Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 148, буква a), Доставка на стоки, Понятие, Освобождаване, Доставки на стоки за зареждане с гориво и провизии за плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море, Доставки до посредници, които действат от свое име.

Дело C-526/13 „Fast Bunkering Klaipėda“ UAB срещу Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos (Преюдициално запитване, отправено от Mokestinių ginčų komisija prie Lietuvos Respublikos Vyriausybės) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 148, буква a) — Доставка на стоки — Понятие — Освобождаване — Доставки на стоки за зареждане с гориво и провизии за плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море — Доставки до посредници, които действат от свое име“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 3 септември 2015 г. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Доставки на стоки за зареждане с гориво и провизии за плавателните съдове — Условия — Доставка в крайния етап от търговската верига (член 131 и член 148, буква a) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Доставки на стоки за зареждане с гориво и провизии за плавателните съдове до посредници, които действат от свое име — Недопустимост — Граници — Прехвърляне на собствеността на стоките в полза на посредниците едновременно с разпореждането с тези стоки от страна на операторите на плавателните съдове (член 148, буква a) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Доставки на стоки за зареждане с гориво и провизии за плавателните съдове и действия във връзка с въздухоплавателните средства — Понятия — Независимо тълкуване (член 148, букви a) и е) от Директива 2006/112 на Съвета) Зареждането с гориво и провизии за плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море, е освободено от облагане с данък върху добавената стойност по силата на член 148, буква а) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, тъй като то е приравнено към операциите по износ. Поради това както освобождаването, предвидено за операциите по износ, се прилага изключително за окончателната доставка на стоки, изнесени от продавача или от негово име, така и освобождаването по член 148, буква а) не може да се разшири спрямо доставката на тези стоки, извършена на предходен етап в търговската верига. Освен това подобно разширяване би изисквало от държавите да въведат системи за контрол и наблюдение, с които да могат да се уверят в крайната доставка на тези освободени от данък стоки, при което, без да доведат до административно опростяване за държавите и за съответните данъчнозадължени лице, тези механизми биха се изразили в усложнения, несъвместими с правилното и ясно прилагане на освобождаването по член 131 от Директива 2006/112. Следователно, за да се ползва от освобождаването по тази разпоредба, доставката на стоки за зареждане с гориво и провизии трябва да се осъществи в полза на оператора на плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море, който ще ги използва, поради което освобождаването на тези стоки трябва да настъпи в крайния етап от търговската верига. (вж. т. 26—29) Доставката на стоки за зареждане с гориво и провизии до посредници, които действат от свое име, дори когато последните действат за сметка на операторите на плавателни съдове, които ще ги използват, следва да се различава за целите на член 148, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност от доставката, осъществена в полза на тези оператори. По този начин доставката на стоки до посредник, който действа от свое име, не настъпва на последния етап от веригата на доставки на тези стоки, тъй като той би следвало да ги придобие не за да ги използва, а за да ги препродаде на трето лице. Следователно доставката на стоки за зареждане с гориво и провизии до такива посредници не може поначало да се счита за доставка по член 148, буква а) от Директива 2006/112 и с оглед на това да се ползва от предвиденото в тази разпоредба освобождаване. Затова освобождаването по тази разпоредба по принцип не е приложимо към доставката до посредници, действащи от свое име, на стоки за зареждане с гориво и провизии за плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море и превоз на пътници срещу заплащане, или на плавателни съдове, използвани за целите на търговски, промишлени или риболовни дейности. Във връзка с това е без значение, че към датата на доставката крайното предназначение на стоките е известно, надлежно е доказано и доказателства в потвърждение на това са предоставени на данъчния орган в съответствие с националното законодателство. Също така въпросът за аналогия между подобна доставка на гориво и освобождаването по член 148, буква е) от тази директива на доставката на въздухоплавателно средство до оператор, който самият не е авиокомпания, не се поставя изобщо поради напълно различното естество на тези стоки. Това е така още повече когато еднаквото прилагане на член 148, буква а) от Директивата не може да бъде гарантирано, без да се постави в опасност целта за административно опростяване. Въпреки това посоченото освобождаване може да се приложи, ако прехвърлянето на собствеността на съответните стоки в полза на посредниците съгласно предвидените в приложимото национално право формалности е настъпило най-рано едновременно с получаването от операторите на плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море, на право за разпореждане с тези стоки, както ако те самите бяха собственици, което следва да се установи от запитващата юрисдикция. Всъщност от момента на доставката на горивото в резервоарите на плавателния съд се счита, че операторът на този съд има право да се разпорежда с горивото като негов собственик. Следователно трябва да се приеме, че при подобни обстоятелства, въпреки че съгласно предвидените в приложимото национално право формалности собствеността на горивото формално е била прехвърляна на посредниците, при което се предполага, че те са действали от свое име, в никой момент тези посредници не са били в състояние да се разпоредят с доставените количества, тъй като това право на разпореждане принадлежи на операторите на плавателните съдове от момента на зареждането на горивото от страна на натоварения с това доставчик. В подобна хипотеза сделките, осъществени от такъв доставчик, не могат да се квалифицират като доставки до посредници, които действат от свое име, а следва да се считат за доставки, осъществени пряко до операторите на плавателни средства, които поради това могат да се ползват от освобождаването по член 148, буква а) от Директива 2006/112. (вж. т. 34—37, 40, 44, 46, 48—50, 52 и 53 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 41)