Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 168, Право на приспадане, Неправилно освободена доставка на пощенски услуги, ДДС, който се счита за включен в търговската цена на доставката за целите на упражняването на правото на приспадане, Изключване, Понятие за дължим или платен ДДС.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 66, Данъчно събитие и изискуемост на данъка, Момент на доставяне на услугите, Строителни и строително-монтажни работи, Отчитане на момента на приемането на работите, предвидено в договора за предоставяне на услуги.

Преюдициално запитване, Директива 2006/112/ЕО, Данък върху добавената стойност (ДДС), Съдебен изпълнител, Принудително изпълнение, Законово определени изпълнителни такси, Административна практика на компетентните национални органи, съгласно която ДДС се смята за включен в размера на тези такси, Принципи на неутралност и пропорционалност.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква а), Възмездна доставка на стоки, Член 14, параграф 1, Прехвърляне на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, Член 14, параграф 2, буква а), Прехвърляне на собствеността върху принадлежащ на община имот към държавата, срещу заплащане на компенсация, за целите на строителството на републикански път, Понятие за компенсация, Сделка, облагаема с ДДС.

Дело C-665/16 Minister Finansów срещу Gmina Wrocław (Преюдициално запитване,отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, параграф 1, буква а) — Възмездна доставка на стоки — Член 14, параграф 1 — Прехвърляне на правото за разпореждане с материална вещ като собственик — Член 14, параграф 2, буква а) — Прехвърляне на собствеността върху принадлежащ на община имот към държавата, срещу заплащане на компенсация, за целите на строителството на републикански път — Понятие за компенсация — Сделка, облагаема с ДДС“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 13 юни 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Облагаеми сделки—Доставка на стоки—Понятие за прехвърляне на собствеността върху вещ (член 14, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Облагаеми сделки—Възмездни доставки на стоки—Понятие за прехвърляне срещу заплащането на компенсация (член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Облагаеми сделки—Доставка на стоки—Прехвърляне на собствеността върху принадлежащ на данъчнозадължена община имот в полза на държавата, по силата на закона и срещу заплащането на компенсация, за целите на строителството на републикански път—Понятие—Лице, което представлява както принудително отчуждаващия имота властнически субект, така и търпящата отчуждаването община—Община, чийто имот е отчужден, но тя продължава да го стопанисва—Включване (член 14, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 35, 36, 40 и 41) Вж. текста на решението. (вж. т. 43 и 44) Член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че е сделка, подлежаща на облагане с данък върху добавената стойност, прехвърлянето на собствеността върху недвижим имот, принадлежащ на данъчнозадължено за целите на данъка лице, в полза на държава членка по силата на закона и срещу заплащането на компенсация в случай като разглеждания в главното производство, в който едно и също лице представлява както принудително отчуждаващия имота властнически субект, така и търпящата отчуждаването община и тя на практика продължава да стопанисва съответния имот, включително ако заплащането на компенсацията се извършва просто чрез вътрешно счетоводно прехвърляне на средства в рамките на бюджета на общината. (вж. т. 51 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Митнически кодекс на Общността, Регламент (ЕИО) № 2913/92, Член 94, параграф 1 и член 96, Режим на външен общностен транзит, Отговорност на главното отговорно лице, Членове 203 и 204 и член 206, параграф 1, Възникване на митническо задължение, Отклонение от митническия надзор, Неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи от ползването на митнически режим, Пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на стоката в резултат на самото естество на стоката, на непредвидими обстоятелства или на непреодолима сила, Член 213, Плащане на митническото задължение в качеството на солидарен длъжник, Директива 2006/112/ЕО, Данък върху добавената стойност (ДДС), Член 2, параграф 1 и членове 70 и 71, Данъчно събитие и изискуемост на данъка, Членове 201, 202 и 205, Лица, които са длъжни да платят данъка, Констатирана липса на товар от получаващото митническо учреждение, Неправилно затворен или повреден механизъм за долно разтоварване на вагон-цистерната.

Дело C-154/16 „Latvijas Dzelzceļš“ VAS срещу Valsts ieņēmumu dienests (Преюдициално запитване,отправено от Augstākās tiesas Administratīvo lietu departaments) „Преюдициално запитване — Митнически кодекс на Общността — Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Член 94, параграф 1 и член 96 — Режим на външен общностен транзит — Отговорност на главното отговорно лице — Членове 203 и 204 и член 206, параграф 1 — Възникване на митническо задължение — Отклонение от митническия надзор — Неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи от ползването на митнически режим — Пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на стоката в резултат на самото естество на стоката, на непредвидими обстоятелства или на непреодолима сила — Член 213 — Плащане на митническото задължение в качеството на солидарен длъжник — Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Член 2, параграф 1 и членове 70 и 71 — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Членове 201, 202 и 205 — Лица, които са длъжни да платят данъка — Констатирана липса на товар от получаващото митническо учреждение — Неправилно затворен или повреден механизъм за долно разтоварване на вагон-цистерната“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 18 май 2017 г. Митнически съюз—Пораждане на митническо задължение при вноса в резултат на отклоняването от митнически надзор на стока, която може да бъде обмитена с вносно мито—Обхват—Поставена под режим на общностен транзит стока—Непредставяне на пълния обем на посочената стока в митническото учреждение поради пълното унищожаване или безвъзвратната загуба на част от тази стока—Изключване (член 203, параграф 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005) Митнически съюз—Възникване на митническо задължение вследствие от неизпълнение на задължение, свързано с режим на външен транзит—Обхват—Поставена под режим на общностен транзит стока—Непредставяне на пълния обем на посочената стока в митническото учреждение поради пълното унищожаване или безвъзвратната загуба на част от тази стока—Включване—Условия—Липса на непреодолима сила или случайно събитие—Проверка, възложена на националния съд (член 204, параграф 1, буква а) и член 206, параграф 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Данъчно събитие и изискуемост на данъка—Внос на стоки—Пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на част от стока, поставена под режим на общностен транзит—Приравняване на излизането на стоката от посочения режим—Липса (член 2, параграф 1, буква г) и членове 70 и 71 от Директива № 2006/112 на Съвета) Митнически съюз—Режим на външен транзит—Задължение за представяне на стоките в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение—Неизпълнение на посоченото задължение от превозвача—Главно отговорно лице, задължено да заплати митническото задължение (член 96, параграф 1, буква а) и параграф 2 и член 204, параграф 1, буква а) и параграф 3 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005) Митнически съюз—Режим на външен транзит—Задължение за представяне на стоките в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение—Неизпълнение на посоченото задължение от главното отговорно лице и от превозвача на стоките—Главно отговорно лице и превозвач, които са паралелно задължени по митническия дълг—Задължение на митническия орган на държава членка да ангажира солидарната отговорност на превозвача—Липса (член 96, параграф 1, буква а) и параграф 2, член 204, параграф 1 и член 213 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005) Член 203, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 648/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не се прилага, когато пълният обем на поставената под режим на външен общностен транзит стока не е бил представен в предвиденото в рамките на този режим получаващо митническо учреждение поради надлежно доказано пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на част от тази стока. При все това прилагането на член 203, параграф 1 от Митническия кодекс е обосновано, когато изчезването на стоката създава опасност от включването ѝ в икономическия оборот на Съюза, без да се извърши митническото ѝ оформяне (вж. в този смисъл решения от 20 януари 2005 г., Honeywell Aerospace, C-300/03, EU:C:2005:43, т. 20 и от 15 май 2014 г., X, C-480/12, EU:C:2014:329, т. 35 и 36). Това обаче не е така при изчезването на стока поради пълното ѝ унищожаване или безвъзвратна загуба, като последната е определена в член 206, параграф 1, втора алинея от Митническия кодекс като невъзможност който и да е да употреби тази стока, в случай на изтичане на течност, като разглеждания в главното производство разтворител, от цистерна при превоза. Всъщност стока, която вече не съществува или не може да се употреби от когото и да е, не би могла, единствено поради този факт, да се включи в икономическия оборот на Съюза. (вж. т. 48—50; т. 1 от диспозитива) Член 204, параграф 1, буква a) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 648/2005, трябва да се тълкува в смисъл, че когато пълният обем на поставената под режима на външен общностен транзит стока не е бил представен в предвиденото в рамките на този режим получаващо митническо учреждение поради надлежно доказано пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на една част от тази стока, от това положение, представляващо неизпълнението на едно от задълженията, свързани с този режим, тоест това да се представи стока в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение, по принцип възниква вносно митническо задължение за частта от стоката, която не е била представена в това учреждение. Националната юрисдикция има задачата да провери дали обстоятелство като повреждането на механизъм за разтоварване отговаря в случая на критериите, характеризиращи понятията за непреодолима сила и за непредвидими обстоятелства по смисъла на член 206, параграф 1 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 648/2005, тоест дали то е извънредно и външно за действащ в сферата на превоза на течни вещества икономически оператор и дали неговите последици не е могло да бъдат избегнати въпреки всички положени грижи. В рамките на тази проверка тази юрисдикция трябва да вземе предвид по-конкретно спазването от оператори, като главното отговорно лице и превозвача, на действащите правила и изисквания, що се отнася до техническото състояние на цистерните и безопасния превоз на течни вещества, като разтворител. (вж. т. 65; т. 2 от диспозитива) Член 2, параграф 1, буква г) и членове 70 и 71 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че ДДС не се дължи за напълно унищожената или безвъзвратно загубена част от стока, поставена под режим на външен общностен транзит. От тези разпоредби следва, че пълното унищожаване или безвъзвратната загуба на стока, поставена под режим на външен общностен транзит, могат да породят настъпването на данъчното събитие и изискуемостта на ДДС само ако могат да бъдат приравнени на излизането на подобна стока от този режим. В тази връзка трябва да се констатира, че тъй като по естеството си ДДС е данък върху потреблението, с него се облагат стоките и услугите, които влизат в икономическия оборот на Съюза и могат да бъдат предмет на потребление (вж. в този смисъл решения от 7 ноември 2013 г., Tulică и Plavoşin, C-249/12 и C-250/12, EU:C:2013:722, т. 35 и от 2 юни 2016 г., Eurogate Distribution и DHL Hub Leipzig, C-226/14 и C-228/14, EU:C:2016:405, т. 65). При това положение излизането на стока от режима на външен общностен транзит, водещо до възникването на данъчното събитие и до изискуемостта на ДДС, трябва да се схваща като посочващо попадането на стоката в икономическия оборот на Съюза, което е изключено в случая на несъществуваща или неизползваема от когото и да било стока (вж. в този смисъл решение от 29 април 2010 г., Dansk Transport og Logistik, C-230/08, EU:C:2010:231, т. 93 и 96). Следва, че доколкото стока, която е била напълно унищожена или е безвъзвратно загубена, докато е била поставена под режим на външен общностен транзит, не може да попадне в икономическия оборот на Съюза и следователно не може да излезе от този режим, не може да се счита за „внесена“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС, нито може да се обложи с ДДС на това основание. (вж. т. 68—72; т. 3 от диспозитива) Разпоредбите на член 96, параграф 1, буква a) във връзка с член 204, параграф 1, буква a) и параграф 3 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 648/2005, трябва да се тълкуват в смисъл, че главното отговорно лице е длъжно да плати митническото задължение, възникнало по отношение на поставена под режим на външен общностен транзит стока, дори ако превозвачът не е изпълнил задълженията си по член 96, параграф 2 от този кодекс, по-конкретно това да представи тази стока в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение и в предвидения срок. (вж. т. 82; т. 4 от диспозитива) Член 96, параграф 1, буква a) и параграф 2, член 204, параграф 1, буква a) и параграф 3, както и член 213 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 648/2005, трябва да се тълкуват в смисъл, че митническият орган на държава членка не е длъжен да ангажира солидарната отговорност на превозвача, който наред с главното отговорно лице трябва да се счита за отговорен за плащането на митническото задължение. В това отношение Съдът е уточнил, че предвиденият в член 213 от този кодекс механизъм на солидарност представлява допълнителен правен инструмент, предоставен на националните власти с цел засилване на ефикасността на тяхната дейност в областта на събирането на митническия дълг и опазването на собствените ресурси на Съюза (решение от 17 февруари 2011 г., Berel и др., C-78/10, EU:C:2011:93, т. 48). (вж. т. 88 и 91; т. 5 от диспозитива)

Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Платец на ДДС — Неправилно начисляване на ДДС от страна на получателя — Задължаване на доставчика на услугите да внесе ДДС — Отказ да се възстанови ДДС на доставчика на услугите.

Дело C-111/14 „ГСТ — Сървиз АГ Германия“ срещу Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд) „Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Платец на ДДС — Неправилно начисляване на ДДС от страна на получателя — Задължаване на доставчика на услугите да внесе ДДС — Отказ да се възстанови ДДС на доставчика на услугите“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 23 април 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Платец на данъка — Данъчнозадължено лице, което извършва услуги чрез постоянен обект в държавата членка, където се събира данъкът — Включване (членове 193 и 194 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Платец на данъка — Получател на услуги, извършвани чрез постоянен обект на доставчика в същата държава членка — Получател, внесъл данъка въз основа на предположението, че доставчикът няма постоянен обект в тази държава — Неправилно предположение — Възможност за данъчната администрация да разглежда получателя като платец на данъка — Липса (член 194 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Обхват (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Национално законодателство, което позволява на данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика внесения от него данък — Невъзможност за доставчика да коригира фактурите — Недопустимост (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Член 193 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че когато се извършва доставка на услуги чрез постоянен обект на територията на държавата членка, в която е дължим данъкът върху добавената стойност, платец на данъка е само данъчнозадълженото лице, извършващо доставката. Всъщност съгласно членове 193 и 194 от Директивата по принцип само доставчикът на услугите е лице — платец на данъка върху добавената стойност, освен в случаите, когато той не е установен в държавата членка, в която е дължим данъкът, и тази държава е предвидила, че платец на данъка е получателят на услугите. (вж. точки 22 и 25; точка 1 от диспозитива) Член 194 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държава членка да разглежда като платец на данъка върху добавената стойност получателя на услугите, извършени чрез постоянен обект на доставчика, когато както доставчикът, така и получателят на услугите са установени на територията на същата държава членка, дори ако получателят вече е внесъл данъка, воден от неправилното предположение, че доставчикът няма постоянен обект в тази държава. Всъщност съгласно член 194 от Директивата държавите членки имат възможността да предвидят прилагане на механизма за самоначисляване единствено в хипотезата, в която доставчикът на услугите не е установен в държавата членка, в която е дължим данъкът върху добавената стойност. (вж. точки 27 и 30; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 32—34 и 37—40) Принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която позволява на данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика на услугите внесения от него данък, въпреки че на получателя на услугите, който също е внесъл данъка върху добавената стойност за тези услуги, е отказано правото да приспадне данъка, тъй като не разполага със съответен данъчен документ, а националният закон не позволява корекция на данъчните документи при наличието на влязъл в сила ревизионен акт. Всъщност подобна практика принуждава както доставчика, така и получателя на тези услуги да понесат тежестта на данъка върху добавената стойност и в резултат от това данъчната администрация получава данък в размер, надвишаващ този, който доставчикът по принцип би събрал от получателя, ако имаше възможност да коригира издадените фактури. (вж. точки 41 и 42; точка 3 от диспозитива) Дело C-111/14 „ГСТ — Сървиз АГ Германия“ срещу Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд) „Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Платец на ДДС — Неправилно начисляване на ДДС от страна на получателя — Задължаване на доставчика на услугите да внесе ДДС — Отказ да се възстанови ДДС на доставчика на услугите“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 23 април 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Платец на данъка — Данъчнозадължено лице, което извършва услуги чрез постоянен обект в държавата членка, където се събира данъкът — Включване (членове 193 и 194 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Платец на данъка — Получател на услуги, извършвани чрез постоянен обект на доставчика в същата държава членка — Получател, внесъл данъка въз основа на предположението, че доставчикът няма постоянен обект в тази държава — Неправилно предположение — Възможност за данъчната администрация да разглежда получателя като платец на данъка — Липса (член 194 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Обхват (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Национално законодателство, което позволява на данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика внесения от него данък — Невъзможност за доставчика да коригира фактурите — Недопустимост (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Член 193 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че когато се извършва доставка на услуги чрез постоянен обект на територията на държавата членка, в която е дължим данъкът върху добавената стойност, платец на данъка е само данъчнозадълженото лице, извършващо доставката. Всъщност съгласно членове 193 и 194 от Директивата по принцип само доставчикът на услугите е лице — платец на данъка върху добавената стойност, освен в случаите, когато той не е установен в държавата членка, в която е дължим данъкът, и тази държава е предвидила, че платец на данъка е получателят на услугите. (вж. точки 22 и 25; точка 1 от диспозитива) Член 194 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държава членка да разглежда като платец на данъка върху добавената стойност получателя на услугите, извършени чрез постоянен обект на доставчика, когато както доставчикът, така и получателят на услугите са установени на територията на същата държава членка, дори ако получателят вече е внесъл данъка, воден от неправилното предположение, че доставчикът няма постоянен обект в тази държава. Всъщност съгласно член 194 от Директивата държавите членки имат възможността да предвидят прилагане на механизма за самоначисляване единствено в хипотезата, в която доставчикът на услугите не е установен в държавата членка, в която е дължим данъкът върху добавената стойност. (вж. точки 27 и 30; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 32—34 и 37—40) Принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която позволява на данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика на услугите внесения от него данък, въпреки че на получателя на услугите, който също е внесъл данъка върху добавената стойност за тези услуги, е отказано правото да приспадне данъка, тъй като не разполага със съответен данъчен документ, а националният закон не позволява корекция на данъчните документи при наличието на влязъл в сила ревизионен акт. Всъщност подобна практика принуждава както доставчика, така и получателя на тези услуги да понесат тежестта на данъка върху добавената стойност и в резултат от това данъчната администрация получава данък в размер, надвишаващ този, който доставчикът по принцип би събрал от получателя, ако имаше възможност да коригира издадените фактури. (вж. точки 41 и 42; точка 3 от диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 73 и 78, Сделки с недвижими имоти, извършени от физически лица, Квалифициране на тези сделки като облагаеми, Определяне на дължимия ДДС, когато при сключването на договора страните не са уговорили нищо във връзка с този данък, Наличие или липса на възможност за доставчика да получи ДДС от клиента, Последици.

Съединени дела C-249/12 и C-250/12 Corina-Hrisi Tulică срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor и Călin Ion Plavoşin срещу Direcţia Generală a Finanţelor Publice Timiş — Serviciul Soluţionare Contestaţii и Activitatea de Inspecţie Fiscală — Serviciul de Inspecţie Fiscală Timiş (Преюдициални запитвания, отправени от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 73 и 78 — Сделки с недвижими имоти, извършени от физически лица — Квалифициране на тези сделки като облагаеми — Определяне на дължимия ДДС, когато при сключването на договора страните не са уговорили нищо във връзка с този данък — Наличие или липса на възможност за доставчика да получи ДДС от клиента — Последици“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 7 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Определяне на данъчната основа, когато договорът е сключен при цена, в която не се споменава данъкът върху добавената стойност — Възможност за данъчнозадълженото лице да получи от съдоговорителя изисквания от данъчната администрация данък — Последици (членове 73 и 78 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Цели и структура — Борба срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби — Спазване на принципа на пропорционалност (Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, и по-конкретно членове 73 и 78 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че когато цената на стока е определена от страните, без изобщо да се споменава данъкът върху добавената стойност, и лицето — платец на дължимия за обложената сделка данък, е доставчикът на тази стока, уговорената цена, в случай че доставчикът няма възможност да получи от клиента изисквания от данъчната администрация данък, трябва да се счита за цена с вече включен данък върху добавената стойност. Обратно, положението би било различно, ако съгласно националното право доставчикът би имал възможност да добави към уговорената цена сума, съответстваща на дължимия за сделката данък, и да я получи от купувача на стоката. (вж. точки 37 и 43 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 41 и 42) Съединени дела C-249/12 и C-250/12 Corina-Hrisi Tulică срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor и Călin Ion Plavoşin срещу Direcţia Generală a Finanţelor Publice Timiş — Serviciul Soluţionare Contestaţii и Activitatea de Inspecţie Fiscală — Serviciul de Inspecţie Fiscală Timiş (Преюдициални запитвания, отправени от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 73 и 78 — Сделки с недвижими имоти, извършени от физически лица — Квалифициране на тези сделки като облагаеми — Определяне на дължимия ДДС, когато при сключването на договора страните не са уговорили нищо във връзка с този данък — Наличие или липса на възможност за доставчика да получи ДДС от клиента — Последици“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 7 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Определяне на данъчната основа, когато договорът е сключен при цена, в която не се споменава данъкът върху добавената стойност — Възможност за данъчнозадълженото лице да получи от съдоговорителя изисквания от данъчната администрация данък — Последици (членове 73 и 78 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Цели и структура — Борба срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби — Спазване на принципа на пропорционалност (Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, и по-конкретно членове 73 и 78 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че когато цената на стока е определена от страните, без изобщо да се споменава данъкът върху добавената стойност, и лицето — платец на дължимия за обложената сделка данък, е доставчикът на тази стока, уговорената цена, в случай че доставчикът няма възможност да получи от клиента изисквания от данъчната администрация данък, трябва да се счита за цена с вече включен данък върху добавената стойност. Обратно, положението би било различно, ако съгласно националното право доставчикът би имал възможност да добави към уговорената цена сума, съответстваща на дължимия за сделката данък, и да я получи от купувача на стоката. (вж. точки 37 и 43 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 41 и 42)