Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 13, параграф 1, Третиране като данъчно незадължени лица, Понятие за „публичноправни субекти“, Акционерно дружество, на което е възложена доставката на услуги по планиране и управление на здравеопазването в Азорски автономен регион, Определяне на правилата, съобразно които се извършват тези услуги, включително начина на тяхното заплащане, в програмни договори, сключени между дружеството и региона.

Дело C-174/14 Saudaçor — Sociedade Gestora de Recursos e Equipamentos da Saúde dos Açores SA срещу Fazenda Pública (Преюдициално запитване, подадено от Supremo Tribunal Administrativo) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 13, параграф 1 — Третиране като данъчно незадължени лица — Понятие за „публичноправни субекти“ — Акционерно дружество, на което е възложена доставката на услуги по планиране и управление на здравеопазването в Азорски автономен регион — Определяне на правилата, съобразно които се извършват тези услуги, включително начина на тяхното заплащане, в програмни договори, сключени между дружеството и региона“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 29 октомври 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Публичноправни организации — Третиране като данъчно незадължени лица за дейностите, извършени в качеството на публичноправни органи — Изключения — Възмездни доставки на услуги — Понятие (членове 9 и 13 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Доставка на услуги в областта на услуги по планиране и управление на регионална здравна услуга — Включване (членове 9, параграф от Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Тълкуване — Принципи — Независимо тълкуване — Граници Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Публичноправни организации — Третиране като данъчно незадължени лица за дейностите, извършени в качеството на публичноправни органи — Понятие — Доставка от дружество за услуги в областта на планиране и управление на регионална здравна услуга — Включване — Условия — Наличие на икономическа дейност — Квалификация на дружеството като публичноправен орган — Независимо тълкуване (член 1, параграф 9 от Директива 2004/18 на Европейския парламент и на Съвета; член 13, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 31—33) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че представлява икономическа дейност по смисъла на посочената разпоредба дейност, изразяваща се в предоставяне на определен регион на услуги по планиране и управление на регионалната система на здравеопазване съгласно програмни договори, сключени между това дружество и посочения регион. В това отношение пряката връзка, която съществува между извършената доставка на услуги и получената насрещна престация, не изглежда опровергана от обстоятелството, че предмет на дейността на дружеството е изпълнение на конституционно задължение, което е възложено изключително и пряко на държавата по силата на португалската конституция, а именно задължението да въведе универсална и потенциално безвъзмездна национална здравна услуга, която в основната си част трябва да се финансира с публичните средства. Всъщност съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 „данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от тази дейност. (вж. т. 39, 40 и 42; т. 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 52) Член 13, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на предвиденото в посочената разпоредба правило за третиране като данъчно незадължени по данъка върху добавената стойност лица попада дейност, изразяваща се в предоставяне на определен регион на услуги по планиране и управление на регионалната система на здравеопазване съгласно програмни договори, сключени между това дружество и посочения регион, в хипотезата, при която тази дейност представлява икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата, ако, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция, може да се приеме, че въпросното дружество трябва да се квалифицира като публичноправен орган и извършва посочената дейност в качеството си на публичноправен орган, при условие че националната юрисдикция установи, че освобождаването на тази дейност няма да доведе до нарушения на конкуренцията с известна значителност. В този контекст понятието „публичноправни органи“ по смисъла на член 13, параграф 1 от посочената директива не трябва да се тълкува с оглед на понятието за публичноправен субект, установено в член 1, параграф 9 от Директива 2004/18 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки. (вж. т. 75; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/EО, Член 2, параграф 1, буква в) и член 135, параграф 1, букви г), е), Възмездни услуги, Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути, Освобождаване.

Дело C-264/14 Skatteverket срещу David Hedqvist (Преюдициално запитване, отправено от Högsta förvaltningsdomstolen) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/EО — Член 2, параграф 1, буква в) и член 135, параграф 1, букви г)—е) — Възмездни услуги — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Освобождаване“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 22 октомври 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Включване (член 2, параграф 1, буква в) и членове 14 и 24 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Банкови сделки или сделки с ценни книжа — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Изключване (член 135, параграф 1, букви г) и е) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Валутни сделки — Сделки по обмяна на виртуалната валута „биткойн“ срещу традиционни валути — Включване (член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Разлики между текстовете на отделните езици — Отчитане на общия разум и на целта на съответната правна уредба (член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че представляват възмездни доставки на услуги по смисъла на тази разпоредба сделки, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна. Всъщност, на първо място, виртуалната валута с двупосочен поток „биткойн“ не може да се квалифицира като материална вещ по смисъла на член 14 от Директива 2006/112, тъй като тази виртуална валута няма друго предназначение, освен да се използва като платежно средство. Следователно сделките, които се състоят в обмяна на различни платежни средства, не попадат в обхвата на понятието „доставка на стоки“ по посочения член 14 от Директивата. При това положение тези сделки представляват доставки на услуги по смисъла на член 24 от Директива 2006/112. На второ място, колкото до възмездния характер на доставката на услуги по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от споменатата директива, следва да се приеме, че сделките, при които е налице синалагматично правоотношение, съгласно което страните се задължават взаимно да предоставят суми в определена валута и да получат тяхната равностойност във виртуална валута с двупосочен поток или обратно, представляват доставки на услуги, извършени срещу насрещна престация, която е в пряка връзка с предоставената услуга. В това отношение при определянето на възмездния характер на дадена доставка на услуги фактът, че възнаграждението за посочената доставка не приема формата на комисиона или на плащане на специфични разходи, е ирелевантен. (вж. т. 24 и 26—31; т. 1 от диспозитива) Член 135, параграф 1, букви г) и е) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, не попадат в приложното поле на тези разпоредби. Що се отнася, най-напред, до предвидените в член 135, параграф 1, буква г) от същата директива освобождавания, тъй като виртуалната валута „биткойн“ е договорно платежно средство, от една страна, тя не може да се счита нито за текуща сметка, нито за депозит, плащане или превод. От друга страна, за разлика от дълговете, чековете и другите прехвърляеми инструменти по член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, тя представлява средство за пряко разплащане между операторите, които я приемат. На следващо място, що се отнася до предвидените в член 135, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112 освобождавания, виртуалната валута „биткойн“ не представлява нито ценна книга, материализираща право на собственост върху дялове от юридически лица, нито ценна книга от подобно естество. (вж. т. 38, 42, 54, 55 и 57; т. 2 от диспозитива) Член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, представляват сделки, освободени от данък върху добавената стойност по смисъла на тази разпоредба. Всъщност понятията, използвани в член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112, съгласно който държавите членки освобождават сделките, засягащи по-специално валута, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство, трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин в светлината на текстовете на всички езици на Съюза. Целта на предвидените в тази разпоредба освобождавания е именно да се отстранят трудностите, свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност, които възникват във връзка с данъчното облагане на финансови сделки. Сделките с нетрадиционни валути — тоест с валути, различни от паричните единици, които са законни платежни средства в една или повече държави, доколкото тези валути са приети от страните по дадена сделка като платежно средство, алтернативно на законните платежни средства, и нямат друго предназначение, освен да се използват като платежно средство —представляват финансови сделки. Освен това при някои специфични сделки, като сделките по обмяна, трудностите, свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност, могат да бъдат идентични, независимо дали става дума за обмяна на традиционни валути, обичайно освободена по силата на член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112, или за обмяна на такива валути, от една страна, срещу виртуални валути с двупосочен поток, от друга страна, които, без да са законни платежни средства, са платежно средство, прието от страните по дадена сделка, и обратно. В това отношение едно тълкуване на посочената разпоредба в смисъл, че тя се отнася единствено до сделките с традиционните валути, би отнело част от действието ѝ. (вж. т. 44, 45, 48—51, 53 и 57; т. 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 47)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква в), членове 26, 62 и 63, Данъчно събитие, Взаимни престации, Възмездни сделки, Данъчна основа на доставка в случай на насрещна престация, състояща се в извършване на услуги, Предоставяне от физическо лице на дружество на правото да използва недвижими имоти и да ги отдава под наем на трети лица срещу извършването на услуги по ремонт и обзавеждане на тези имоти от това дружество.

Дело C-283/12 „Серебряннъй век“ ЕООД срещу Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, параграф 1, буква в), членове 26, 62 и 63 — Данъчно събитие — Взаимни престации — Възмездни сделки — Данъчна основа на доставка в случай на насрещна престация, състояща се в извършване на услуги — Предоставяне от физическо лице на дружество на правото да използва недвижими имоти и да ги отдава под наем на трети лица срещу извършването на услуги по ремонт и обзавеждане на тези имоти от това дружество“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 26 септември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки — Насрещна престация, която може да се състои в доставка на услуги — Условие — Предоставяне на услуги, което е свързано пряко с доставката и може да получи парично изражение — Договори за бартер (член 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Услуги по ремонт и обзавеждане на апартамент — Включване (член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета) Насрещната престация при доставка на стоки може да се състои в доставка на услуги и да представлява данъчната основа за тази насрещна престация по смисъла на член 73 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, при условие обаче че е налице пряка връзка между доставката на стоки и доставката на услуги и че стойността на последната може да получи парично изражение. Същото се отнася и за случая, в който е извършена доставка на услуги срещу друга доставка на услуги, при положение че са изпълнени същите тези условия. Следователно договорите за бартер, в които насрещната престация поначало е в натура, и сделките с парична насрещна престация представят две еднакви положения от икономическа и търговска гледна точка. (вж. точки 38 и 39) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставка на услуги по ремонт и обзавеждане на апартамент трябва да се смята за извършена възмездно, когато по силата на договор, сключен със собственика на този апартамент, доставчикът на посочените услуги, от една страна, поема задължението да извърши тази доставка на услуги за своя сметка и от друга страна, придобива правото да разполага с посочения апартамент, за да го използва за своята икономическа дейност за срока на действие на този договор, без да дължи наем, докато собственикът получава апартамента с подобренията в него след прекратяването на договора. Обстоятелството, че собственикът на съответния апартамент ще се ползва от доставката на услуги по ремонт и обзавеждане едва след прекратяването на договора, не променя нищо в това отношение, тъй като със сключването му страните по подобен двустранен договор поемат една към друга задължение да извършат взаимни престации. (вж. точки 41 и 42 и диспозитива) Дело C-283/12 „Серебряннъй век“ ЕООД срещу Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, параграф 1, буква в), членове 26, 62 и 63 — Данъчно събитие — Взаимни престации — Възмездни сделки — Данъчна основа на доставка в случай на насрещна престация, състояща се в извършване на услуги — Предоставяне от физическо лице на дружество на правото да използва недвижими имоти и да ги отдава под наем на трети лица срещу извършването на услуги по ремонт и обзавеждане на тези имоти от това дружество“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 26 септември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки — Насрещна престация, която може да се състои в доставка на услуги — Условие — Предоставяне на услуги, което е свързано пряко с доставката и може да получи парично изражение — Договори за бартер (член 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Услуги по ремонт и обзавеждане на апартамент — Включване (член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета) Насрещната престация при доставка на стоки може да се състои в доставка на услуги и да представлява данъчната основа за тази насрещна престация по смисъла на член 73 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, при условие обаче че е налице пряка връзка между доставката на стоки и доставката на услуги и че стойността на последната може да получи парично изражение. Същото се отнася и за случая, в който е извършена доставка на услуги срещу друга доставка на услуги, при положение че са изпълнени същите тези условия. Следователно договорите за бартер, в които насрещната престация поначало е в натура, и сделките с парична насрещна престация представят две еднакви положения от икономическа и търговска гледна точка. (вж. точки 38 и 39) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставка на услуги по ремонт и обзавеждане на апартамент трябва да се смята за извършена възмездно, когато по силата на договор, сключен със собственика на този апартамент, доставчикът на посочените услуги, от една страна, поема задължението да извърши тази доставка на услуги за своя сметка и от друга страна, придобива правото да разполага с посочения апартамент, за да го използва за своята икономическа дейност за срока на действие на този договор, без да дължи наем, докато собственикът получава апартамента с подобренията в него след прекратяването на договора. Обстоятелството, че собственикът на съответния апартамент ще се ползва от доставката на услуги по ремонт и обзавеждане едва след прекратяването на договора, не променя нищо в това отношение, тъй като със сключването му страните по подобен двустранен договор поемат една към друга задължение да извършат взаимни престации. (вж. точки 41 и 42 и диспозитива)