Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, ДДС, Облагаеми сделки, Употреба за нуждите на икономическата дейност на стоки, придобити „в рамките на икономическата дейност“, Третиране като възмездна доставка, Данъчна основа.

Дело C-128/14 Staatssecretaris van Financiën срещу Het Oudeland Beheer BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — ДДС — Облагаеми сделки — Употреба за нуждите на икономическата дейност на стоки, придобити „в рамките на икономическата дейност“ — Третиране като възмездна доставка — Данъчна основа“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 28 април 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на стока за нуждите на осъществяваната икономическа дейност — Третиране като възмездна доставка на стоки — Цел — Стока, произведена, изградена, добита или преработена в рамките на икономическата дейност — Понятие (член 5, параграф 7, буква a) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на стока за нуждите на осъществяваната икономическа дейност — Сграда в строеж върху терен, завършена от трето лице и отдадена под наем от данъчнозадължено лице, титуляр на вещно право върху посочените имоти — Третиране като възмездна доставка на стоки — Данъчна основа — Себестойност на имоти, състояща се от стойността на вещното право и разходите за довършване на строежа — Включване — Условие — Незабавното и пълно приспадане на данъка върху добавената стойност, платен върху споменатите елементи от себестойността (член 5, параграф 7, буква a) и член 11, A, параграф 1, буква б) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Сграда в строеж върху терен, завършена от трето лице и отдадена под наем от данъчнозадължено лице, титуляр на вещно право върху посочените имоти — Третиране като възмездна доставка на стоки — Данъчна основа, състояща се от себестойността на имотите, и по-специално от стойността на вещното право — Определяне чрез позоваване на остатъчната стойност на посоченото вещно право към момента на доставката (член 5, параграф 7, буква a) и член 11, A, параграф 1, буква б) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Вж. текста на решението. (вж. т. 29—32) Член 11, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че стойността на вещно право, което дава на титуляря си право на ползване върху недвижим имот, и разходите за довършване на построена в него офис сграда могат да се включат в данъчната основа на доставка по член 5, параграф 7, буква а) от тази директива, изменена, ако данъчнозадълженото лице вече е платило за тях данък върху добавената стойност (ДДС), който обаче веднага и изцяло е приспаднало. Всъщност, макар възможността за приравнено на възмездна доставка третиране да не може да се използва за събиране на ДДС за стоки, за които при предходно облагане данъчнозадълженото лице вече е платило ДДС, когато платеният за елементите от себестойността на тези стоки ДДС впоследствие е приспаднат, третирането като възмездна доставка не води до повторно облагане. Всъщност тези елементи не трябва да се включват в данъчната основа по член 5, параграф 7, буква а) от Шеста директива единствено когато платеният за тях ДДС е останал за сметка на данъчнозадълженото лице, тъй като то не го е приспаднало. (вж. т. 41, 43 и 46; т. 1 от диспозитива) В случай, когато парцел и намираща се в него сграда в строеж са придобити посредством учредяване на вещно право, което дава на титуляря си право на ползване на тези недвижими имоти, член 11, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че стойността на вещното право, което следва да се вземе предвид в данъчната основа за доставка по член 5, параграф 7, буква а) от същата директива, съответства на стойността на ежегодно дължимите като възнаграждение суми за оставащия срок на действие на договора, коригирани или капитализирани по същия метод като този, използван за определяне на стойността на учреденото право на дългосрочно ползване. Всъщност, когато доставката по член 5, параграф 7, буква а) от Шеста директива не се извършва едновременно с учредяването на правото на дългосрочно ползване, а след него, стойността на това право, която следва да се вземе предвид при определяне на данъчната основа, съответства на неговата остатъчна стойност към момента на доставката. (вж. т. 55 и 61; т. 2 от диспозитива)

Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 18, буква в) и членове 74 и 80, Преустановяване на облагаемата икономическа дейност, Дерегистрация по ДДС на данъчнозадълженото лице от данъчната администрация, Задържане на стоки, довело до приспадане на ДДС, Данъчна основа, Пазарна стойност или покупна стойност, Определяне към момента на доставката, Непосредствено действие на член 74.

Дело C-142/12 Христомир Маринов срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 18, буква в) и членове 74 и 80 — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Дерегистрация по ДДС на данъчнозадълженото лице от данъчната администрация — Задържане на стоки, довело до приспадане на ДДС — Данъчна основа — Пазарна стойност или покупна стойност — Определяне към момента на доставката — Непосредствено действие на член 74“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 8 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Задържане на стоки от данъчнозадължено лице при преустановяване на неговата облагаема икономическа дейност — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Понятие — Дерегистрация по данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице — Включване (член 18, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Задържане на стоки от данъчнозадължено лице при преустановяване на неговата облагаема икономическа дейност — Пазарна цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи — Недопустимост — Условия (член 74 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Член 74 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (член 74 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 18, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася и до преустановяването на облагаемата икономическа дейност, произтичащо от дерегистрацията по данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице. Всъщност основната цел на посочената разпоредба е да се избегне възможността стоките, за които дължимият ДДС е станал подлежащ на приспадане, да станат обект на необложено с данък крайно потребление вследствие на преустановяването на облагаемата икономическа дейност, независимо от свързаните с последното причини или обстоятелства. (вж. точки 27 и 28; точка 1 от диспозитива) Член 74 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която в случаите на преустановяване на облагаемата икономическа дейност предвижда, че данъчната основа на доставката е пазарната цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи, освен ако тази цена съответства на практика на остатъчната стойност на посочените активи към същата дата и по този начин се отчита промяната на стойността на тези активи от датата на тяхното придобиване до датата на преустановяването на облагаемата икономическа дейност. (вж. точка 35; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 38 и 40; точка 3 от диспозитива) Дело C-142/12 Христомир Маринов срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 18, буква в) и членове 74 и 80 — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Дерегистрация по ДДС на данъчнозадълженото лице от данъчната администрация — Задържане на стоки, довело до приспадане на ДДС — Данъчна основа — Пазарна стойност или покупна стойност — Определяне към момента на доставката — Непосредствено действие на член 74“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 8 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Задържане на стоки от данъчнозадължено лице при преустановяване на неговата облагаема икономическа дейност — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Понятие — Дерегистрация по данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице — Включване (член 18, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Задържане на стоки от данъчнозадължено лице при преустановяване на неговата облагаема икономическа дейност — Пазарна цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи — Недопустимост — Условия (член 74 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Член 74 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (член 74 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 18, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася и до преустановяването на облагаемата икономическа дейност, произтичащо от дерегистрацията по данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице. Всъщност основната цел на посочената разпоредба е да се избегне възможността стоките, за които дължимият ДДС е станал подлежащ на приспадане, да станат обект на необложено с данък крайно потребление вследствие на преустановяването на облагаемата икономическа дейност, независимо от свързаните с последното причини или обстоятелства. (вж. точки 27 и 28; точка 1 от диспозитива) Член 74 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която в случаите на преустановяване на облагаемата икономическа дейност предвижда, че данъчната основа на доставката е пазарната цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи, освен ако тази цена съответства на практика на остатъчната стойност на посочените активи към същата дата и по този начин се отчита промяната на стойността на тези активи от датата на тяхното придобиване до датата на преустановяването на облагаемата икономическа дейност. (вж. точка 35; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 38 и 40; точка 3 от диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Облагаеми сделки, Употреба за нуждите на осъществяваната икономическа дейност на стока, придобита „в хода на тази дейност“, Приравнено третиране като възмездна доставка, Принадлежаща на данъчнозадълженото лице земя, преобразувана от трето лице.

Дело C-299/11 Staatssecretaris van Financiën срещу Gemeente Vlaardingen (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Данъчни въпроси — ДДС — Облагаеми сделки — Употреба за нуждите на осъществяваната икономическа дейност на стока, придобита „в хода на тази дейност“ — Приравнено третиране като възмездна доставка — Принадлежаща на данъчнозадълженото лице земя, преобразувана от трето лице“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 8 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на стока за нуждите на осъществяваната икономическа дейност — Приравнено третиране като възмездна доставка — Цел — Стоки, произведени, изградени, добити или преработени в хода на осъществяваната икономическа дейност — Понятие (член 5, параграф 7, буква а) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7, и член 18 от Директива 2006/112) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на стока за нуждите на осъществяваната икономическа дейност — Принадлежаща на данъчнозадълженото лице земя, преобразувана от трето лице, използвана за нуждите на освободена от данък икономическа дейност — Приравнено третиране като възмездна доставка — Условия — Данъчна основа (член 5, параграф 7, буква а); член 11, А, параграф 1, буква б) и член 13, Б, буква з) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Член 5, параграф 7, буква a) от Шеста директива в областта на хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, позволява на държавите членки да уредят данъчното си законодателство по такъв начин, че предприятията, които поради осъществяваната от тях освободена от облагане с данък върху добавената стойност дейност нямат възможност да приспадат заплатения от тях данък при придобиване на техните стопански активи, да не бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение, отколкото техните конкуренти, които упражняват същата дейност, като ползват придобити без заплащане на данък върху добавената стойност стоки, които са произвели сами или, в по-общ план, са придобили „в хода на [тяхната] икономическа дейност“. За да може тези конкуренти да понасят данъчна тежест, идентична с възлаганата на предприятията, придобили стоките си от трети лица, член 5, параграф 7, буква a) от Шеста директива предоставя възможност на държавите членки да третират ползването на стоки, придобити в хода на икономическата дейност за нуждите на осъществяваната от предприятието освободена от облагане с ДДС дейност, като възмездна доставка на стоки по смисъла на член 2, параграф 1 и член 5, параграф 1 от тази директива, като вследствие на това обложат с ДДС посоченото ползване. За да може тази възможност, възпроизведена в член 18 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, да бъде използвана по начин, елиминиращ ефективно всяко неравенство в областта на облагането с данък върху добавената стойност, съществуващо между данъчнозадължените лица, придобили стоки от други данъчнозадължени лица, и онези, придобили стоки в хода на тяхната икономическа дейност, е необходимо изразът „стоки, произведени, изградени, добити, преработени, […] в хода на [икономическата] дейност“ да се тълкува в смисъл, че той обхваща не единствено стоките, произведени, изградени, добити или преработени изцяло от съответното предприятие, но също и стоките, произведени, изградени, добити или преработени от трети лица с материали, предоставени от посоченото предприятие. За да може в съответствие с преследваната с посочения член 5, параграф 7, буква a) съответното данъчнозадължено лице да понесе същата данъчна тежест, както и неговите конкуренти, осъществяващи идентична дейност посредством стоки, придобити изцяло от трети лица, предвиденото с посочената разпоредба приравнено третиране трябва да може да обхваща всички стоки, завършени или подобрени от трети лица, като вследствие на това се стига до облагане с данък върху добавената стойност, като за данъчната основа се взема стойността на съвкупността от посочените стоки. (вж. точки 26—28) Член 5, параграф 7, буква a) от Шеста директива 77/388/EИО в областта на хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7/ЕО, във връзка с член 11, A, параграф 1, буква б) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че ползването от данъчнозадължено лице на негова собствена, но преобразувана за негова сметка от трето лице земя за нуждите на освободена от облагане с данък върху добавената стойност икономическа дейност може да бъде предмет на облагане с данък върху добавената стойност, като за данъчна основа се взема стойността на земята, върху която са разположени игрищата, и разходите за преобразуването на тези игрища, дотолкова, доколкото посоченото данъчнозадължено лице все още не е заплатило данъка върху стойността на тази земя и върху тези разноски и при условие че разглежданата земя не е обхваната от предвиденото в член 13, Б, буква з) от посочената директива основание за освобождаване от данък върху добавената стойност. Във връзка с последното единствено в хипотезата, в която земята може да бъде квалифицирана като застроена земя или като земя за строеж по смисъла на член 4, параграф 3, буква б) от Шеста директива, нейното ползване за нуждите на осъществяваната икономическа дейност подлежи на облагане с данък върху добавената стойност. Когато съгласно предвидената в член 5, параграф 7, буква a) от посочената директива възможност като възмездна доставка се третира ползването за нуждите на осъществяваната икономическа дейност на земя, която не е нито застроена, нито предназначена за строеж, вследствие на това приравнено третиране се прилага член 13, Б, буква з) от Шеста директива и се възпрепятства всяко друго облагане с данък върху добавената стойност. (вж. точки 36 и 38 и диспозитива) Дело C-299/11 Staatssecretaris van Financiën срещу Gemeente Vlaardingen (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Данъчни въпроси — ДДС — Облагаеми сделки — Употреба за нуждите на осъществяваната икономическа дейност на стока, придобита „в хода на тази дейност“ — Приравнено третиране като възмездна доставка — Принадлежаща на данъчнозадълженото лице земя, преобразувана от трето лице“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 8 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на стока за нуждите на осъществяваната икономическа дейност — Приравнено третиране като възмездна доставка — Цел — Стоки, произведени, изградени, добити или преработени в хода на осъществяваната икономическа дейност — Понятие (член 5, параграф 7, буква а) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7, и член 18 от Директива 2006/112) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на стока за нуждите на осъществяваната икономическа дейност — Принадлежаща на данъчнозадълженото лице земя, преобразувана от трето лице, използвана за нуждите на освободена от данък икономическа дейност — Приравнено третиране като възмездна доставка — Условия — Данъчна основа (член 5, параграф 7, буква а); член 11, А, параграф 1, буква б) и член 13, Б, буква з) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Член 5, параграф 7, буква a) от Шеста директива в областта на хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, позволява на държавите членки да уредят данъчното си законодателство по такъв начин, че предприятията, които поради осъществяваната от тях освободена от облагане с данък върху добавената стойност дейност нямат възможност да приспадат заплатения от тях данък при придобиване на техните стопански активи, да не бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение, отколкото техните конкуренти, които упражняват същата дейност, като ползват придобити без заплащане на данък върху добавената стойност стоки, които са произвели сами или, в по-общ план, са придобили „в хода на [тяхната] икономическа дейност“. За да може тези конкуренти да понасят данъчна тежест, идентична с възлаганата на предприятията, придобили стоките си от трети лица, член 5, параграф 7, буква a) от Шеста директива предоставя възможност на държавите членки да третират ползването на стоки, придобити в хода на икономическата дейност за нуждите на осъществяваната от предприятието освободена от облагане с ДДС дейност, като възмездна доставка на стоки по смисъла на член 2, параграф 1 и член 5, параграф 1 от тази директива, като вследствие на това обложат с ДДС посоченото ползване. За да може тази възможност, възпроизведена в член 18 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, да бъде използвана по начин, елиминиращ ефективно всяко неравенство в областта на облагането с данък върху добавената стойност, съществуващо между данъчнозадължените лица, придобили стоки от други данъчнозадължени лица, и онези, придобили стоки в хода на тяхната икономическа дейност, е необходимо изразът „стоки, произведени, изградени, добити, преработени, […] в хода на [икономическата] дейност“ да се тълкува в смисъл, че той обхваща не единствено стоките, произведени, изградени, добити или преработени изцяло от съответното предприятие, но също и стоките, произведени, изградени, добити или преработени от трети лица с материали, предоставени от посоченото предприятие. За да може в съответствие с преследваната с посочения член 5, параграф 7, буква a) съответното данъчнозадължено лице да понесе същата данъчна тежест, както и неговите конкуренти, осъществяващи идентична дейност посредством стоки, придобити изцяло от трети лица, предвиденото с посочената разпоредба приравнено третиране трябва да може да обхваща всички стоки, завършени или подобрени от трети лица, като вследствие на това се стига до облагане с данък върху добавената стойност, като за данъчната основа се взема стойността на съвкупността от посочените стоки. (вж. точки 26—28) Член 5, параграф 7, буква a) от Шеста директива 77/388/EИО в областта на хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7/ЕО, във връзка с член 11, A, параграф 1, буква б) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че ползването от данъчнозадължено лице на негова собствена, но преобразувана за негова сметка от трето лице земя за нуждите на освободена от облагане с данък върху добавената стойност икономическа дейност може да бъде предмет на облагане с данък върху добавената стойност, като за данъчна основа се взема стойността на земята, върху която са разположени игрищата, и разходите за преобразуването на тези игрища, дотолкова, доколкото посоченото данъчнозадължено лице все още не е заплатило данъка върху стойността на тази земя и върху тези разноски и при условие че разглежданата земя не е обхваната от предвиденото в член 13, Б, буква з) от посочената директива основание за освобождаване от данък върху добавената стойност. Във връзка с последното единствено в хипотезата, в която земята може да бъде квалифицирана като застроена земя или като земя за строеж по смисъла на член 4, параграф 3, буква б) от Шеста директива, нейното ползване за нуждите на осъществяваната икономическа дейност подлежи на облагане с данък върху добавената стойност. Когато съгласно предвидената в член 5, параграф 7, буква a) от посочената директива възможност като възмездна доставка се третира ползването за нуждите на осъществяваната икономическа дейност на земя, която не е нито застроена, нито предназначена за строеж, вследствие на това приравнено третиране се прилага член 13, Б, буква з) от Шеста директива и се възпрепятства всяко друго облагане с данък върху добавената стойност. (вж. точки 36 и 38 и диспозитива)