Преюдициално запитване — Косвено данъчно облагане — ДДС — Шеста директива — Членове 18 и 22 — Право на приспадане —Вътреобщностни придобивания — Самоначисляване — Изисквания по същество — Формални изисквания — Неизпълнение на формални изисквания.

Дело C-590/13 Idexx Laboratories Italia Srl срещу Agenzia delle Entrate (Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione) „Преюдициално запитване — Косвено данъчно облагане — ДДС — Шеста директива — Членове 18 и 22 — Право на приспадане — Вътреобщностни придобивания — Самоначисляване — Изисквания по същество — Формални изисквания — Неизпълнение на формални изисквания“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 11 декември 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Процедура по самоначисляване — Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги — Право на приспадане — Условия — Изисквания по същество — Формални изисквания — Изпълнение на задълженията за счетоводна отчетност и деклариране — Неспазване — Санкция — Загуба на право на приспадане — Недопустимост (член 18, параграф 1, буква г) и член 22 от Директива 77/388 на Съвета) Член 18, параграф 1, буква г) и член 22 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби съдържат формални изисквания за правото на приспадане, чието неспазване при обстоятелства като разглежданите в главното производство не може да доведе до загуба на това право. В това отношение следва да се уточни, че изискванията по същество за правото на приспадане уреждат самото основание и обхвата на това право, предвидени в член 17 от Шеста директива, озаглавен „Възникване и обхват на правото на приспадане“. Изискванията по същество относно посоченото право, съдържащи се в членове 18 и 22 от Директивата, обаче уреждат условията и контрола върху упражняването му, както и правилното функциониране на системата на данъка върху добавена стойност, като например задълженията за водене на счетоводна отчетност, фактуриране и деклариране. (вж. точки 41, 42 и 46 и диспозитива) Дело C-590/13 Idexx Laboratories Italia Srl срещу Agenzia delle Entrate (Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione) „Преюдициално запитване — Косвено данъчно облагане — ДДС — Шеста директива — Членове 18 и 22 — Право на приспадане — Вътреобщностни придобивания — Самоначисляване — Изисквания по същество — Формални изисквания — Неизпълнение на формални изисквания“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 11 декември 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Процедура по самоначисляване — Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги — Право на приспадане — Условия — Изисквания по същество — Формални изисквания — Изпълнение на задълженията за счетоводна отчетност и деклариране — Неспазване — Санкция — Загуба на право на приспадане — Недопустимост (член 18, параграф 1, буква г) и член 22 от Директива 77/388 на Съвета) Член 18, параграф 1, буква г) и член 22 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби съдържат формални изисквания за правото на приспадане, чието неспазване при обстоятелства като разглежданите в главното производство не може да доведе до загуба на това право. В това отношение следва да се уточни, че изискванията по същество за правото на приспадане уреждат самото основание и обхвата на това право, предвидени в член 17 от Шеста директива, озаглавен „Възникване и обхват на правото на приспадане“. Изискванията по същество относно посоченото право, съдържащи се в членове 18 и 22 от Директивата, обаче уреждат условията и контрола върху упражняването му, както и правилното функциониране на системата на данъка върху добавена стойност, като например задълженията за водене на счетоводна отчетност, фактуриране и деклариране. (вж. точки 41, 42 и 46 и диспозитива)

Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Възникване и обхват на правото на приспадане, Прекратяване на дружество от съдружник, Придобиване на част от клиентелата на това дружество, Непарична вноска в друго дружество, Плащане на данък по получени доставки, Евентуално приспадане.

Дело C-204/13 Finanzamt Saarlouis срещу Heinz Malburg (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Възникване и обхват на правото на приспадане — Прекратяване на дружество от съдружник — Придобиване на част от клиентелата на това дружество — Непарична вноска в друго дружество — Плащане на данък по получени доставки — Евентуално приспадане“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 13 март 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Придобиване от един от съдружниците на част от клиентелата на дружеството с цел безвъзмездното ѝ пренасочване към ново дружество — Право на приспадане — Липса — Принцип на данъчен неутралитет — Неприложимост (член 2, параграф 1, член 4, параграфи 1 и 2, както и член 17, параграф 2, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Предвид принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност член 4, параграфи 1 и 2, както и член 17, параграф 2, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкуват в смисъл, че съдружник в гражданско дружество за данъчноконсултантска дейност, който придобива от това дружество част от клиентелата с единствената цел непосредствено след това безвъзмездно да я пренасочи към новоучредено с неговото решаващо участие гражданско дружество за данъчноконсултантска дейност, което да я ползва за целите на търговската си дейност, без обаче тази клиентела да е включена в имуществото на новоучреденото дружество, няма право да приспадне данъка върху добавената стойност, който е платил при придобиването на въпросната клиентела. Всъщност това пренасочване на клиентелата към новото дружество е безвъзмездно и следователно не попада в приложното поле нито на член 2, параграф 1 от Шеста директива, който се отнася единствено до възмездно извършваните доставки на стоки или услуги, нито на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива, който се отнася до използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него. Освен това принципът на данъчен неутралитет се отразява в режима на приспадане, режим, който цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платен данък върху добавената стойност в рамките на цялата му икономическа дейност. Общата система на данъка върху добавената стойност следователно гарантира пълен неутралитет при данъчното облагане на всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че посочените дейности сами по себе си подлежат на облагане с данъка. Принципът на данъчен неутралитет следователно не се прилага към хипотезата на безвъзмездно пренасочване на клиентелата към дадено дружество, доколкото това не е сделка, попадаща в обхвата на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 36, 41, 42 и 47 и диспозитива)

Директива 2006/112/ЕО, Обща система на данъка върху добавената стойност, Доставка на стоки, Понятие, Право на приспадане, Отказ, Действително осъществяване на облагаема доставка, Регламент (ЕО) № 1760/2000, Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък, Ушни марки.

Дело C-78/12 „Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град) „Директива 2006/112/ЕО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Право на приспадане — Отказ — Действително осъществяване на облагаема доставка — Регламент (ЕО) № 1760/2000 — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Ушни марки“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставка на стоки — Понятие — Действително осъществяване на доставка на стоки — Връзка с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки — Изключване — Определяне от запитващата юрисдикция дали действително е осъществена доставката на стоки (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Счетоводна отчетност — Задължение на данъчнозадължените лица, които не са земеделски производители, облагани по режим на единна данъчна ставка, да отчитат счетоводно доставките на животни и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“ — Изключване (член 242 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Фактуриране — Задължение върху фактурите да се посочват ушните марки на животните, за които се прилага системата за идентификация — Изключване (член 226, точка 6 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Данъчнозадължено лице, които преди това е получило право да приспадне данъка — Допустимост (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали доставките на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане. (вж. точка 43; точка 1 от диспозитива) Член 242 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължени лица, които не са земеделски производители, да отчитат счетоводно предмета на извършваните от тях доставки на стоки, когато става дума за животни, и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“. (вж. точка 47; точка 2 от диспозитива) Член 226, точка 6 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължените лица, които извършват доставки на стоки, представляващи животни, за които се прилага системата за идентификация и регистрация по Регламент № 1760/2000 за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент № 820/97, изменен с Регламент № 1791/2006, да посочват ушните марки на тези животни върху фактурите за доставките. (вж. точка 54; точка 3 от диспозитива) Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска да се коригира сумата на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност само ако съответното данъчнозадължено лице преди това е получило право да приспадне този данък при условията, предвидени в член 168, буква а) от Директивата. Всъщност корекция на подлежащата на приспадане сума на платения по получени доставки данък върху добавената стойност се прави по-специално когато след изготвяне на справка-декларацията по данъка върху добавената стойност настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на съответната сума за приспадане. (вж. точки 58, 59 и 61; точка 4 от диспозитива) Дело C-78/12 „Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град) „Директива 2006/112/ЕО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Право на приспадане — Отказ — Действително осъществяване на облагаема доставка — Регламент (ЕО) № 1760/2000 — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Ушни марки“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставка на стоки — Понятие — Действително осъществяване на доставка на стоки — Връзка с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки — Изключване — Определяне от запитващата юрисдикция дали действително е осъществена доставката на стоки (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Счетоводна отчетност — Задължение на данъчнозадължените лица, които не са земеделски производители, облагани по режим на единна данъчна ставка, да отчитат счетоводно доставките на животни и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“ — Изключване (член 242 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Фактуриране — Задължение върху фактурите да се посочват ушните марки на животните, за които се прилага системата за идентификация — Изключване (член 226, точка 6 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Данъчнозадължено лице, които преди това е получило право да приспадне данъка — Допустимост (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали доставките на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане. (вж. точка 43; точка 1 от диспозитива) Член 242 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължени лица, които не са земеделски производители, да отчитат счетоводно предмета на извършваните от тях доставки на стоки, когато става дума за животни, и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“. (вж. точка 47; точка 2 от диспозитива) Член 226, точка 6 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължените лица, които извършват доставки на стоки, представляващи животни, за които се прилага системата за идентификация и регистрация по Регламент № 1760/2000 за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент № 820/97, изменен с Регламент № 1791/2006, да посочват ушните марки на тези животни върху фактурите за доставките. (вж. точка 54; точка 3 от диспозитива) Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска да се коригира сумата на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност само ако съответното данъчнозадължено лице преди това е получило право да приспадне този данък при условията, предвидени в член 168, буква а) от Директивата. Всъщност корекция на подлежащата на приспадане сума на платения по получени доставки данък върху добавената стойност се прави по-специално когато след изготвяне на справка-декларацията по данъка върху добавената стойност настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на съответната сума за приспадане. (вж. точки 58, 59 и 61; точка 4 от диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 213, 214 и 273, Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС, Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност, Законосъобразност, Борба срещу данъчните измами, Принцип на пропорционалност.

Дело C-527/11 Valsts ieņēmumu dienests срещу Ablessio SIA (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 213, 214 и 273 — Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС — Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Законосъобразност — Борба срещу данъчните измами — Принцип на пропорционалност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 14 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране на данъчнозадълженото лице — Цели (член 214 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически дейности — Включване (член 9, параграф 1 и член 213, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране — Отказ на държава членка да предостави идентификационен номер на дружество, което не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Допустимост — Условие — Вероятност за измама — Спазване на принципа на пропорционалност (членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) Вж. текста на решението. (вж. точки 18 и 19) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—26) Членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на това данъчната администрация на държава членка да откаже предоставянето на идентификационен номер по данъка за добавената стойност на дружество с единствения мотив, че според тази администрация то не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност и че притежателят на части от капитала на това дружество вече е получавал многократно такъв номер за дружества, които никога не са упражнявали реално икономическа дейност и части от капитала на които са били прехвърлени скоро след предоставянето на този номер, без въпросната данъчна администрация да е установила въз основа на обективни данни, че съществуват сериозни индиции, даващи възможност да се заподозре, че предоставеният идентификационен номер по данъка за добавената стойност ще бъде използван по измамен начин. Запитващата юрисдикция следва да извърши преценка дали тази данъчна администрация е предоставила сериозни индиции за съществуването на опасност от измама. В действителност, за да се счита за пропорционален на целта за предотвратяване на данъчните измами, отказът за идентификация на данъчнозадължено лице посредством индивидуален номер трябва да почива на сериозни индиции, даващи възможност обективно да се приеме за вероятно посоченият номер да се използва по измамен начин. Такова решение трябва да се основава на цялостна преценка на обстоятелствата по случая и на доказателствата, събрани в рамките на проверката на сведенията, предоставени от заинтересованото предприятие. В това отношение все пак не може да се изключи възможността обстоятелства от такова естество в съчетание с други обективни данни, позволяващи да се заподозрат измамни намерения на данъчнозадълженото лице, да могат да съставляват индиции, които следва да бъдат взети предвид в рамките на цялостната преценка на опасността от измама. (вж. точки 27, 34 и 36—39 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 35) Дело C-527/11 Valsts ieņēmumu dienests срещу Ablessio SIA (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 213, 214 и 273 — Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС — Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Законосъобразност — Борба срещу данъчните измами — Принцип на пропорционалност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 14 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране на данъчнозадълженото лице — Цели (член 214 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически дейности — Включване (член 9, параграф 1 и член 213, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране — Отказ на държава членка да предостави идентификационен номер на дружество, което не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Допустимост — Условие — Вероятност за измама — Спазване на принципа на пропорционалност (членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) Вж. текста на решението. (вж. точки 18 и 19) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—26) Членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на това данъчната администрация на държава членка да откаже предоставянето на идентификационен номер по данъка за добавената стойност на дружество с единствения мотив, че според тази администрация то не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност и че притежателят на части от капитала на това дружество вече е получавал многократно такъв номер за дружества, които никога не са упражнявали реално икономическа дейност и части от капитала на които са били прехвърлени скоро след предоставянето на този номер, без въпросната данъчна администрация да е установила въз основа на обективни данни, че съществуват сериозни индиции, даващи възможност да се заподозре, че предоставеният идентификационен номер по данъка за добавената стойност ще бъде използван по измамен начин. Запитващата юрисдикция следва да извърши преценка дали тази данъчна администрация е предоставила сериозни индиции за съществуването на опасност от измама. В действителност, за да се счита за пропорционален на целта за предотвратяване на данъчните измами, отказът за идентификация на данъчнозадължено лице посредством индивидуален номер трябва да почива на сериозни индиции, даващи възможност обективно да се приеме за вероятно посоченият номер да се използва по измамен начин. Такова решение трябва да се основава на цялостна преценка на обстоятелствата по случая и на доказателствата, събрани в рамките на проверката на сведенията, предоставени от заинтересованото предприятие. В това отношение все пак не може да се изключи възможността обстоятелства от такова естество в съчетание с други обективни данни, позволяващи да се заподозрат измамни намерения на данъчнозадълженото лице, да могат да съставляват индиции, които следва да бъдат взети предвид в рамките на цялостната преценка на опасността от измама. (вж. точки 27, 34 и 36—39 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 35)

ДДС, Директива 2006/112/EO, Членове 9, 168, 169 и 178, Приспадане на платения по получени доставки данък във връзка със сделки, извършени с оглед на осъществяването на проект за икономическа дейност, Закупуване на терен от съдружниците на дадено дружество, Фактури, съставени преди регистрацията на дружеството, което иска приспадането.

Дело C-280/10 Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. Wąsiewicz spółka jawna срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Poznaniu (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Директива 2006/112/EO — Членове 9, 168, 169 и 178 — Приспадане на платения по получени доставки данък във връзка със сделки, извършени с оглед на осъществяването на проект за икономическа дейност — Закупуване на терен от съдружниците на дадено дружество — Фактури, съставени преди регистрацията на дружеството, което иска приспадането“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Разходи за инвестиции, направени от съдружниците за създаване на все още нерегистрирано дружество и за неговите нужди (членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на фактура, съдържаща определени данни (член 168 и член 178, буква a) от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява нито на съдружниците на дадено дружество, нито на самото дружество упражняване на право на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност върху разходите за инвестиции, осъществени от тези съдружници преди създаването и регистрацията на посоченото дружество, за нуждите и с оглед на неговата икономическа дейност. Всъщност споменатите съдружници могат да бъдат считани за данъчнозадължени лица за нуждите на данъка върху добавената стойност и поради това по принцип са оправомощени да упражнят право на приспадане на платения по получени доставки данък. Доколкото в приложение на националното законодателство съдружниците не могат да се позоват на извършените от дружеството облагаеми сделки, за да се освободят от разноските за данъка върху добавената стойност, свързани с инвестиционните сделки, извършени за нуждите и с оглед на дейността на посоченото дружество, последното трябва — за да може да се гарантира неутралитетът на данъчната тежест — да бъде поставено в състояние да вземе предвид тези инвестиционни сделки при приспадането на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 31, 35 и 38; точка 1 от диспозитива) Член 168 и член 178, буква а) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която платеният по получени доставки данък върху добавената стойност не може да бъде приспаднат от дадено дружество, когато фактурата, издадена преди регистрацията и идентификацията на посоченото дружество за целите на данъка върху добавената стойност, е била издадена на името на съдружниците на последното, при положение че предвидените в член 168, буква а) материалноправни условия изглеждат изпълнени, за да може по-специално това дружество да се ползва от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, и че данните, необходими за осигуряване на надеждно и ефективно събиране на данъка върху добавената стойност, са установени. След като невъзможността на такова дружество да упражни своето право на приспадане се дължи на факта, че към датата на съставянето на фактурата това дружество още не е било регистрирано, нито идентифицирано за целите на данъка върху добавената стойност, и че следователно фактурата е била издадена на името на съдружниците, макар че лицата, които е трябвало да внесат данъка върху добавената стойност по получени доставки, и лицата, от които е съставено посоченото дружество, са идентични, тази невъзможност трябва да се разглежда като произтичаща от чисто формално задължение. Спазването на такова задължение не може да се изисква, щом като това изискване би могло да доведе до пълна невъзможност за упражняването на правото на приспадане и следователно да постави под въпрос неутралитета на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 44—46, 49 и 50; точка 2 от диспозитива) Дело C-280/10 Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. Wąsiewicz spółka jawna срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Poznaniu (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Директива 2006/112/EO — Членове 9, 168, 169 и 178 — Приспадане на платения по получени доставки данък във връзка със сделки, извършени с оглед на осъществяването на проект за икономическа дейност — Закупуване на терен от съдружниците на дадено дружество — Фактури, съставени преди регистрацията на дружеството, което иска приспадането“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Разходи за инвестиции, направени от съдружниците за създаване на все още нерегистрирано дружество и за неговите нужди (членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на фактура, съдържаща определени данни (член 168 и член 178, буква a) от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява нито на съдружниците на дадено дружество, нито на самото дружество упражняване на право на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност върху разходите за инвестиции, осъществени от тези съдружници преди създаването и регистрацията на посоченото дружество, за нуждите и с оглед на неговата икономическа дейност. Всъщност споменатите съдружници могат да бъдат считани за данъчнозадължени лица за нуждите на данъка върху добавената стойност и поради това по принцип са оправомощени да упражнят право на приспадане на платения по получени доставки данък. Доколкото в приложение на националното законодателство съдружниците не могат да се позоват на извършените от дружеството облагаеми сделки, за да се освободят от разноските за данъка върху добавената стойност, свързани с инвестиционните сделки, извършени за нуждите и с оглед на дейността на посоченото дружество, последното трябва — за да може да се гарантира неутралитетът на данъчната тежест — да бъде поставено в състояние да вземе предвид тези инвестиционни сделки при приспадането на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 31, 35 и 38; точка 1 от диспозитива) Член 168 и член 178, буква а) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която платеният по получени доставки данък върху добавената стойност не може да бъде приспаднат от дадено дружество, когато фактурата, издадена преди регистрацията и идентификацията на посоченото дружество за целите на данъка върху добавената стойност, е била издадена на името на съдружниците на последното, при положение че предвидените в член 168, буква а) материалноправни условия изглеждат изпълнени, за да може по-специално това дружество да се ползва от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, и че данните, необходими за осигуряване на надеждно и ефективно събиране на данъка върху добавената стойност, са установени. След като невъзможността на такова дружество да упражни своето право на приспадане се дължи на факта, че към датата на съставянето на фактурата това дружество още не е било регистрирано, нито идентифицирано за целите на данъка върху добавената стойност, и че следователно фактурата е била издадена на името на съдружниците, макар че лицата, които е трябвало да внесат данъка върху добавената стойност по получени доставки, и лицата, от които е съставено посоченото дружество, са идентични, тази невъзможност трябва да се разглежда като произтичаща от чисто формално задължение. Спазването на такова задължение не може да се изисква, щом като това изискване би могло да доведе до пълна невъзможност за упражняването на правото на приспадане и следователно да постави под въпрос неутралитета на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 44—46, 49 и 50; точка 2 от диспозитива)