Преюдициално запитване, Директива 2006/112/ЕО, Данък върху добавената стойност (ДДС), Съдебен изпълнител, Принудително изпълнение, Законово определени изпълнителни такси, Административна практика на компетентните национални органи, съгласно която ДДС се смята за включен в размера на тези такси, Принципи на неутралност и пропорционалност.

Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принципи на пропорционалност и на данъчен неутралитет — Данъчно облагане на доставка на недвижим имот в рамките на процедура за принудителна публична продан — Национална правна уредба, която задължава извършващия тази продан съдебен изпълнител да изчисли и да плати ДДС върху такава сделка — Плащане на покупната цена на компетентния съд и необходимост този съд да прехвърли дължимия ДДС на съдебния изпълнител — Имуществена и наказателна отговорност на съдебния изпълнител при неплащане на ДДС — Разлика между срока по общностното право за плащането на ДДС от данъчнозадължено лице и срока, наложен на такъв съдебен изпълнител — Невъзможност за приспадане на платения по получени доставки ДДС.

Дело C-499/13 Marian Macikowski срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Gdańsku (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принципи на пропорционалност и на данъчен неутралитет — Данъчно облагане на доставка на недвижим имот в рамките на процедура за принудителна публична продан — Национална правна уредба, която задължава извършващия тази продан съдебен изпълнител да изчисли и да плати ДДС върху такава сделка — Плащане на покупната цена на компетентния съд и необходимост този съд да прехвърли дължимия ДДС на съдебния изпълнител — Имуществена и наказателна отговорност на съдебния изпълнител при неплащане на ДДС — Разлика между срока по общностното право за плащането на ДДС от данъчнозадължено лице и срока, наложен на такъв съдебен изпълнител — Невъзможност за приспадане на платения по получени доставки ДДС“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 26 март 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Лица — платци на данъка — Процедура за принудителна публична продан — Национална правна уредба, която изисква от осъществилия такава продажба съдебен изпълнител да изчислява, събира и плаща в предвидените срокове данъка върху добавената стойност за такава сделка — Допустимост (членове 9 и 193 и член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Национална правна уредба, която изисква от съдебен изпълнител да поеме отговорността за неизпълнението на задължение в качеството му на платец на данъка — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, която изисква от посочения в нея платец да изчислява, събира и внася данъка върху добавената стойност, дължим при осъществената чрез принудително изпълнение продажба на вещи, без да може да извършва приспадане — Допустимост (членове 206, 250 и 252 от Директива 2006/252 на Съвета) Членове 9 и 193 и член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба на националното право, която при продажба на недвижим имот чрез принудително изпълнение задължава оператора, и по-специално осъществилия тази продажба съдебен изпълнител, да изчислява, събира и плаща в предвидените срокове данъка върху добавената стойност, дължим върху полученото от тази сделка. Всъщност, след като националната правна уредба има за цел да избегне опасността данъчнозадължено лице, предвид финансовото му състояние, да не изпълни данъчното си задължение за плащане на данъка върху добавената стойност, такава правна уредба може да осигури правилното събиране на данъка и така да попадне в обхвата на член 273 от Директива 2006/112. Освен това, макар да е вярно, че член 193 и член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 предвиждат, че данъкът може да се дължи само от данъчнозадълженото лице, което извършва облагаема доставка на стоки, или при определени обстоятелства, от приобретателя на недвижимия имот, функцията на съдебния изпълнител като посредник, отговорен за събирането на този данък, не попада в обхвата на тези разпоредби. Всъщност, тъй като неговото задължение е само да гарантира събирането на данъка и внасянето му в данъчната администрация в предвидения срок от името на данъчнозадължено лице, което дължи този данък, то няма характер на данъчно задължение, тъй като последното продължава да е за данъчнозадълженото лице. (вж. точки 38, 39, 41, 42 и 45; точка 1 от диспозитива) Принципът на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба на националното право, според която съдебният изпълнител трябва да отговаря с цялото си имущество за размера на данъка върху добавената стойност, дължим върху полученото от продажбата на недвижим имот, осъществена чрез принудително изпълнение, когато не е изпълнил задължението си да събере и внесе този данък, при условие че той разполага на практика с всички правни средства, за да изпълни това задължение, което запитващата юрисдикция следва да провери. (вж. точка 53; точка 2 от диспозитива) Членове 206, 250 и 252 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба от националното право, според която посоченият в тази разпоредба платец трябва да изчислява, събира и внася данъка върху добавената стойност, дължим при осъществената чрез принудително изпълнение продажба на вещи, без да може да приспада данъка върху добавената стойност, платен по получени доставки от началото на данъчния период до датата, на която данъкът е събран от данъчнозадълженото лице. Това е така, когато не платецът, а данъчнозадълженото лице, собственик на вещите, продадени от съдебния изпълнител чрез публична продан, трябва да подаде справка-декларация за данъка върху добавената стойност за продажбата на неговите вещи, и когато освен това данъчнозадълженото лице, а не платецът, има право да приспада от данъка върху добавената стойност, дължим при тази сделка, платения по получени доставки данък върху добавената стойност. Това приспадане се отнася до данъчния период, през който е извършена съответната сделка. (вж. точки 57 и 61; точка 3 от диспозитива) Дело C-499/13 Marian Macikowski срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Gdańsku (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принципи на пропорционалност и на данъчен неутралитет — Данъчно облагане на доставка на недвижим имот в рамките на процедура за принудителна публична продан — Национална правна уредба, която задължава извършващия тази продан съдебен изпълнител да изчисли и да плати ДДС върху такава сделка — Плащане на покупната цена на компетентния съд и необходимост този съд да прехвърли дължимия ДДС на съдебния изпълнител — Имуществена и наказателна отговорност на съдебния изпълнител при неплащане на ДДС — Разлика между срока по общностното право за плащането на ДДС от данъчнозадължено лице и срока, наложен на такъв съдебен изпълнител — Невъзможност за приспадане на платения по получени доставки ДДС“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 26 март 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Лица — платци на данъка — Процедура за принудителна публична продан — Национална правна уредба, която изисква от осъществилия такава продажба съдебен изпълнител да изчислява, събира и плаща в предвидените срокове данъка върху добавената стойност за такава сделка — Допустимост (членове 9 и 193 и член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Национална правна уредба, която изисква от съдебен изпълнител да поеме отговорността за неизпълнението на задължение в качеството му на платец на данъка — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, която изисква от посочения в нея платец да изчислява, събира и внася данъка върху добавената стойност, дължим при осъществената чрез принудително изпълнение продажба на вещи, без да може да извършва приспадане — Допустимост (членове 206, 250 и 252 от Директива 2006/252 на Съвета) Членове 9 и 193 и член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба на националното право, която при продажба на недвижим имот чрез принудително изпълнение задължава оператора, и по-специално осъществилия тази продажба съдебен изпълнител, да изчислява, събира и плаща в предвидените срокове данъка върху добавената стойност, дължим върху полученото от тази сделка. Всъщност, след като националната правна уредба има за цел да избегне опасността данъчнозадължено лице, предвид финансовото му състояние, да не изпълни данъчното си задължение за плащане на данъка върху добавената стойност, такава правна уредба може да осигури правилното събиране на данъка и така да попадне в обхвата на член 273 от Директива 2006/112. Освен това, макар да е вярно, че член 193 и член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 предвиждат, че данъкът може да се дължи само от данъчнозадълженото лице, което извършва облагаема доставка на стоки, или при определени обстоятелства, от приобретателя на недвижимия имот, функцията на съдебния изпълнител като посредник, отговорен за събирането на този данък, не попада в обхвата на тези разпоредби. Всъщност, тъй като неговото задължение е само да гарантира събирането на данъка и внасянето му в данъчната администрация в предвидения срок от името на данъчнозадължено лице, което дължи този данък, то няма характер на данъчно задължение, тъй като последното продължава да е за данъчнозадълженото лице. (вж. точки 38, 39, 41, 42 и 45; точка 1 от диспозитива) Принципът на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба на националното право, според която съдебният изпълнител трябва да отговаря с цялото си имущество за размера на данъка върху добавената стойност, дължим върху полученото от продажбата на недвижим имот, осъществена чрез принудително изпълнение, когато не е изпълнил задължението си да събере и внесе този данък, при условие че той разполага на практика с всички правни средства, за да изпълни това задължение, което запитващата юрисдикция следва да провери. (вж. точка 53; точка 2 от диспозитива) Членове 206, 250 и 252 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба от националното право, според която посоченият в тази разпоредба платец трябва да изчислява, събира и внася данъка върху добавената стойност, дължим при осъществената чрез принудително изпълнение продажба на вещи, без да може да приспада данъка върху добавената стойност, платен по получени доставки от началото на данъчния период до датата, на която данъкът е събран от данъчнозадълженото лице. Това е така, когато не платецът, а данъчнозадълженото лице, собственик на вещите, продадени от съдебния изпълнител чрез публична продан, трябва да подаде справка-декларация за данъка върху добавената стойност за продажбата на неговите вещи, и когато освен това данъчнозадълженото лице, а не платецът, има право да приспада от данъка върху добавената стойност, дължим при тази сделка, платения по получени доставки данък върху добавената стойност. Това приспадане се отнася до данъчния период, през който е извършена съответната сделка. (вж. точки 57 и 61; точка 3 от диспозитива)