Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 183, Принцип на данъчен неутралитет, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Възстановяване на надвзетия ДДС, Процедура за контрол, Глоба, наложена на данъчнозадълженото лице в хода на тази процедура, Продължаване на срока за възстановяване, Изключване на плащането на лихви за забава.

Дело C-254/16 Glencore Agriculture Hungary Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatóság (Преюдициално запитване,отправено от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 183 — Принцип на данъчен неутралитет — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия ДДС — Процедура за контрол — Глоба, наложена на данъчнозадълженото лице в хода на тази процедура — Продължаване на срока за възстановяване — Изключване на плащането на лихви за забава“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 6 юли 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък — Спазване на принципа на данъчен неутралитет — Национална правна уредба, предвиждаща отлагане на датата на възстановяване на надвзетия данък в рамките на процедура за данъчен контрол, при която на данъчнозадължено лице е наложена глоба за неоказване на сътрудничество — Отказ за плащане на лихви за забава дори в случай на прекомерна продължителност на процедурата — Недопустимост (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която в случай на започната от администрацията процедура за данъчен контрол, при която на данъчнозадължено лице е наложена глоба за неоказване на сътрудничество, датата на възстановяване на надвзетия данък върху добавената стойност може да се отложи до връчването на протокола от проверката на данъчнозадълженото лице и плащането на лихви за забава може да бъде отказано, дори процедурата за данъчен контрол да е прекомерно продължителна и данъчнозадълженото лице да не носи изцяло отговорност за това. Когато възстановяването на надвзетия ДДС на данъчнозадълженото лице се извършва, след като разумният срок за това е изтекъл, принципът на неутралитет на данъчната система на ДДС изисква така генерираните от данъчнозадълженото лице финансови загуби — поради невъзможността да разполага със съответните парични средства — да бъдат компенсирани чрез изплащането на лихва за забава (решение от 24 октомври 2013 г., Rafinăria Steaua Română,C-431/12, EU:C:2013:686, т. 23). Тъй като в това отношение запитващата юрисдикция повдига въпроса за това какво отражение има поведението на данъчнозадълженото лице, което в процедурата за данъчен контрол е санкционирано с глоби за неполагането на дължимата грижа, следва да се отбележи, че безспорно, както поддържа и унгарското правителство, е недопустимо положение, при което данъчнозадължено лице, което е отказало да сътрудничи на данъчната администрация, възпрепятствало е по този начин процедурата за контрол и е предизвикало забавяне на възстановяването на надвзетия ДДС, да може да поиска плащане на лихви за тази забава. Не могат обаче да се считат за съвместими с изискванията, произтичащи от принципа на данъчен неутралитет, национална правна уредба или практика, въз основа на които самият факт, че данъчнозадълженото лице е осъдено да заплати глоба като санкция за неполагането на дължимата грижа по повод на извършен спрямо него данъчен контрол, позволява на данъчната администрация да продължи този контрол за период, който не е обоснован от посоченото неполагане на дължимата грижа, без да му плати лихви за забава. При това положение в случай като разглеждания в главното производство, за да се определи дали са дължими лихви за забава и евентуално от кой момент те се дължат, трябва да се прецени за каква част от продължителността на процедурата за данъчен контрол носи отговорност данъчнозадълженото лице. (вж. т. 22, 26—28 и 36 и диспозитива)

Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Възстановяване на надвзет ДДС чрез прихващане, Отмяна на актовете за прихващане, Задължение за изплащане на данъчнозадълженото лице на лихва за забава.

Дело C-431/12 Agenţia Naţională de Administrare Fiscală срещу SC Rafinăria Steaua Română SA (Преюдициално запитване, отправено от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie) „Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Възстановяване на надвзет ДДС чрез прихващане — Отмяна на актовете за прихващане — Задължение за изплащане на данъчнозадълженото лице на лихва за забава“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 24 октомври 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък — Национални актове, които изключват възстановяването, но впоследствие са отменени със съдебно решение — В периода на действие на посочените актове не се дължат лихви за забава — Недопустимост (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице, което е поискало възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, надвишаващ дължимия от него като лице платец данък върху добавената стойност, да не може да получи от данъчната администрация на държава членка лихва за забава върху сумата, възстановена със закъснение от нея, за периода, в който са били в сила административни актове, които изключват възстановяването и които впоследствие са отменени със съдебно решение. Действително, макар прилагането на правото на възстановяване на надвзетия ДДС, предвидено в член 183 от посочената директива, по принцип да попада в процесуалната автономия на държавите членки, това не променя обстоятелството, че тази автономия се ограничава от принципите на равностойност и ефективност. Във връзка с това, когато възстановяването на данъчнозадълженото лице на надвзетия данък върху добавената стойност се извършва, след като разумният срок за това е изтекъл, принципът на неутралитет на данъчната система на посочения данък изисква така генерираните от данъчнозадълженото лице финансови загуби — поради невъзможността да разполага със съответните парични средства — да бъдат компенсирани чрез изплащането на лихва за забава. Освен това от гледна точка на данъчнозадълженото лице причината, поради която надвзетият данък върху добавената стойност е възстановен със забава, е без значение. В това отношение е без значение разликата между забавено възстановяване поради административна обработка на искането, която е завършила след изтичането на срока, и забавено възстановяване заради административни актове, които неправомерно изключват възстановяването и които впоследствие са отменени със съдебно решение. (вж. точки 20, 23, 25 и 26 и диспозитива) Дело C-431/12 Agenţia Naţională de Administrare Fiscală срещу SC Rafinăria Steaua Română SA (Преюдициално запитване, отправено от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie) „Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Възстановяване на надвзет ДДС чрез прихващане — Отмяна на актовете за прихващане — Задължение за изплащане на данъчнозадълженото лице на лихва за забава“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 24 октомври 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък — Национални актове, които изключват възстановяването, но впоследствие са отменени със съдебно решение — В периода на действие на посочените актове не се дължат лихви за забава — Недопустимост (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице, което е поискало възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, надвишаващ дължимия от него като лице платец данък върху добавената стойност, да не може да получи от данъчната администрация на държава членка лихва за забава върху сумата, възстановена със закъснение от нея, за периода, в който са били в сила административни актове, които изключват възстановяването и които впоследствие са отменени със съдебно решение. Действително, макар прилагането на правото на възстановяване на надвзетия ДДС, предвидено в член 183 от посочената директива, по принцип да попада в процесуалната автономия на държавите членки, това не променя обстоятелството, че тази автономия се ограничава от принципите на равностойност и ефективност. Във връзка с това, когато възстановяването на данъчнозадълженото лице на надвзетия данък върху добавената стойност се извършва, след като разумният срок за това е изтекъл, принципът на неутралитет на данъчната система на посочения данък изисква така генерираните от данъчнозадълженото лице финансови загуби — поради невъзможността да разполага със съответните парични средства — да бъдат компенсирани чрез изплащането на лихва за забава. Освен това от гледна точка на данъчнозадълженото лице причината, поради която надвзетият данък върху добавената стойност е възстановен със забава, е без значение. В това отношение е без значение разликата между забавено възстановяване поради административна обработка на искането, която е завършила след изтичането на срока, и забавено възстановяване заради административни актове, които неправомерно изключват възстановяването и които впоследствие са отменени със съдебно решение. (вж. точки 20, 23, 25 и 26 и диспозитива)