ДДС, Специален режим за туристически агенти, Сделки, извършвани извън Съюза, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 28, параграф 3, Директива 2006/112/ЕО, Член 370, Клаузи „standstill“, Изменение на националното законодателство по време на срока за транспониране.

Дело C-599/12 Jetair NV и BTW-eenheid BTWE Travel4you срещу FOD Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van eerste aanleg te Brugge) „ДДС — Специален режим за туристически агенти — Сделки, извършвани извън Съюза — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 28, параграф 3 — Директива 2006/112/ЕО — Член 370 — Клаузи „standstill“ — Изменение на националното законодателство по време на срока за транспониране“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 13 март 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възможност за държавите членки да запазят някои данъци временно — Задължения на държавите членки в срока за транспониране — Задължение да не се приемат разпоредби, които могат да застрашат предписания от директивата резултат — Облагане на доставките на услуги на туристическите агенти извън Съюза — Допустимост (член 15, член 26, параграф 3 и член 28, параграфи 3 и 4, както и приложение Д към Директива 77/388 на Съвета; член 370 от Директива 2006/112) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Специален режим за туристически агенти — Доставки на услуги на туристическите агенти, които се отнасят до пътувания извън Съюза — Национална правна уредба, която не третира тези доставки като освободена от облагане междинна дейност — Допустимост (членове 309 и 370 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възможност за държавите членки да запазят някои данъци временно — Обхват — Доставки на услуги на туристическите агенти, които се отнасят до пътувания извън Съюза — Нарушаване на правото на Съюза — Липса (членове 309 и 370 и приложение X, част A, точка 4 към Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Специален режим за туристически агенти — Национална правна уредба, която третира туристическите агенти различно от посредниците — Облагане единствено на доставките на туристическите агенти, които се отнасят до пътувания извън Съюза — Допустимост (член 26, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета и член 306 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 28, параграф 3 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност и член 370 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност допускат държава членка да въведе преди 1 януари 1978 г. по време на срока за транспониране на Шеста директива разпоредба, която изменя съществуващото ѝ законодателство, като облага с данък върху добавената стойност сделките на туристическите агенти относно пътуванията извън Европейския съюз. Безспорно по време на срока за транспониране държавите членки — адресати на същата, следва да се въздържат от приемане на разпоредби, които могат да застрашат сериозно постигането на предписания от тази директива резултат. От текста на член 28, параграфи 3 и 4 от Шеста директива във връзка с член 15 и приложение Д към нея обаче следва, че законодателят на Съюза е предоставил възможността да се направи изключение от задължението за освобождаване от облагане на доставките, посочени в член 26, параграф 3 от тази директива, на държавите членки, чието законодателство е предвиждало облагането на тези доставки преди 1 януари 1978 г. Следователно, ако държавите членки облагат с данък разглежданите сделки на 1 януари 1978 г., те могат да продължат да правят това и след тази дата. Тъй като Шеста директива изрично определя датата 1 януари 1978 г. като отправна точка за евентуално запазване действието на данъчна мярка, не може да се приеме, че закон, предвиждащ облагането на разглежданите сделки, приет преди тази дата през периода за транспониране на директивата, може да застраши сериозно постигането на предписания от посочената директива резултат. (вж. точки 31, 35, 37 и 38; точка 1 от диспозитива) Дадена държава членка не нарушава член 309 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, като не третира доставките на услуги, извършвани от туристически агенти, като освободена от облагане междинна дейност, когато тези доставки се отнасят до пътувания извън Европейския съюз, и като облага посочените доставки с данък върху добавената стойност, след като ги е облагала с данък върху добавената стойност на 1 януари 1978 г. Всъщност член 370 от посочената директива позволява да се направи изключение от член 309, като предоставя възможността на държавите членки да обложат разглежданите сделки, ако са ги облагали с данък на 1 януари 1978 г. Следователно, ако дадена държава членка отговаря на това условие, тя не е длъжна да приложи разпоредбите на член 309 от посочената директива. (вж. точки 41—43; точка 2 от диспозитива) Член 370 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с приложение X, част A, точка 4 към тази директива не нарушава правото на Съюза, като предоставя на държавите членки възможността да продължат да облагат с данък доставките на услуги на туристическите агенти, свързани с пътуванията извън Европейския съюз. Безспорно, като предоставя подобна възможност на държавите членки, този член установява различен режим между държавите членки, които се позовават на него, облагайки разглежданите доставки, и тези, които прилагат посочените в член 309 от Директивата правила, освобождавайки същите доставки. Става въпрос обаче за възможност, предоставена по изключение, при условие че е изпълнено предвиденото в този член условие. В това отношение запазването на този режим, който предвижда изключение, отразява прогресивния и все още частичен характер на хармонизирането на законодателствата на държавите членки в областта на данъка върху добавената стойност. Докато обаче законодателят на Съюза не е установил такъв окончателен режим и докато държавите членки могат да запазят действието на съществуващото си законодателство, следва да се приеме, че могат да са налице разлики между тях, без обаче тези разлики да противоречат на правото на Съюза. (вж. точки 46—48, 50 и 51; точка 3 от диспозитива) Дадена държава членка не нарушава правото на Съюза, по-специално принципите на равно третиране, на пропорционалност и на данъчен неутралитет, като третира туристическите агенти по различен начин от посредниците и като предвижда правило, по силата на което се облагат само доставките на туристическите агенти, но не и тези на посредниците, когато се отнасят до пътувания извън Европейския съюз. Понятието туристически агент в случая е по смисъла на член 26, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност и член 370 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност. Всъщност принципът на равно третиране, чието отражение в областта на данъка върху добавената стойност е принципът на данъчен неутралитет, изисква да не се третират по различен начин сходни положения, освен ако това не е обективно оправдано. Законодателят на Съюза обаче е приел, че тези две категории туристически агенти не се намират в сходно положение. В този смисъл това, което характеризира дейността на туристическите агенти, посочени в Шеста директива, е фактът, че те са икономически оператори, които организират от свое име пътувания или туристически обиколки и които, за да предоставят обикновено свързаните с този вид дейност услуги, използват услугите на трети данъчнозадължени лица. (вж. точки 53, 55 и 58; точка 4 от диспозитива)