Documents - 1 citing "Решение на Съда (трети състав) от 15 декември 2011 г. Banca Antoniana Popolare Veneta SpA срещу Ministero dell'Economia e delle Finanze и Agenzia delle Entrate. Искане за преюдициално заключение : Corte suprema di cassazione - Италия. ДДС - Възстановяване на недължимо платения данък - Национална правна уредба, предвиждаща възможността за предявяване на иск за връщане на недължимо платено пред различни юрисдикции, с различни срокове, според това дали става въпрос за получателя или за доставчика на услуги - Възможност за получателя на услуги да поиска възстановяване на данъка от доставчика на услугата след изтичането на срока за предявяване на иск от последния срещу данъчната администрация - Принцип на ефективност. Дело C-427/10."

ДДС, Възстановяване на недължимо платения данък, Национална правна уредба, предвиждаща възможността за предявяване на иск за връщане на недължимо платено пред различни юрисдикции, с различни срокове, според това дали става въпрос за получателя или за доставчика на услуги, Възможност за получателя на услуги да поиска възстановяване на данъка от доставчика на услугата след изтичането на срока за предявяване на иск от последния срещу данъчната администрация, Принцип на ефективност.
Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възстановяване на недължимо платения данък (Директива 77/388 на Съвета) Summary Принципът на ефективност допуска национална правна уредба относно връщане на недължимо платено, която предвижда по-дълъг давностен срок за предявяване на иск за връщане на недължимо платено по гражданското право, предявен от получателя на услуги срещу доставчика на тези услуги, които се облагат с данък върху добавената стойност, отколкото специалния давностен срок за предявяване на иск за възстановяване по данъчното право, предявен от този доставчик срещу данъчната администрация, за да може това данъчнозадължено лице действително да поиска възстановяването на този данък от данъчната администрация. Последното условие не е изпълнено, когато прилагането на такава правна уредба лишава напълно данъчнозадълженото лице от правото да получи от данъчната администрация възстановяване на недължимо платения данък върху добавената стойност, който то самото е трябвало да върне на получателя на предоставяните от него услуги. (вж. точка 42 и диспозитива)