Данък върху добавената стойност, Данъчно събитие и изискуемост, Въздушен транспорт, Закупен, но неизползван билет, Извършване на услугата за превоз, Издаване на билета, Момент на плащане на данъка.

Съединени дела C-250/14 и C-289/14 Air France-KLM и Hop!-Brit Air SAS срещу Ministère des Finances и des Comptes publics (Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция) „Данък върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост — Въздушен транспорт — Закупен, но неизползван билет — Извършване на услугата за превоз — Издаване на билета — Момент на плащане на данъка“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 23 декември 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Въздушен превоз на пътници — Включване — Условия — Издадени от авиокомпания билети, които не са били използвани от пътниците и чиято цена не може да бъде възстановена — Липса на последици — Издаване на билети, за което се дължи данък върху добавената стойност (член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 1999/59 и Директива 2001/115) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Закупуване на самолетен билет от пътник — Билет, който впоследствие не е използван — Изискуемост на данъка към момента на получаването на цената на билета — Получаване на цената на билета от авиокомпанията или от трето лице, действащо от нейно име и за нейна сметка или от свое име — Липса на последици (член 2, точка 1 и член 10, параграф 2, алинея първа и втора от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 1999/59 и Директива 2001/115) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Въздушен превоз на пътници — Включване — Продажба на билетите на авиокомпания от трето лице за нейна сметка въз основа на договор за франчайзинг — Предварително установена сума, изчислявана като процент от годишния оборот, реализиран от съответните маршрути, която третото лице плаща на авиокомпанията за издадените билети, които са станали невалидни — Сума, която се облага като насрещна престация за посочените билети (член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 1999/59 и Директива 2001/115) Член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 1999/59 и впоследствие с Директива 2001/115, трябва да се тълкуват в смисъл, че се дължи данък върху добавената стойност за издадените от авиокомпания билети, които не са били използвани от пътниците и чиято цена не може да им бъде възстановена. Всъщност за доставка на услуги като въздушния превоз на пътници се дължи данък върху добавената стойност, когато, от една страна, сумата, платена от пътник на авиокомпания в рамките на правоотношение по договор за превоз, е пряко свързана с установима услуга и представлява възнаграждение за тази услуга, и от друга страна, посочената услуга е извършена. Предоставянето на услуги в изпълнение на задълженията по договор за въздушен превоз на пътници обаче е възможно само при условие че пътникът на авиокомпанията се яви на предвидените дата и място за качване на борда на самолета, като правото да се ползва от тях, му се признава от авиокомпанията до часа на качване при условията, уточнени в сключения при покупката на билета договор за превоз. Следователно в замяна на цената, платена при покупката на билет, пътникът получава произтичащо от тази покупка право да се ползва от изпълнение на задълженията по договора за превоз, като независимо дали ще упражни това право, авиокомпанията ще е престирала с предоставянето на възможност той да се ползва от посочените услуги. (вж. т. 25—28 и 35; т. 1 от диспозитива) Член 2, точка 1 и член 10, параграф 2, първа и втора алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 1999/59 и впоследствие с Директива 2001/115, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъкът върху добавената стойност, който пътникът плаща при покупката на самолетен билет, който след това не използва, е изискуем в момента на получаване на цената на билета от самата авиокомпания или от трето лице, действащо от нейно име и за нейна сметка или от свое име и за сметка на авиокомпанията. (вж. т. 43; т. 2 от диспозитива) Член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 1999/59 и впоследствие с Директива 2001/115, трябва да се тълкуват в смисъл, че когато трето лице продава въз основа на договор за франчайзинг билетите на авиокомпания за нейна сметка и ѝ плаща за издадени билети, които след това са станали невалидни, предварително установена сума, изчислена като процент от годишния оборот, реализиран от съответните маршрути, посочената предварително установена сума е облагаема в качеството си на насрещна престация за посочените билети. Всъщност в съответствие с член 21, параграф 1, буква a) от Шеста директива и от изменената Шеста директива платец на данъка върху добавената стойност, дължим върху цената на продадения билет, е авиокомпанията, която извършва услугата за превоз. Ако трето лице действа от името и за сметка на авикомпанията при продажбата на билетите, плащането на данъка върху добавената стойност за билетите е негово задължение. Предварително установената сума, плащана от третото лице на авиокомпанията за продадените билети, които след това са станали невалидни, не може да се разглежда като обезщетение, плащано от третото лице за вреда, претърпяна от авиокомпанията от неявяването на пътника за качване на борда на самолета. Този пътник плаща цената на услугата за превоз при закупуване на билета. Авиокомпанията престира това, за което се е задължила, като просто предостави на пътника правото да получи изпълнение на задълженията по договора за въздушен превоз на лица. Следователно цената на билета, която авиокомпанията задържа, действително представлява възнаграждение за предлаганата от авиокомпанията на клиента услуга за превоз, дори и последният да не се ползва от тази услуга. При тези обстоятелства предварително установената сума е възнаграждението на авиокомпанията за билетите, които третото лице е издало за нейна сметка и които след това не са били използвани от купувачите. Следователно е налице пряка връзка между предоставяните услуги и възнаграждението за тях. (вж. т. 45, 47—52; т. 3 от диспозитива)

ДДС, Специален режим за туристически агенти, Сделки, извършвани извън Съюза, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 28, параграф 3, Директива 2006/112/ЕО, Член 370, Клаузи „standstill“, Изменение на националното законодателство по време на срока за транспониране.

Дело C-599/12 Jetair NV и BTW-eenheid BTWE Travel4you срещу FOD Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van eerste aanleg te Brugge) „ДДС — Специален режим за туристически агенти — Сделки, извършвани извън Съюза — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 28, параграф 3 — Директива 2006/112/ЕО — Член 370 — Клаузи „standstill“ — Изменение на националното законодателство по време на срока за транспониране“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 13 март 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възможност за държавите членки да запазят някои данъци временно — Задължения на държавите членки в срока за транспониране — Задължение да не се приемат разпоредби, които могат да застрашат предписания от директивата резултат — Облагане на доставките на услуги на туристическите агенти извън Съюза — Допустимост (член 15, член 26, параграф 3 и член 28, параграфи 3 и 4, както и приложение Д към Директива 77/388 на Съвета; член 370 от Директива 2006/112) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Специален режим за туристически агенти — Доставки на услуги на туристическите агенти, които се отнасят до пътувания извън Съюза — Национална правна уредба, която не третира тези доставки като освободена от облагане междинна дейност — Допустимост (членове 309 и 370 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възможност за държавите членки да запазят някои данъци временно — Обхват — Доставки на услуги на туристическите агенти, които се отнасят до пътувания извън Съюза — Нарушаване на правото на Съюза — Липса (членове 309 и 370 и приложение X, част A, точка 4 към Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Специален режим за туристически агенти — Национална правна уредба, която третира туристическите агенти различно от посредниците — Облагане единствено на доставките на туристическите агенти, които се отнасят до пътувания извън Съюза — Допустимост (член 26, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета и член 306 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 28, параграф 3 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност и член 370 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност допускат държава членка да въведе преди 1 януари 1978 г. по време на срока за транспониране на Шеста директива разпоредба, която изменя съществуващото ѝ законодателство, като облага с данък върху добавената стойност сделките на туристическите агенти относно пътуванията извън Европейския съюз. Безспорно по време на срока за транспониране държавите членки — адресати на същата, следва да се въздържат от приемане на разпоредби, които могат да застрашат сериозно постигането на предписания от тази директива резултат. От текста на член 28, параграфи 3 и 4 от Шеста директива във връзка с член 15 и приложение Д към нея обаче следва, че законодателят на Съюза е предоставил възможността да се направи изключение от задължението за освобождаване от облагане на доставките, посочени в член 26, параграф 3 от тази директива, на държавите членки, чието законодателство е предвиждало облагането на тези доставки преди 1 януари 1978 г. Следователно, ако държавите членки облагат с данък разглежданите сделки на 1 януари 1978 г., те могат да продължат да правят това и след тази дата. Тъй като Шеста директива изрично определя датата 1 януари 1978 г. като отправна точка за евентуално запазване действието на данъчна мярка, не може да се приеме, че закон, предвиждащ облагането на разглежданите сделки, приет преди тази дата през периода за транспониране на директивата, може да застраши сериозно постигането на предписания от посочената директива резултат. (вж. точки 31, 35, 37 и 38; точка 1 от диспозитива) Дадена държава членка не нарушава член 309 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, като не третира доставките на услуги, извършвани от туристически агенти, като освободена от облагане междинна дейност, когато тези доставки се отнасят до пътувания извън Европейския съюз, и като облага посочените доставки с данък върху добавената стойност, след като ги е облагала с данък върху добавената стойност на 1 януари 1978 г. Всъщност член 370 от посочената директива позволява да се направи изключение от член 309, като предоставя възможността на държавите членки да обложат разглежданите сделки, ако са ги облагали с данък на 1 януари 1978 г. Следователно, ако дадена държава членка отговаря на това условие, тя не е длъжна да приложи разпоредбите на член 309 от посочената директива. (вж. точки 41—43; точка 2 от диспозитива) Член 370 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с приложение X, част A, точка 4 към тази директива не нарушава правото на Съюза, като предоставя на държавите членки възможността да продължат да облагат с данък доставките на услуги на туристическите агенти, свързани с пътуванията извън Европейския съюз. Безспорно, като предоставя подобна възможност на държавите членки, този член установява различен режим между държавите членки, които се позовават на него, облагайки разглежданите доставки, и тези, които прилагат посочените в член 309 от Директивата правила, освобождавайки същите доставки. Става въпрос обаче за възможност, предоставена по изключение, при условие че е изпълнено предвиденото в този член условие. В това отношение запазването на този режим, който предвижда изключение, отразява прогресивния и все още частичен характер на хармонизирането на законодателствата на държавите членки в областта на данъка върху добавената стойност. Докато обаче законодателят на Съюза не е установил такъв окончателен режим и докато държавите членки могат да запазят действието на съществуващото си законодателство, следва да се приеме, че могат да са налице разлики между тях, без обаче тези разлики да противоречат на правото на Съюза. (вж. точки 46—48, 50 и 51; точка 3 от диспозитива) Дадена държава членка не нарушава правото на Съюза, по-специално принципите на равно третиране, на пропорционалност и на данъчен неутралитет, като третира туристическите агенти по различен начин от посредниците и като предвижда правило, по силата на което се облагат само доставките на туристическите агенти, но не и тези на посредниците, когато се отнасят до пътувания извън Европейския съюз. Понятието туристически агент в случая е по смисъла на член 26, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност и член 370 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност. Всъщност принципът на равно третиране, чието отражение в областта на данъка върху добавената стойност е принципът на данъчен неутралитет, изисква да не се третират по различен начин сходни положения, освен ако това не е обективно оправдано. Законодателят на Съюза обаче е приел, че тези две категории туристически агенти не се намират в сходно положение. В този смисъл това, което характеризира дейността на туристическите агенти, посочени в Шеста директива, е фактът, че те са икономически оператори, които организират от свое име пътувания или туристически обиколки и които, за да предоставят обикновено свързаните с този вид дейност услуги, използват услугите на трети данъчнозадължени лица. (вж. точки 53, 55 и 58; точка 4 от диспозитива)

Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 66, букви a), в), Предоставяне на транспортни и спедиторски услуги, Изискуемост, Дата на получаване на плащането и не по-късно от 30 дни след предоставянето, По-ранно издаване на фактурата.

Дело C-169/12 TNT Express Worldwide (Poland) sp. z o.o. срещу Minister Finansów (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 66, букви a)—в) — Предоставяне на транспортни и спедиторски услуги — Изискуемост — Дата на получаване на плащането и не по-късно от 30 дни след предоставянето — По-ранно издаване на фактурата“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 16 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Предоставяне на транспортни и спедиторски услуги — Момент на получаване на плащането не по-късно от тридесет дни след доставката — Недопустимост, включително в случай на по-ранно издаване на фактурата (член 66 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 66 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2008/117, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че данъкът върху добавената стойност за транспортни и спедиторски услуги става изискуем от датата на получаването на пълно или частично плащане, но не по-късно от 30 дни от деня на предоставянето на услугите, дори ако фактурата е издадена по-рано и предвижда по-късен срок за плащане. (вж. точка 36 и диспозитива) Дело C-169/12 TNT Express Worldwide (Poland) sp. z o.o. срещу Minister Finansów (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 66, букви a)—в) — Предоставяне на транспортни и спедиторски услуги — Изискуемост — Дата на получаване на плащането и не по-късно от 30 дни след предоставянето — По-ранно издаване на фактурата“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 16 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Предоставяне на транспортни и спедиторски услуги — Момент на получаване на плащането не по-късно от тридесет дни след доставката — Недопустимост, включително в случай на по-ранно издаване на фактурата (член 66 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 66 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2008/117, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че данъкът върху добавената стойност за транспортни и спедиторски услуги става изискуем от датата на получаването на пълно или частично плащане, но не по-късно от 30 дни от деня на предоставянето на услугите, дори ако фактурата е издадена по-рано и предвижда по-късен срок за плащане. (вж. точка 36 и диспозитива)

Член 99 от Процедурния правилник, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 62, 63, 65, 73 и 80, Учредяване на суперфиция в полза на дружество от физически лица, които не са данъчнозадължени по ДДС и не са лица, платци по този данък, срещу изграждането на недвижим имот от дружеството за тези физически лица, Бартер, ДДС за строителните услуги в недвижимия имот, Данъчно събитие, Изискуемост, Авансово плащане на цялата насрещна престация, Авансово плащане, Данъчна основа при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги.

Определение на Съда (осми състав) от 21 март 2013 г. — Съни трейд (Дело C-153/12) „Член 99 от Процедурния правилник — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 62, 63, 65, 73 и 80 — Учредяване на суперфиция в полза на дружество от физически лица, които не са данъчнозадължени по ДДС и не са лица — платци по този данък, срещу изграждането на недвижим имот от дружеството за тези физически лица — Бартер — ДДС за строителните услуги в недвижимия имот — Данъчно събитие — Изискуемост — Авансово плащане на цялата насрещна престация — Авансово плащане — Данъчна основа при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги“ 1. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставка на стоки или услуги — Учредяване на суперфиция за изграждането на постройка срещу строителни услуги за построяването на недвижими имоти, които трябва да бъдат част от постройката — Изискуемост на данъка върху тези строителни услуги от момента на учредяването на суперфицията — Допустимост — Условие — Проверка, възложена на националния съд — Освободена доставка, извършена от лица, които не са данъчнозадължени или платци на данъка — Липса на последици (членове 63 и 65 от Директива 2006/112) (вж. точка 35 и точка 1 от диспозитива) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Сделка между свързани лица — Възможност за държавите членки да приемат за данъчна основа пазарната стойност на доставката — Насрещна престация за доставка между лица, които не са свързани, изразена изцяло в стоки или услуги — Национална правна уредба, която предвижда като данъчна основа пазарната стойност на предоставените стоки или услуги — Недопустимост (членове 73 и 80 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 44 и точка 2 от диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Варненски административен съд — Тълкуване на член 62, параграф 1 и на членове 63, 73 и 80 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Национална правна уредба, която предвижда, че при наличие на доставка, по която възнаграждението изцяло или частично е определено в стоки или услуги, се приема, че са налице две насрещни доставки — Правна уредба, която определя за дата на възникване на данъчното събитие по ДДС при насрещните бартерни доставки датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната доставка, въпреки че насрещната доставка все още не е осъществена — Физическо лице, учредило право на строеж в полза на дружество за построяването на масивна жилищна сграда срещу задължението на дружеството да построи сградата със свои средства и да прехвърли в собственост на учредителите 25 % от разгърнатата застроена площ в срок до 12 месеца от издаване на строителното разрешение — Определяне на данъчната основа — Приложимост на понятието данъчно събитие за освободени доставки, включително извършени от лице, което няма качеството „данъчнозадължено лице“, нито качеството „платец на данъка“ Диспозитив 1) Членове 63 и 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство, когато в полза на дружество е учредено право на строеж за построяването на сграда, в която същото ще стане собственик на 75 % от разгънатата застроена площ като насрещна престация за построяването на останалите 25 %, която дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правото на строеж, посочените членове допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правото на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, стига към момента на учредяване на това право всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги да са вече известни, и следователно в частност разглежданите услуги да са точно определени, а стойността на това право да може да получи парично изражение — нещо, което следва да се установи от запитващата юрисдикция. В тази връзка е без значение, че учредяването на споменатото право на строеж е освободена доставка, която се осъществява от лица, които нямат качеството на данъчнозадължено лице или на лице — платец на данъка, по смисъла на посочената директива. 2) При обстоятелства като разглежданите по главното производство, при които доставката не е осъществена между свързани лица по смисъла на член 80, параграф 1 от Директива 2006/112 — което все пак следва да се установи от запитващата юрисдикция — членове 73 и 80 от тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която, ако насрещната престация на доставка на стоки или услуги е определена изцяло в стоки или услуги, при всички положения данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. Определение на Съда (осми състав) от 21 март 2013 г. — Съни трейд (Дело C-153/12) „Член 99 от Процедурния правилник — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 62, 63, 65, 73 и 80 — Учредяване на суперфиция в полза на дружество от физически лица, които не са данъчнозадължени по ДДС и не са лица — платци по този данък, срещу изграждането на недвижим имот от дружеството за тези физически лица — Бартер — ДДС за строителните услуги в недвижимия имот — Данъчно събитие — Изискуемост — Авансово плащане на цялата насрещна престация — Авансово плащане — Данъчна основа при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги“ 1. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставка на стоки или услуги — Учредяване на суперфиция за изграждането на постройка срещу строителни услуги за построяването на недвижими имоти, които трябва да бъдат част от постройката — Изискуемост на данъка върху тези строителни услуги от момента на учредяването на суперфицията — Допустимост — Условие — Проверка, възложена на националния съд — Освободена доставка, извършена от лица, които не са данъчнозадължени или платци на данъка — Липса на последици (членове 63 и 65 от Директива 2006/112) (вж. точка 35 и точка 1 от диспозитива) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Сделка между свързани лица — Възможност за държавите членки да приемат за данъчна основа пазарната стойност на доставката — Насрещна престация за доставка между лица, които не са свързани, изразена изцяло в стоки или услуги — Национална правна уредба, която предвижда като данъчна основа пазарната стойност на предоставените стоки или услуги — Недопустимост (членове 73 и 80 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 44 и точка 2 от диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Варненски административен съд — Тълкуване на член 62, параграф 1 и на членове 63, 73 и 80 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Национална правна уредба, която предвижда, че при наличие на доставка, по която възнаграждението изцяло или частично е определено в стоки или услуги, се приема, че са налице две насрещни доставки — Правна уредба, която определя за дата на възникване на данъчното събитие по ДДС при насрещните бартерни доставки датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната доставка, въпреки че насрещната доставка все още не е осъществена — Физическо лице, учредило право на строеж в полза на дружество за построяването на масивна жилищна сграда срещу задължението на дружеството да построи сградата със свои средства и да прехвърли в собственост на учредителите 25 % от разгърнатата застроена площ в срок до 12 месеца от издаване на строителното разрешение — Определяне на данъчната основа — Приложимост на понятието данъчно събитие за освободени доставки, включително извършени от лице, което няма качеството „данъчнозадължено лице“, нито качеството „платец на данъка“ Диспозитив 1) Членове 63 и 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство, когато в полза на дружество е учредено право на строеж за построяването на сграда, в която същото ще стане собственик на 75 % от разгънатата застроена площ като насрещна престация за построяването на останалите 25 %, която дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правото на строеж, посочените членове допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правото на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, стига към момента на учредяване на това право всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги да са вече известни, и следователно в частност разглежданите услуги да са точно определени, а стойността на това право да може да получи парично изражение — нещо, което следва да се установи от запитващата юрисдикция. В тази връзка е без значение, че учредяването на споменатото право на строеж е освободена доставка, която се осъществява от лица, които нямат качеството на данъчнозадължено лице или на лице — платец на данъка, по смисъла на посочената директива. 2) При обстоятелства като разглежданите по главното производство, при които доставката не е осъществена между свързани лица по смисъла на член 80, параграф 1 от Директива 2006/112 — което все пак следва да се установи от запитващата юрисдикция — членове 73 и 80 от тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която, ако насрещната престация на доставка на стоки или услуги е определена изцяло в стоки или услуги, при всички положения данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги.

Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Членове 62, 63, 65, 73 и 80, Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица, Бартер, ДДС за строителните услуги, Данъчно събитие, Изискуемост, Включване както на облагаемите, така и на освободените доставки в понятието за данъчно събитие, Авансово плащане на цялата насрещна престация, Авансово плащане, Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги, Непосредствено действие.

Решение на Съда (осми състав) от 7 март 2013 г. — Ефир (Дело C-19/12) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 62, 63, 65, 73 и 80 — Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица — Бартер — ДДС за строителните услуги — Данъчно събитие — Изискуемост — Включване както на облагаемите, така и на освободените доставки в понятието за данъчно събитие — Авансово плащане на цялата насрещна престация — Авансово плащане — Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги — Непосредствено действие“ 1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Посочване на релевантните елементи от правото на Съюза — Преформулиране на въпросите (член 267 от ДФЕС) (вж. точки 26 и 27) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставка на стоки или услуги — Учредяване на право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за услуги по изграждането на недвижими имоти, които са част от тази сграда — Изискуемост на данъка върху строителните услуги от момента на учредяване на правото на строеж — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (членове 63 и 65 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 40; точка 1 от диспозитива) 3. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Доставка между свързани лица — Възможност за държавите членки да приемат пазарната стойност на доставката като данъчна основа — Насрещна престация за доставка между лица, които не са свързани, определена изцяло в стоки или услуги — Национална правна уредба, която предвижда като данъчна основа пазарната стойност на предоставените стоки или услуги — Недопустимост (членове 73 и 80 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 46; точка 1 от диспозитива) 4. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 49; точка 2 от диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Върховен административен съд — Тълкуване на член 62, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправка в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3) — Възникване на данъчното събитие — Национално законодателство, предвиждащо прилагане на понятието за данъчно събитие както за облагаеми, така и за освободени сделки — Учредяване на право на строеж от физически лица в полза на дружество срещу задължение от страна на последното за извършване на строителни услуги Диспозитив 1) Членове 63 и 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство, когато в полза на дружество са учредени права на строеж за построяването на сгради като насрещна престация за услуги по изграждането на някои обекти на недвижима собственост, които дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правата на строеж, посочените членове допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правата на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, щом към момента на учредяване на тези права всички релевантни елементи на бъдещите доставки на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени, и след като стойността на тези права може да получи парично изражение — което следва да се установи от запитващата юрисдикция. При обстоятелства като тези в главното производство, при които доставките не са осъществени между свързани лица по смисъла на член 80 от Директива 2006/112 — което все пак следва да се установи от запитващата юрисдикция — членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. 2) Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 имат непосредствено действие. Решение на Съда (осми състав) от 7 март 2013 г. — Ефир (Дело C-19/12) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 62, 63, 65, 73 и 80 — Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица — Бартер — ДДС за строителните услуги — Данъчно събитие — Изискуемост — Включване както на облагаемите, така и на освободените доставки в понятието за данъчно събитие — Авансово плащане на цялата насрещна престация — Авансово плащане — Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги — Непосредствено действие“ 1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Посочване на релевантните елементи от правото на Съюза — Преформулиране на въпросите (член 267 от ДФЕС) (вж. точки 26 и 27) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставка на стоки или услуги — Учредяване на право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за услуги по изграждането на недвижими имоти, които са част от тази сграда — Изискуемост на данъка върху строителните услуги от момента на учредяване на правото на строеж — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (членове 63 и 65 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 40; точка 1 от диспозитива) 3. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Доставка между свързани лица — Възможност за държавите членки да приемат пазарната стойност на доставката като данъчна основа — Насрещна престация за доставка между лица, които не са свързани, определена изцяло в стоки или услуги — Национална правна уредба, която предвижда като данъчна основа пазарната стойност на предоставените стоки или услуги — Недопустимост (членове 73 и 80 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 46; точка 1 от диспозитива) 4. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 49; точка 2 от диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Върховен административен съд — Тълкуване на член 62, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправка в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3) — Възникване на данъчното събитие — Национално законодателство, предвиждащо прилагане на понятието за данъчно събитие както за облагаеми, така и за освободени сделки — Учредяване на право на строеж от физически лица в полза на дружество срещу задължение от страна на последното за извършване на строителни услуги Диспозитив 1) Членове 63 и 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство, когато в полза на дружество са учредени права на строеж за построяването на сгради като насрещна престация за услуги по изграждането на някои обекти на недвижима собственост, които дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правата на строеж, посочените членове допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правата на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, щом към момента на учредяване на тези права всички релевантни елементи на бъдещите доставки на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени, и след като стойността на тези права може да получи парично изражение — което следва да се установи от запитващата юрисдикция. При обстоятелства като тези в главното производство, при които доставките не са осъществени между свързани лица по смисъла на член 80 от Директива 2006/112 — което все пак следва да се установи от запитващата юрисдикция — членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. 2) Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 имат непосредствено действие.