посочените дружества (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие — Фактическа експлоатация на недвижимите имоти на специален инвестиционен фонд — Изключване (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 91/680, трябва да се тълкува в смисъл, че инвестиционни дружества, при които капиталът се набира от повече от един инвеститор, които носят риска от управлението на събраните в него активи с цел за закупуването, владението, управлението и продажбата на недвижими имоти, за да се генерира печалба, която да се разпредели между всички притежаващи част от капитала под формата на дивидент, като последните се ползват и от друго предимство поради повишаване на стойността на притежаваното от тях дялово участие, могат да се разглеждат като специални инвестиционни фондове по смисъла на тази разпоредба, при условие че съответната държава членка е упражнила особен държавен надзор върху дружествата. В това отношение, доколкото вложенията, независимо дали се състоят от ценни книжа, или от недвижими имоти, подлежат на сходен особен държавен надзор, между тези форми на вложения има и пряка конкуренция. За инвеститора и в двата случая е важна доходността, която му носят вложенията. Принципът на данъчен неутралитет обаче не допуска предоставянето на сходни услуги, които се конкурират помежду си, да се третира различно от гледна точка на данъка върху добавената стойност. (вж. т. 63 и 64; т. 1 от диспозитива) Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 91/680, трябва да се тълкува в смисъл, че понятието за управление, което се съдържа в тази разпоредба, не обхваща и фактическата експлоатация на недвижимите имоти на специален инвестиционен фонд. В това отношение специфичната дейност на специален инвестиционен фонд се състои в колективно инвестиране на привлечените капитали. В този смисъл, доколкото активите на подобен фонд се състоят от недвижими имоти, специфичната му дейност включва, от една страна, дейностите, свързани с подбора, покупката и продажбата на недвижими имоти, а от друга страна, административните и счетоводните задачи. За разлика от това фактическата експлоатация на недвижимите имоти не е специфична за експлоатацията на специален инвестиционен фонд, доколкото надхвърля различните дейности, свързани с колективното инвестиране на привлечените капитали. Доколкото фактическата експлоатация на недвижимите имоти има за цел да опази и разшири инвестираното имущество, целта ѝ не е специфична на дейността на специален инвестиционен фонд, а е присъща на всеки вид инвестиране. (вж. т. 77—79; т. 2 от диспозитива)