ДДС, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 5, параграф 8, Понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“, Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с ДДС услуги.

Дело C-651/11 Staatssecretaris van Financiën срещу X BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „ДДС — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 5, параграф 8 — Понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ — Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с ДДС услуги“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 30 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Шеста директива — Прехвърляне на съвкупност или част от активи — Понятие — Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружеството от страна на акционер, който предоставя на това дружество облагаеми с ДДС услуги — Изключване — Едновременно прехвърляне на останалите дялове от другите акционери на същия купувач — Прехвърляне, което има тясна връзка с извършваната за дружеството дейност по управление — Липса на последици (член 5, параграф 8 и член 6, параграф 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 5, параграф 8 и/или член 6, параграф 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че прехвърлянето на 30 % от акциите в дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с данък върху добавената стойност услуги, не представлява прехвърляне на съвкупност или част от активи (стоки или услуги) по смисъла на тези разпоредби, независимо че останалите акционери практически едновременно прехвърлят на същото лице всички останали акции в дружеството и че това прехвърляне е в тясна връзка с извършваната за същото дружество дейност по управление. Всъщност понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ обхваща прехвърлянето на предприятие или на самостоятелна част от предприятие, включваща имуществени и евентуално неимуществени активи, които взети заедно, съставляват предприятие или част от предприятие в състояние да извършва независима икономическа дейност. Въпреки това сами по себе си придобиването, притежаването и продажбата на дружествени дялове не представляват икономическа дейност по смисъла на Шеста директива, тъй като самото придобиване на финансово участие в други предприятия не представлява използване на имущество с цел получаването на редовен приход от него. Ето защо прехвърлянето на акции в дадено дружество може независимо от размера на дяловото участие да се приравни на прехвърляне на съвкупност или част от активи само ако дяловото участие е в самостоятелна структурна единица, която позволява да се упражнява независима икономическа дейност, и ако приобретателят продължи тази дейност. Когато обаче не включва прехвърлянето на активи, самото прехвърляне на акции не позволява на приобретателя да продължи независимата икономическа дейност като правоприемник на прехвърлителя. В това отношение акционерите не са собственици на активите на предприятието, в което имат дялово участие, а са собственици на дялове и на това основание имат право на дивидент. Освен това съгласно основния принцип на системата на данъка върху добавената стойност този данък се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада данъкът, начислен пряко върху различните съставни елементи на цената. Текстът на член 5, параграф 8 от Шеста директива съдържа термина „прехвърлител“ в единствено число, което предполага, че не е предвидено тази разпоредба да се прилага в хипотезата, при която няколко прехвърлители продават дяловото си участие на един и същ купувач. Оттук следва, че всяка сделка трябва да се преценява поотделно и самостоятелно. (вж. точки 32, 36, 38, 39, 45—47 и 58 и диспозитива) Дело C-651/11 Staatssecretaris van Financiën срещу X BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „ДДС — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 5, параграф 8 — Понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ — Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с ДДС услуги“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 30 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Шеста директива — Прехвърляне на съвкупност или част от активи — Понятие — Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружеството от страна на акционер, който предоставя на това дружество облагаеми с ДДС услуги — Изключване — Едновременно прехвърляне на останалите дялове от другите акционери на същия купувач — Прехвърляне, което има тясна връзка с извършваната за дружеството дейност по управление — Липса на последици (член 5, параграф 8 и член 6, параграф 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 5, параграф 8 и/или член 6, параграф 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че прехвърлянето на 30 % от акциите в дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с данък върху добавената стойност услуги, не представлява прехвърляне на съвкупност или част от активи (стоки или услуги) по смисъла на тези разпоредби, независимо че останалите акционери практически едновременно прехвърлят на същото лице всички останали акции в дружеството и че това прехвърляне е в тясна връзка с извършваната за същото дружество дейност по управление. Всъщност понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ обхваща прехвърлянето на предприятие или на самостоятелна част от предприятие, включваща имуществени и евентуално неимуществени активи, които взети заедно, съставляват предприятие или част от предприятие в състояние да извършва независима икономическа дейност. Въпреки това сами по себе си придобиването, притежаването и продажбата на дружествени дялове не представляват икономическа дейност по смисъла на Шеста директива, тъй като самото придобиване на финансово участие в други предприятия не представлява използване на имущество с цел получаването на редовен приход от него. Ето защо прехвърлянето на акции в дадено дружество може независимо от размера на дяловото участие да се приравни на прехвърляне на съвкупност или част от активи само ако дяловото участие е в самостоятелна структурна единица, която позволява да се упражнява независима икономическа дейност, и ако приобретателят продължи тази дейност. Когато обаче не включва прехвърлянето на активи, самото прехвърляне на акции не позволява на приобретателя да продължи независимата икономическа дейност като правоприемник на прехвърлителя. В това отношение акционерите не са собственици на активите на предприятието, в което имат дялово участие, а са собственици на дялове и на това основание имат право на дивидент. Освен това съгласно основния принцип на системата на данъка върху добавената стойност този данък се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада данъкът, начислен пряко върху различните съставни елементи на цената. Текстът на член 5, параграф 8 от Шеста директива съдържа термина „прехвърлител“ в единствено число, което предполага, че не е предвидено тази разпоредба да се прилага в хипотезата, при която няколко прехвърлители продават дяловото си участие на един и същ купувач. Оттук следва, че всяка сделка трябва да се преценява поотделно и самостоятелно. (вж. точки 32, 36, 38, 39, 45—47 и 58 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 13, Б, буква ж) във връзка с член 4, параграф 3, буква a), Доставка на сгради и на прилежащата им земя, Доставка на сграда в строеж с цел построяването на нова сграда чрез преобразуване, Продължаване и завършване на строителните работи от купувача след доставката, Освобождаване от ДДС.

Дело C-326/11 J.J. Komen en Zonen Beheer Heerhugowaard BV срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 13, Б, буква ж) във връзка с член 4, параграф 3, буква a) — Доставка на сгради и на прилежащата им земя — Доставка на сграда в строеж с цел построяването на нова сграда чрез преобразуване — Продължаване и завършване на строителните работи от купувача след доставката — Освобождаване от ДДС“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Критерии за преценка — Намерение на страните по отношение на облагането на определена сделка с данъка — Задължение за обща преценка на съответната сделка Право на Европейския съюз — Принципи — Забрана на злоупотребата с право Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставката на сгради и на прилежащата им земя — Обхват — Доставка на недвижим имот, състоящ се от поземлен имот и стара сграда в процес на преобразуване в нова — Стара сграда, по която са били извършени само работи по частично разрушаване и тя отчасти все още се е използвала — Включване (член 4, параграф 3, буква а) и член 13, Б, буква ж) от Директива 77/388 на Съвета) Заявеното намерение на страните по отношение на облагането на съответната сделка с данък върху добавената стойност трябва да се вземе предвид при общата преценка на фактите по сделката, стига да са налице обективни данни за това намерение. Такива обективни данни са етапът, до който са стигнали извършените от продавача работи по преобразуване към датата на доставката, и евентуално използването на съответния недвижим имот към тази дата. (вж. точки 33 и 34) Вж. текста на решението. (вж. точка 35) Член 13, Б, буква ж) от Шеста директива 77/388 за хармонизиране на законодателството на държавите членки относно данъка върху оборота във връзка с член 4, параграф 3, буква a) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в първата разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност обхваща сделката по доставка на недвижим имот, състоящ се от поземлен имот и стара сграда в процес на преобразуване в нова, когато към момента на тази доставка по старата сграда са били извършени само работи по частично разрушаване и тя поне отчасти все още се е използвала по предназначение. (вж. точка 39 и диспозитива) Дело C-326/11 J.J. Komen en Zonen Beheer Heerhugowaard BV срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 13, Б, буква ж) във връзка с член 4, параграф 3, буква a) — Доставка на сгради и на прилежащата им земя — Доставка на сграда в строеж с цел построяването на нова сграда чрез преобразуване — Продължаване и завършване на строителните работи от купувача след доставката — Освобождаване от ДДС“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Критерии за преценка — Намерение на страните по отношение на облагането на определена сделка с данъка — Задължение за обща преценка на съответната сделка Право на Европейския съюз — Принципи — Забрана на злоупотребата с право Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставката на сгради и на прилежащата им земя — Обхват — Доставка на недвижим имот, състоящ се от поземлен имот и стара сграда в процес на преобразуване в нова — Стара сграда, по която са били извършени само работи по частично разрушаване и тя отчасти все още се е използвала — Включване (член 4, параграф 3, буква а) и член 13, Б, буква ж) от Директива 77/388 на Съвета) Заявеното намерение на страните по отношение на облагането на съответната сделка с данък върху добавената стойност трябва да се вземе предвид при общата преценка на фактите по сделката, стига да са налице обективни данни за това намерение. Такива обективни данни са етапът, до който са стигнали извършените от продавача работи по преобразуване към датата на доставката, и евентуално използването на съответния недвижим имот към тази дата. (вж. точки 33 и 34) Вж. текста на решението. (вж. точка 35) Член 13, Б, буква ж) от Шеста директива 77/388 за хармонизиране на законодателството на държавите членки относно данъка върху оборота във връзка с член 4, параграф 3, буква a) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в първата разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност обхваща сделката по доставка на недвижим имот, състоящ се от поземлен имот и стара сграда в процес на преобразуване в нова, когато към момента на тази доставка по старата сграда са били извършени само работи по частично разрушаване и тя поне отчасти все още се е използвала по предназначение. (вж. точка 39 и диспозитива)

ДДС, Шеста директива, Член 5, параграф 8, Понятие "прехвърляне на съвкупност или на част от активи", Прехвърляне на правото на собственост върху стоките в наличност и върху търговското оборудване едновременно с отдаването под наем на търговски помещения.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки — Възможност за държавите членки да изключат прехвърлянето на съвкупност или на част от активи (член 5, параграф 8 от Директива на Съвета 77/388) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки — Прехвърляне на съвкупност или на част от активи (член 5, параграф 8 от Директива на Съвета 77/388) Summary 1. За да се приеме, че е налице прехвърляне на предприятие или на самостоятелна част от предприятие по смисъла на член 5, параграф 8 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, е необходимо съвкупността от прехвърлени елементи да е достатъчна, за да позволи упражняването на дадена независима стопанска дейност. В хипотезата, при която за упражняването на дадена стопанска дейност не е необходимо да се използват определени помещения или помещения, оборудвани с фиксирано обзавеждане, може да е налице прехвърляне на съвкупност на активи по смисъла на посочената разпоредба от Шеста директива, дори и ако не се прехвърля правото на собственост върху определен недвижим имот. Въпреки това не е възможно да се приеме, че е налице подобно прехвърляне по смисъла на посочената разпоредба, без приобретателят да получи владението върху търговските помещения, ако съответната стопанска дейност се състои в стопанисване на неразделна съвкупност от движими и недвижими активи. По-специално, ако тези търговски помещения са оборудвани с фиксирано обзавеждане, необходимо за продължаването на стопанската дейност, тези недвижими активи трябва да са част от прехвърлените имуществени елементи, за да може да става въпрос за прехвърляне на съвкупност или на част от активи по смисъла на Шеста директива. Такова прехвърляне може да е налице също и ако търговските помещения са предоставени във владението на приобретателя с договор за наем или ако самият приобретател разполага с подходящ недвижим имот, в който могат да се преместят всички прехвърлени активи и където приобретателят може да продължи да упражнява съответната стопанска дейност. Освен това фактори като уговорения срок на договора за наем и уговорените условия за неговото прекратяване трябва да бъдат взети предвид при цялостната преценка на сделката по прехвърляне на активи отново по смисъла на същата разпоредба, при условие че посочените фактори могат да повлияят върху тази преценка или е възможно да препятстват трайното продължаване на стопанската дейност. Въпреки това сама по себе си възможността за прекратяване на договор за наем с краткосрочно предизвестие не е определяща, за да се заключи, че приобретателят е имал намерение веднага след прехвърлянето да преустанови дейността на прехвърленото търговско предприятие или на прехвърлената част от търговско предприятие. Следователно не може да бъде отказано прилагане на член 5, параграф 8 от Шеста директива единствено въз основа на това съображение. (вж. точки 25, 27—29, 42 и 43) 2. Член 5, параграф 8 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота следва да се тълкува в смисъл, че по смисъла на тази разпоредба представлява прехвърляне на съвкупност или на част от активи прехвърлянето на правото на собственост върху стоките в наличност и върху търговското оборудване на магазин за търговия на дребно едновременно с отдаването под наем на приобретателя за неопределен срок и на помещенията на посочения магазин, като обаче договорът за наем може да се прекрати с краткосрочно предизвестие от всяка от двете страни, при условие че прехвърлените активи са достатъчни, за да може посоченият приобретател да продължи трайно дадена независима стопанска дейност. (вж. точка 45 и диспозитива)