ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 44 и 47, Място на извършване на облагаемите сделки, Данъчно привързване, Понятие за доставка на услуги, свързани с недвижими имоти, Презгранична доставка на комплексни услуги по складирането на стоки.

Keywords Summary Keywords 1. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка (Директива 2006/112 на Съвета) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — Услуги по складиране — Изключване от приложното поле на член 47 на Директива 2006/112 — Условия (член 47 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. Вж. текста на решението. (вж. точки 20—22) 2. Член 47 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2008/8, трябва да се тълкува в смисъл, че доставката на комплексна услуга по складиране, обхващаща приемането на стоките в склад, разпределянето на същите в подходящи за складирането им места, складирането на тези стоки, опаковането им и предаването, разтоварването и натоварването на стоките, попада в приложното поле на този член само при условие че складирането представлява основната доставка по една-единствена сделка и че на получателя на тази услуга е предоставено право да ползва цялостно или частично точно определен недвижим имот. В това отношение, доколкото много услуги са привързани по един или друг начин към недвижим имот, необходимо е доставката на услуги да има за предмет самия недвижим имот. Такъв по-специално е случаят, когато точно определен недвижим имот трябва да се счита за съставен елемент от доставката на услуги, тъй като представлява централен и абсолютно необходим елемент от последната. (вж. точки 35 и 39 и диспозитива) Дело C-155/12 Minister Finansów срещу RR Donnelley Global Turnkey Solutions Poland sp. z o.o. (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 44 и 47 — Място на извършване на облагаемите сделки — Данъчно привързване — Понятие за доставка на услуги, свързани с недвижими имоти — Презгранична доставка на комплексни услуги по складирането на стоки“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 27 юни 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — Услуги по складиране — Изключване от приложното поле на член 47 на Директива 2006/112 — Условия (член 47 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 20—22) Член 47 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2008/8, трябва да се тълкува в смисъл, че доставката на комплексна услуга по складиране, обхващаща приемането на стоките в склад, разпределянето на същите в подходящи за складирането им места, складирането на тези стоки, опаковането им и предаването, разтоварването и натоварването на стоките, попада в приложното поле на този член само при условие че складирането представлява основната доставка по една-единствена сделка и че на получателя на тази услуга е предоставено право да ползва цялостно или частично точно определен недвижим имот. В това отношение, доколкото много услуги са привързани по един или друг начин към недвижим имот, необходимо е доставката на услуги да има за предмет самия недвижим имот. Такъв по-специално е случаят, когато точно определен недвижим имот трябва да се счита за съставен елемент от доставката на услуги, тъй като представлява централен и абсолютно необходим елемент от последната. (вж. точки 35 и 39 и диспозитива)

Директива 2006/112/ЕО, Данък върху добавената стойност, Членове 167, 168 и 185, Право на приспадане, Корекция на приспаданията, Придобиване на терен и на построените върху него сгради с цел разрушаване на тези сгради и изграждане на проект за недвижим имот върху този терен.

Дело C-257/11 SC Gran Via Moineşti SRL срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală (ANAF) и Administraţia Finanţelor Publice Bucureşti Sector 1 (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti) „Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност — Членове 167, 168 и 185 — Право на приспадане — Корекция на приспаданията — Придобиване на терен и на построените върху него сгради с цел разрушаване на тези сгради и изграждане на проект за недвижим имот върху този терен“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 29 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически действия — Включване (член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Придобиване на терен и на построените върху него сгради с цел разрушаването им и изграждането на жилищен комплекс — Право на приспадане (членове 167 и 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Цел (членове 185—187 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Разрушаване на сградите, извършено с цел изграждането на жилищен комплекс на мястото на тези сгради — Разрушаване, предвидено още с придобиването на сградите — Задължение за извършване на корекция — Липса (член 185 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—27) Членове 167 и 168 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че дружество, което е придобило терен и построените върху него сгради с цел разрушаването им и изграждането на жилищен комплекс върху терена, има правото да приспадне данъка върху добавената стойност за придобиването на посочените сгради, след като, придобивайки ги, дружеството извършва икономическа дейност като данъчнозадължено лице и след като с придобиването на терена и на разглежданите сгради дружеството е заявило намерението си да разруши тези сгради и да изгради жилищен комплекс върху терена. След като тези сгради са придобити с терена, върху който са били построени, а последният продължава да се използва от дружеството за цели на облагаемите сделки, заместването на остарели конструкции с по-модерни сгради и следователно използването на последните за облагаеми впоследствие сделки не прекъсва изобщо пряката връзка, която съществува между, от една страна, придобиването преди това на съответните недвижими имоти, и от друга страна, икономическите дейности, осъществени впоследствие от данъчнозадълженото лице. По този начин придобиването на разглежданите имоти, а след това и разрушаването им с оглед на построяването на по-модерни сгради, могат да се разглеждат като последователност от свързани помежду си сделки, имащи за предмет осъществяването на облагаеми сделки на същото основание, каквото е покупката на нови недвижими имоти и тяхното пряко използване. (вж. точки 31—33, 35 и 36; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 38 и 39) Член 185 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че разрушаването на сградите, придобити с терена, върху който са били построени, извършено с цел изграждане на жилищен комплекс на мястото на тези сгради, не съставлява промяна по смисъла на посочения член 185, параграф 1, след като разрушаването е било предвидено след придобиването на сградите и следователно не води до задължение за корекция на първоначално приспаднатия данък върху добавената стойност за придобиването на тези сгради. (вж. точки 41 и 42; точка 2 от диспозитива) Дело C-257/11 SC Gran Via Moineşti SRL срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală (ANAF) и Administraţia Finanţelor Publice Bucureşti Sector 1 (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti) „Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност — Членове 167, 168 и 185 — Право на приспадане — Корекция на приспаданията — Придобиване на терен и на построените върху него сгради с цел разрушаване на тези сгради и изграждане на проект за недвижим имот върху този терен“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 29 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически действия — Включване (член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Придобиване на терен и на построените върху него сгради с цел разрушаването им и изграждането на жилищен комплекс — Право на приспадане (членове 167 и 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Цел (членове 185—187 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Разрушаване на сградите, извършено с цел изграждането на жилищен комплекс на мястото на тези сгради — Разрушаване, предвидено още с придобиването на сградите — Задължение за извършване на корекция — Липса (член 185 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—27) Членове 167 и 168 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че дружество, което е придобило терен и построените върху него сгради с цел разрушаването им и изграждането на жилищен комплекс върху терена, има правото да приспадне данъка върху добавената стойност за придобиването на посочените сгради, след като, придобивайки ги, дружеството извършва икономическа дейност като данъчнозадължено лице и след като с придобиването на терена и на разглежданите сгради дружеството е заявило намерението си да разруши тези сгради и да изгради жилищен комплекс върху терена. След като тези сгради са придобити с терена, върху който са били построени, а последният продължава да се използва от дружеството за цели на облагаемите сделки, заместването на остарели конструкции с по-модерни сгради и следователно използването на последните за облагаеми впоследствие сделки не прекъсва изобщо пряката връзка, която съществува между, от една страна, придобиването преди това на съответните недвижими имоти, и от друга страна, икономическите дейности, осъществени впоследствие от данъчнозадълженото лице. По този начин придобиването на разглежданите имоти, а след това и разрушаването им с оглед на построяването на по-модерни сгради, могат да се разглеждат като последователност от свързани помежду си сделки, имащи за предмет осъществяването на облагаеми сделки на същото основание, каквото е покупката на нови недвижими имоти и тяхното пряко използване. (вж. точки 31—33, 35 и 36; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 38 и 39) Член 185 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че разрушаването на сградите, придобити с терена, върху който са били построени, извършено с цел изграждане на жилищен комплекс на мястото на тези сгради, не съставлява промяна по смисъла на посочения член 185, параграф 1, след като разрушаването е било предвидено след придобиването на сградите и следователно не води до задължение за корекция на първоначално приспаднатия данък върху добавената стойност за придобиването на тези сгради. (вж. точки 41 и 42; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, A, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2, Част от дълготраен актив от имуществото на предприятие, Временно ползване за лични нужди, Извършване на трайни преустройства в дълготрайния актив, Плащане на ДДС за трайни преустройства, Право на приспадане.

Дело C-334/10 X срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, A, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2 — Част от дълготраен актив от имуществото на предприятие — Временно ползване за лични нужди — Извършване на трайни преустройства в дълготрайния актив — Плащане на ДДС за трайни преустройства — Право на приспадане“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дълготрайни материални активи — Временно ползване за лични нужди на част от актив на предприятието — Право на приспадане на разходите за извършване на трайни преустройства на посочения актив — Условие — Намерение за използване на преустроения актив за нуждите на предприятието — Критерии за преценка (Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, A, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета) Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, A, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че от една страна, данъчнозадължено лице, което ползва временно за личните си нужди част от дълготраен актив на своето предприятие, разполага, в съответствие с тези разпоредби, с право на приспадане на платения данък върху добавената стойност върху разходите за извършването на трайни преустройства на посочения актив, дори и тези преустройства да са били направени с цел временно ползване за лични нужди, и че от друга страна, това право на приспадане съществува независимо от обстоятелството дали при придобиването на дълготрайния актив, в който са извършени посочените преустройства, на данъчнозадълженото лице е бил начислен данък върху добавената стойност и дали последното го е приспаднало. В това отношение именно потвърденото с обективни доказателства намерение на данъчнозадълженото лице да използва актив или услуга за нуждите на своето предприятие, позволява да се определи дали към момента на получаването на доставката данъчнозадълженото лице е действало в това си качество и дали следователно то трябва да се ползва с правото на приспадане на дължимия или платения ДДС за съответните стоки и услуги. Сред тези доказателства ca и естеството на съответните активи и периодът, който е изминал между придобиването на тези активи и тяхното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. От друга страна, обстоятелството, че стоки, придобити за целите на икономическата дейност, не се използват веднага за тази дейност, по принцип не може да постави под въпрос правото на приспадане на заплатения по получени доставки данък върху добавената стойност. Първоначално ползване изключително за лични нужди е в съответствие с принципа на данъчен неутралитет, присъщ на общата система на данъка върху добавената стойност и може да се приеме за съставляващо смесена употреба, по смисъла на съдебната практика, на дълготраен актив от имуществото на предприятието. (вж. точки 19, 23, 31, 32, 34 и 43 и диспозитива) Дело C-334/10 X срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, A, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2 — Част от дълготраен актив от имуществото на предприятие — Временно ползване за лични нужди — Извършване на трайни преустройства в дълготрайния актив — Плащане на ДДС за трайни преустройства — Право на приспадане“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дълготрайни материални активи — Временно ползване за лични нужди на част от актив на предприятието — Право на приспадане на разходите за извършване на трайни преустройства на посочения актив — Условие — Намерение за използване на преустроения актив за нуждите на предприятието — Критерии за преценка (Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, A, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета) Член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, A, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че от една страна, данъчнозадължено лице, което ползва временно за личните си нужди част от дълготраен актив на своето предприятие, разполага, в съответствие с тези разпоредби, с право на приспадане на платения данък върху добавената стойност върху разходите за извършването на трайни преустройства на посочения актив, дори и тези преустройства да са били направени с цел временно ползване за лични нужди, и че от друга страна, това право на приспадане съществува независимо от обстоятелството дали при придобиването на дълготрайния актив, в който са извършени посочените преустройства, на данъчнозадълженото лице е бил начислен данък върху добавената стойност и дали последното го е приспаднало. В това отношение именно потвърденото с обективни доказателства намерение на данъчнозадълженото лице да използва актив или услуга за нуждите на своето предприятие, позволява да се определи дали към момента на получаването на доставката данъчнозадълженото лице е действало в това си качество и дали следователно то трябва да се ползва с правото на приспадане на дължимия или платения ДДС за съответните стоки и услуги. Сред тези доказателства ca и естеството на съответните активи и периодът, който е изминал между придобиването на тези активи и тяхното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. От друга страна, обстоятелството, че стоки, придобити за целите на икономическата дейност, не се използват веднага за тази дейност, по принцип не може да постави под въпрос правото на приспадане на заплатения по получени доставки данък върху добавената стойност. Първоначално ползване изключително за лични нужди е в съответствие с принципа на данъчен неутралитет, присъщ на общата система на данъка върху добавената стойност и може да се приеме за съставляващо смесена употреба, по смисъла на съдебната практика, на дълготраен актив от имуществото на предприятието. (вж. точки 19, 23, 31, 32, 34 и 43 и диспозитива)