Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква в), Облагаеми с ДДС доставки, Случаи на освобождаване, Член 132, параграф 1, буква в), Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии, Консултации в областта на храненето, Фитнес и поддържане на добро физическо състояние, Понятия „единна комплексна доставка“, „доставка, съпътстваща основната доставка“ и „самостоятелност на доставките“, Критерии.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Освобождаване, Член 135, параграф 1, буква г), Сделки, засягащи плащания и преводи, Понятие, Приложно поле, Разплащателен план за дентално лечение чрез директен дебит.

Дело C-5/17 Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs срещу DPAS Limited (Преюдициално запитване,отправено от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Освобождаване — Член 135, параграф 1, буква г) — Сделки, засягащи плащания и преводи — Понятие — Приложно поле — Разплащателен план за дентално лечение чрез директен дебит“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 25 юли 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Сделки, засягащи плащания и преводи, посочени в член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 — Понятие — Разплащателен план за дентално лечение чрез директен дебит — Изключване (член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване от данък върху добавената стойност на сделките, засягащи плащанията и преводите, не се прилага към доставка на услуги като разглежданата в главното производство, която се състои за данъчнозадълженото лице в това да поиска от засегнатите финансови учреждения, от една страна, да преведат парична сума от банковата сметка на пациент към тази на данъчнозадълженото лице въз основа на нареждане за директен дебит и от друга страна, тази сума да се прехвърли, след приспадане на дължимото възнаграждение на това данъчнозадължено лице, от неговата банкова сметка към съответните банкови сметки на зъболекаря и на застрахователя на този пациент. (вж. т. 51 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, Б, буква г), точка 6, Специални инвестиционни фондове, Понятие, Инвестиции в недвижими имоти, Управление на специални инвестиционни фондове, Понятие, Фактическа експлоатация на недвижим имот.

Дело C-595/13 Staatssecretaris van Financiën срещу Fiscale Eenheid X NV cs (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква г), точка 6 — Специални инвестиционни фондове — Понятие — Инвестиции в недвижими имоти — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие — Фактическа експлоатация на недвижим имот“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 9 декември 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие за специални инвестиционни фондове — Инвестиционни дружества, учредени от инвеститори с цел инвестиране в недвижими имоти — Включване — Условие — Държавен надзор върху посочените дружества (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие — Фактическа експлоатация на недвижимите имоти на специален инвестиционен фонд — Изключване (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 91/680, трябва да се тълкува в смисъл, че инвестиционни дружества, при които капиталът се набира от повече от един инвеститор, които носят риска от управлението на събраните в него активи с цел за закупуването, владението, управлението и продажбата на недвижими имоти, за да се генерира печалба, която да се разпредели между всички притежаващи част от капитала под формата на дивидент, като последните се ползват и от друго предимство поради повишаване на стойността на притежаваното от тях дялово участие, могат да се разглеждат като специални инвестиционни фондове по смисъла на тази разпоредба, при условие че съответната държава членка е упражнила особен държавен надзор върху дружествата. В това отношение, доколкото вложенията, независимо дали се състоят от ценни книжа, или от недвижими имоти, подлежат на сходен особен държавен надзор, между тези форми на вложения има и пряка конкуренция. За инвеститора и в двата случая е важна доходността, която му носят вложенията. Принципът на данъчен неутралитет обаче не допуска предоставянето на сходни услуги, които се конкурират помежду си, да се третира различно от гледна точка на данъка върху добавената стойност. (вж. т. 63 и 64; т. 1 от диспозитива) Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 91/680, трябва да се тълкува в смисъл, че понятието за управление, което се съдържа в тази разпоредба, не обхваща и фактическата експлоатация на недвижимите имоти на специален инвестиционен фонд. В това отношение специфичната дейност на специален инвестиционен фонд се състои в колективно инвестиране на привлечените капитали. В този смисъл, доколкото активите на подобен фонд се състоят от недвижими имоти, специфичната му дейност включва, от една страна, дейностите, свързани с подбора, покупката и продажбата на недвижими имоти, а от друга страна, административните и счетоводните задачи. За разлика от това фактическата експлоатация на недвижимите имоти не е специфична за експлоатацията на специален инвестиционен фонд, доколкото надхвърля различните дейности, свързани с колективното инвестиране на привлечените капитали. Доколкото фактическата експлоатация на недвижимите имоти има за цел да опази и разшири инвестираното имущество, целта ѝ не е специфична на дейността на специален инвестиционен фонд, а е присъща на всеки вид инвестиране. (вж. т. 77—79; т. 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, Б, буква г), точки 3 и 6, Специални инвестиционни фондове, Професионални пенсионни схеми, Управление, Сделки, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи.

Дело C-464/12 ATP PensionService A/S срещу Skatteministeriet (Преюдициално запитване, отправено от Østre Landsret) „Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква г), точки 3 и 6 — Специални инвестиционни фондове — Професионални пенсионни схеми — Управление — Сделки, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 13 март 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Приложно поле — Пенсионни фондове — Условия (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие — Услуги, с които се осъществява материализирането на правата на членовете на пенсионни фондове — Счетоводни услуги — Включване (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета и приложение II към Директива 85/611 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Банкови сделки — Услуги, с които се осъществява материализирането на правата на членовете на пенсионни фондове (член 13, Б, буква г), точка 3 от Директива 77/388 на Съвета) Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че пенсионните фондове могат да се включат в приложното поле на тази разпоредба, когато те се финансират от лицата, на които следва да се изплащат пенсиите, натрупаните средства се инвестират при прилагане на принципа за разпределяне на риска и членовете на пенсионните фондове носят инвестиционния риск. В това отношение няма особено значение, че вноските се правят от работодателя, че техният размер се основава на колективни трудови договори между организациите на работодателите и професионалните съюзи, че има различни начини за изплащане на натрупаните средства, че вноските подлежат на приспадане съгласно уредбата на данъчното облагане на доходите или че е възможно към тях да се добави съпътстващ застрахователен елемент. В това отношение обстоятелството, че размерът на вноските в пенсионния фонд се основава на колективни трудови договори между организациите на работодателите и професионалните съюзи, не променя факта, че вноската се плаща от работника (или поне от негово име и за негова сметка) и че той ще се ползва от приходите от своите инвестиции, като същевременно ще носи свързаните с тях рискове. Начинът, по който на членовете на пенсионен фонд се изплаща насрещната престация за натрупаните средства след навършване на пенсионна възраст — или под формата на еднократна пенсия или на рента — също не поставя под въпрос основните характеристики на натрупаните средства, инвестирани в пенсионните фондове. Всъщност става въпрос за разлика в начините на финансово изчисляване на тази насрещна престация и прехвърляния между различните варианти са възможни с обикновена финансова сделка. (вж. точки 54, 55 и 59; точка 1 от диспозитива) Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „управление на специални инвестиционни фондове“ по смисъла на тази разпоредба обхваща услугите, с които дадено предприятие материализира правата на членовете на пенсионни фондове чрез откриването на партиди и кредитирането по техните партиди на направените вноски в системата от пенсионни схеми. Това понятие обхваща и отнасящите се до партидите счетоводни и информационни услуги като посочените в приложение II към Директива 85/611 относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), изменена с директиви 2001/107 и 2001/108. Всъщност текстът на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива по принцип не изключва възможността различните услуги, съставляващи управлението на специален инвестиционен фонд, да бъдат отделени една от друга и при това да са обхванати от понятието „управление на специален инвестиционен фонд“ по смисъла на тази разпоредба и да се ползват от предвиденото в нея освобождаване дори когато се предоставят от управител, трето лице. Що се отнася по-специално до услугите по управление, предоставени от управител — трето лице, тези сделки трябва в общи линии да представляват едно обособено цяло и да са специфични и съществени за управлението на специалните инвестиционни фондове. Освен функциите по управление на портфейл, специфични за предприятията за колективно инвестиране са и функциите по администриране на самите предприятия за колективно инвестиране като посочените в приложение II към Директива 85/611 под заглавие „Администриране“. При все това обстоятелството, че услугите не са изброени в приложение II към Директива 85/611, не е пречка за включването им в категорията на специфичните услуги, съставляващи дейност по управление на специални инвестиционни фондове, тъй като самият член 5, параграф 2 от тази директива подчертава, че списъкът в посоченото приложение не е изчерпателен. Освен това обстоятелството, че предоставените от трето лице услуги не водят до промяна в правното или финансовото положение на фонда, също не е пречка те да бъдат обхванати от понятието „управление“ на специален инвестиционен фонд. Облагането с данък върху добавената стойност на тези услуги, когато са извършени от трето лице, би облагодетелствало пенсионните фондове, които са избрали сами да отразяват вноските на членовете си, в сравнение с фондовете, които са избрали да прибегнат до трети лица, въпреки че възлагането на тези услуги на подизпълнител би могло да има предимства с оглед на ефективността за пенсионните фондове и следователно за членовете им. (вж. точки 63—67, 69, 72 и 76; точка 2 от диспозитива) Член 13, Б, буква г), точка 3) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност, отнасящо се до сделките, засягащи плащанията и преводите, обхваща и услугите, посредством които дадено предприятие материализира правата на членовете на пенсионни фондове чрез откриване на партиди на тези членове в системата от пенсионни схеми и чрез кредитиране на вноските на посочените членове в техните партиди, както и сделките, които съпътстват тези услуги или образуват с тях една-единствена икономическа доставка. Всъщност преводът е операция, при която се изпълнява нареждане за прехвърляне на парична сума от една банкова сметка в друга. За тази операция е характерно по-специално, че води до промяна на съществуващото правно и финансово отношение, от една страна, между наредителя и получателя и от друга страна, между тях и съответната им банка, както и евентуално между банките. Освен това операцията, която води до тази промяна, е единствено прехвърлянето на парични средства между сметките, без значение на какво основание. Това тълкуване обаче не предопределя начините за осъществяване на преводи, като последните могат да бъдат извършени по безналичен начин. Такъв е случаят при преводи между клиенти на една и съща банка или между сметките на едно и също лице, което е както наредител, така и получател. (вж. точки 79, 80 и 85; точка 3 от диспозитива)