Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Осма директива 79/1072/ЕИО, Директива 2006/112/ЕО, Данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка, Възстановяване на ДДС, начислен за внесените стоки, Условия, Обективни обстоятелства, потвърждаващи намерението на данъчнозадълженото лице да използва внесените стоки в рамките на икономическата си дейност, Сериозна опасност от неосъществяване на сделката, за която е извършен вносът.

Дело C-441/16 SMS group GmbH срещу Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Bucureşti (Преюдициално запитване,отправено от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Осма директива 79/1072/ЕИО — Директива 2006/112/ЕО — Данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка — Възстановяване на ДДС, начислен за внесените стоки — Условия — Обективни обстоятелства, потвърждаващи намерението на данъчнозадълженото лице да използва внесените стоки в рамките на икономическата си дейност — Сериозна опасност от неосъществяване на сделката, за която е извършен вносът“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 21 септември 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възстановяване на данъка на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната — Спиране на изпълнението на договор за внос на стоки — Неосъществяване на сделката, за която са предназначени посочените стоки — Липса на доказателство за последващото движение на посочените стоки — Отказ на правото на възстановяване — Недопустимост (Директиви на Съвета 79/1072 и 2006/112, член 170) Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, във връзка с член 170 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че тя не допуска държава членка да откаже на данъчнозадължено лице, което не е установено на нейна територия, правото на възстановяване на ДДС, платен за вноса на стоки в положение като разглежданото в главното производство, при което изпълнението на договора, в рамките на който данъчнозадълженото лице е закупило и извършило внос на тези стоки, е било спряно, сделката, за която те е трябвало да бъдат използвани, в крайна сметка не се е осъществила и данъчнозадълженото лице не е представило доказателство за последващото им движение. Всъщност, видно от установената практика на Съда, при липсата на обстоятелства, свързани с измама или злоупотреба, и освен ако няма евентуални корекции в съответствие с предвидените в Директивата за ДДС условия, веднъж възникнало, правото на приспадане остава придобито право (вж. по аналогия решение от 22 март 2012 г., Klub,C-153/11, EU:C:2012:163, т. 46 и цитираната съдебна практика). По-специално, когато поради външни за неговата воля обстоятелства данъчнозадълженото лице не е могло да използва стоките или услугите, довели до приспадане в рамките на предвидената сделка, правото на приспадане остава придобито, тъй като в подобен случай не съществува никаква опасност от измама или злоупотреба, които биха могли да обосноват отказа за възстановяване (вж. по аналогия решение от 22 март 2012 г., Klub,C-153/11, EU:C:2012:163, т. 47 и цитираната съдебна практика). (вж. т. 55, 56 и 58 и диспозитива)

Директива 79/1072/ЕИО, Обща система на данъка върху добавената стойност, Данъчнозадължени лица, установени в друга държава членка, Режим на възстановяване на ДДС, Данъчнозадължени лица, които са определили данъчен представител по реда на национални разпоредби, приложими преди присъединяването на тази държава към Съюза, Изключване, Понятие за неустановено в страната данъчнозадължено лице, Условие за отсъствие на обект- Условие за липса на доставка на стоки или услуги, Доставки на електроенергия на данъчнозадължените дилъри, Директива 2006/112/ЕО, Член 171.

Дело C-323/12 E.ON Global Commodities SE срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor и Direcţia Generală a Finanţelor Publice a Municipiului București — Serviciul de administrare a contribuabililor nerezidenţi (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti) „Директива 79/1072/ЕИО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица, установени в друга държава членка — Режим на възстановяване на ДДС — Данъчнозадължени лица, които са определили данъчен представител по реда на национални разпоредби, приложими преди присъединяването на тази държава към Съюза — Изключване — Понятие за неустановено в страната данъчнозадължено лице — Условие за отсъствие на обект — Условие за липса на доставка на стоки или услуги — Доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри — Директива 2006/112/ЕО — Член 171“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 6 февруари 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — „Постоянен обект“ по смисъла на шеста директива — Понятие — Неустановено в страната данъчнозадължено лице — Понятие — Отсъствие на обект — Доставки на електроенергия на данъчнозадължените (членове 38, 171 и 195 от директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Принцип на данъчен неутралитет — Отказ да се признае правото на възстановяване или на приспадане — Недопустимост (директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Данъчнозадължено лице, извършващо доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, установени в друга държава членка — Признаване на правото на това данъчнозадължено лице на възстановяване на платения при получаването данък — Определяне на данъчен представител — Липса на последици (членове 38, 171 и 195 от директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) За да може даден обект да се счита за обект, към който се извършват доставки на стоки или на услуги от данъчнозадължено лице, е необходимо този обект да се отличава с достатъчна степен на постоянност и наличие на подходяща структура от гледна точка на човешки ресурси и техническо оборудване, което да позволява самостоятелното извършване на доставки на съответните услуги. Съгласно член 171, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, данъчнозадължените лица, посочени в член 1 от Осма директива 79/1072 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот, също се считат за целите на прилагането на Осма директива за данъчнозадължени лица, които не са установени в съответната държава членка, когато те само са извършили доставки на стоки, за които като платец на данъка съгласно член 195 от Директива 2006/112 е бил определен получателят по тези сделки. Този член 195 се прилага по-специално към доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, регистрирани за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка, в която се дължи данъкът и в която при условията от член 38 от Директива 2006/112 са доставени стоките. Всъщност регистрирането на дружество с посредничеството на данъчен представител в действителност не може да бъде разглеждано от националния правен ред като установяване, освен ако това дружество действително е извършило доставки на стоки или услуги в тази държава членка по смисъла на член 1 от Осма директива. Всъщност от текста на тази разпоредба, както и от член 171 от Директива 2006/112 ясно се установява, че за целите на изключване на правото на възстановяване в рамките на Осма директива е необходимо да се установи не само възможност за осъществяване на облагаеми сделки в държавата на подаване на искането за възстановяване, но и действителното осъществяване на такива сделки. (вж. точки 46, 52 и 53) Вж. текста на решението. (вж. точка 55) Разпоредбите на Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот във връзка с членове 38, 171 и 195 от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е установено в държава членка и извършва доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, установени в друга държава членка, има право да се позовава на Осма директива във втората държава, за да получи възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност. Това право не се изключва от факта, че данъчнозадълженото лице е определило данъчен представител, който е регистриран за целите на данъка върху добавената стойност в последно посочената държава. (вж. точка 57 и диспозитива) Дело C-323/12 E.ON Global Commodities SE срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor и Direcţia Generală a Finanţelor Publice a Municipiului București — Serviciul de administrare a contribuabililor nerezidenţi (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti) „Директива 79/1072/ЕИО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица, установени в друга държава членка — Режим на възстановяване на ДДС — Данъчнозадължени лица, които са определили данъчен представител по реда на национални разпоредби, приложими преди присъединяването на тази държава към Съюза — Изключване — Понятие за неустановено в страната данъчнозадължено лице — Условие за отсъствие на обект — Условие за липса на доставка на стоки или услуги — Доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри — Директива 2006/112/ЕО — Член 171“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 6 февруари 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — „Постоянен обект“ по смисъла на шеста директива — Понятие — Неустановено в страната данъчнозадължено лице — Понятие — Отсъствие на обект — Доставки на електроенергия на данъчнозадължените (членове 38, 171 и 195 от директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Принцип на данъчен неутралитет — Отказ да се признае правото на възстановяване или на приспадане — Недопустимост (директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Данъчнозадължено лице, извършващо доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, установени в друга държава членка — Признаване на правото на това данъчнозадължено лице на възстановяване на платения при получаването данък — Определяне на данъчен представител — Липса на последици (членове 38, 171 и 195 от директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) За да може даден обект да се счита за обект, към който се извършват доставки на стоки или на услуги от данъчнозадължено лице, е необходимо този обект да се отличава с достатъчна степен на постоянност и наличие на подходяща структура от гледна точка на човешки ресурси и техническо оборудване, което да позволява самостоятелното извършване на доставки на съответните услуги. Съгласно член 171, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, данъчнозадължените лица, посочени в член 1 от Осма директива 79/1072 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот, също се считат за целите на прилагането на Осма директива за данъчнозадължени лица, които не са установени в съответната държава членка, когато те само са извършили доставки на стоки, за които като платец на данъка съгласно член 195 от Директива 2006/112 е бил определен получателят по тези сделки. Този член 195 се прилага по-специално към доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, регистрирани за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка, в която се дължи данъкът и в която при условията от член 38 от Директива 2006/112 са доставени стоките. Всъщност регистрирането на дружество с посредничеството на данъчен представител в действителност не може да бъде разглеждано от националния правен ред като установяване, освен ако това дружество действително е извършило доставки на стоки или услуги в тази държава членка по смисъла на член 1 от Осма директива. Всъщност от текста на тази разпоредба, както и от член 171 от Директива 2006/112 ясно се установява, че за целите на изключване на правото на възстановяване в рамките на Осма директива е необходимо да се установи не само възможност за осъществяване на облагаеми сделки в държавата на подаване на искането за възстановяване, но и действителното осъществяване на такива сделки. (вж. точки 46, 52 и 53) Вж. текста на решението. (вж. точка 55) Разпоредбите на Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот във връзка с членове 38, 171 и 195 от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е установено в държава членка и извършва доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, установени в друга държава членка, има право да се позовава на Осма директива във втората държава, за да получи възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност. Това право не се изключва от факта, че данъчнозадълженото лице е определило данъчен представител, който е регистриран за целите на данъка върху добавената стойност в последно посочената държава. (вж. точка 57 и диспозитива)