Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква а), Възмездна доставка на стоки, Член 14, параграф 1, Прехвърляне на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, Член 14, параграф 2, буква а), Прехвърляне на собствеността върху принадлежащ на община имот към държавата, срещу заплащане на компенсация, за целите на строителството на републикански път, Понятие за компенсация, Сделка, облагаема с ДДС.

Дело C-665/16 Minister Finansów срещу Gmina Wrocław (Преюдициално запитване,отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, параграф 1, буква а) — Възмездна доставка на стоки — Член 14, параграф 1 — Прехвърляне на правото за разпореждане с материална вещ като собственик — Член 14, параграф 2, буква а) — Прехвърляне на собствеността върху принадлежащ на община имот към държавата, срещу заплащане на компенсация, за целите на строителството на републикански път — Понятие за компенсация — Сделка, облагаема с ДДС“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 13 юни 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Облагаеми сделки—Доставка на стоки—Понятие за прехвърляне на собствеността върху вещ (член 14, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Облагаеми сделки—Възмездни доставки на стоки—Понятие за прехвърляне срещу заплащането на компенсация (член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Облагаеми сделки—Доставка на стоки—Прехвърляне на собствеността върху принадлежащ на данъчнозадължена община имот в полза на държавата, по силата на закона и срещу заплащането на компенсация, за целите на строителството на републикански път—Понятие—Лице, което представлява както принудително отчуждаващия имота властнически субект, така и търпящата отчуждаването община—Община, чийто имот е отчужден, но тя продължава да го стопанисва—Включване (член 14, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 35, 36, 40 и 41) Вж. текста на решението. (вж. т. 43 и 44) Член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че е сделка, подлежаща на облагане с данък върху добавената стойност, прехвърлянето на собствеността върху недвижим имот, принадлежащ на данъчнозадължено за целите на данъка лице, в полза на държава членка по силата на закона и срещу заплащането на компенсация в случай като разглеждания в главното производство, в който едно и също лице представлява както принудително отчуждаващия имота властнически субект, така и търпящата отчуждаването община и тя на практика продължава да стопанисва съответния имот, включително ако заплащането на компенсацията се извършва просто чрез вътрешно счетоводно прехвърляне на средства в рамките на бюджета на общината. (вж. т. 51 и диспозитива)

Данък върху добавената стойност, Данъчно събитие и изискуемост, Въздушен транспорт, Закупен, но неизползван билет, Извършване на услугата за превоз, Издаване на билета, Момент на плащане на данъка.

Съединени дела C-250/14 и C-289/14 Air France-KLM и Hop!-Brit Air SAS срещу Ministère des Finances и des Comptes publics (Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция) „Данък върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост — Въздушен транспорт — Закупен, но неизползван билет — Извършване на услугата за превоз — Издаване на билета — Момент на плащане на данъка“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 23 декември 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Въздушен превоз на пътници — Включване — Условия — Издадени от авиокомпания билети, които не са били използвани от пътниците и чиято цена не може да бъде възстановена — Липса на последици — Издаване на билети, за което се дължи данък върху добавената стойност (член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 1999/59 и Директива 2001/115) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Закупуване на самолетен билет от пътник — Билет, който впоследствие не е използван — Изискуемост на данъка към момента на получаването на цената на билета — Получаване на цената на билета от авиокомпанията или от трето лице, действащо от нейно име и за нейна сметка или от свое име — Липса на последици (член 2, точка 1 и член 10, параграф 2, алинея първа и втора от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 1999/59 и Директива 2001/115) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Въздушен превоз на пътници — Включване — Продажба на билетите на авиокомпания от трето лице за нейна сметка въз основа на договор за франчайзинг — Предварително установена сума, изчислявана като процент от годишния оборот, реализиран от съответните маршрути, която третото лице плаща на авиокомпанията за издадените билети, които са станали невалидни — Сума, която се облага като насрещна престация за посочените билети (член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 1999/59 и Директива 2001/115) Член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 1999/59 и впоследствие с Директива 2001/115, трябва да се тълкуват в смисъл, че се дължи данък върху добавената стойност за издадените от авиокомпания билети, които не са били използвани от пътниците и чиято цена не може да им бъде възстановена. Всъщност за доставка на услуги като въздушния превоз на пътници се дължи данък върху добавената стойност, когато, от една страна, сумата, платена от пътник на авиокомпания в рамките на правоотношение по договор за превоз, е пряко свързана с установима услуга и представлява възнаграждение за тази услуга, и от друга страна, посочената услуга е извършена. Предоставянето на услуги в изпълнение на задълженията по договор за въздушен превоз на пътници обаче е възможно само при условие че пътникът на авиокомпанията се яви на предвидените дата и място за качване на борда на самолета, като правото да се ползва от тях, му се признава от авиокомпанията до часа на качване при условията, уточнени в сключения при покупката на билета договор за превоз. Следователно в замяна на цената, платена при покупката на билет, пътникът получава произтичащо от тази покупка право да се ползва от изпълнение на задълженията по договора за превоз, като независимо дали ще упражни това право, авиокомпанията ще е престирала с предоставянето на възможност той да се ползва от посочените услуги. (вж. т. 25—28 и 35; т. 1 от диспозитива) Член 2, точка 1 и член 10, параграф 2, първа и втора алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 1999/59 и впоследствие с Директива 2001/115, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъкът върху добавената стойност, който пътникът плаща при покупката на самолетен билет, който след това не използва, е изискуем в момента на получаване на цената на билета от самата авиокомпания или от трето лице, действащо от нейно име и за нейна сметка или от свое име и за сметка на авиокомпанията. (вж. т. 43; т. 2 от диспозитива) Член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 1999/59 и впоследствие с Директива 2001/115, трябва да се тълкуват в смисъл, че когато трето лице продава въз основа на договор за франчайзинг билетите на авиокомпания за нейна сметка и ѝ плаща за издадени билети, които след това са станали невалидни, предварително установена сума, изчислена като процент от годишния оборот, реализиран от съответните маршрути, посочената предварително установена сума е облагаема в качеството си на насрещна престация за посочените билети. Всъщност в съответствие с член 21, параграф 1, буква a) от Шеста директива и от изменената Шеста директива платец на данъка върху добавената стойност, дължим върху цената на продадения билет, е авиокомпанията, която извършва услугата за превоз. Ако трето лице действа от името и за сметка на авикомпанията при продажбата на билетите, плащането на данъка върху добавената стойност за билетите е негово задължение. Предварително установената сума, плащана от третото лице на авиокомпанията за продадените билети, които след това са станали невалидни, не може да се разглежда като обезщетение, плащано от третото лице за вреда, претърпяна от авиокомпанията от неявяването на пътника за качване на борда на самолета. Този пътник плаща цената на услугата за превоз при закупуване на билета. Авиокомпанията престира това, за което се е задължила, като просто предостави на пътника правото да получи изпълнение на задълженията по договора за въздушен превоз на лица. Следователно цената на билета, която авиокомпанията задържа, действително представлява възнаграждение за предлаганата от авиокомпанията на клиента услуга за превоз, дори и последният да не се ползва от тази услуга. При тези обстоятелства предварително установената сума е възнаграждението на авиокомпанията за билетите, които третото лице е издало за нейна сметка и които след това не са били използвани от купувачите. Следователно е налице пряка връзка между предоставяните услуги и възнаграждението за тях. (вж. т. 45, 47—52; т. 3 от диспозитива)

Директива 79/1072/ЕИО, Обща система на данъка върху добавената стойност, Данъчнозадължени лица, установени в друга държава членка, Режим на възстановяване на ДДС, Данъчнозадължени лица, които са определили данъчен представител по реда на национални разпоредби, приложими преди присъединяването на тази държава към Съюза, Изключване, Понятие за неустановено в страната данъчнозадължено лице, Условие за отсъствие на обект- Условие за липса на доставка на стоки или услуги, Доставки на електроенергия на данъчнозадължените дилъри, Директива 2006/112/ЕО, Член 171.

Дело C-323/12 E.ON Global Commodities SE срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor и Direcţia Generală a Finanţelor Publice a Municipiului București — Serviciul de administrare a contribuabililor nerezidenţi (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti) „Директива 79/1072/ЕИО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица, установени в друга държава членка — Режим на възстановяване на ДДС — Данъчнозадължени лица, които са определили данъчен представител по реда на национални разпоредби, приложими преди присъединяването на тази държава към Съюза — Изключване — Понятие за неустановено в страната данъчнозадължено лице — Условие за отсъствие на обект — Условие за липса на доставка на стоки или услуги — Доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри — Директива 2006/112/ЕО — Член 171“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 6 февруари 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — „Постоянен обект“ по смисъла на шеста директива — Понятие — Неустановено в страната данъчнозадължено лице — Понятие — Отсъствие на обект — Доставки на електроенергия на данъчнозадължените (членове 38, 171 и 195 от директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Принцип на данъчен неутралитет — Отказ да се признае правото на възстановяване или на приспадане — Недопустимост (директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Данъчнозадължено лице, извършващо доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, установени в друга държава членка — Признаване на правото на това данъчнозадължено лице на възстановяване на платения при получаването данък — Определяне на данъчен представител — Липса на последици (членове 38, 171 и 195 от директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) За да може даден обект да се счита за обект, към който се извършват доставки на стоки или на услуги от данъчнозадължено лице, е необходимо този обект да се отличава с достатъчна степен на постоянност и наличие на подходяща структура от гледна точка на човешки ресурси и техническо оборудване, което да позволява самостоятелното извършване на доставки на съответните услуги. Съгласно член 171, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, данъчнозадължените лица, посочени в член 1 от Осма директива 79/1072 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот, също се считат за целите на прилагането на Осма директива за данъчнозадължени лица, които не са установени в съответната държава членка, когато те само са извършили доставки на стоки, за които като платец на данъка съгласно член 195 от Директива 2006/112 е бил определен получателят по тези сделки. Този член 195 се прилага по-специално към доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, регистрирани за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка, в която се дължи данъкът и в която при условията от член 38 от Директива 2006/112 са доставени стоките. Всъщност регистрирането на дружество с посредничеството на данъчен представител в действителност не може да бъде разглеждано от националния правен ред като установяване, освен ако това дружество действително е извършило доставки на стоки или услуги в тази държава членка по смисъла на член 1 от Осма директива. Всъщност от текста на тази разпоредба, както и от член 171 от Директива 2006/112 ясно се установява, че за целите на изключване на правото на възстановяване в рамките на Осма директива е необходимо да се установи не само възможност за осъществяване на облагаеми сделки в държавата на подаване на искането за възстановяване, но и действителното осъществяване на такива сделки. (вж. точки 46, 52 и 53) Вж. текста на решението. (вж. точка 55) Разпоредбите на Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот във връзка с членове 38, 171 и 195 от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е установено в държава членка и извършва доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, установени в друга държава членка, има право да се позовава на Осма директива във втората държава, за да получи възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност. Това право не се изключва от факта, че данъчнозадълженото лице е определило данъчен представител, който е регистриран за целите на данъка върху добавената стойност в последно посочената държава. (вж. точка 57 и диспозитива) Дело C-323/12 E.ON Global Commodities SE срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor и Direcţia Generală a Finanţelor Publice a Municipiului București — Serviciul de administrare a contribuabililor nerezidenţi (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti) „Директива 79/1072/ЕИО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица, установени в друга държава членка — Режим на възстановяване на ДДС — Данъчнозадължени лица, които са определили данъчен представител по реда на национални разпоредби, приложими преди присъединяването на тази държава към Съюза — Изключване — Понятие за неустановено в страната данъчнозадължено лице — Условие за отсъствие на обект — Условие за липса на доставка на стоки или услуги — Доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри — Директива 2006/112/ЕО — Член 171“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 6 февруари 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — „Постоянен обект“ по смисъла на шеста директива — Понятие — Неустановено в страната данъчнозадължено лице — Понятие — Отсъствие на обект — Доставки на електроенергия на данъчнозадължените (членове 38, 171 и 195 от директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Принцип на данъчен неутралитет — Отказ да се признае правото на възстановяване или на приспадане — Недопустимост (директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Данъчнозадължено лице, извършващо доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, установени в друга държава членка — Признаване на правото на това данъчнозадължено лице на възстановяване на платения при получаването данък — Определяне на данъчен представител — Липса на последици (членове 38, 171 и 195 от директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) За да може даден обект да се счита за обект, към който се извършват доставки на стоки или на услуги от данъчнозадължено лице, е необходимо този обект да се отличава с достатъчна степен на постоянност и наличие на подходяща структура от гледна точка на човешки ресурси и техническо оборудване, което да позволява самостоятелното извършване на доставки на съответните услуги. Съгласно член 171, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, данъчнозадължените лица, посочени в член 1 от Осма директива 79/1072 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот, също се считат за целите на прилагането на Осма директива за данъчнозадължени лица, които не са установени в съответната държава членка, когато те само са извършили доставки на стоки, за които като платец на данъка съгласно член 195 от Директива 2006/112 е бил определен получателят по тези сделки. Този член 195 се прилага по-специално към доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, регистрирани за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка, в която се дължи данъкът и в която при условията от член 38 от Директива 2006/112 са доставени стоките. Всъщност регистрирането на дружество с посредничеството на данъчен представител в действителност не може да бъде разглеждано от националния правен ред като установяване, освен ако това дружество действително е извършило доставки на стоки или услуги в тази държава членка по смисъла на член 1 от Осма директива. Всъщност от текста на тази разпоредба, както и от член 171 от Директива 2006/112 ясно се установява, че за целите на изключване на правото на възстановяване в рамките на Осма директива е необходимо да се установи не само възможност за осъществяване на облагаеми сделки в държавата на подаване на искането за възстановяване, но и действителното осъществяване на такива сделки. (вж. точки 46, 52 и 53) Вж. текста на решението. (вж. точка 55) Разпоредбите на Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот във връзка с членове 38, 171 и 195 от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е установено в държава членка и извършва доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, установени в друга държава членка, има право да се позовава на Осма директива във втората държава, за да получи възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност. Това право не се изключва от факта, че данъчнозадълженото лице е определило данъчен представител, който е регистриран за целите на данъка върху добавената стойност в последно посочената държава. (вж. точка 57 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква в), членове 26, 62 и 63, Данъчно събитие, Взаимни престации, Възмездни сделки, Данъчна основа на доставка в случай на насрещна престация, състояща се в извършване на услуги, Предоставяне от физическо лице на дружество на правото да използва недвижими имоти и да ги отдава под наем на трети лица срещу извършването на услуги по ремонт и обзавеждане на тези имоти от това дружество.

Дело C-283/12 „Серебряннъй век“ ЕООД срещу Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, параграф 1, буква в), членове 26, 62 и 63 — Данъчно събитие — Взаимни престации — Възмездни сделки — Данъчна основа на доставка в случай на насрещна престация, състояща се в извършване на услуги — Предоставяне от физическо лице на дружество на правото да използва недвижими имоти и да ги отдава под наем на трети лица срещу извършването на услуги по ремонт и обзавеждане на тези имоти от това дружество“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 26 септември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки — Насрещна престация, която може да се състои в доставка на услуги — Условие — Предоставяне на услуги, което е свързано пряко с доставката и може да получи парично изражение — Договори за бартер (член 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Услуги по ремонт и обзавеждане на апартамент — Включване (член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета) Насрещната престация при доставка на стоки може да се състои в доставка на услуги и да представлява данъчната основа за тази насрещна престация по смисъла на член 73 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, при условие обаче че е налице пряка връзка между доставката на стоки и доставката на услуги и че стойността на последната може да получи парично изражение. Същото се отнася и за случая, в който е извършена доставка на услуги срещу друга доставка на услуги, при положение че са изпълнени същите тези условия. Следователно договорите за бартер, в които насрещната престация поначало е в натура, и сделките с парична насрещна престация представят две еднакви положения от икономическа и търговска гледна точка. (вж. точки 38 и 39) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставка на услуги по ремонт и обзавеждане на апартамент трябва да се смята за извършена възмездно, когато по силата на договор, сключен със собственика на този апартамент, доставчикът на посочените услуги, от една страна, поема задължението да извърши тази доставка на услуги за своя сметка и от друга страна, придобива правото да разполага с посочения апартамент, за да го използва за своята икономическа дейност за срока на действие на този договор, без да дължи наем, докато собственикът получава апартамента с подобренията в него след прекратяването на договора. Обстоятелството, че собственикът на съответния апартамент ще се ползва от доставката на услуги по ремонт и обзавеждане едва след прекратяването на договора, не променя нищо в това отношение, тъй като със сключването му страните по подобен двустранен договор поемат една към друга задължение да извършат взаимни престации. (вж. точки 41 и 42 и диспозитива) Дело C-283/12 „Серебряннъй век“ ЕООД срещу Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, параграф 1, буква в), членове 26, 62 и 63 — Данъчно събитие — Взаимни престации — Възмездни сделки — Данъчна основа на доставка в случай на насрещна престация, състояща се в извършване на услуги — Предоставяне от физическо лице на дружество на правото да използва недвижими имоти и да ги отдава под наем на трети лица срещу извършването на услуги по ремонт и обзавеждане на тези имоти от това дружество“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 26 септември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки — Насрещна престация, която може да се състои в доставка на услуги — Условие — Предоставяне на услуги, което е свързано пряко с доставката и може да получи парично изражение — Договори за бартер (член 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Услуги по ремонт и обзавеждане на апартамент — Включване (член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета) Насрещната престация при доставка на стоки може да се състои в доставка на услуги и да представлява данъчната основа за тази насрещна престация по смисъла на член 73 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, при условие обаче че е налице пряка връзка между доставката на стоки и доставката на услуги и че стойността на последната може да получи парично изражение. Същото се отнася и за случая, в който е извършена доставка на услуги срещу друга доставка на услуги, при положение че са изпълнени същите тези условия. Следователно договорите за бартер, в които насрещната престация поначало е в натура, и сделките с парична насрещна престация представят две еднакви положения от икономическа и търговска гледна точка. (вж. точки 38 и 39) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставка на услуги по ремонт и обзавеждане на апартамент трябва да се смята за извършена възмездно, когато по силата на договор, сключен със собственика на този апартамент, доставчикът на посочените услуги, от една страна, поема задължението да извърши тази доставка на услуги за своя сметка и от друга страна, придобива правото да разполага с посочения апартамент, за да го използва за своята икономическа дейност за срока на действие на този договор, без да дължи наем, докато собственикът получава апартамента с подобренията в него след прекратяването на договора. Обстоятелството, че собственикът на съответния апартамент ще се ползва от доставката на услуги по ремонт и обзавеждане едва след прекратяването на договора, не променя нищо в това отношение, тъй като със сключването му страните по подобен двустранен договор поемат една към друга задължение да извършат взаимни престации. (вж. точки 41 и 42 и диспозитива)

Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 18, буква в) и членове 74 и 80, Преустановяване на облагаемата икономическа дейност, Дерегистрация по ДДС на данъчнозадълженото лице от данъчната администрация, Задържане на стоки, довело до приспадане на ДДС, Данъчна основа, Пазарна стойност или покупна стойност, Определяне към момента на доставката, Непосредствено действие на член 74.

Дело C-142/12 Христомир Маринов срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 18, буква в) и членове 74 и 80 — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Дерегистрация по ДДС на данъчнозадълженото лице от данъчната администрация — Задържане на стоки, довело до приспадане на ДДС — Данъчна основа — Пазарна стойност или покупна стойност — Определяне към момента на доставката — Непосредствено действие на член 74“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 8 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Задържане на стоки от данъчнозадължено лице при преустановяване на неговата облагаема икономическа дейност — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Понятие — Дерегистрация по данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице — Включване (член 18, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Задържане на стоки от данъчнозадължено лице при преустановяване на неговата облагаема икономическа дейност — Пазарна цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи — Недопустимост — Условия (член 74 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Член 74 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (член 74 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 18, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася и до преустановяването на облагаемата икономическа дейност, произтичащо от дерегистрацията по данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице. Всъщност основната цел на посочената разпоредба е да се избегне възможността стоките, за които дължимият ДДС е станал подлежащ на приспадане, да станат обект на необложено с данък крайно потребление вследствие на преустановяването на облагаемата икономическа дейност, независимо от свързаните с последното причини или обстоятелства. (вж. точки 27 и 28; точка 1 от диспозитива) Член 74 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която в случаите на преустановяване на облагаемата икономическа дейност предвижда, че данъчната основа на доставката е пазарната цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи, освен ако тази цена съответства на практика на остатъчната стойност на посочените активи към същата дата и по този начин се отчита промяната на стойността на тези активи от датата на тяхното придобиване до датата на преустановяването на облагаемата икономическа дейност. (вж. точка 35; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 38 и 40; точка 3 от диспозитива) Дело C-142/12 Христомир Маринов срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 18, буква в) и членове 74 и 80 — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Дерегистрация по ДДС на данъчнозадълженото лице от данъчната администрация — Задържане на стоки, довело до приспадане на ДДС — Данъчна основа — Пазарна стойност или покупна стойност — Определяне към момента на доставката — Непосредствено действие на член 74“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 8 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Задържане на стоки от данъчнозадължено лице при преустановяване на неговата облагаема икономическа дейност — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Понятие — Дерегистрация по данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице — Включване (член 18, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Задържане на стоки от данъчнозадължено лице при преустановяване на неговата облагаема икономическа дейност — Пазарна цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи — Недопустимост — Условия (член 74 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Член 74 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (член 74 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 18, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася и до преустановяването на облагаемата икономическа дейност, произтичащо от дерегистрацията по данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице. Всъщност основната цел на посочената разпоредба е да се избегне възможността стоките, за които дължимият ДДС е станал подлежащ на приспадане, да станат обект на необложено с данък крайно потребление вследствие на преустановяването на облагаемата икономическа дейност, независимо от свързаните с последното причини или обстоятелства. (вж. точки 27 и 28; точка 1 от диспозитива) Член 74 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която в случаите на преустановяване на облагаемата икономическа дейност предвижда, че данъчната основа на доставката е пазарната цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи, освен ако тази цена съответства на практика на остатъчната стойност на посочените активи към същата дата и по този начин се отчита промяната на стойността на тези активи от датата на тяхното придобиване до датата на преустановяването на облагаемата икономическа дейност. (вж. точка 35; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 38 и 40; точка 3 от диспозитива)

Член 99 от Процедурния правилник, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 62, 63, 65, 73 и 80, Учредяване на суперфиция в полза на дружество от физически лица, които не са данъчнозадължени по ДДС и не са лица, платци по този данък, срещу изграждането на недвижим имот от дружеството за тези физически лица, Бартер, ДДС за строителните услуги в недвижимия имот, Данъчно събитие, Изискуемост, Авансово плащане на цялата насрещна престация, Авансово плащане, Данъчна основа при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги.

Определение на Съда (осми състав) от 21 март 2013 г. — Съни трейд (Дело C-153/12) „Член 99 от Процедурния правилник — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 62, 63, 65, 73 и 80 — Учредяване на суперфиция в полза на дружество от физически лица, които не са данъчнозадължени по ДДС и не са лица — платци по този данък, срещу изграждането на недвижим имот от дружеството за тези физически лица — Бартер — ДДС за строителните услуги в недвижимия имот — Данъчно събитие — Изискуемост — Авансово плащане на цялата насрещна престация — Авансово плащане — Данъчна основа при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги“ 1. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставка на стоки или услуги — Учредяване на суперфиция за изграждането на постройка срещу строителни услуги за построяването на недвижими имоти, които трябва да бъдат част от постройката — Изискуемост на данъка върху тези строителни услуги от момента на учредяването на суперфицията — Допустимост — Условие — Проверка, възложена на националния съд — Освободена доставка, извършена от лица, които не са данъчнозадължени или платци на данъка — Липса на последици (членове 63 и 65 от Директива 2006/112) (вж. точка 35 и точка 1 от диспозитива) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Сделка между свързани лица — Възможност за държавите членки да приемат за данъчна основа пазарната стойност на доставката — Насрещна престация за доставка между лица, които не са свързани, изразена изцяло в стоки или услуги — Национална правна уредба, която предвижда като данъчна основа пазарната стойност на предоставените стоки или услуги — Недопустимост (членове 73 и 80 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 44 и точка 2 от диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Варненски административен съд — Тълкуване на член 62, параграф 1 и на членове 63, 73 и 80 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Национална правна уредба, която предвижда, че при наличие на доставка, по която възнаграждението изцяло или частично е определено в стоки или услуги, се приема, че са налице две насрещни доставки — Правна уредба, която определя за дата на възникване на данъчното събитие по ДДС при насрещните бартерни доставки датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната доставка, въпреки че насрещната доставка все още не е осъществена — Физическо лице, учредило право на строеж в полза на дружество за построяването на масивна жилищна сграда срещу задължението на дружеството да построи сградата със свои средства и да прехвърли в собственост на учредителите 25 % от разгърнатата застроена площ в срок до 12 месеца от издаване на строителното разрешение — Определяне на данъчната основа — Приложимост на понятието данъчно събитие за освободени доставки, включително извършени от лице, което няма качеството „данъчнозадължено лице“, нито качеството „платец на данъка“ Диспозитив 1) Членове 63 и 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство, когато в полза на дружество е учредено право на строеж за построяването на сграда, в която същото ще стане собственик на 75 % от разгънатата застроена площ като насрещна престация за построяването на останалите 25 %, която дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правото на строеж, посочените членове допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правото на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, стига към момента на учредяване на това право всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги да са вече известни, и следователно в частност разглежданите услуги да са точно определени, а стойността на това право да може да получи парично изражение — нещо, което следва да се установи от запитващата юрисдикция. В тази връзка е без значение, че учредяването на споменатото право на строеж е освободена доставка, която се осъществява от лица, които нямат качеството на данъчнозадължено лице или на лице — платец на данъка, по смисъла на посочената директива. 2) При обстоятелства като разглежданите по главното производство, при които доставката не е осъществена между свързани лица по смисъла на член 80, параграф 1 от Директива 2006/112 — което все пак следва да се установи от запитващата юрисдикция — членове 73 и 80 от тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която, ако насрещната престация на доставка на стоки или услуги е определена изцяло в стоки или услуги, при всички положения данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. Определение на Съда (осми състав) от 21 март 2013 г. — Съни трейд (Дело C-153/12) „Член 99 от Процедурния правилник — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 62, 63, 65, 73 и 80 — Учредяване на суперфиция в полза на дружество от физически лица, които не са данъчнозадължени по ДДС и не са лица — платци по този данък, срещу изграждането на недвижим имот от дружеството за тези физически лица — Бартер — ДДС за строителните услуги в недвижимия имот — Данъчно събитие — Изискуемост — Авансово плащане на цялата насрещна престация — Авансово плащане — Данъчна основа при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги“ 1. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставка на стоки или услуги — Учредяване на суперфиция за изграждането на постройка срещу строителни услуги за построяването на недвижими имоти, които трябва да бъдат част от постройката — Изискуемост на данъка върху тези строителни услуги от момента на учредяването на суперфицията — Допустимост — Условие — Проверка, възложена на националния съд — Освободена доставка, извършена от лица, които не са данъчнозадължени или платци на данъка — Липса на последици (членове 63 и 65 от Директива 2006/112) (вж. точка 35 и точка 1 от диспозитива) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Сделка между свързани лица — Възможност за държавите членки да приемат за данъчна основа пазарната стойност на доставката — Насрещна престация за доставка между лица, които не са свързани, изразена изцяло в стоки или услуги — Национална правна уредба, която предвижда като данъчна основа пазарната стойност на предоставените стоки или услуги — Недопустимост (членове 73 и 80 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 44 и точка 2 от диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Варненски административен съд — Тълкуване на член 62, параграф 1 и на членове 63, 73 и 80 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Национална правна уредба, която предвижда, че при наличие на доставка, по която възнаграждението изцяло или частично е определено в стоки или услуги, се приема, че са налице две насрещни доставки — Правна уредба, която определя за дата на възникване на данъчното събитие по ДДС при насрещните бартерни доставки датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната доставка, въпреки че насрещната доставка все още не е осъществена — Физическо лице, учредило право на строеж в полза на дружество за построяването на масивна жилищна сграда срещу задължението на дружеството да построи сградата със свои средства и да прехвърли в собственост на учредителите 25 % от разгърнатата застроена площ в срок до 12 месеца от издаване на строителното разрешение — Определяне на данъчната основа — Приложимост на понятието данъчно събитие за освободени доставки, включително извършени от лице, което няма качеството „данъчнозадължено лице“, нито качеството „платец на данъка“ Диспозитив 1) Членове 63 и 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство, когато в полза на дружество е учредено право на строеж за построяването на сграда, в която същото ще стане собственик на 75 % от разгънатата застроена площ като насрещна престация за построяването на останалите 25 %, която дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правото на строеж, посочените членове допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правото на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, стига към момента на учредяване на това право всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги да са вече известни, и следователно в частност разглежданите услуги да са точно определени, а стойността на това право да може да получи парично изражение — нещо, което следва да се установи от запитващата юрисдикция. В тази връзка е без значение, че учредяването на споменатото право на строеж е освободена доставка, която се осъществява от лица, които нямат качеството на данъчнозадължено лице или на лице — платец на данъка, по смисъла на посочената директива. 2) При обстоятелства като разглежданите по главното производство, при които доставката не е осъществена между свързани лица по смисъла на член 80, параграф 1 от Директива 2006/112 — което все пак следва да се установи от запитващата юрисдикция — членове 73 и 80 от тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която, ако насрещната престация на доставка на стоки или услуги е определена изцяло в стоки или услуги, при всички положения данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги.

Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Членове 62, 63, 65, 73 и 80, Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица, Бартер, ДДС за строителните услуги, Данъчно събитие, Изискуемост, Включване както на облагаемите, така и на освободените доставки в понятието за данъчно събитие, Авансово плащане на цялата насрещна престация, Авансово плащане, Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги, Непосредствено действие.

Решение на Съда (осми състав) от 7 март 2013 г. — Ефир (Дело C-19/12) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 62, 63, 65, 73 и 80 — Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица — Бартер — ДДС за строителните услуги — Данъчно събитие — Изискуемост — Включване както на облагаемите, така и на освободените доставки в понятието за данъчно събитие — Авансово плащане на цялата насрещна престация — Авансово плащане — Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги — Непосредствено действие“ 1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Посочване на релевантните елементи от правото на Съюза — Преформулиране на въпросите (член 267 от ДФЕС) (вж. точки 26 и 27) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставка на стоки или услуги — Учредяване на право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за услуги по изграждането на недвижими имоти, които са част от тази сграда — Изискуемост на данъка върху строителните услуги от момента на учредяване на правото на строеж — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (членове 63 и 65 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 40; точка 1 от диспозитива) 3. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Доставка между свързани лица — Възможност за държавите членки да приемат пазарната стойност на доставката като данъчна основа — Насрещна престация за доставка между лица, които не са свързани, определена изцяло в стоки или услуги — Национална правна уредба, която предвижда като данъчна основа пазарната стойност на предоставените стоки или услуги — Недопустимост (членове 73 и 80 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 46; точка 1 от диспозитива) 4. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 49; точка 2 от диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Върховен административен съд — Тълкуване на член 62, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправка в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3) — Възникване на данъчното събитие — Национално законодателство, предвиждащо прилагане на понятието за данъчно събитие както за облагаеми, така и за освободени сделки — Учредяване на право на строеж от физически лица в полза на дружество срещу задължение от страна на последното за извършване на строителни услуги Диспозитив 1) Членове 63 и 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство, когато в полза на дружество са учредени права на строеж за построяването на сгради като насрещна престация за услуги по изграждането на някои обекти на недвижима собственост, които дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правата на строеж, посочените членове допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правата на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, щом към момента на учредяване на тези права всички релевантни елементи на бъдещите доставки на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени, и след като стойността на тези права може да получи парично изражение — което следва да се установи от запитващата юрисдикция. При обстоятелства като тези в главното производство, при които доставките не са осъществени между свързани лица по смисъла на член 80 от Директива 2006/112 — което все пак следва да се установи от запитващата юрисдикция — членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. 2) Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 имат непосредствено действие. Решение на Съда (осми състав) от 7 март 2013 г. — Ефир (Дело C-19/12) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 62, 63, 65, 73 и 80 — Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица — Бартер — ДДС за строителните услуги — Данъчно събитие — Изискуемост — Включване както на облагаемите, така и на освободените доставки в понятието за данъчно събитие — Авансово плащане на цялата насрещна престация — Авансово плащане — Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги — Непосредствено действие“ 1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Посочване на релевантните елементи от правото на Съюза — Преформулиране на въпросите (член 267 от ДФЕС) (вж. точки 26 и 27) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставка на стоки или услуги — Учредяване на право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за услуги по изграждането на недвижими имоти, които са част от тази сграда — Изискуемост на данъка върху строителните услуги от момента на учредяване на правото на строеж — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (членове 63 и 65 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 40; точка 1 от диспозитива) 3. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Доставка между свързани лица — Възможност за държавите членки да приемат пазарната стойност на доставката като данъчна основа — Насрещна престация за доставка между лица, които не са свързани, определена изцяло в стоки или услуги — Национална правна уредба, която предвижда като данъчна основа пазарната стойност на предоставените стоки или услуги — Недопустимост (членове 73 и 80 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 46; точка 1 от диспозитива) 4. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 49; точка 2 от диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Върховен административен съд — Тълкуване на член 62, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправка в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3) — Възникване на данъчното събитие — Национално законодателство, предвиждащо прилагане на понятието за данъчно събитие както за облагаеми, така и за освободени сделки — Учредяване на право на строеж от физически лица в полза на дружество срещу задължение от страна на последното за извършване на строителни услуги Диспозитив 1) Членове 63 и 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство, когато в полза на дружество са учредени права на строеж за построяването на сгради като насрещна престация за услуги по изграждането на някои обекти на недвижима собственост, които дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правата на строеж, посочените членове допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правата на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, щом към момента на учредяване на тези права всички релевантни елементи на бъдещите доставки на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени, и след като стойността на тези права може да получи парично изражение — което следва да се установи от запитващата юрисдикция. При обстоятелства като тези в главното производство, при които доставките не са осъществени между свързани лица по смисъла на член 80 от Директива 2006/112 — което все пак следва да се установи от запитващата юрисдикция — членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. 2) Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 имат непосредствено действие.

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 63, 65, 73 и 80, Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица, Бартер, ДДС за строителните услуги, Данъчно събитие, Изискуемост, Авансово плащане на цялата насрещна престация, Авансово плащане, Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги, Непосредствено действие.

Дело C-549/11 Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Бургас, при Централно управление на Националната агенция за приходите срещу „Орфей България“ ЕООД (Преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 63, 65, 73 и 80 — Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица — Бартер — ДДС за строителните услуги — Данъчно събитие — Изискуемост — Авансово плащане на цялата насрещна престация — Авансово плащане — Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги — Непосредствено действие“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 19 декември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Плащане по сметка преди стоките или услугите да бъдат доставени — Понятие — Авансовото плащане в натура — Включване — Условие — Авансово плащане, което съответства изцяло на договорената насрещна престация — Липса на последици (член 65 от Директива 2006/112 на Съвета Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставка на стоки или услуги — Учредяване на право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за изграждането на обекти в сградата, представляващи недвижима собственост — Изискуемост на данъка за строителните услуги от момента на учредяване на правото на строеж — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (членове 63 и 65 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Доставка между свързани лица — Възможност държавите членки да приемат за данъчна основа пазарната стойност на доставката — Насрещна престация при доставка между несвързани лица, състояща се изцяло от стоки или услуги — Национална правна уредба, приемаща за данъчна основа пазарната стойност на доставените стоки или услуги — Недопустимост (членове 73 и 80 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 35—37) Членове 63 и 65 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в полза на дружество е учредено право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за изграждането на определени представляващи недвижима собственост обекти в сградата, които дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правото на строеж, тези разпоредби допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правото на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, щом към момента на учредяване на това право всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени и стойността на това право може да получи парично изражение — нещо, което следва да се установи от националната юрисдикция. За това тълкуване е без значение обстоятелството, че правото на строеж може да се погаси по силата на предвидена в националната правна уредба погасителна давност. Щом тази възможност представлява условие за разваляне по смисъла на член 90, параграф 1 от Директивата, обстоятелството, че подобно условие може да се упражни в бъдеще, не може да постави под съмнение факта, че доставката е осъществена в момента на учредяването на правото на строеж, ако в този момент всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени. Освен това, за да се определи дали са изпълнени условията за изискуемост на дължимия за подобна бъдеща доставка на услуги данък върху добавената стойност, без значение е доколко нейната насрещна престация сама по себе си е облагаема с този данък сделка. Всъщност, за да стане изискуем дължимият за подобна бъдеща доставка на услуги данък върху добавената стойност, достатъчно е всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги да са вече известни и стойността на нейната насрещна престация да може да получи парично изражение. (вж. точки 38—40; точка 1 от диспозитива) В хипотезата, при която доставка на стока или услуга не е осъществена между свързани лица по смисъла на член 80 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. Установените в член 80, параграф 1 от Директивата условия за прилагане са изчерпателно посочени и поради това националното законодателство не може да предвижда на основание на тази разпоредба данъчната основа да бъде пазарната стойност на операцията извън изброените в разпоредбата случаи. (вж. точки 47 и 49; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 54; точка 3 от диспозитива) Дело C-549/11 Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Бургас, при Централно управление на Националната агенция за приходите срещу „Орфей България“ ЕООД (Преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 63, 65, 73 и 80 — Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица — Бартер — ДДС за строителните услуги — Данъчно събитие — Изискуемост — Авансово плащане на цялата насрещна престация — Авансово плащане — Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги — Непосредствено действие“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 19 декември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Плащане по сметка преди стоките или услугите да бъдат доставени — Понятие — Авансовото плащане в натура — Включване — Условие — Авансово плащане, което съответства изцяло на договорената насрещна престация — Липса на последици (член 65 от Директива 2006/112 на Съвета Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставка на стоки или услуги — Учредяване на право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за изграждането на обекти в сградата, представляващи недвижима собственост — Изискуемост на данъка за строителните услуги от момента на учредяване на правото на строеж — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (членове 63 и 65 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Доставка между свързани лица — Възможност държавите членки да приемат за данъчна основа пазарната стойност на доставката — Насрещна престация при доставка между несвързани лица, състояща се изцяло от стоки или услуги — Национална правна уредба, приемаща за данъчна основа пазарната стойност на доставените стоки или услуги — Недопустимост (членове 73 и 80 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 35—37) Членове 63 и 65 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в полза на дружество е учредено право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за изграждането на определени представляващи недвижима собственост обекти в сградата, които дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правото на строеж, тези разпоредби допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правото на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, щом към момента на учредяване на това право всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени и стойността на това право може да получи парично изражение — нещо, което следва да се установи от националната юрисдикция. За това тълкуване е без значение обстоятелството, че правото на строеж може да се погаси по силата на предвидена в националната правна уредба погасителна давност. Щом тази възможност представлява условие за разваляне по смисъла на член 90, параграф 1 от Директивата, обстоятелството, че подобно условие може да се упражни в бъдеще, не може да постави под съмнение факта, че доставката е осъществена в момента на учредяването на правото на строеж, ако в този момент всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени. Освен това, за да се определи дали са изпълнени условията за изискуемост на дължимия за подобна бъдеща доставка на услуги данък върху добавената стойност, без значение е доколко нейната насрещна престация сама по себе си е облагаема с този данък сделка. Всъщност, за да стане изискуем дължимият за подобна бъдеща доставка на услуги данък върху добавената стойност, достатъчно е всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги да са вече известни и стойността на нейната насрещна престация да може да получи парично изражение. (вж. точки 38—40; точка 1 от диспозитива) В хипотезата, при която доставка на стока или услуга не е осъществена между свързани лица по смисъла на член 80 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. Установените в член 80, параграф 1 от Директивата условия за прилагане са изчерпателно посочени и поради това националното законодателство не може да предвижда на основание на тази разпоредба данъчната основа да бъде пазарната стойност на операцията извън изброените в разпоредбата случаи. (вж. точки 47 и 49; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 54; точка 3 от диспозитива)