Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 392, Режим на облагане на маржа, Приложно поле, Доставки на сгради и на земя за строеж, закупени с цел препродажба, Данъчнозадължено лице, за което ДДС върху покупката на недвижими имоти не подлежи на приспадане, Препродажба, подлежаща на облагане с ДДС, Понятие за „земя за строеж.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Разходи за управление на фонд от дотации, който осъществява инвестиции с цел да покрие разходите за всички извършени доставки от данъчнозадълженото лице, Общи разходи.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Понятие за данъчнозадължено лице, Холдингово дружество, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Разходи за доставката на консултантски услуги, направени с цел придобиването на акции в друго дружество, Намерение на дружеството приобретател да предоставя услуги по управление на дружеството, което се предвижда да бъде придобито, Непредоставяне на такива услуги, Право на приспадане на ДДС, начислен върху извършените услуги.

Дело C-249/17 Ryanair Ltd срещу The Revenue Commissioners (Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court (Ирландия) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Понятие за данъчнозадължено лице — Холдингово дружество — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Разходи за доставката на консултантски услуги, направени с цел придобиването на акции в друго дружество — Намерение на дружеството приобретател да предоставя услуги по управление на дружеството, което се предвижда да бъде придобито — Непредоставяне на такива услуги — Право на приспадане на ДДС, начислен върху извършените услуги“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 17 октомври 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължено лице — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически дейности — Намерение от страна на дружество да придобие всички акции в друго дружество с цел извършването на икономическа дейност — Включване — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Разходи за доставката на консултантски услуги, направени с цел придобиването на акции — Право на приспадане — Неизвършване на планираната икономическа дейност — Липса на последици (членове 4 и 17 от Директива 77/388 на Съвета) Членове 4 и 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкуват в смисъл, че предоставят на дружество като разглежданото в главното производство — което възнамерява да придобие всички акции в друго дружество с цел извършването на икономическа дейност, състояща се в предоставянето на последното дружество на облагаеми с данък върху добавената стойност (ДДС) услуги по управление — правото да приспада в пълен размер платения по получени доставки ДДС за направените в рамките на публично предложение за поглъщане разходи за предоставянето на консултантски услуги дори ако се установи, че посочената икономическа дейност не е извършена, при положение че планираната икономическа дейност е единствената причина за тези разходи. (вж. 32 и диспозитива)

Данък върху добавената стойност, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 17 и член 13, Б, буква г), точка 6, Случаи на освобождаване, Приспадане на платения данък по получени доставки, Пенсионни фондове, Понятие „управление на специални инвестиционни фондове.

Дело C-26/12 Fiscale eenheid PPG Holdings BV cs te Hoogezand срещу Inspecteur van de Belastingdienst/Noord/kantoor Groningen (Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof te Leeuwarden) „Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 17 и член 13, Б, буква г), точка 6 — Случаи на освобождаване — Приспадане на платения данък по получени доставки — Пенсионни фондове — Понятие „управление на специални инвестиционни фондове”“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения данък по получени доставки — Данъчнозадължено лице, което учредява пенсионен фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект, за да гарантира пенсионните права на служителите си — Данък върху услугите по управление и стопанисване на фондовете — Право на приспадане — Условие — Наличие на пряка и непосредствена връзка (член 17 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е учредило пенсионен фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект, за да гарантира пенсионните права на настоящите и на бившите си служители, има право да приспадне данъка върху добавената стойност, платен за услугите по управление и стопанисване на посочения фонд, стига от всички обстоятелства около съответните доставки да следва, че е налице пряка и непосредствена връзка. В това отношение следва да се провери дали — макар създаденият от данъчнозадълженото лице фонд да е юридически обособен от това лице субект — от всички обстоятелства около съответните доставки следва, че е налице такава връзка. В случая, когато данъчнозадълженото лице получава посочените доставки с оглед администрирането на пенсиите на служителите си и управлението на активите на пенсионния фонд, създаден, за да гарантира посочените пенсии, съгласно нормативно задължение, възложено му като работодател, и доколкото разходите по получените от посоченото данъчнозадължено лице във връзка с това доставки са част от общите му разходи — нещо, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция — като такива те представляват елементи, формиращи цената на стоките на данъчнозадълженото лице. При тези обстоятелства може да се приеме, че единствената причина за получените доставки е облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице и че е налице пряка и непосредствена връзка. Това становище не се опровергава от възможността нормативното задължение — да се предвиди пенсионна схема за служителите на данъчнозадълженото лице — да бъде изпълнено по друг начин, а не чрез създаването на фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект. (вж. точки 24—26, 28 и 29 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 30 и 31) Дело C-26/12 Fiscale eenheid PPG Holdings BV cs te Hoogezand срещу Inspecteur van de Belastingdienst/Noord/kantoor Groningen (Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof te Leeuwarden) „Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 17 и член 13, Б, буква г), точка 6 — Случаи на освобождаване — Приспадане на платения данък по получени доставки — Пенсионни фондове — Понятие „управление на специални инвестиционни фондове”“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения данък по получени доставки — Данъчнозадължено лице, което учредява пенсионен фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект, за да гарантира пенсионните права на служителите си — Данък върху услугите по управление и стопанисване на фондовете — Право на приспадане — Условие — Наличие на пряка и непосредствена връзка (член 17 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е учредило пенсионен фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект, за да гарантира пенсионните права на настоящите и на бившите си служители, има право да приспадне данъка върху добавената стойност, платен за услугите по управление и стопанисване на посочения фонд, стига от всички обстоятелства около съответните доставки да следва, че е налице пряка и непосредствена връзка. В това отношение следва да се провери дали — макар създаденият от данъчнозадълженото лице фонд да е юридически обособен от това лице субект — от всички обстоятелства около съответните доставки следва, че е налице такава връзка. В случая, когато данъчнозадълженото лице получава посочените доставки с оглед администрирането на пенсиите на служителите си и управлението на активите на пенсионния фонд, създаден, за да гарантира посочените пенсии, съгласно нормативно задължение, възложено му като работодател, и доколкото разходите по получените от посоченото данъчнозадължено лице във връзка с това доставки са част от общите му разходи — нещо, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция — като такива те представляват елементи, формиращи цената на стоките на данъчнозадълженото лице. При тези обстоятелства може да се приеме, че единствената причина за получените доставки е облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице и че е налице пряка и непосредствена връзка. Това становище не се опровергава от възможността нормативното задължение — да се предвиди пенсионна схема за служителите на данъчнозадълженото лице — да бъде изпълнено по друг начин, а не чрез създаването на фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект. (вж. точки 24—26, 28 и 29 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 30 и 31)

ДДС, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 5, параграф 8, Понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“, Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с ДДС услуги.

Дело C-651/11 Staatssecretaris van Financiën срещу X BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „ДДС — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 5, параграф 8 — Понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ — Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с ДДС услуги“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 30 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Шеста директива — Прехвърляне на съвкупност или част от активи — Понятие — Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружеството от страна на акционер, който предоставя на това дружество облагаеми с ДДС услуги — Изключване — Едновременно прехвърляне на останалите дялове от другите акционери на същия купувач — Прехвърляне, което има тясна връзка с извършваната за дружеството дейност по управление — Липса на последици (член 5, параграф 8 и член 6, параграф 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 5, параграф 8 и/или член 6, параграф 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че прехвърлянето на 30 % от акциите в дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с данък върху добавената стойност услуги, не представлява прехвърляне на съвкупност или част от активи (стоки или услуги) по смисъла на тези разпоредби, независимо че останалите акционери практически едновременно прехвърлят на същото лице всички останали акции в дружеството и че това прехвърляне е в тясна връзка с извършваната за същото дружество дейност по управление. Всъщност понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ обхваща прехвърлянето на предприятие или на самостоятелна част от предприятие, включваща имуществени и евентуално неимуществени активи, които взети заедно, съставляват предприятие или част от предприятие в състояние да извършва независима икономическа дейност. Въпреки това сами по себе си придобиването, притежаването и продажбата на дружествени дялове не представляват икономическа дейност по смисъла на Шеста директива, тъй като самото придобиване на финансово участие в други предприятия не представлява използване на имущество с цел получаването на редовен приход от него. Ето защо прехвърлянето на акции в дадено дружество може независимо от размера на дяловото участие да се приравни на прехвърляне на съвкупност или част от активи само ако дяловото участие е в самостоятелна структурна единица, която позволява да се упражнява независима икономическа дейност, и ако приобретателят продължи тази дейност. Когато обаче не включва прехвърлянето на активи, самото прехвърляне на акции не позволява на приобретателя да продължи независимата икономическа дейност като правоприемник на прехвърлителя. В това отношение акционерите не са собственици на активите на предприятието, в което имат дялово участие, а са собственици на дялове и на това основание имат право на дивидент. Освен това съгласно основния принцип на системата на данъка върху добавената стойност този данък се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада данъкът, начислен пряко върху различните съставни елементи на цената. Текстът на член 5, параграф 8 от Шеста директива съдържа термина „прехвърлител“ в единствено число, което предполага, че не е предвидено тази разпоредба да се прилага в хипотезата, при която няколко прехвърлители продават дяловото си участие на един и същ купувач. Оттук следва, че всяка сделка трябва да се преценява поотделно и самостоятелно. (вж. точки 32, 36, 38, 39, 45—47 и 58 и диспозитива) Дело C-651/11 Staatssecretaris van Financiën срещу X BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „ДДС — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 5, параграф 8 — Понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ — Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с ДДС услуги“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 30 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Шеста директива — Прехвърляне на съвкупност или част от активи — Понятие — Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружеството от страна на акционер, който предоставя на това дружество облагаеми с ДДС услуги — Изключване — Едновременно прехвърляне на останалите дялове от другите акционери на същия купувач — Прехвърляне, което има тясна връзка с извършваната за дружеството дейност по управление — Липса на последици (член 5, параграф 8 и член 6, параграф 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 5, параграф 8 и/или член 6, параграф 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че прехвърлянето на 30 % от акциите в дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с данък върху добавената стойност услуги, не представлява прехвърляне на съвкупност или част от активи (стоки или услуги) по смисъла на тези разпоредби, независимо че останалите акционери практически едновременно прехвърлят на същото лице всички останали акции в дружеството и че това прехвърляне е в тясна връзка с извършваната за същото дружество дейност по управление. Всъщност понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ обхваща прехвърлянето на предприятие или на самостоятелна част от предприятие, включваща имуществени и евентуално неимуществени активи, които взети заедно, съставляват предприятие или част от предприятие в състояние да извършва независима икономическа дейност. Въпреки това сами по себе си придобиването, притежаването и продажбата на дружествени дялове не представляват икономическа дейност по смисъла на Шеста директива, тъй като самото придобиване на финансово участие в други предприятия не представлява използване на имущество с цел получаването на редовен приход от него. Ето защо прехвърлянето на акции в дадено дружество може независимо от размера на дяловото участие да се приравни на прехвърляне на съвкупност или част от активи само ако дяловото участие е в самостоятелна структурна единица, която позволява да се упражнява независима икономическа дейност, и ако приобретателят продължи тази дейност. Когато обаче не включва прехвърлянето на активи, самото прехвърляне на акции не позволява на приобретателя да продължи независимата икономическа дейност като правоприемник на прехвърлителя. В това отношение акционерите не са собственици на активите на предприятието, в което имат дялово участие, а са собственици на дялове и на това основание имат право на дивидент. Освен това съгласно основния принцип на системата на данъка върху добавената стойност този данък се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада данъкът, начислен пряко върху различните съставни елементи на цената. Текстът на член 5, параграф 8 от Шеста директива съдържа термина „прехвърлител“ в единствено число, което предполага, че не е предвидено тази разпоредба да се прилага в хипотезата, при която няколко прехвърлители продават дяловото си участие на един и същ купувач. Оттук следва, че всяка сделка трябва да се преценява поотделно и самостоятелно. (вж. точки 32, 36, 38, 39, 45—47 и 58 и диспозитива)