Данък върху добавената стойност, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 17 и член 13, Б, буква г), точка 6, Случаи на освобождаване, Приспадане на платения данък по получени доставки, Пенсионни фондове, Понятие „управление на специални инвестиционни фондове.

Дело C-26/12 Fiscale eenheid PPG Holdings BV cs te Hoogezand срещу Inspecteur van de Belastingdienst/Noord/kantoor Groningen (Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof te Leeuwarden) „Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 17 и член 13, Б, буква г), точка 6 — Случаи на освобождаване — Приспадане на платения данък по получени доставки — Пенсионни фондове — Понятие „управление на специални инвестиционни фондове”“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения данък по получени доставки — Данъчнозадължено лице, което учредява пенсионен фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект, за да гарантира пенсионните права на служителите си — Данък върху услугите по управление и стопанисване на фондовете — Право на приспадане — Условие — Наличие на пряка и непосредствена връзка (член 17 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е учредило пенсионен фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект, за да гарантира пенсионните права на настоящите и на бившите си служители, има право да приспадне данъка върху добавената стойност, платен за услугите по управление и стопанисване на посочения фонд, стига от всички обстоятелства около съответните доставки да следва, че е налице пряка и непосредствена връзка. В това отношение следва да се провери дали — макар създаденият от данъчнозадълженото лице фонд да е юридически обособен от това лице субект — от всички обстоятелства около съответните доставки следва, че е налице такава връзка. В случая, когато данъчнозадълженото лице получава посочените доставки с оглед администрирането на пенсиите на служителите си и управлението на активите на пенсионния фонд, създаден, за да гарантира посочените пенсии, съгласно нормативно задължение, възложено му като работодател, и доколкото разходите по получените от посоченото данъчнозадължено лице във връзка с това доставки са част от общите му разходи — нещо, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция — като такива те представляват елементи, формиращи цената на стоките на данъчнозадълженото лице. При тези обстоятелства може да се приеме, че единствената причина за получените доставки е облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице и че е налице пряка и непосредствена връзка. Това становище не се опровергава от възможността нормативното задължение — да се предвиди пенсионна схема за служителите на данъчнозадълженото лице — да бъде изпълнено по друг начин, а не чрез създаването на фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект. (вж. точки 24—26, 28 и 29 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 30 и 31) Дело C-26/12 Fiscale eenheid PPG Holdings BV cs te Hoogezand срещу Inspecteur van de Belastingdienst/Noord/kantoor Groningen (Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof te Leeuwarden) „Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 17 и член 13, Б, буква г), точка 6 — Случаи на освобождаване — Приспадане на платения данък по получени доставки — Пенсионни фондове — Понятие „управление на специални инвестиционни фондове”“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения данък по получени доставки — Данъчнозадължено лице, което учредява пенсионен фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект, за да гарантира пенсионните права на служителите си — Данък върху услугите по управление и стопанисване на фондовете — Право на приспадане — Условие — Наличие на пряка и непосредствена връзка (член 17 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е учредило пенсионен фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект, за да гарантира пенсионните права на настоящите и на бившите си служители, има право да приспадне данъка върху добавената стойност, платен за услугите по управление и стопанисване на посочения фонд, стига от всички обстоятелства около съответните доставки да следва, че е налице пряка и непосредствена връзка. В това отношение следва да се провери дали — макар създаденият от данъчнозадълженото лице фонд да е юридически обособен от това лице субект — от всички обстоятелства около съответните доставки следва, че е налице такава връзка. В случая, когато данъчнозадълженото лице получава посочените доставки с оглед администрирането на пенсиите на служителите си и управлението на активите на пенсионния фонд, създаден, за да гарантира посочените пенсии, съгласно нормативно задължение, възложено му като работодател, и доколкото разходите по получените от посоченото данъчнозадължено лице във връзка с това доставки са част от общите му разходи — нещо, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция — като такива те представляват елементи, формиращи цената на стоките на данъчнозадълженото лице. При тези обстоятелства може да се приеме, че единствената причина за получените доставки е облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице и че е налице пряка и непосредствена връзка. Това становище не се опровергава от възможността нормативното задължение — да се предвиди пенсионна схема за служителите на данъчнозадълженото лице — да бъде изпълнено по друг начин, а не чрез създаването на фонд под формата на обособен от юридическа и от данъчна гледна точка субект. (вж. точки 24—26, 28 и 29 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 30 и 31)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Корекция, Кражба на стоки.

Дело C-550/11 ЕТ „ПИГИ — Павлета Димова“ срещу Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Корекция — Кражба на стоки“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 4 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Цел (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Възможност на държавите членки да изискват корекция в случай на кражба — Понятие за кражба (член 185, параграф 2 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 21 и 25) Член 185, параграф 2 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национални данъчни разпоредби, които при установена липса на облагаеми с данък върху добавената стойност стоки изискват корекция на данъчния кредит, ползван от данъчнозадълженото лице при придобиването на тези стоки, в случай че същите са му били откраднати и извършителят на кражбата не е разкрит. Всъщност държавите членки могат да предвидят извършването на корекция на ползван данъчен кредит във всички случаи на кражба на вещи, които пораждат право на приспадане на данък върху добавената стойност, и то независимо дали свързаните с кражбата обстоятелства са напълно изяснени или не. В това отношение, когато използват предвидената в член 185, параграф 2, втора алинея от Директивата възможност, във вътрешното си данъчно законодателство държавите членки могат да използват формулировки, които се различават от употребените в съответната оправомощаваща разпоредба на Директивата, при условие че тези формулировки отразяват преследваната с Директивата цел. Доколкото по принцип понятието „кражба“ е понятие от областта на наказателното право, държавите членки могат да използват формулировки, които според тях са по-подходящи в контекста на данъчния нормативен режим, предназначен да осигури прилагането на разпоредба от правото на Съюза в областта на корекциите на данъка върху добавената стойност. Следователно и доколкото кражбата води до „липса“ на съответните стоки, която прави невъзможно използването им за целите на облагаеми сделки, националното данъчно законодателство — посочващо „установяването на липси“ като основание за извършването на корекция на ползвания данъчен кредит — и прилагането му от компетентния административен орган трябва да се считат за съставляващи надлежно прилагане на член 185, параграф 2, втора алинея от Директивата. (вж. точки 29, 32, 34, 35 и 37 и диспозитива) Дело C-550/11 ЕТ „ПИГИ — Павлета Димова“ срещу Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Корекция — Кражба на стоки“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 4 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Цел (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Възможност на държавите членки да изискват корекция в случай на кражба — Понятие за кражба (член 185, параграф 2 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 21 и 25) Член 185, параграф 2 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национални данъчни разпоредби, които при установена липса на облагаеми с данък върху добавената стойност стоки изискват корекция на данъчния кредит, ползван от данъчнозадълженото лице при придобиването на тези стоки, в случай че същите са му били откраднати и извършителят на кражбата не е разкрит. Всъщност държавите членки могат да предвидят извършването на корекция на ползван данъчен кредит във всички случаи на кражба на вещи, които пораждат право на приспадане на данък върху добавената стойност, и то независимо дали свързаните с кражбата обстоятелства са напълно изяснени или не. В това отношение, когато използват предвидената в член 185, параграф 2, втора алинея от Директивата възможност, във вътрешното си данъчно законодателство държавите членки могат да използват формулировки, които се различават от употребените в съответната оправомощаваща разпоредба на Директивата, при условие че тези формулировки отразяват преследваната с Директивата цел. Доколкото по принцип понятието „кражба“ е понятие от областта на наказателното право, държавите членки могат да използват формулировки, които според тях са по-подходящи в контекста на данъчния нормативен режим, предназначен да осигури прилагането на разпоредба от правото на Съюза в областта на корекциите на данъка върху добавената стойност. Следователно и доколкото кражбата води до „липса“ на съответните стоки, която прави невъзможно използването им за целите на облагаеми сделки, националното данъчно законодателство — посочващо „установяването на липси“ като основание за извършването на корекция на ползвания данъчен кредит — и прилагането му от компетентния административен орган трябва да се считат за съставляващи надлежно прилагане на член 185, параграф 2, втора алинея от Директивата. (вж. точки 29, 32, 34, 35 и 37 и диспозитива)