Преюдициално запитване, Хармонизация на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, Осма директива 79/1072/ЕИО, Членове 3, 6 и 7, Условия за възстановяване на данъка върху добавената стойност (ДДС), Данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната, Отказ да се възстанови платеният ДДС, Документи, доказващи правото на възстановяване, Непредставяне на подкрепящи документи в определените срокове.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Осма директива 79/1072/ЕИО, Директива 2006/112/ЕО, Данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка, Възстановяване на ДДС, начислен за внесените стоки, Условия, Обективни обстоятелства, потвърждаващи намерението на данъчнозадълженото лице да използва внесените стоки в рамките на икономическата си дейност, Сериозна опасност от неосъществяване на сделката, за която е извършен вносът.

Дело C-441/16 SMS group GmbH срещу Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Bucureşti (Преюдициално запитване,отправено от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Осма директива 79/1072/ЕИО — Директива 2006/112/ЕО — Данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка — Възстановяване на ДДС, начислен за внесените стоки — Условия — Обективни обстоятелства, потвърждаващи намерението на данъчнозадълженото лице да използва внесените стоки в рамките на икономическата си дейност — Сериозна опасност от неосъществяване на сделката, за която е извършен вносът“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 21 септември 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възстановяване на данъка на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната — Спиране на изпълнението на договор за внос на стоки — Неосъществяване на сделката, за която са предназначени посочените стоки — Липса на доказателство за последващото движение на посочените стоки — Отказ на правото на възстановяване — Недопустимост (Директиви на Съвета 79/1072 и 2006/112, член 170) Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, във връзка с член 170 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че тя не допуска държава членка да откаже на данъчнозадължено лице, което не е установено на нейна територия, правото на възстановяване на ДДС, платен за вноса на стоки в положение като разглежданото в главното производство, при което изпълнението на договора, в рамките на който данъчнозадълженото лице е закупило и извършило внос на тези стоки, е било спряно, сделката, за която те е трябвало да бъдат използвани, в крайна сметка не се е осъществила и данъчнозадълженото лице не е представило доказателство за последващото им движение. Всъщност, видно от установената практика на Съда, при липсата на обстоятелства, свързани с измама или злоупотреба, и освен ако няма евентуални корекции в съответствие с предвидените в Директивата за ДДС условия, веднъж възникнало, правото на приспадане остава придобито право (вж. по аналогия решение от 22 март 2012 г., Klub,C-153/11, EU:C:2012:163, т. 46 и цитираната съдебна практика). По-специално, когато поради външни за неговата воля обстоятелства данъчнозадълженото лице не е могло да използва стоките или услугите, довели до приспадане в рамките на предвидената сделка, правото на приспадане остава придобито, тъй като в подобен случай не съществува никаква опасност от измама или злоупотреба, които биха могли да обосноват отказа за възстановяване (вж. по аналогия решение от 22 март 2012 г., Klub,C-153/11, EU:C:2012:163, т. 47 и цитираната съдебна практика). (вж. т. 55, 56 и 58 и диспозитива)

Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Членове 170 и 171, Осма директива ДДС, Член 1, Директива 2008/9/ЕО, Член 3, буква a), Режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, Данъчнозадължено лице, установено в държава членка, което осъществява в друга държава членка единствено технически изпитвания или изследвания.

Съединени дела C-318/11 и C-319/11 Daimler AG и Widex A/S срещу Skatteverket (Преюдициални запитвания, отправени от Förvaltningsrätten i Falun) „Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 170 и 171 — Осма директива ДДС — Член 1 — Директива 2008/9/ЕО — Член 3, буква a) — Режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката — Данъчнозадължено лице, установено в държава членка, което осъществява в друга държава членка единствено технически изпитвания или изследвания“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 25 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възстановяване на данъка на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната — Действие по отношение на лицата — Данъчнозадължено лице, осъществяващо от постоянен обект само технически изпитвания или изследователски дейности, но не и облагаеми сделки — Включване — Изцяло притежавано дъщерно дружество в държавата членка по възстановяване — Липса на последици (член 1 от Директива 79/1072 на Съвета, изменена с Директива 2006/98, и член 3, буква а) от Директива 2008/9 на Съвета) За задължено по данъка върху добавената стойност лице, установено в държава членка, което осъществява в друга държава членка единствено технически изпитвания или изследователски дейности, но не и облагаеми сделки, не може да се счита, че в тази друга държава членка разполага с „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“ по смисъла на член 1 от Осма директива 79/1072 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, изменена с Директива 2006/98, и на член 3, буква а) от Директива 2008/9 за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка. Всъщност изразът „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“, включва две кумулативни условия, изведени, от една страна, от наличието на „постоянен обект“, и от друга — от осъществяването от този обект на „търговски сделки“. За целите на изключване на правото на възстановяване трябва да се установи действително осъществяване на облагаеми сделки от постоянния обект в държавата на подаване на искането за възстановяване, а не само възможността на този обект да осъществява такива сделки. Ако не се оспорва, че дадено предприятие не осъществява последващи облагаеми сделки в държавата, в която е подадено искане за възстановяване посредством неговите служби за технически изпитвания и изследвания, трябва да се признае правото на възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, без да се налага и разглеждане на въпроса дали това предприятие действително разполага с „постоянен обект“ по смисъла на подлежащите на тълкуване разпоредби, след като двете условия, съставляващи критерия за „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“, са кумулативни. Това тълкуване не се поставя под съмнение поради обстоятелството, че данъчнозадълженото лице разполага в държавата членка по искането му за възстановяване с изцяло притежавано дъщерно дружество, предназначено почти изключително да му доставя различни услуги, свързани с осъществяваните технически изпитвания. Всъщност подобно изцяло притежавано дъщерно дружество е самостоятелно данъчнозадължено юридическо лице. (вж. точки 32, 37—39, 44, 48 и 51; точки 1 и 2 от диспозитива) Съединени дела C-318/11 и C-319/11 Daimler AG и Widex A/S срещу Skatteverket (Преюдициални запитвания, отправени от Förvaltningsrätten i Falun) „Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 170 и 171 — Осма директива ДДС — Член 1 — Директива 2008/9/ЕО — Член 3, буква a) — Режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката — Данъчнозадължено лице, установено в държава членка, което осъществява в друга държава членка единствено технически изпитвания или изследвания“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 25 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възстановяване на данъка на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната — Действие по отношение на лицата — Данъчнозадължено лице, осъществяващо от постоянен обект само технически изпитвания или изследователски дейности, но не и облагаеми сделки — Включване — Изцяло притежавано дъщерно дружество в държавата членка по възстановяване — Липса на последици (член 1 от Директива 79/1072 на Съвета, изменена с Директива 2006/98, и член 3, буква а) от Директива 2008/9 на Съвета) За задължено по данъка върху добавената стойност лице, установено в държава членка, което осъществява в друга държава членка единствено технически изпитвания или изследователски дейности, но не и облагаеми сделки, не може да се счита, че в тази друга държава членка разполага с „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“ по смисъла на член 1 от Осма директива 79/1072 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, изменена с Директива 2006/98, и на член 3, буква а) от Директива 2008/9 за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка. Всъщност изразът „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“, включва две кумулативни условия, изведени, от една страна, от наличието на „постоянен обект“, и от друга — от осъществяването от този обект на „търговски сделки“. За целите на изключване на правото на възстановяване трябва да се установи действително осъществяване на облагаеми сделки от постоянния обект в държавата на подаване на искането за възстановяване, а не само възможността на този обект да осъществява такива сделки. Ако не се оспорва, че дадено предприятие не осъществява последващи облагаеми сделки в държавата, в която е подадено искане за възстановяване посредством неговите служби за технически изпитвания и изследвания, трябва да се признае правото на възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, без да се налага и разглеждане на въпроса дали това предприятие действително разполага с „постоянен обект“ по смисъла на подлежащите на тълкуване разпоредби, след като двете условия, съставляващи критерия за „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“, са кумулативни. Това тълкуване не се поставя под съмнение поради обстоятелството, че данъчнозадълженото лице разполага в държавата членка по искането му за възстановяване с изцяло притежавано дъщерно дружество, предназначено почти изключително да му доставя различни услуги, свързани с осъществяваните технически изпитвания. Всъщност подобно изцяло притежавано дъщерно дружество е самостоятелно данъчнозадължено юридическо лице. (вж. точки 32, 37—39, 44, 48 и 51; точки 1 и 2 от диспозитива)