Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Данък, платен за получена доставка, Приспадане.

Дело C-267/15 Gemeente Woerden срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Данък, платен за получена доставка — Приспадане“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 22 юни 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Данъчнозадължено лице, което е възложило построяването на сграда и я е продало на цена, по-ниска от разходите за построяването ѝ — Право на приспадане на целия данък върху добавената стойност — Приобретател, който е предоставил на трето лице част от посочената сграда за безвъзмездно ползване — Липса на последици (Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че когато данъчнозадълженото лице е възложило построяването на сграда и я е продало на цена, която е по-ниска от разходите за построяването ѝ, посоченото данъчнозадължено лице има право да приспадне целия данък върху добавената стойност, платен за построяването на сградата, а не само на такава част от този данък, която е пропорционална на частите от сградата, използвани от приобретателя ѝ за извършването на икономическа дейност. В това отношение е без значение обстоятелството, че този приобретател предоставя на трето лице част от разглежданата сграда за безвъзмездно ползване. (вж. т. 42 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 9, параграф 1, Понятия „данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност“ и „икономическа дейност“, Член 24, параграф 1, Понятие „доставка на услуги“, Селскостопански съоръжения, Изграждане и експлоатация на система за отвеждане на води от търговско дружество с нестопанска цел, Значение на финансирането на съоръженията посредством държавни помощи и помощи от Европейския съюз.

Дело C-263/15 Lajvér Meliorációs Nonprofit Kft. и Lajvér Csapadékvízrendezési Nonprofit Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (NAV) (Преюдициално запитване, отправено от Kúria) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 9, параграф 1 — Понятия „данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност“ и „икономическа дейност“ — Член 24, параграф 1 — Понятие „доставка на услуги“ — Селскостопански съоръжения — Изграждане и експлоатация на система за отвеждане на води от търговско дружество с нестопанска цел — Значение на финансирането на съоръженията посредством държавни помощи и помощи от Европейския съюз“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 2 юни 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономическа дейност — Понятие — Експлоатация на селскостопански съоръжения от търговско дружество с нестопанска цел, упражняващо допълнително по търговски начин тази дейност, от която се получава доход — Включване — Условие — Получаване на постоянен доход — Финансиране на посочената дейност с публични субсидии и такса в ограничен размер — Липса на последици (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Експлоатация на селскостопански съоръжения от търговско дружество с нестопанска цел, упражняващо допълнително по търговски начин тази дейност, от която се получава доход — Включване — Условие — Проверка, която националната юрисдикция трябва да извърши, относно значението на размера на таксата за наличието на пряка връзка между доставките на услуги и насрещната им престация (член 2, параграф 1, буква в) и член 24 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че експлоатацията на селскостопански съоръжения от търговско дружество с нестопанска цел, упражняващо само допълнително по търговски начин тази дейност, от която се получава доход, представлява икономическа дейност по смисъла на тази разпоредба, независимо от обстоятелството, че от една страна, тези съоръжения са финансирани в значителна степен с държавни помощи и от друга страна, че експлоатацията им води само до доходи от такса, която има ограничен размер, след като тази такса има постоянен характер поради предвидения за събирането ѝ срок. От една страна, подобна дейност трябва да се счита за попадаща в обхвата на понятието за икономическа дейност, ако тя се извършва с цел получаване на постоянен доход. Такъв доход е налице, когато срещу доставките на услуги, които са или трябва да бъдат извършени, се получава или ще бъде получавано възнаграждение посредством такса, събирана от собствениците на съответните терени за експлоатация на тези съоръжения за срок от осем години, въз основа на който тази такса има постоянен характер. От друга страна, що се отнася до обстоятелството, че съответните данъчнозадължени лица могат да упражняват само допълнително тази икономическа дейност по търговски начин и да получават доход от нея, на първо място, от член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 е видно, че за да се прецени дали експлоатацията на дадено материално или нематериално имущество е извършвана с цел получаване на доходи, няма значение дали тази експлоатация има за цел или не генерирането на печалба. На второ място, допълнителното упражняване на подобна дейност не се отразява на нейния икономически характер, тъй като посочената такса има постоянен характер поради предвидения за събирането ѝ срок. Накрая обстоятелството, че направените инвестиции са финансирани до голяма степен с помощи, предоставени от държавата членка и от Съюза, не може да повлияе на икономическото естество на подобна дейност, тъй като понятието за икономическа дейност има обективен характер и се прилага независимо от целите и резултатите на съответните сделки и независимо от начина на финансиране, избран от съответния оператор, включително когато става въпрос за публични субсидии. (вж. т. 28, 30, 31, 33—35, 37, 38 и 51; т. 1 от диспозитива) Член 24 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че експлоатацията на селскостопански съоръжения се състои във възмездното извършване на доставки на услуги, тъй като те са в пряка връзка с таксата, която е или трябва да бъде получена, при условие че тази такса в ограничен размер представлява равностойността на предоставената услуга, независимо от обстоятелството, че тези доставки на услуги се изразяват в изпълнението на предвидени в правни норми задължения. Всъщност както обстоятелството, че посочената дейност се състои в упражняване на възложени и регламентирани със закон функции за постигане на цел от общ интерес, така и фактът, че стопанска сделка е реализирана на цена, по-висока или по-ниска от нейната себестойност, и въз основа на това — на цена по-висока или по-ниска от нейната пазарна стойност, са ирелевантни за преценката дали тази дейност представлява доставка на услуги, извършвана възмездно. Запитващата юрисдикция следва да провери дали в качеството си на насрещна престация размерът на таксата, която е или трябва да бъде получена, може да охарактеризира наличието на пряка връзка между доставките на услуги, които са или трябва да бъдат извършени, и посочената насрещна престация и оттук — възмездния характер на доставките на услуги. Запитващата юрисдикция трябва по-специално да се увери, че предвидената такса не представлява само частично възнаграждение за доставките на услуги, които са или трябва да бъдат извършени, и че равнището на тази такса не е било определено поради наличието на други възможни фактори, които евентуално да могат да поставят под съмнение пряката връзка между доставките на услуги и насрещната им престация. (вж. т. 42, 45 и 51; т. 2 от диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква в), членове 26, 62 и 63, Данъчно събитие, Взаимни престации, Възмездни сделки, Данъчна основа на доставка в случай на насрещна престация, състояща се в извършване на услуги, Предоставяне от физическо лице на дружество на правото да използва недвижими имоти и да ги отдава под наем на трети лица срещу извършването на услуги по ремонт и обзавеждане на тези имоти от това дружество.

Дело C-283/12 „Серебряннъй век“ ЕООД срещу Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, параграф 1, буква в), членове 26, 62 и 63 — Данъчно събитие — Взаимни престации — Възмездни сделки — Данъчна основа на доставка в случай на насрещна престация, състояща се в извършване на услуги — Предоставяне от физическо лице на дружество на правото да използва недвижими имоти и да ги отдава под наем на трети лица срещу извършването на услуги по ремонт и обзавеждане на тези имоти от това дружество“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 26 септември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки — Насрещна престация, която може да се състои в доставка на услуги — Условие — Предоставяне на услуги, което е свързано пряко с доставката и може да получи парично изражение — Договори за бартер (член 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Услуги по ремонт и обзавеждане на апартамент — Включване (член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета) Насрещната престация при доставка на стоки може да се състои в доставка на услуги и да представлява данъчната основа за тази насрещна престация по смисъла на член 73 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, при условие обаче че е налице пряка връзка между доставката на стоки и доставката на услуги и че стойността на последната може да получи парично изражение. Същото се отнася и за случая, в който е извършена доставка на услуги срещу друга доставка на услуги, при положение че са изпълнени същите тези условия. Следователно договорите за бартер, в които насрещната престация поначало е в натура, и сделките с парична насрещна престация представят две еднакви положения от икономическа и търговска гледна точка. (вж. точки 38 и 39) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставка на услуги по ремонт и обзавеждане на апартамент трябва да се смята за извършена възмездно, когато по силата на договор, сключен със собственика на този апартамент, доставчикът на посочените услуги, от една страна, поема задължението да извърши тази доставка на услуги за своя сметка и от друга страна, придобива правото да разполага с посочения апартамент, за да го използва за своята икономическа дейност за срока на действие на този договор, без да дължи наем, докато собственикът получава апартамента с подобренията в него след прекратяването на договора. Обстоятелството, че собственикът на съответния апартамент ще се ползва от доставката на услуги по ремонт и обзавеждане едва след прекратяването на договора, не променя нищо в това отношение, тъй като със сключването му страните по подобен двустранен договор поемат една към друга задължение да извършат взаимни престации. (вж. точки 41 и 42 и диспозитива) Дело C-283/12 „Серебряннъй век“ ЕООД срещу Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, параграф 1, буква в), членове 26, 62 и 63 — Данъчно събитие — Взаимни престации — Възмездни сделки — Данъчна основа на доставка в случай на насрещна престация, състояща се в извършване на услуги — Предоставяне от физическо лице на дружество на правото да използва недвижими имоти и да ги отдава под наем на трети лица срещу извършването на услуги по ремонт и обзавеждане на тези имоти от това дружество“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 26 септември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки — Насрещна престация, която може да се състои в доставка на услуги — Условие — Предоставяне на услуги, което е свързано пряко с доставката и може да получи парично изражение — Договори за бартер (член 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Услуги по ремонт и обзавеждане на апартамент — Включване (член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета) Насрещната престация при доставка на стоки може да се състои в доставка на услуги и да представлява данъчната основа за тази насрещна престация по смисъла на член 73 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, при условие обаче че е налице пряка връзка между доставката на стоки и доставката на услуги и че стойността на последната може да получи парично изражение. Същото се отнася и за случая, в който е извършена доставка на услуги срещу друга доставка на услуги, при положение че са изпълнени същите тези условия. Следователно договорите за бартер, в които насрещната престация поначало е в натура, и сделките с парична насрещна престация представят две еднакви положения от икономическа и търговска гледна точка. (вж. точки 38 и 39) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставка на услуги по ремонт и обзавеждане на апартамент трябва да се смята за извършена възмездно, когато по силата на договор, сключен със собственика на този апартамент, доставчикът на посочените услуги, от една страна, поема задължението да извърши тази доставка на услуги за своя сметка и от друга страна, придобива правото да разполага с посочения апартамент, за да го използва за своята икономическа дейност за срока на действие на този договор, без да дължи наем, докато собственикът получава апартамента с подобренията в него след прекратяването на договора. Обстоятелството, че собственикът на съответния апартамент ще се ползва от доставката на услуги по ремонт и обзавеждане едва след прекратяването на договора, не променя нищо в това отношение, тъй като със сключването му страните по подобен двустранен договор поемат една към друга задължение да извършат взаимни престации. (вж. точки 41 и 42 и диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Принцип на данъчен неутралитет, Право на приспадане, Отказ, Член 203, Начисляване на ДДС във фактурата, Изискуемост, Наличие на облагаема сделка, Еднаква преценка по отношение на издателя на фактурата и по отношение на нейния получател, Необходимост.

Дело C-643/11 „ЛВК — 56“ ЕООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Право на приспадане — Отказ — Член 203 — Начисляване на ДДС във фактурата — Изискуемост — Наличие на облагаема сделка — Еднаква преценка по отношение на издателя на фактурата и по отношение на нейния получател — Необходимост“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 31 януари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данък, който се дължи само поради посочването му във фактурата — Приложно поле — Липса на действително извършена облагаема сделка — Включване — Ревизионен акт — Обхват (членове 167 и 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Спазване на принципите на данъчен неутралитет, правна сигурност и равно третиране — Отказ поради липса на действително извършване на сделката — Допустимост — Условия (член 63, член 167, член 168, буква а) и член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 203 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка. При все това задължението по споменатия член 203, целящо да отстрани риска от загуба на данъчни приходи, който предвиденото в член 167 и сл. от посочената директива право на приспадане може да породи, е ограничено от възможността, която държавите членки следва да предвидят във вътрешното си право, за корекция на всеки неправомерно начислен данък, при условие че издателят на фактурата докаже, че е действал добросъвестно или че своевременно е отстранил напълно риска от загуба на данъчни приходи. Освен това, когато издателят на фактура не се позовава на някоя от хипотезите, допускащи корекция на неправомерно начислен данък върху добавената стойност, в рамките на данъчна ревизия данъчната администрация не е длъжна да прави проверка дали начисленият и деклариран данък върху добавената стойност съответства на действително извършени от издателя на фактурата облагаеми сделки. Споменатият член 203 трябва да се тълкува в смисъл, че само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Правото на Съюза все пак не изключва възможността компетентната администрация да провери дали фактурираните от данъчнозадължено лице сделки действително са извършени, и с оглед на декларираното от него евентуално да установи наличието на данъчно задължение. Резултатът от такава проверка, както и декларирането и плащането на начислен данък върху добавената стойност от издателя на фактурата са обстоятелства, които националният съд следва да вземе предвид при преценката относно наличието на облагаема сделка, предоставящо в конкретния случай право на приспадане на получателя на фактурата. (вж. точки 36, 37, 39, 41 и 42; точка 1 от диспозитива) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че член 167 и член 168, буква а) от Директива 2006/122 относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на данък върху добавената стойност, платен за получена доставка, по съображение че липсва действително извършена облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния данък върху добавената стойност. Ако все пак поради данъчни измами или нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи — въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави — че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с данък върху добавената стойност. (вж. точка 64; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 11, A, параграф 1, буква а), член 17, параграф 5 и член 19, параграф 1, Организиране на игри бинго, Правно задължение част от продажната цена на талоните да се преведе на участниците в играта като печалби, Изчисляване на данъчната основа.

Дело C-377/11 International Bingo Technology SA срещу Tribunal Económico-Administrativo Regional de Cataluña (TEARC) (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de Cataluña) „Шеста директива ДДС — Член 11, A, параграф 1, буква а), член 17, параграф 5 и член 19, параграф 1 — Организиране на игри бинго — Правно задължение част от продажната цена на талоните да се преведе на участниците в играта като печалби — Изчисляване на данъчната основа“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Продажба на талони за бинго — Изключване на частта от продажната цена, която е предварително определена от закона и е предвидена за изплащането на печалби на участниците в играта (член 11, А, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Пропорционално приспадане — Изчисляване — Оборот, който следва да фигурира в знаменателя на дробната величина — Предварително определена от закона част от продажната цена на талоните за бинго, която трябва да бъде преведена на участниците в играта като печалби — Изключване (член 11, А, параграф 1, буква а), член 17, параграф 5 и член 19, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Член 11, A, параграф 1, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 98/80, трябва да се тълкува в смисъл, че при продажба на талони за бинго данъчната основа за данъка върху добавената стойност не включва частта от цената на тези талони, която е предварително определена от закона и е предвидена за изплащането на печалби на участниците в играта. Доколкото частта от продажната цена на талоните, която се изплаща на участниците в играта като печалби, е предварително определена съгласно императивни изисквания, няма как да се приеме, че тя се включва във възнаграждението, което е получено от организатора на играта за извършената от него услуга и което представлява данъчната основа. (вж. точки 25, 28 и 33; точка 1 от диспозитива) Член 17, параграф 5 и член 19, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 98/80, трябва да се тълкуват в смисъл, че за целите на изчисляването на подлежащата на приспадане част от данъка върху добавената стойност държавите членки не могат да предвидят, че предварително определената от закона част от продажната цена на талоните за бинго, която трябва да бъде преведена на участниците в играта като печалби, се включва в оборота, който следва да фигурира в знаменателя на дробната величина, посочена в член 19, параграф 1. Първо, всъщност държавата членка по принцип не може да прилага по отношение на определени сделки правило за определяне на данъчната основа, различно от общото правило, предвидено в член 11, A, параграф 1, буква а) от Директивата. Второ, посочената част не следва да бъде включена в данъчната основа и следователно не може да се приеме за елемент от оборота на организатора на играта. (вж. точки 37 и 39; точка 2 от диспозитива) Дело C-377/11 International Bingo Technology SA срещу Tribunal Económico-Administrativo Regional de Cataluña (TEARC) (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de Cataluña) „Шеста директива ДДС — Член 11, A, параграф 1, буква а), член 17, параграф 5 и член 19, параграф 1 — Организиране на игри бинго — Правно задължение част от продажната цена на талоните да се преведе на участниците в играта като печалби — Изчисляване на данъчната основа“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Продажба на талони за бинго — Изключване на частта от продажната цена, която е предварително определена от закона и е предвидена за изплащането на печалби на участниците в играта (член 11, А, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Пропорционално приспадане — Изчисляване — Оборот, който следва да фигурира в знаменателя на дробната величина — Предварително определена от закона част от продажната цена на талоните за бинго, която трябва да бъде преведена на участниците в играта като печалби — Изключване (член 11, А, параграф 1, буква а), член 17, параграф 5 и член 19, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Член 11, A, параграф 1, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 98/80, трябва да се тълкува в смисъл, че при продажба на талони за бинго данъчната основа за данъка върху добавената стойност не включва частта от цената на тези талони, която е предварително определена от закона и е предвидена за изплащането на печалби на участниците в играта. Доколкото частта от продажната цена на талоните, която се изплаща на участниците в играта като печалби, е предварително определена съгласно императивни изисквания, няма как да се приеме, че тя се включва във възнаграждението, което е получено от организатора на играта за извършената от него услуга и което представлява данъчната основа. (вж. точки 25, 28 и 33; точка 1 от диспозитива) Член 17, параграф 5 и член 19, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 98/80, трябва да се тълкуват в смисъл, че за целите на изчисляването на подлежащата на приспадане част от данъка върху добавената стойност държавите членки не могат да предвидят, че предварително определената от закона част от продажната цена на талоните за бинго, която трябва да бъде преведена на участниците в играта като печалби, се включва в оборота, който следва да фигурира в знаменателя на дробната величина, посочена в член 19, параграф 1. Първо, всъщност държавата членка по принцип не може да прилага по отношение на определени сделки правило за определяне на данъчната основа, различно от общото правило, предвидено в член 11, A, параграф 1, буква а) от Директивата. Второ, посочената част не следва да бъде включена в данъчната основа и следователно не може да се приеме за елемент от оборота на организатора на играта. (вж. точки 37 и 39; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 11, A, параграф 1 и член 27, Данъчна основа, Разширяване на действието на нормите относно приспадането и по отношение на сделките между свързани страни в случаите на цени, които са явно по-ниски от пазарните.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Дерогиращи национални мерки (член 5, параграф 6, член 6, параграф 2, член 11, A, параграф 1, буква a) и член 27 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота следва да се тълкува в мисъл, че не допуска държавите членки да прилагат по отношение на сделки, осъществени между свързани страни, които са се договорили за цени, явно по-ниски от пазарните, правило за определяне на данъчната основа, различно от общото правило, предвидено в член 11, A, параграф 1, буква a) от Шеста директива, като разпростират по отношение на тези сделки прилагането на правилата за определяне на данъчната основа, свързани с приспадането или с употребата на стоки или услуги за личните нужди на данъчнозадълженото лице по смисъла на член 5, параграф 6 и член 6, параграф 2 от Шеста директива, в случаите, в които тези държави членки не са изпълнили процедурата, предвидена в член 27 от същата директива, за получаване на разрешение да прилагат такава мярка за дерогация от посоченото общо правило. (вж. точка 40 и диспозитива)